РЕШЕНИЕ
№ 2559
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. К.
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110108472 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Ф. М. К., ЕГН **********, адрес: град
В., ул. „И. М.“ № 21, ет.3 срещу Р. М. К., роден на ********** г. в град Б., адрес: Б., И.,
Carrer da la Creu, 32, 08779 La Llacuna искове с правно основание чл. 127 и чл. 127а СК
свързани с детето А. М. К., ЕГН ********** както следва:
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. М.
К., ЕГН ********** на Ф. М. К., ЕГН ********** като при нея се определи и
местоживеенето на детето на адрес: град В., ул. „И. М.“ № 21, ет.3;
определяне режим на лични отношения на Р. М. К., роден на ********** г. в град Б.,
като бащата да има право да го вижда и взема при себе си, както следва: всяка първа и
трета събота за периода от 09.00 часа до 16.00 часа, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва платен годишен отпуск;
за осъждане бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 400 лева
месечно, чрез неговата майка и законен представител, считано от депозиране на
настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
с падеж пето число на месеца до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката;
за попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване с паспорт на
малолетното дете А. М. К., ЕГН ********** и за даване на разрешение, заместващо
съгласието на Р. М. К., роден на ********** г., малолетното дете А. М. К., ЕГН
********** да напуска пределите на Република България и да пътува без ограничение
на броя на пътуванията, придружавано от своята майка Ф. М. К., ЕГН ********** или
друго упълномощено от нея лице до държавите членки на Европейския съюз.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
ответника се е намирала във фактическо съжителство като по време на същото се е родила и
дъщеря им А. М. К., родена на 17.03.2020 г. След раждането на детето са живеели в Ла Я. в
близост до Б., а през септември 2020 г. се преместват да живеят в Х.., град А.. След
преместването, отношението на ответника се променило, като последният започнал да
1
употребява наркотици. Поведението му не се променило като дори са подавани две жалби
от нея до полицейските служби в А.. През месец май 2021 г. ищцата се е завърнала заедно с
детето в Б., където се устроили да живеят в жилище под наем на адрес: град В., ул. „И. М.“
№ 21, ет.3. Посочва, че в грижите за детето може да разчита на своята майка. Твърди, че е
осигурила добри условия за живот на дъщеря си. Заявява, че има добри възпитателски
качества и разполага с възможност да полага грижи за детето и занапред. Посочва, че е
налице силна връзка между нея и детето и предвид възрастта му следва на нея да се
предостави упражняването на родителските права и при нея да се определи и
местоживеенето на детето. Посочва, че на бащата следва да се определи ограничен режим на
лични отношения. Претендира заплащането на месечна издръжка в размер на 400 лева,
считано от депозиране на исковата молба в съда. Заявява, че не съществува комуникация
между нея и ответника, поради което е в невъзможност да поиска съгласие от него за
издаване на документ за пътуване на детето извън Република България. Твърди, че е в
интерес на детето същото да може да пътува извън страната свободно, придружавано от
своята майка. Моли за уважаване на исковите претенции
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника. В
проведеното на 08.07.2022 г. съдебно заседание, същият е бил редовно уведомен, но не се
явява и не изразява становище по съществото на заявените срещу него искови претенции.
Дирекция социално подпомагане - град В.е изготвила социален доклад, приет по
делото. От него се установява, че Ф. М. К. живее на адрес: град В., местност „Б.“, ул. № **.,
№ *** заедно с А. М. К.. Преките грижи при отглеждането на детето се полагат от майката
като потребностите от подслон, храна, облекло се задоволяват адекватно от последната.
