ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 749
гр.Плевен,
27.05.2020 г.
Административен
съд – Плевен – втори касационен състав, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
СНЕЖИНА ИВАНОВА 2.
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ |
като разгледа докладваното от съдия Иванова к. административно
дело № 987 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 78, ал. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.
144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по
касационна жалба от Л. Н. Д.,***, срещу решение № 978 от 28.05.2019 г. по г.д.
№ 2373 по описа за 2019 г. на Районен съд гр. Плевен. Изразява несъгласие с
решението на съда, тъй като счита, че административната глоба от ОД „Земеделие“
е нереално завишена три пъти. Твърди, че същата е основна грешка на техен
служител. Моли да му бъде оказана правна помощ.
На Д. е предоставена правна помощ с определение №
3047 от 15.07.2019 година на л.11 по делото, като с определение от 25.07.2019
година е назначен адв. В.К. от ПАК.
С решение № 749/13.12.2019 година съдът е оставил в сила решение № 978 от
28.05.2019 г. по гр.д. № 2373 по описа за 2019 г. на Районен съд -. Плевен.
По делото е постъпило писмо с вх. № 1766/31.03.2020 година от председател
на Националното бюро за правна помощ, с което председателят на Националното
бюро за правна помощ е поискал от съда на основание чл.189 от НПК и чл.81
във вр. чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с
чл.27а от ЗПП, да бъде присъдено на НБПП разноските за възнаграждение за адвоката, предоставил правна
помощ по настоящото дело и след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден
изпълнителен лист. Към писмото е приложено решение на председателя на НБПП № ПЛ-181-3433/2020
от 24.02.2020 година, с което на адв В.
Петров К. е определено възнаграждение от 200 лева за осъщественото процесуално представителство
по делото.
Искането е изпратено за становище на страните и е постъпило такова от ответника
ОД „Земеделие“ –Плевен, в което се посочва, че искането е неоснователно, тъй
като правната помощ е безплатна и е неприложима разпоредбата на НПК в настоящото
производство.
Съдът като съобрази искането и закона, намира същото за неоснователно, по
следните съображения:
Искането на
Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от администрацията,
която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и заплаща предоставената правна помощ - чл.
39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна
помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски.
Правната помощ се финансира от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за
да се гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно-процесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за
предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят,
доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл.
94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна.
Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл.
97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно чл. 78, ал. 7. от ГПК когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ.
Настоящият случай не е такъв - жалбата на лицето, което е получило правна
помощ, не е уважена, тъй като е оставено в сила решението на РС Плевен.
Втората хипотеза
визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило
правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Тази хипотеза също не е налице - предмет на съдебното производство не е
осъдителен иск, а касационна жалба срещу решение на РС Плевен по дело по ЗСПЗЗ.
Съдът намира, че неотносими
към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по
административни дела.
С оглед на горното
не е налице определен в закона случай за дължимост от страна на получилия
правна помощ ищец на направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Правото на
безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на
защита - чл. 56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез
прилагане на правни норми по аналогия.
Предвид горепосоченото не следва да бъдат присъдени в полза на НБПП
разноските за възнаграждение за
адвоката, предоставил правна помощ по настоящото дело и искането следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 248,
ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искане № 1766/31.03.2020 от председател на Националното бюро за
правна помощ, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана
от адв. В К. правна помощ по к.адм. дело
№ 987 по описа за 2019 год на Административен съд -Плевен.
Препис от определението да се изпрати на молителя.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд в 7 дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.