Решение по дело №703/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В исковата молба ищецът “. Ф. България" ЕАД гр.София ЕИК ********* твърди, че е частен правоприемник на “ Банка ДСК” ЕАД на основание договор за цесия, сключен на 25.01.2012 г. Преди сключване на договора за цесия, Банка “ДСК” ЕАД се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за задължението,издадени по ч.гр.д.№ 1973/2011г. по описа на РС гр.Разлог против длъжниците Н. И. Т. и Б. Г. Т. ,сега ответници. Посочва се също така,че задължението на Н. Т. и Б. Т. произтича от договор за заместване на длъжник от трето лице по договор за кредит, сключен на 12.08.2009 г. и от споразумение за обединяване на кредит, сключен на 12.08.2009 г.

Твърди се също така в исковата молба, че цесията е съобщена на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3.Ответникът Н. Т. е уведомен на 01.03.2012 г. с писмо ИД * PSFABG001385Е достигнало лично до него.

Тъй като в заповедното производство ответниците са направили възражение за дължимост на посочените суми в изпълнителния лист ищецът, по реда на чл. 422 от ГПК е предявил настоящия иск за установяване на задължението на ответниците, като първият ответник като нов длъжник, а втория като съдлъжник отговарят солидарно за заплащане на сумата ,поради което ищецът иска по съдебен ред да се установи със сила на пресъдено задължението на ответниците към ищеца, при условия на солидарност за сумата от 445 096,06 лева главница, законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението, сумата от 150 291,54 лева лихва за просрочена главница. Претендират и разноски в настоящото производство. Търдят, че посочените суми се дължат, поради забава на ответниците да заплащат дължимите вноски повече от 90 дни така, както са се споразумели в договора за обединение на кредита. Кредитът е станал предсрочно изискуем и затова се дължи целият размер на така формирания кредит от обединяването на други кредити, подробно посочени и в исковата молба.

Съдът е изпратил исковата молба, ведно с доказателствата на ответниците, като ги е уведомил, че следва в двуседмичен срок да подадат писмен отговор. Съобщението за изпращане на исковата молба и задължението за отговор е получено от ответниците на 17.05.2013 г., а отговорът е постъпил в съда с писмо, носещо пощенско клеймо от 17.06.2013 г., т.е. извън двуседмичния срок.В защитата си по същество пълномощникът на Н. Т. е изразил становище,че исковата молба е нередовна,тъй като не са изложени обстоятелства относно вида и размера на дължимите лихви.Претендира,че по отношение на длъжниците,цесията не е произвела действие,тъй като не е съобщена.Оспорва се обстоятелството,че кредита е станал предсрочно изискуем ,а и искът е останал недоказан относно размера ,който зависи от размера на обединените кредити.По отношение на разноските оспорва претендираното възнаграждение от юрисконсулта,което било изчислено по Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като счита,че това са възнаграждения дължими на адвокати и липсва делегираща разпоредба,относима за възнаграждение за юрисконсулт.

По делото е встъпила като трето лице помагач на ищеца Банка ДСК ЕАД.Изразява становище за основателност на претенцията.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното:

На 12.08. 2009г. между "Банка ДСК ЕАД,Н. Т.,Б. Т. и още 17 лица е сключен договор за заместване в дълг,по силата на който ответниците със съгласие на кредитора и длъжниците, са заместили старите длъжници по описаните в договора 17 броя кредити,като общия размер на дълговете ,представляващ неплатена главница и текущо начислени лихви е 413858.96 лв. и 20171.28 лв.,представлявали суми за просрочия и др.На същата дата е подписано и споразумение за обединяване на кредити между Банка ДСК и ответниците,като общо 20 броя кредити са обединени,за да бъдат заплащани при равни условия.Общия размер на обединените кредити е 458 964,64 лв. и крайният срок за издължаването е 12.08.2039r.

Съгласно чл.22 от споразумението при просрочие с повече от 30 дни на която и да е вноска по новия погасителен план на главница и/или лихви,кредиторът задължително превръща кредита в предсрочно изискуем и започва незабавно действия за цесия или принудително изпълнение на дълга. Ищецът твърди,че целия размер на кредита,ведно с лихвите е станал изискуем на това основание,при което банката не е необходимо да уведомява длъжниците,че реализира предсрочна изискуемост на кредита,за разлика на хипотезата на чл.21 от споразумението,при което предсрочната изискуемост е само една възможност.

Съдебно счетоводната експертиза се е запознала с всички подписани договори за кредит,които по-късно са обединени,като вещото лице е докладвало,че липсва договора на А.А.,но от предоставеното му от банката извлечение от сметката на А. е видно,че на това лице е отпуснат кредит за текущо потребление и има непогасена част от дълга в размер на 962.86 лв.главница,редовна лихва 48.71 лв. и наказателна лихва 15.21 лв.

