Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр.Д., 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на дванадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №1184 по описа за 2019г. и
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба с вх. *537/29.03.2019г., от К. *** Р. с ЕГН********** ***, чрез адв. Г. Д., с която срещу «***» ЕАД, с ***, със седалище и адрес на упр.: ***, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.439 ГПК за недължимост на сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по ч.гр.д.№5553/2011г.на ДРС, а именно: общо сумата от 6599,78лв, от която 4 366,23лв главница, ведно със законната лихва , начиная от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане; 1 038,22лв договорна лихва за периода от 05.10.2009г.-14.10.2011г.; 967,88лв. мораторна лихва за периода от 05.10.2009г. - 14.12011 г., както и 127,45 държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването му по давност.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
Срещу ищеца, в качеството му на длъжник има
издаден изпълнителен лист от 19.01.2012г. по ч.гр.д. № 5553/201 1г. на ДРС.
По молба на кредитора ***с вх. № 05358/23.03.2012г. по описа на ЧСИ *** с per. № 737 в КЧСИ, с район на действие ДОС, и въз основа на издадения изпълнителен лист, е
образувано изпълнително дело № КИ20127370400715.
По
изпълнителното дело, ЧСИ е предприел проучване на имущественото състояние на
длъжника.
На
21.05.2012г., на
длъжника е връчена поканата за
доброволно изпълнение, като същевременно е уведомен, че за 08.06.2012г. е
насрочен опис на движими вещи в дома му. Опис не е осъществен.
С
молба с вх, № 22337/27.11.2012г., взискателят, е
поискал , налагане на запор на тр. възнаграждение на длъжника в ***
Запорно
съобщение с изх. № 38579/27.11.2012г., е изпратено до третото лице ***. Същото
обаче не е получено или връчено.
Съобщение
за наложения запор, е изпратено до длъжника е изх. № 38580/27.11.2012г. и
получено от *** ***, сестра на длъжника на 11.12.2012г.
С
молба с вх. № 19311/08.10.2013г. от ***, е представила
копие от нотариален акт с което е уведомила частния съдебен изпълнител че е
закупила и е собственик на имот с административен адрес: гр. Д, ул. *** на
25.03.2011г.,още преди образуване на изпълнителното дело.
Въпреки
това с призовка за принудително изпълнение с изх. № 32054/03.10.2013г., е изпратено съобщение до длъжника, че на 06.11.2013г. , ще бъде извършен опис на движими вещи в дома му
на адрес гр. Д, ул***. ППИ не е връчено,
опис не е осъществен в чужд имот.
Ново ППИ, с изх. № 32803/09.10.2013г., е изпратено за опис на движими вещи на адрес: ***на
06.11.2013г. Съобщението не е връчено на длъжника . В ППИ има информация,
че лицето не живее на адреса и че е живял там под наем. Опис няма извършен.
ППИ
с изх.№ 33028/10.10.2014, изпратена до длъжнника на адрес ***за насрочен опис
на 26.11.2014г. ППИ не е връчено на длъжника. Опис няма проведен.
С
вх. № от 31.07.2015г., е депозирана молба от АД« ***»„ за конституиране по
делото в качеството му на цесионер.
Последната
молба на взискателя, с която, е поискал извършване на изпълнителни действия-
запор на трудово възнаграждение е от 27.11.2012г. ЧСИ предприел действия по налагане на запора като
изпратил запорно съобщение до работодателя, но запорното съобщение не е връчено на „***, при което липсва наложен
запор съгл. чл.450 ал.3 ГПК.
При горните фактически твърдения ищецът счита,
че частния съдебен изпълнител е
следвало да прекрати изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 27.11.2014г., доколкото в продължение на две години след 27.11.2012г. липсвало
депозирано искане от взискателя и извършено изпълнително действие. Ищецът сочи,
че насрочването на дата за опис не е изпълнително действие. Настъпилата
перемпция по право задължавала съдебния изпълнител да вдигне всички наложени
запори и възбрани, като всички други изпълнителни действия се обезсилват по
право.