Получава подкрепа при отглеждането на А. от новия си съжител Е. Й. Ф., с когото имат
общо дете – момиченце на пет месеца. Избран е лекуващ лекар на детето. Детето има
собствена стая, обзаведена с необходимите мебели. Чистотата е на отлично ниво, а в къщата
има и обособен кът за игра на децата. Ф.К. работи за холандска фирма „Х.“ като
счетоводител с месечно възнаграждение в размер на 3000 лева. Майката може да разчита и
на подкрепата на своите родители, които живеят в град Д., а в град В.живеят леля й и
братовчедка й по майчина линия, с които също поддържа добри отношения и при
необходимост може да разчита на тях. А. е на 2 години и 3 месеца като посещава частна
детска ясла „......“ като месечната такса е в размер на 500 лева. Детето е емоционално
привързано към майка си и нейните близки като детето не е осъществявало контакт с баща
си от три месечна възраст като същият не е правил опити за контакт с детето и нито с
майката във връзка с въпросите, касаещи отглеждането на детето. В социалния доклад е
отразено, че майката се отнася отговорно към родителските си задължения и не би
допуснала ситуации, застрашаващи сигурността на детето. В социалното проучване е
посочено, че майката желае да пътува с детето, извън пределите на Република България с
цел екскурзия, почивки или гостуване в семейство на близки. В заключение в социалния
доклад е отразено, че считат, че исканията са в интерес на детето А. М. К. и следва да бъдат
уважени.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установява
следната фактическа обстановка:
Прието като писмено доказателство по делото е удостоверение за раждане, издадено от
Община Варна на 10.08.2022 г., от което е видно, че А. М. К. е родена на 17.03.2020 г. като
нейни родители са Ф. М. К. и Р. М. К..
По реда на чл. 59, ал.6 СК е изслушана майката Ф.К., която посочва, че детето А. е
родена на 17.03.2020 г. като към настоящия момент посещава частна детска ясла „......“,
която се намира зад Община – В.. Последователно разказва за дневния режим на детето като
посочва, че след приключване на учебните занимания ходят на разходка в Морската градина
или на организирано мероприятие с други деца. Заявява, че момиченцето обича да посещава
2
детска занималня „К.“, което майката осигурява чрез едноседмично посещение. А. обича да
си играе със сестричката си като в двора на къщата, в която живеят има детско басейнче.
Майката желае детето да продължи да посещава същото детско заведение, когато детето
стане на възраст за детска градина, тъй като там предлагат и посещение на детска градина.
Посочва, че детето говори три езика като желае да го развие в тази насока, както и да пробва
различни извънкласни занимания – плуване, художествена гимнастика, музика, като ще
прецени кое от нещата допада на А.. Желае един ден, когато А. разбира, да има възможност
да се запознае с баща си.
Фактът, че не е изслушан бащата Р. М. К. не води до допуснато от страна на съда
процесуално нарушение, доколкото ако някой от родителите не се яви в съдебно заседание,
съдът не може го задължи да се яви нито да предприеме мерки на принуда. По отношение на
страна в производството съдът може съгласно чл. 333, ал. 3 ГПК да приложи подходящи
мерки за принуда само по дела за произход, когато се налага вземането на проби
посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност на страната. В
този смисъл решение № 244/15.юли. 2015 г. Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 7234
по описа за 2014 година и решение № 19 от 15.02.2019 по гр.д. 2578/2018 на четвърто гр.о на
ВКС.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Г. Л. П.,
която познава Ф., но не познава Р. като знае, че те имат общо дете – А.. Заявява, че с новия
си партньор майката има още едно момиченце и всички живеят в близост до В., местност
„Б.“ като връзката между всички е като едно истинско семейство. Заявява, че Р. не търси
контакт с дъщеря си и не заплаща издръжка като майката покрива всички месечни
консумативи за А. като е подпомагана от партньора си. Детето посещава специални
занимания за гимнастика, които са платени.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето:
Съобразно чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 4 СК, при произнасяне по сезиралата съда
молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания
запазват силата си и при действащия СК - 2009 г./ следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин и
пълноценна личност. Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се прави
преценката в чл. 59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и
изброяването в ППВС № 1/1974 г. Посочените в Постановлението обстоятелства са
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в т. І на
Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС, съобразно която:
"Под упражнение на родителските права се разбира тяхното ежедневно осъществяване,
както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата."
По делото не се спори, а и се потвърждава и от приетия социален доклад от Дирекция
социално подпомагане-град Варна, и от събраните писмени и гласни доказателства, че към
3
момента А. се отглежда от майка си, че същата притежава необходимия родителски
капацитет, възпитава детето чрез изграждане и създаване на навици и ценностна система у
него и стимулиране на неговото познавателно развитие, има визия за неговото израстване,
видно от проведеното изслушване по реда на чл. 59, ал.6 СК и от изготвения социален
доклад, в който е отразено, че за детето се полагат адекватни грижи като майката задоволява
всички потребности на детето. От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени
доказателства и представения по делото социален доклад, съдът намира, че е в интерес на
детето родителските права да бъдат упражнявани от майката. Като се имат предвид дадените
насоки в Постановление 1/1974 г. на Пленума на ВС относно това, че майката е по-пригодна
да отглежда и възпитава деца от женски пол, освен ако същата има лош морал или няма
необходимите качества да упражнява родителските права спрямо дъщеря си които не са
загубили своето значение и при действието на Семейния кодекс от 2009 г., настоящия състав
счита, че по делото не се установиха факти, които да водят до извода, че е налице лош морал
у майката и чието поведение би било неправилен пример по отношение на момиченцето,
което към настоящия момент е в ранна детска възраст. Не се констатираха и обстоятелства,
при които да се направи извод, че тя няма необходимите качества да упражнява родителски
права. С оглед гореизложените мотиви и като съобрази начина на отглеждане на момичето,
установената привързаност на последното към майката, както и ниската възраст на същото и
неговия пол, а също така и възможността при отлеждането му да помага бабата и дядото по
майчина линия, новият партньор на майката, с когото същата се намира във фактическо
съжителство, съдът намира, че в интерес на А. е родителските права да бъдат упражнявани
от нейната майка – Ф.К. като при нея се определи и местоживеенето на детето.
По отношение на режима на лични контакти:
Предвид предоставянето упражняването на родителските права на майката, на бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения. При режимът на лични отношения
между детето и родителя, на когото то не е предоставено, съдебната намеса се предприема
въз основа на обществения интерес като се изхожда от съображенията за целесъобразност с
оглед интересите и на детето и на родителите. В този смисъл решение № 145/18.05.2011 г.
по гр.д. № 418/2010 г. по описа на четвърто г.о. на ВКС.
В производството за определяне на режим на лични отношения с ненавършило
пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна администрация на граждански отношения,
основана и на съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и
може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С
оглед на това определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне
„плюс петитум”. В този смисъл решение № 504/03.04.2012 г. по гр. дело № 1572 по описа за
2010 г. на четвърто гражданско отделение на ВКС, решение от 07.VІІ.2009г. по гр.д. №
1948/2008г. ІІ ГО на ВКС и решение от 29.VІ.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. ІІІ ГО на ВКС.
Право на всяка дете, негова естествена необходимост и висш интерес е да общува и с
двамата родители. В името на неговото развитие във всяка сфера е то да осъществява
пълноценно лични контакти и с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. При определяне на режимът на лични отношения следва да се постигне
степен на конкретност, която да предотврати бъдещи конфликти между родителите, които
не са в интерес на същото. Режимът на лични отношения не е насочен само и единствено
към родителя, с когото детето не живее, а напротив той очертава нова рамка на живота и за
двамата родители. Центърът в нея е осигуряването на лични отношения на детето и с
двамата родители по определен ред, описан чрез система от връзки на родителите,
организирани около живота на детето – делници и празници, както и конкретни права и
задължения и за двамата родители – сътрудничество, съдействие и постоянство.
Предвид факта, че родителите не поддържат контакти помежду си и последният не се
интересува от развитието на детето си като не се обажда и не поддържа връзка, нито с
4
майката, нито с детето, което се установява от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, а и с оглед процесуалното му поведение, съдът намира, че следва да се
определи ограничен режим на лични отношения като не следва да се определя такъв нито за
празниците, нито за лятната ваканция, а да се определи единствено месечен режим,
доколкото детето не познава фигурата на бащата в лицето на Р. М. К.. Посоченият от страна
на майката месечен режим на лични отношения съдът намира за подходящ и адекватен като
същия е в интерес на детето. На този етап не следва да се предоставя детето с преспиване
при бащата, доколкото последният не е виждал детето от неговата три месечна възраст, не
познава навиците, режимът и ритъмът му на живот. Предвид липсата на определяне на
режим по време на празниците и за лятната ваканция, следва да се прилага единствено
определенията месечен режим, доколкото липсва определен специален такъв.
По отношение на издръжката занапред:
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. С оглед действащата регламентация към настоящия момент.
Съдът е задължил ответника да представи доказателства за доходите си за една година
назад, с предупреждение, че при неизпълнение на указанието на съда, ще бъдат приложени
последиците на чл. 162 ГПК. Въпреки това, ответникът не е ангажирал доказателства за
получаваните доходи. От изготвения социален доклад и при изслушването на Ф.К. се
установява, че майката получава трудово възнаграждение над средното за страната.
