Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2020 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на дванадесети октомври през
две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3895
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3895/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Л.Г.Ц. ЕГН ********** , М.Е.Ц. ЕГН **********
и Р.Е.Ц. ЕГН ********** от гр.София срещу
решение №12344 от 15.01.2020 г постановено
по гр.д.№4636/17 г на СРС , 179 състав ; в частта , с което са отхвърлени частично искове на въззивниците с правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.” ЕАД *** да се признае за установено , че
въззивниците не дължат суми от по 40,47
лева – главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода м.01.2003 г – м.04.2008 г за ап.№48 в
гр.София ж.***********, съгласно изпълнителен лист от 17.02.2009 г по
ч.гр.д.№45546/08 г на СРС , 33 състав , въз основа на който е образувано
изп.дело №20098550400267 на ЧСИ У.Д.; както и е прекратено производството по делото по посочените искове на Л.Г.Ц.
ЕГН ********** и Р.Е.Ц. ЕГН **********
от гр.София за разликата над 40,47 лева до предявения размер от 1815,40
лева от посочената главница , за
сумата от 691,03 лева лихви за забава за периода 01.03.2003 г –
18.11.2008 г върху главницата ; както и е прекратено
производството по делото по посочения иск на М.Е.Ц. ЕГН ********** от
гр.София за разликата над 40,47 лева
до размера от 1074,24 лева от
посочената главница .
Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност
на решението на СРС . Доброволните
плащания на ищците са погасили само лихви за забава , но не и главницата.
Според справка от ЧСИ към 15.02.2020 г Л.Ц. дължи по изпълнителното дело 2845,98
лева , Р.Ц. дължи 2960,41 лева , а М. Ц. – 1033,77 лева. СРС
е следвало да постанови решение по същество и да съобрази , че доброволните
плащания не спират давността за вземанията . Взискателят е бездействал и не е
искал изпълнителни действия след 10.04.2009 г , а частичните плащания не са
признание на вземането .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивниците на 21.01.2020 г и е обжалвано в срок на 04.02.2020 г. Налице е
правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната
жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на
т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК
на ВКС .
За да отхвърли частично , респ.частично
да прекрати , производството по исковете СРС е приел следното. Процесните вземания произтичат от
влязла в сила заповед за изпълнение и давността за същите като периодични
вземания е 3-годишна /чл.111 б.В ЗЗД/ . Давността е прекъсната с молба на
взискателя от 22.04.2009 г за налагане на запор . Първоначалният длъжник е
извършвал частични плащания , с което давността е прекъсвана , като е било
безпредметно да се прилагат други изпълнителни способи . Видно от отбелязвания
на гърба на изпълнителния лист по изпълнителното дело са преведени на взискателя
7814,07 лева . Относно преведените на взискателя суми ищците нямат правен
интерес да предявят установителни искове , а трябва да предявят осъдителни
искове за връщане на платените без основание суми . Следователно , като се
вземе предвид , че са претендирани 7935,47 лева , а са платени 7814,07 лева и се приложи чл.76 ал.2 ЗЗД , то остава
дължима сумата от 121,40 лева главница .
В частта , в която исковете са отхвърлени частично решението на СРС е
правилно като краен резултат . Според мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в рамките на
изпълнителното производство давността се
прекъсва на основание чл.116 б.„В“ ЗЗД с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие в рамките
на съответния способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действия са насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан до постъпване на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица респ.от самия длъжник.
Ирелевантно е дали сумите се плащат по
изпълнителното дело въз основа на запор или „доброволно“ , след споразумение с
ЧСИ , който периодично вдига и налага запора . Както е посочено в решение
№266 от 19.12.2013 г по гр.д.№1427/12 г
на ВКС , IV ГО
всяко плащане в рамките на изпълнителния процес , но щом е по повод на него ,
се счита за резултат на изпълнителното производство и е част от него . Постъпването на суми с вноски от длъжника е аналогично на провеждане на
принудително изпълнение и не може да доведе до перемиране на делото .
В случая парични суми са постъпвали за сметка на първоначалния взискател до 14.07.2016 г , независимо че същият
е починал на 12.08.2015 г . Впоследствие плащания са извършвани от М.Ц. и те
трябва да се считат за такива за погасяване на лични /наследствени/ задължения
. Не може да се приеме , че е изтекла давността за вземанията за главница – тази
давност е 5-годишна по аналогия на
чл.117 ал.2 ЗЗД и би изтекла на
14.07.2021 г ако изпълнителното производство не беше спряно от съда . Действително
, в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно
решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за
които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК
вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по
исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в
сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане ,
който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в
двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са
приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117
ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ ,
поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК . Като
краен резултат правилно първоинстанционният съд е приел , че не са погасени по
давност суми от по 40,47 лева –
главница .