Ищецът счита, че от 27.11.2012г. тече срока за погасяване по давност вземането на
взискателя. Същият изтичал на 27.11.2017г. След 27.11.2017г., се погасявало правото
на кредитора да събира принудително дължимите му суми.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Не се оспорва, че на 27.01.2009г. между ** Р. и „***е сключен Договор за потребителски паричен кредит ***. „***депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение и се снабдява с Изпълнителен лист от 19.01.2012г. издаден по ч. гр. дело 5553/2011г. по описа на Районен съд - гр. Д, като въз основа на него е образувано изпълнително дело № 715/2012 по описа на ЧСИ ***, per. № 737 към КЧСИ.
Излагат се твърдения, че на 15.05.2015г. между „***и „***" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който „***/като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски паричен кредит ***от 27.01.2009г., на "***" ЕАД /като цесионер/.
Според ответната страна погасителна давност не е текла докато е траел изпълнителният процес, съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД. Посочва се задължителната тълкувателна практика на Върховния съд, обективирана в Постановление №3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС, която е била в сила към датата на образуването на изпълнително дело № 715/2012 г. по описа на ЧСИ ***.
Изпълнително дело № 715/2012г., по описа на ЧСИ *** е образувано на 23.03.2012г., когато не е било в сила Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Последното всъщност отменя действащата уредба, а именно Постановление №3 от 18.XI.1980г., Пленум на ВС. Постановките, възприети в цитираното Постановление на Върховния съд, са диаметрално противоположни на становището на Върховния касационен съд, закрепено в гореспоменатото Тълкувателно решение. Те обаче следва да бъдат прилагани до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно 26.06.2015 г., тъй като едва тогава те се отменят и губят своята сила. Сочи се съдебна практика- Решение на ВКС № 170/17.09.2018г., IV ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК, Решение № 51 от 21.02.2019 г. по гр. д.№ 2917/2018 г. на IV г. о. на ВКС, Решение N9 287 от 12.10,2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. №326/2018 г.
Предвид гореизложеното, ответникът счита, че от датата на образуване на изпълнително дело № 715/2012 г. по описа на ЧСИ *** - 23.03.2012г, до датата на постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - намира приложение Постановление №3 от 18 X1,1980 г., Пленум на ВС и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме възприетите постановки в цитираните решения на Върховния касационен съд, се излагат следните доводи, че в рамките на така образуваното изпълнително производство по изпълнително дело № 715/2012 г., във връзка с възложените права по чл. 18 ЗЧСИ, са били предприети множество изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност и ясно показват, че взискателят не се е дезинтересирал от своето вземане.
На 23.03.2012 г. по молба с вх. № 05358/23.03,2012г. на „***е образувано изпълнително дело № 715/2012 г. по описа на ЧСИ *** и е приведен в изпълнение гореописаният изпълнителен лист. В молбата си за образуване, взискателят е възложил на ЧСИ *** правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. В този смисъл са освен мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК нз ВКС, както и практиката стъпваща и доразвиваща възприетите от същото разрешения - Решение N9 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.
На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№
15062/03.05.2012 г., като с нея е насрочен и опис на движими вещи за дата
08.06.2012 г. от 11:40 ч. до 12:40ч. Същата е
получена лично от К.Т.Р. на 21.05.2012 г.
На 27.11.2012г. е изходирано запорно съобщение за налагане назапор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „***. Относно наложения запор длъжникът е надлежно уведомен, чрез сестра си - видно от разписката за доставяне на съобщението от 11.12.2012 г.
На 03.10.2013г. ЧСИ *** насрочва опис на движими вещи за дата 06.11.2013 г. на регистрирания адрес на длъжника,, а именно: ***. На 09.10.2013 г. отново е насрочен опис на движими вещи за дата 06.11.2013 г. на адрес: гр, Д, ул,„***"*.