От общата сума на кредита ,448 000 лв. е следвало да се заплащат от сметка с титуляри ответниците,съгласно решение на УС на банката,а остатъка от 10936.64 лв. е следвало да плати само Т..В таблица № 3 от заключението,вещото лице е посочило до 16.06.2010г. какви суми е следвало да се погасяват от размера на дълга от 448 000 лв. и какви ответниците са внасяли.Вещото лице е докладвало,че първата вноска от 4027.86 лв. е следвало да се внесе на 12.09.2009г.,но е внесена по-късно.Видно е от таблицата,че втората вноска в същия размер от 4027.86 лв. е трябвало да се издължи на 12.10.2009г,което не е направено в срок и е внесено по-малко от дължимото.На падежните дати -12.11.2009г. и на 12.12.2009г. също не са внесени суми.Едва на 12.01.2010г. ответниците са направили погашения.Според съда предсрочната изискуемост на кредита е настъпила още през 2009г.,тъй като е налице просрочие при внасяне на сумите за вноските,повече от 30 дни. Банка ДСК на 16.06.2010г. е начислила такса от 60 лв. за предсрочна изискуемост на кредита/по данни на експерта/ и към 28.11.2011г. е пристъпила към принудителното му събиране,с подаване на заявление по чл.417 ГПК.Към 16.06.2010г. по погасителен план ответниците е следвало да внесат главница в размер на 3243.34 лв. и лихви 39121.33 лв. от общото си задължение,а е внесена сума от 4211.14 лв.за покриване на главницата и 21786.20лв. за покриване на лихвите. С оглед на тези факти,ОС Б. приема,че кредита е станал предсрочно изискуем,при условията на чл.22 от споразумението за обединяване на кредити,тъй като е налице просрочие на погасителните вноски,повече от 30 дни.

В т.2 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза ,след направените изчисления, според вещото лице ,към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК-28.11.2011г. дължимите суми от ответниците са били 445096 лв.06 ст.главница ,редовна лихва 17 335.16 лв.,просрочена лихва 67428.34лв. и наказателна лихва 65528.03лв. или общои лихви 150 291.53лв.

Банка ДСК е подала заявление по чл.417 ГПК,като е заявила претенции в размера ,посочен и от вещото лице ,дължим от Трантини към 28.11.2011г. Издаден й е изп.л. по ч.гр.д.№ 1973/2011 по описа на РС Разлог на 06.12.2011г.Ответниците са подали възражение в срок,за което заявителят Банка ДСК е била уведомена.

На 25.01.2012г. между Банка ДСК ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия на вземането ,което банката има към Трантини на основание споразумението за обединяване на кредити.В т.5.4 от договора за цесия,цедентът е упълномощил цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането.По делото на л.15 има известие за доставяне,от което е видно,че ищецът е изпратил до Н. Т. писмо,но не е ясно съдържанието на тази пратка.

Третото лице ,помагач на ищеца е представило уведомления от 09.01.2014 г. на л.203 и л.204 от делото,изхождащи от ищеца,с които е уведомило Н. и Б. Трантини за прехвърляне на вземането, което Банка ДСК ЕАД има , към ОТП Ф. ЕАД,както и че уведомяването се извършва на основание упълномощаването на цесионера от цедента.Съгласно електронното извлечение на Тип Топ Куриер,пратката е получена от Н.Т. на 10.01.2014г.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявен е установителен иск от ОТП Ф. ЕАД,с правно основание чл.422 ГПК.Искът е допустим,тъй като исковата молба е постъпила в едномесечния срок,от уведомяване на заявителя за постъпилото възражение от длъжниците в частното гражданско дело,по което е издадена заповедта,съдържаща разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.Съобразно приложеното към исковата молба решение на ВКС,допустим е установителен иск от цесионера,който е получил вземането,след издаване заповед за изпълнение в полза на цедента.ОС Б. намира,че към настоящия казус е относимо даденото разрешение от ВКС на този правен въпрос.

Първоинстанционния съд приема, че по делото е доказано по несъмнен и категоричен начин, че между ответниците и Банка ДСК ЕАД,както и от длъжници трети лица е сключен договор за заместване в дълг и друг договор за обединение на кредити,по силата на който ответниците са се задължили да изплащат сума ,обединяваща 20 броя кредити,отпуснати на трети лица и на Т.Общия размер,който двамата ответници е трябвало да заплатят при условията на солидарност е сумата от 448000 лв.В споразумението между кредитора и длъжниците е уговорена предсрочна изискуемост на кредита,при условията на чл.22 б."в",при което не е необходимо банката да уведоми длъжниците си.Видно е от съдебно-счетоводната експертиза,че внасянето на погасителните вноски е забавено от длъжниците повече от 30 дни,при което кредита е станал изцяло изискуем.При установените договорености между страните по тези писмени съглашения за банката - кредитор няма друго задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.Банката е изпълнила задължението си,като е установено по делото,че длъжниците не са изпълнили точно по размер и срок задълженията си към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК.Установеното от експертизата изплащане на кредити,отпуснати лично на Т. не рефлектира върху общото им задължение,което те са поели,встъпвайки в дълга на трети лица.Липсата на писмения договор с А. е ирелевантно за спора,тъй като при подписване съглашението за заместване в дълг както А.,така и ответниците не са възразили относно основанието и размера на задължението и обличайки го в писмена форма задължението е неотменимо.