След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че Ария
Мерино К. е на 2 години и почти четири месеца към датата на устните състезания,
обичайните й нужди от храна, облекло, извънкласни занимания, като липсва изключителна
нужда и предвид обстоятелството, че посещава частна ясла и частни занимания за
гисманстика, съдът определя необходимата месечна издръжка на същото в размер на 700
лева, от които бащата следва да заплаща сумата 400 лв., а майката - 300 лв.
Преимущественото парично участие на бащата е обусловено от обстоятелството, че детето
живее при майката, която полага непосредствени грижи за отглеждането му.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 127а СК:
При решаването на въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това при разногласие на родителите съдът прави
преценка за целесъобразност на направеното искане. В производството по спорна съдебна
администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя
искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на
заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от
време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с
молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и
най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за
пътуване в чужбина са интересите на детето. Интересът на детето е самостоятелен и не се
предопределя от възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите
/правото на упражняване на родителски права, режима на лични отношения/, от техните
лични интереси, емоции и желания. Тъй като нормата на чл. 127а от СК е обща и не изисква
съдът задължително да се произнася по конкретни въпросите относно срока,
продължителността, честота на пътуване и др., съдът дължи изрично произнасяне само ако
установи по делото, че по тях е налице спор между родителите. В този смисъл решение №
295 от 4.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о. В случая родителите не
поддържат контакти помежду, поради което майката е в невъзможност да поиска съгласие
на бащата във връзка с пътуването на детето в чужбина, поради което е налице спор между
родителите и съдът следва да разгледа отправеното искане по същество.
5
Детето понастоящем е 2 годишно. От социалния доклад по делото се установява, че
детето е добре обгрижвано в средата, в която живее. Има изградена емоционална връзка и
майката като последната осигурява адекватни грижи за детето.
Родителят има право и е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото
и социалното развитие на детето, аргумент от чл. 125, ал.1 от СК. Разпоредбата на чл. 124,
ал.1 СК посочва, че детето има право да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. За
нормалното социалното и психическо развитие на едно дете, за формирането му като
личност, освен контактуването и с двамата родителя, е необходимо и да придобива
непосредствени впечатления от света като опознава други страни и култури, осъществява
полезни социални контакти. При установената по-горе фактическа обстановка съдът намира,
че сочената от майката цел на възможните пътувания, а именно с цел екскурзия и почивка, е
в интерес на детето.
При установеното към момента стабилно здравословно състояние на детето, липсата на
компрометиращи родителските качества на майката обстоятелства, няма основание да се
приеме, че пътуванията на детето с майката крият рискове за неговото здраве,
безопасността, сигурността, контрола върху поведението и социалните му контакти по
време на пътуване и по време на престоя на детето в чуждата държава.
Основен критерий при преценката е винаги интересът на детето като при изследването
му следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет., дефиниращ
понятието "най-добър интерес на детето". Там изрично е посочено, че преценка за интереса
на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение
към детето. Физическите, емоционалните и психически потребности на детето, изисква то да
има възможност да опознава други държава и да се запознава с тяхната култура и обичаи, да
посещава културни и архитектурни забележителности извън страната, поради което
искането се в настоящия случай се явява основателно.
Съдът не може веднъж за винаги да замени съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване на децата, аргумент от Тълкувателно решение
№ 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата при
постановяване на съдебните актове. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в
достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен
и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася
само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги
да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване. Като съобрази постановките на цитираното ТР съставът приема, че даването на
разрешение за пътуване на детето за срок до навършване на 18-годишна възраст е на
практика даване на разрешение за неопределен период, предвид обстоятелството, че след
навършване на 18 години детето може да пътува само. С оглед гореизложеното намира, че
съдът счита, че в интерес на детето е да се разреши неговото пътуване за срок от пет години.
В този смисъл е и трайната практика на съдилищата – решение по в.гр.д. № 1100/2018 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна.
Съдът счита, че пътуването на детето следва да бъде разрешено единствено с неговата
майка, а не и с трети упълномощения от нея лица, доколкото същата не е посочила
конкретно с кое или с кои трети лица да се разреши пътуването на децата в чужбина.
6
Липсата на индивидуализация на тези трети лица, които не са родители на детето А. М. К.