На 10.10.2014 г. за пореден път е насрочен опис на движими вещи за дата 26.11.2014 г.
На 15.05.2015 г. между „***, ЕИК ***, в качеството му на Цедент и „***, в качеството му на Цесионер, се е сключи договор за цесия, по силата на който „***прехвърли вземането си по Договор за кредит № ***на „***" ЕАД.
На 26.08.2015 г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от„*.
На 07.04.2017 г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „***.
На 24.07.2017 г. е изходирано ново запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от„*.
На 22.11.2018г. е насрочен опис на движими вещи за дата 12.12.2018 г.
Ответната страна сочи за неоснователно твърдението на ищеца, че
липсвали доказателства за заплащане таксите на съдебния изпълнител за
предприетите изпълнителни действия. Сочи се т.11 от Решение
N9 2/2013 на ВКС от
26 юни 2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013г., според което изпълнителното
действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса за него.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото препис от изпълнително дело № 715/2012г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 737 към КЧСИ и ч.гр.д№5553/2011г. по описа на Районен съд - гр. Д, че на 27.01.2009г. между ** Р. и „***е сключен Договор за потребителски паричен кредит ***. „***депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение и се снабдява с Изпълнителен лист от 19.01.2012г., издаден по ч. гр. дело 5553/2011г. по описа на Районен съд - гр. Д.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 715/2012г. по описа на ЧСИ ***, peг. № 737 към КЧСИ. В молбата от 23.03.2012г. е налице овластяване на съдебния изпълнител за извършване на всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
С разпореждане за образуване на изпълнителното дело от 23.03.2012г. съдебният изпълнител , отчитайки внасянето на такса от 78лв., указва на взискателя да довнесе такса от 50,40лв.
Във връзка с възложените права по чл. 18 ЗЧСИ, съдебния изпълнител предприел следните действия:
Проучвателни действия и справки относно семейното, финансовото и имущественото състояние на длъжника и неговата съпруга;
Постановление за приемане разноските на взискателя за юрисконсулт в размер на 150лв.
На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх.№
15062/03.05.2012 г., като с нея е насрочен и опис на движими вещи за дата
08.06.2012 г. от 11:40 ч. до 12:40ч. Същата е
получена лично от К.Т.Р. на 21.05.2012 г. на адрес ***, съгласно отбелязване в
разписката към поканата.
На 24.07.2012г. съдебния
изпълнител е извел съобщение до длъжника за установени публични задължения и за
присъединяване на държавата като взискател за сумата от 60лв. публични
задължения. Няма данни за връчването съгласно представените обратни разписки за
доставяне, последните не са оформени с данни за получаване.
На 27.11.2012г. е
наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „***. Относно наложения запор до длъжника
е изведено уведомление от същата дата, връчено на 11.12.12г. на
лице от домашните на длъжника- сестра. Запорното съобщение до
работодаеля е изведено на 27.11.2012г. В
обратната разписка за връчването му е отбелязано, че адресата се е преместил на
друг адрес. Връчването е станало по седалището на работодателя в гр.Варна. На
работодателя е изпратено и съобщение по имейл, посочен в търговския регистър.
С разпореждане от 01.10.2013г. ЧСИ *** насрочва опис на движими вещи за дата 06.11.2013 г. на адрес: гр, Д, ул.”***”*.
С призовка за принудително изпълнение от 03.10.2013г. ЧСИ уведомява длъжника за насрочения опис на движими вещи на адреса на длъжника в *, ул.”***”*. Върху разписката е отразено, че адресата със семейството си е в Белгия по информация на съсед. Поставено е уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
На 08.10.2013г. по делото е постъпила молба от трето лице, с което
представя доказателства /нотариален акт/ и уведомява съдебния изпълнител, че е
закупило жилището с адрес ул.”*”№56, както и че длъжника не живее на този
адрес.