Първият спорен по делото въпрос е свързан с това дали ищцовото дружество ,което се позовава на договор за цесия е материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за обединение на кредити.

Според закона,съдебната теория и практика,цесията е договор, по силата на който кредиторът на едно вземане - цедент, го прехвърля на трето лице - цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/.Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо /каквито по принцип са имуществените права/. От тези общи правила се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД, така както нормата легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му.

Също така непротиворечиво се приема,че по отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че длъжникът не участвува в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи действие спрямо длъжника , цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Съобщението обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и съобщението, извършено от цесионера. Такава е и постоянната практика на ВКС по този въпрос (ТР № 142-7 от 11.11.1954 на ОСГК на ВС, Р-123 от 24.06.2009г.,по т.д.№12 82009г. II т.о., което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настояция казус,уведомяването е извършено от цесионера,на основание упълномощаването му от цедента,залегнало в договора за цесия.В приложените уведомления,получени на 10.01.2014г. от длъжниците, цесионера е посочил,че действа като представител на цедента. Относно правните последици от това уведомяване, настъпилото в хода на процеса има противоречива практика.Според настоящия състав чл. 36 ЗЗД установява принципната допустимост на представителството за всички правни действия. Има обаче изключения, които се извеждат или от самото естество на акта, който подлежи да се извърши, или направо от закона.Чл.99 ал.3 ЗЗД изрично посочва,че уведомяването следва да се извърши от стария кредитор,което означава,че законът изисква цедентът да уведоми длъжника.В противен случай редакцията на текста би била друга,например,че длъжникът следва да се уведоми,което означава независимо от кое лице.

Правната теория обаче приема, че цедентът може да упълномощи цесионера да изпрати съобщението (А. К., Облигационно право, Обща част, Сиби 2010). С оглед конкретните обстоятелства по делото и с оглед обществено-икономическите условия свързани с отпускане на кредити и цедирането на така наречените "лоши" кредити от банките на други търговски дружества,която според настоящия състав е доста разпространена практика на някои банки ,това становище заслужава подкрепа, като се изходи не от формалното приложение на закона, а от целта на установеното в чл. 99, ал.4 ЗЗД задължение, а именно да се защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на негово задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Но в случая длъжниците не са изпълнили и на стария си кредитор и тъй като уведомяването от цедента им е формално,то формално с оглед клаузата за упълномощаване,длъжниците са уведомени от цедента,действащ чрез пълномощник цесионера.При наличие на упълномощаване, цесионерът действа спрямо длъжника от името на представлявания. Това качество е от значение, а не, че е цесионер.С оглед на изложеното,съдът приема,че цесията е произвела действие спрямо длъжника и ищецът е материално-правно легитимиран ,относно претенцията си.С оглед обстоятелството, че договорите за заместване в дълг и споразумението за обединяване на кредити са представени от ищеца в оригинал, настоящият съд приема, че цедентът е прехвърлил на цесионера документите /с.з. 18.11.2013г./.

С оглед установеното по делото,че ищецът има валидно изискуемо парично вземане към ответниците към 28.11.2011г. на основание договор за цесия,която е надлежно съобщена и задължението за плащане не е било изпълнено от длъжниците,предявеният установителен иск,следва да се уважи в пълен размер.Лихвите,които страните са уговорили са били редовна и наказателна,като в заявлението за незабавно изпълнение са претендирани общо в размер на 150 291.54 лв.По заключението на експертизата редовната,просрочена и наказателна лихва до 28.11.2011г. е в същия размер с разлика 1 ст.

На ищеца следва да се пресъди и юрисконсултско възнаграждение от 6404лв.,съгласно Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.78 ал.8 ГПК на юридическите лица,защитавани от юрисконсулт се присъжда адвокатско възнаграждение.Това е препращащата норма към тарифата за адвокатските възнаграждения.Възраженията в тази насока на пълномощника на ответника са неоснователни.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Н. И. Т. и Б. Г. Т. и двамата от гр.Я.,че съществува вземане на “. Ф. България" ЕАД гр.София ЕИК 20231712,като правоприемник-цесионер на Банка ДСК ЕАД, за което е издадена заповед за изпълнение №6640 от 06.12.2011г. и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д.№1973 /2011г. по описа на РС Разлог на Банка ДСК ЕАД за сумата от 445096.06 лв.,представляваща главница,ведно със законната лихва за забава,считано от 28.11.2011г. до окончателното й изплащане и за сумата 150291.54 лв.,представляваща лихва за просрочена главница за периода от 12.08.2009г. до 27.11.2011г. включително.

ОСЪЖДА Н. И. Т. и Б. Г. Т. да заплатят на “. Ф. България" ЕАД гр.София ЕИК 20231712 сумата от 18762 лв направени разноски.

Решението е постановено при участието на Банка ДСК ЕАД като трето лице,встъпило да помага на “. Ф. България" ЕАД гр.София ЕИК 20231712.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия: