№ 18
гр. гр.Силистра , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Аврамова
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
в присъствието на прокурора Теодор Димитров Желев (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600076 по описа за 2021 година
прие за установено следното:
С присъда № 2 от 08.03.2021 г. постановена по НОХД № 294/20 г.
Тутракански районен съд е признал подсъдимия ОСМ. Х. М. за ВИНОВЕН в извършване
на престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 и чл. 26 от НК, като му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от три години при първоначален строг режим на изтърпяване.
Със същата присъда подс. М. е осъден за заплати и направените в хода на досъдебното и
съдебно производство разходи.
Въззивното производство е инициирано по жалба на подс. О.М., който счита
присъдата за необоснована. Твърди фактическата обстановка по делото да е неправилно
установена, поради неверни свидетелски показания и заключения по изготвените
експертизи. В тази връзка многократно са правени искания за повторен разпит на всички
свидетели и вещи лица по делото, което настоящият съдебен състав е приел за необосновано
и е оставил исканията без уважение. Жалбоподателят прави искане за отмяна на
проверявания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде признат за невинен с
произтичащите от това правни последици.
1
По искане на подс. М. е проведена и процедура по реда на чл. 270 от НПК, при
която мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е била потвърдена като
законосъобразна, като съдът отчете и агресивното поведение от страна на подсъдимия към
други арестанти, в арестното помещение, където се изпълнява мярката за неотклонение.
В съдебно заседание подсъдимият и назначеният служебен защитник се
явяват лично. Жалбата се поддържа изцяло, отново с направени доказателствени искания, по
които съдът вече е постановил съдебен акт.
Представителят на държавното обвинение счита жалбата за неоснователна.
Излага кратки съображения с искане присъдата да бъде потвърдена.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното в жалбата и
становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената
присъда, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – неоснователна.
За безспорно по фактите се приема следното:
Свидетелите Атче М. М. и Халил Исуф М. са родители на
подсъдимия.Двамата живеят в гр. Главиница ул.“Дунав“ № 41. Имота,който обитават е
собственост на дъщеря им,св. Атчегюл Халил М.,живуща в с.Листец обл.Силистра.
Поде. ОСМ. Х. М. е с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна, осъждан
многократно, като е изтърпявал различни наказания, в това число и лишаване от свобода.
На 26.08.2019г. той е бил освободен от местата за лишаване от свобода,след
изтърпяване на поредното наказание и заживял при родителите си, с които бил в много
лоши взаимоотношения. Подсъдимият постоянно ги обиждал, искал им пари, заплашвайки
ги с извършване спрямо тях на различни по вид престъпления, често пъти упражнявал
физическо насилие спрямо тях, нанасяйки им побой. Това поведение на подсъдимия М. по
отношение на родителите му, било мотивирано от обстоятелството, че те прехвърлили
собствеността на свой имот на неговата сестра, като по този начин го лишили той да
реализира идеята си в този имот да открие школа за езда.
На неустановена дата през лятото на 2020 г., родителите на подс. М. били в
дома си . След употреба на голямо количество алкохол, в дома си се върнал и подсъдимия
О.М.. Крещейки и обиждайки родителите си, той отново започнал да иска пари с
твърдението, че те са длъжни да го издържат. Забил острието на един от притежаваните от
него ножове в дървената маса. В присъствието на родителите си поставил ръката си на
масата, разперил пръстите си и започнал да забива острието на ножа в масата,между
пръстите си. Едновременно с това казал на родителите си, че ще ги заколи като мръсни
котета и че те били „умрели кучета“, заканвал се да им отреже езиците.
2
В края на м.август 2020г., отново след употреба на значително количество
алкохол, подсъдимият за пореден път се заканил да убие родителите си. Той наредил на
св.Атче М. да седне на посочено от него место, псувайки я и наричайки я „курва“. Заканил се
всички да „нагласи“ с „осемнадесет сантиметровия си член със шипове“. С едната си ръка
хванал св.Халил М. за гърлото и започнал да го души. С другата ръка му нанасял удари по
гърдите и корема. На въпрос на свидетеля защо го бие, подсъдимият М. отговорил,че ще го
заколи.
На 24.08.2020г, св.Халил М. посетил МБАЛ Дулово, където му е било
извършено образно изследване на гръдни кош, в областта на който изпитвал болки, заради
нанесения му побой. Заключението на вещото лице по проведената съдебно-медицинска
експертиза е, че уврежданията на свидетеля са причинени по общия механизъм на удари с
или върху твърди тъпи /тъпоръбести предмети и повърхности и може да бъдат получени по
време, място и начин, както сочи в показанията си свидетеля, а именно стискане с ръка за
шията и удари с юмруци в гърдите и корема. По своя характер уврежданията са обусловили
наличието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна
повреда.
След последния нанесен побой, тъй като се страхували за своя живот и здраве,
свидетелите Атче М. и Халил М. напуснали обитаваната от тях жилищна сграда. През деня
те се укривали от подсъдимия в близки до дома им ниви, засети с царевица, а през нощта се
приютявали в необитаема жилищна сграда. По-късно, узнали за случващо се, роднини на
пострадалите - свидетелите Назми Юсуф Садък и Айфер Аптула Садък, ги подслонили в
дома си.
Отправените многобройни закани да бъдат лишени от живот, придружени с
конкретни действия на физически и психически тормоз породили основателен страх у
свидетелите Атче М. и Халил М. за осъществяване на тези закани.
Вещото лице по назначената в наказателното производство съдебно-
психиатрична експертиза, дава заключава, че подс. М. е с данни за психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, със синдром на зависимост. Въпреки
това, към момента на извършване на деянията спрямо своите родители, той не е бил в
състояние на афект, бил е годен да разбира свойството и значението на извършеното от него
и да ръководи постъпките си.
При тази фактическа обстановка, която се подкрепя дори и от свидетелските
показания на посочените от подс. М. свидетели – употреба на алкохол, агресивен характер,
психически и физически тормоз над родители, правните изводи на ТРС за довършено от
обективна и субективна страна престъпно деяние по чл. 144, ал.3 във вр. с чл. 26 от НК са
правилни и обосновани и се споделят от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е направил анализ на целия наличен доказателствен
3
материал, като изрично е изложил мотиви кои от тях кредитира и защо. Обясненията на
подсъдимия, в частта в която отрича да е извършил престъпното деяние са приети за
защитна версия, която изцяло противоречи на всички останали доказателства по делото.
Безспорно от обективна страна , през лятото на 2020 г. на два пъти, подс. М. е
отправил закана за убийство към биологичните си родители с изрази „ще ви убия като
мръсни котета“; „Ще ви бия, дайте ми пари, умрели кучета, ще ви отрежа езиците, ще ви
заколя!“ като в първия случай, за да демонстрира своята непоколебимост да осъществи
намерението си той е забивал нож между разперените си върху масата пръсти.
Тези закани са породили основателен страх у пострадалите. Този страх
проличава и от техните действията - дни наред са се криели в нивите и са спели в
изоставена къща, докато не ги приютяват техни роднини – свидетелите Юсуф и Айфер
Садък.
Независимо от констатираните психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол, със синдром на зависимост, към момента на
извършване на деянията спрямо своите родители, подс. М. не е бил в състояние на афект,
бил е годен да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си, т.е. подсъдимия е бил вменяем и се явява годен наказателно отговорен
субект.
От субективна страна деянието е извършено умишлено.
Следва да се посочи, че ПИС е изложил изключително подробни мотиви, като
е осъдил всеки един от елементите на престъпния състав на чл. 144, ал.3 от НК.
Правилно е било преценено, че са налице две деяния, които са били извършени
през непродължителен период от време - от м.юни до м.август 2020 г.,при една и съща
обстановка и при еднородност на вината-пряк умисъл, като последващите се явяват
продължение от обективна и субективна страна на предшестващите.
При индивидуализацията на наказанието ТРС е отчел само отегчаващи вината
обстоятелства.Такива, които да водят до смекчаване на вината не се откриха и от
настоящата инстанция. В тази връзка при липса на смекчаващи вината обстоятелства ТРС е
определил наказание по вид лишаване от свобода в размер на три години , което според
СсОС се явява либерално, но поради липса на протест няма да се обсъжда, а се приема за
правилно по вид и размер.
В горния смисъл проверявания съдебен акт е правилен и обоснован, поради
което и на осн. чл. 338 от НПК Силистренски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 08.03.2021 г., постановена по НОХД №
294/20 г. по описа на ТРС, ИЗЦЯЛО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5