На 09.10.2014 г. е насрочен опис на движими вещи за дата 26.11.2014 г. на адрес *, ул.”***”*. На този адрес е залепено уведомление по чл.47 ал.5 от ГПК за насрочения опис. От връчителя е събрана информация, че К.Р. е напуснал наетия имот.
Съгласно договор за цесия от 15.05.2015 г., сключен между „***и „***" ЕАД вземането на „***от К.Р. по Договор за потребителски паричен кредит от 27.01.2009г., е придобито от "***" ЕАД.
На 31.07.2015г. е постъпила молба от цесионера на осн. чл.429 от ГПК за конституирането му в изпълнителното производство. С молбата съдебния изпълнител е овластен да извършва всички изпълнителни действия, които намери за добре с оглед успешното събиране на вземането. Върху молбата има разпореждане за конституиране и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „***”. Няма дата на издаване на акта.
По изпълнителното дело е приложено съобщение от ЧСИ до длъжника за извършената цесия, както и за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „***. Това съобщение е изведено от 26.08.2015г.
На 26.08.2015 г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, адресирано до „*. Няма данни за връчване върху обратните разписки.
На 07.04.2017 г. е изходирано запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „***. Запорното съобщение е получено на 10.04.2017г.
С постановление от 21.07.2017г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника в „*.
На 24.07.2017 г. от ЧСИ е изведено ново запорно съобщение до работодателя на длъжника, получено на 31.07.17г.
На 15.11.2018г. е насрочен опис на движими вещи за дата 12.12.2018 г. За описа е изпратено съобщение на постоянен и настоящ адрес *** като последния не е намер на адреса, събрани са данни, че имота е продаден и длъжника не живее там. Приложено е уведомление Іва страница без данни да е залепено на адреса.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По допустимостта:
Съобразно чл.439, ал. 1 от ГПК, /озаглавен „Оспорване на
вземането”/, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Ищецът е предявил
иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства/след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност. С оглед горното предявеният
иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело №
715/2012г. по описа на ЧСИ Л.Тасева, като производството по това изпълнително
дело продължава да е висящо.
Освен
това, пасивната процесуална легитимация на ответника се основава
на качеството му на цесионер на
вземанията по договора за кредит.
По основателността:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Тъй като за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД в случаите по чл. 116, б. „в“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни действия, то новата изпълнителна давност започва да тече от момента на извършване на самите изпълнителните действия .
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, поради т. нар. "перемпция". Това прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело. Посоченото правило съотнесено към разглеждания случай и проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия мотивират съда да приеме, че видно от процесното изпълнително дело същото е образувано по молба от 23.03.2012 г. на *** Това е валидно действие на кредитора, което прекъсва течението на давността след издаване на изпълнителния лист. С подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е овластил частния съдебен изпълнител с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбите на чл.426,ал.2 ГПК в молбата за образуване на изпълнително дело взискателят следва да посочи начин на изпълнение. Според чл.18,ал.1 ЗЧСИ взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител сам да определи начина на изпълнението. В настоящият случай видно от приложената молба от взискателя , в същата е възложено на ЧСИ да извърши проучване и да определи най-ефикасния за взискателката способ за принудително изпълнение, съответно да се пристъпи към този способ за събиране на сумата, предмет на изпълнителния лист.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъснат на второ място с разпореждането на съдебния изпълнител от 03.05.2012г., с което е насрочен опис на движими вещи по постоянния и настоящ адрес на длъжника. Съобщението е получено лично от К.Р. на 21.05.2012г.
Последващото
релевантно към спора изпълнително действие
е извършения по молба на взискателя и с разпореждане от 27.11.2012г. на
съдебния изпълнител запор на трудово възнаграждение. Следва да се има предвид,
че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител, а получаването на съобщението има значение
само за третото лице. Последното не е част от фактическия състав по
налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до
предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя
или не – т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК. В случая запорът е съобщен на длъжника, видно от разписката, както и
изпратен по пощата и на имейл на работодателя съгласно извършената справка в
Търговския регистър.