В обжалваната част , в която е
прекратено частично производството по исковете решението на СРС / в тази част с
характер на определение/ е неправилно . Преди всичко твърденията на ищците в
исковата молба са , че сумите не се дължат като погасени по давност , а не
чрез частични плащания ; или както поради частични плащания , така и поради
погасителна давност. Макар и правно несъстоятелна и противоречаща на действителното
положение , исковата молба не е изменяна по основание , а твърдения за
извършени плащания са налице едва във въззивната жалба . При тези данни СРС е
следвало да извършва проверка в рамките на фактическите твърдения на ищците
, а именно , дали процесните суми не се дължат тъй като са погасени по давност
.
Целта на
иска по чл.439 ГПК е да се отрече правото на принудително изпълнение на
взискателя и да се постанови прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433 ал.1 т.7 ГПК . Въпросът дали процесните задължения са погасени по
давност е такъв по съществото на спора , а не по допустимост на исковете
.
Само за
пълнота трябва да се отбележи , че СРС не е взел предвид , че върху
главницата е продължило начисляване на законна лихва , поради което с
извършените частични плащания не е погасена главница в посочения от СРС размер
. Ищците биха могли – но не са длъжни - да заявят намерения да се откажат
частично от исковете си . В такава хипотеза СРС следва да се допусне счетоводна
експертиза , която след запознаване с изпълнителното дело да вземе предвид
извършените частични плащания и да насочи ищците към доказуем размер на
исковете им с оглед безспорните частични плащания и целта на иска по чл.439 ГПК
да се предизвика прекратяване на изпълнителното производство .
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в прекратителната му част и
делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. В частта за
разноските решението също трябва да се отмени частично , като компетентен да се
произнесе по по-голямата част от разноските е СРС при произнасяне по същество .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева по всеки от исковете поотделно
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №12344 от 15.01.2020 г постановено
по гр.д.№4636/17 г на СРС , 179 състав ; в частта , с което са отхвърлени частично искове на Л.Г.Ц. ЕГН ********** , М.Е.Ц. ЕГН **********
и Р.Е.Ц. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.439 ГПК
срещу „Т.С.” ЕАД *** да се признае за установено , че не дължат суми от по 40,47 лева – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода м.01.2003 г – м.04.2008 г за ап.№48 в гр.София ж.***********,
съгласно изпълнителен лист от 17.02.2009 г по ч.гр.д.№45546/08 г на СРС , 33
състав , въз основа на който е образувано изп.дело №20098550400267 на ЧСИ У.Д.;
както и в частта , в която всеки от Л.Г.Ц. ЕГН ********** , М.Е.Ц. ЕГН **********
и Р.Е.Ц. ЕГН ********** от гр.София са
осъдени да заплатят на „Т.С.”
ЕАД разноски пред СРС в
размер на по 0,54 лева .
ОТМЕНЯ решение №12344 от 15.01.2020 г постановено
по гр.д.№4636/17 г на СРС , 179 състав ; в частта му с характер на определение
, с която е прекратено производството по делото по
посочените искове на Л.Г.Ц. ЕГН ********** и Р.Е.Ц. ЕГН ********** от гр.София за разликата над 40,47 лева до
предявения размер от 1815,40 лева от
посочената главница и за сумата от 691,03 лева лихви за забава за
периода 01.03.2003 г – 18.11.2008 г върху главницата ; както и е прекратено производството по делото по
посочения иск на М.Е.Ц. ЕГН ********** от гр.София за разликата над 40,47 лева до размера от
1074,24 лева от посочената главница ;
както и в частта , в която всеки от Л.Г.Ц. ЕГН ********** , М.Е.Ц. ЕГН **********
и Р.Е.Ц. ЕГН ********** от гр.София са
осъдени да заплатят на „Т.С.”
ЕАД разноски пред СРС в
размери над сумата от 0,54 лева до 33,33 лева .
ВРЪЩА делото на
СРС , 179 състав за продължаване на процесуалните действия съгласно мотивите на
настоящото решение .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.