води до невъзможност да се направи адекватна преценка относно възпитателските и
личностовите качествата на тези лица. Поради това искането да се разреши пътуването на
децата и с трети упълномощени от майката лица, съдът счита, че не е в техен интерес. В
този смисъл е и трайната практика на съдилищата – решение по в.гр.д. № 1100/2018 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна.
В практиката е прието, че Семейният кодекс /чл. 127а от СК/ и Законът за българските
лични документи /чл. 76 от ЗБЛД/ изискват общото съгласие и на двамата родители за
решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на
необходимите му лични документи. Поради липсата на съгласие от страна на бащата
/доколкото липсва контакт с него/ за издаване на задграничен паспорт на детето, следва да се
даде заместващо такова от страна на съда.
С оглед гореизложените мотиви съдът следва да уважи искането на майката по реда на
чл. 127 а СК като даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. М. К., роден на
********** г. в град Б., адрес: Б., И., Carrer da la Creu, 32, 08779 La Llacuna да се издаде
паспорт на детето А. М. К., ЕГН **********, както и последното да пътува до държавите
членки на Европейския съюз, придружавано от своята майка неограничено относно броя на
пътуванията за срок от пет години, без затова да е необходимо съгласието на бащата, на осн.
чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т.9 ЗБЛД.
По отношение на разноските:
Не е отправено искане за присъждане на разноски, но за ясното следва да се посочи, че
такива не се следват. В постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК определение № 385
от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.о., е посочено че правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата
по спорно съдебна администрация пред първата инстанция. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и
затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила независимо от изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Варненски районен съд държавна такса в размер на 576 лв. по исковата претенция с правно
основание чл. 143 СК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение детето А. М. К.,
ЕГН **********, родено по време на фактическото съжителство между Ф. М. К., ЕГН
********** и Р. М. К., роден на ********** г. на майката Ф. М. К., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. „И. М.“ № ***, ет.** като при нея определя и местоживеенето на детето
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между Р. Ме. К., роден на
********** г. в град Б., адрес: Б., И., Carrer da la Creu, 32, 08779 La Llacuna и А. М. К., ЕГН
********** както следва:
всяка първа и трета събота за периода от 09.00 часа до 16.00 часа на същия ден;
7
предвид липсата на определяне на режим по време на празниците и за лятната
ваканция, следва да се прилага единствено определенията месечен режим, доколкото
липсва определен специален такъв
ОСЪЖДА Р.М. К., роден на ********** г. в град Б., адрес: Б., И., Carrer da la Creu, 32,
08779 La Llacuna да заплаща месечна издръжка в полза на детето А.М. К., ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител - Ф. М. К., ЕГН **********, адрес: град В. ул.
„И. М.“ № 21, ет.3 в размер на 400 лева месечно с падеж пето число на месеца, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 15.06.2021 г., ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Р.М. К., роден на
********** г. в град Б. адрес: Б., И., Carrer da la Creu, 32, 08779 La Llacuna да се издаде
паспорт на детето А. М. К., ЕГН **********, както и последното да пътува до държавите
членки на Европейския съюз, придружавано от своята майка - Ф. М. К., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „И. М.“ № ***, ет.3 неограничено относно броя на пътуванията за срок от
пет години, без затова да е необходимо съгласието на бащата - Р. М. К., роден на
********** г. в град Б., на осн. чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т.9 ЗБЛД като отхвърля
искането в частта, с която се иска да бъде разрешено детето А. М. К., ЕГН ********** да
пътува до държавите членки на Европейския съюз с трето упълномощено от майката лице,
както и в частта, с която се иска пътуванията на детето да се разрешат за срок до
навършване на пълнолетие на А. М. К., ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението по отношение на
предявения иск с правно основание чл.127а СК, на основание чл. 127а, ал. 4 СК
ОСЪЖДА бащата Р. М. К., роден на ********** г. в град Б., адрес: Б., И., Carrer da la
Creu, 32, 08779 La Llacuna да заплати в полза на бюджета на съдебната по сметка на Районен
съд, град В. сумата от 576 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК
УКАЗВА на Р.М. К., роден на ********** г. в град Б., адрес: Б., И. Carrer da la Creu,
32, 08779 La Llacuna, че може да заплаща месечната издръжка в полза на детето А. М. К.,
ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител - Ф. М. К., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „И. М.“ № ***, ет.3 по банков път или чрез друг начин на плащане
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – гр. Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8