На
следващо място срокът е прекъснат с разпрежданията на съдебния изпълнител 01.10.2013г.
и 09.10.2014г. за насрочване на описи на движими вещи на адрес *, ул.”***”*, за
който е установено от връчителя, че е нает и впоследствие напуснат от длъжника
е семейството му. Действително описи не са извършени, нито съставени
необходимите за това протоколи, но това е обяснимо с оглед процесуалното
поведение на длъжника да се укрива. Длъжникът е получил ПДИ на адреса по ул.”*”,
който е регистриран като негов постоянен и настоящ адрес, но не е уведомил за
промяна съдебния изпълнител. Впоследствие запорно съобщение също му е връчено
на този адрес чрез лице от домашните, но от трето лице се представят
доказателства за предхождаща продажба на имота. Длъжникът е издирен и на друг
адрес в *, ул.”***”*, но според получената информация от връчителя, лицето е
напуснало и този адрес, където било наемател.
Последователно са извършени запор на трудово възнаграждение с акт обективиран върху молбата за конституиране на цесионера „***”ЕАД, като на 26.08.2015г. е изведено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от „*, на 07.04.2017г. запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „***. Запорното съобщение е получено на 10.04.2017г.
С постановление от 21.07.2017г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника в „*.
При така извършените от съдебния изпълнител действия
не се установява период от две години, в който да липсват формално предприети
действия от съдебния изпълнител. Настоящия
състав приема, че процесното изпълнително производство не е перемирано поради
изтичане на срока в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По
въпроса дали задължението на ищеца в настоящто производство е погасено по
давност следва да се преценят ППВС № 3/18.11.1980 година и постановките
на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС, които по съществото си са тълкувателни актове със задължителна
сила по отношение на съдилищата. Въпреки установената в чл. 290, ал. 3 ГПК
незадължителност на практиката на върховната съдебна инстанция постановена по
реда на чл.290 от ГПК, настоящия състав споделя подробните мотиви в Решение на ВКС № 170/17.09.2018г., IV ГО, издадено
по реда на чл.290 ГПК, с което е допуснато до касационно
обжалване по отношението на правния въпрос за това от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и
в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производство или и към тези,
които са приключили преди това.
Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.
С оглед отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, отмяната на ППВС№3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване. Следователно до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които К. Рифат е осъден да заплати на БНП „Париба Пърсънъл файненс” ЕАД, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 22.06.2015г. Давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД и към момента на подаване на исковата молба на 29.03.2019г. и приключване на устните състезания -12.09.2019г. не е изтекъл. Искът, с който се претендира установяване на погасяване на вземанията по давност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
разноските: На осн.чл.78 ал.3 от ГПК,
ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според настоящия състав разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК дава възможност на съда да
определи размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в рамките на делото,
но в посочения диапазон от чл. 25 ал.1 от НЗПП в размер на 150лв., тъй като
ответникът е депозирал само писмен отговор и една молба по хода, проведено е
едно съдебно заседание и правната работа по представителството на ответника не
дава основание за определяне на по-високо възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. *** Р. с ЕГН********** ***, срещу «***» ЕАД, с ***, със седалище и адрес на упр.: ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.439 ГПК, за недължимост на сумите по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по ч.гр.д.№5553/2011г.на ДРС, а именно: общо сумата от 6599,78лв, от която 4 366,23лв главница, ведно със законната лихва , начиная от 11.11.2011 г. до окончателното изплащане; 1 038,22лв договорна лихва за периода от 05.10.2009г.-14.10.2011г.; 967,88лв. мораторна лихва за периода от 05.10.2009г. - 14.12011 г., както и 127,45 държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА К. *** Р. с ЕГН********** ***, да заплати на «***» ЕАД, с ***, със седалище и адрес на упр.: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред окръжен съд Д в
двуседмичен срок от връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................