№ 11011
гр. София, 16.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110133477 по описа за 2021 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
ищецът по делото моли съда да измени решението по делото в частта за
разноските, като осъди ответника да заплати пълната сума на направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, вместо
присъдените с решението 1200 лева. Счита, че сумата от 1500 лева била под
минимума, определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, който следвало да бъде по 650 лева
за всеки един от исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и
1180 лева по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответника. Взима
становище за неоснователност на молбата. Счита, че делото не се отличавало
със значителна фактическа и правна сложност.
Молбата е подадена в срока за обжалване от страна по делото,
представила списък за разноски по чл. 80 ГПК, следователно е процесуално
допустима. По същество съдът намира следното: с Решение № 3388 от
28.10.2021 г. делото е приключено, приложен е чл. 78, ал. 1 ГПК и ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноските по делото – сумата от 1200 лева –
адвокатско възнаграждение. В мотивите си, съставът се е позовал на
задължителната тълкувателна практика, дадена с Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 16, съгласно която
минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с
определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Това тълкуване е дадено от ВКС на 06.11.2013
г., към който момент, разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата е била със
следния текст: „За защита по граждански дела възнагражденията са следните:
за трудови дела - 150 лв. По дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.
2.“ С изменение на Наредбата от 23.05.2017 г. текстът на тази разпоредба е
1
изменен, както следва: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: за отмяна на
уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от
размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или на определяне на
възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лв.; за
трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2.“ С последващо
изменение на Наредбата от 15.05.2020 г. текстът на тази разпоредба е
изменен, както следва: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: по дела за
отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-
малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към
момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.“ Последната редакция на
разпоредбата не е изменяна и до настоящия момент и е приложима към датата
на сключване на договора за правна помощ – 27.09.2021 г. (л. 147 от делото).
Сравнителния анализ на настоящата редакция и тази, която е била в сила през
периода до 23.05.2017 г. показва, че те са аналогични. Поради това съдът не
споделя съображенията на ищеца, че тълкуването, направено в т. 16 на
Тълкувателното решение е изгубило своята приложимост. За всеки един от
исковете не се дължи отделно адвокатско възнаграждение и искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, въпреки че е оценяем, не попада в приложното поле на чл. 7, ал.
2 от Наредбата. Следователно минималният размер на адвокатското
възнаграждение по делото е 650 лева. По отношение прекомерността на
възнаграждението съдът се е мотивирал с решението си и доколкото не е
налице изменение на обстоятелствата, няма основание за промяна на тази
преценка. Поради изложеното, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от
Н. СТ. Л., ЕГН ********** за изменение на Решение № 3388 от 28.10.2021 г.
по гр. дело № 33477 от 2021 г. на СРС, ІІ ГО, 177-и състав в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2