ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 260046
гр. Пловдив, 05.04.2022г.
Пловдивски окръжен съд, ХХІІ гр. с-в, в закрито заседание от 05.04.2022г. с председател Пенка Стоева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело N 2867 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.250 от ГПК.
С писмо
вх.№263600/04.04.22г. гр.дело №2867/19г. е върнато на ПОС, след като с
Определение №94/23.02.22г. по в.ч.гр.д. №66/22г. ПАС е отменил постановеното от
ПОС Определение №260151/21.01.21г., с което е оставено без разглеждане искането
на ответника за допълване на решението, повдигнато с молба
вх.№271977/07.12.20г., и е постановил ПОС да се произнесе по съществото на
искането, което е допустимо.
С молба вх.№271977/07.12.20г.
/виж л.335/, ответникът „Изола инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.**, ул.“Раковска“№9, със съдебен адрес ***, адв.Д. А.,
моли съда да допълни постановеното по делото Решение №260254/20.10.20г., като
се произнесе и отхвърли иска за законни лихви върху неустойките, тъй като не се
е произнесъл по тях, а е отхвърлил иска за неустойките и е следвало да отхвърли
и иска за законните лихви върху неустойките.
В срока по чл.250,ал.2 от ГПК противната страна е изпратила по електронна поща становище, заведено в
канцеларията на съда с вх.№261956/20.01.21г., че искането следва да се остави
без уважение /виж на л.340/.
Съдът намери, че при
връчен на страната препис от решението на 19.11.20г. /л.331/, постъпилото
искане от 07.12.20г. е подадено в едномесечен срок от връчване на решението,
както изисква чл. 250,ал.1 от ГПК и като такова е допустимо.
Разгледано по същество,
искането е основателно и ще се уважи, доколкото от кориците на делото е видно,
че:
С исковата молба ищецът е
искал от съда да осъди ответника да му заплати неустойки за периода
10.12.16г.-10.12.19г., в размер на 8603.08евро, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателеното плащане /виж на л.3, абзац
последен/;
С постановеното по делото
Решение №260254/20.10.20г. съдът е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск за
присъждане на неустойки, а както личи от мотивите, не е изложил такива по
дължимостта или недължимостта на искането му претендираната неустойка да се
присъди ведно със законната лихва от датата на исковата молба /виж на
л.320-л.321/, нито е посочил в отхвърлителния диспозитив по отношение на иска
по чл.92,ал.1 от ЗЗД , че искът за претендираната неустойка се отхвърля, ведно
с искането за присъждане на законна лихва върху нея от датата на исковата
молба- 12.12.19г.
При налична противоречива
практика дали в понятието „цялото искане“ по чл.250,ал.1 от ГПК се включват
само претенциите по отделните искове или всички предявени от страната искания и
конкретно дали искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата
молба е такова, непроизнасянето по което обуславя допълване на постановеното
решение, тъй като по аргумент от чл.214,ал.2 от ГПК то не е отделен иск, тъй че
непроизнасянето по него да съставлява непълнота на решението, за която се
следва допълване, този състав застъпва не стриктното, а широкото разбиране, че
законът има предвид всяко искане, включително и това, за което е поискано
допълване на решението, макар и в конкретния случай от него да няма никакъв
правен интерес, тъй като искът е отхвърлен, и като съвсем иначе би било, ако
беше уважен.
Затова, решението следва
да бъде допълнено с произнасяне и по това искане, което също следва да се
отхвърли, доколкото лихва се дължи от деня на забавата тогава, когато е налично
неизпълнение на едно парично задължение /чл.86,ал.1 от ЗЗД/, както и защото с
погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла /чл.119 от ЗЗД/,
а в случая, по отношение вземането за неустойка съдът е намерил, че искът е
основателен до размер на 1000евро, но за същия вземането е погасено по давност-
т.е. не се дължи на основание чл.119 от ЗЗД и лихва, а за разликата до
претендираните 8603.08евро искът е отхвърлен като неоснователен -т.е., като за
тях ищецът няма вземане към ответника, тъй че няма как последният да дължи и
лихва за неизпълнението на несъществуващо вземане.
При тези мотиви, съдът постанови
следното
Допълнително
решение:
Допълва диспозитив втори
на свое Решение №260254/20.10.20г., като :
След думите „…от 1000евро- поради погасяване на вземането
по давност“, вместо точка, да се постави запетая, а след нея да се добави
текста „както и искането за присъждане на сумата от 8603.08евро, ведно със
законната лихва върху нея от датата на исковата молба-12.12.19г.“.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: