Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 6382 по описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: 1)
по чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ за обявяване за
недействително допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г. към трудов
договор от 12.11.2007г. в частта по т.1 по отношение на клаузата „считано от
12.09.2017г. до 31.12.2017г.“ поради противоречие със закона; 2) по чл.74, ал.4
вр с ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително
споразумение № 903 от 04.12.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г. поради
противоречие със закона; 3) по чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното със заповед № 49/08.03.2018г. уволнение
за незаконно и неговата отмяна; 4) по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „ИД управител на клон в
Клон Варна Черно Море”; 5) по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на сумата от
12000 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г.
В исковата молба са изложени твърдения,
че ищцата е работила по безсрочно трудово правоотношение при ответника по
силата на трудов договор от 12.11.2017г. с месторабота в гр. Варна. В Клон
Варна Черно море ищцата последователно заемала различни длъжности. Съгласно
допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г., считано от 13.09.2017г.
длъжността й била променена от „мениджър отношения с бизнес клиенти в Клон
Варна Черно море“ на „ИД управител на клон в Клон Варна Черно Море” със срок за
изпитване в полза на работодателя до 31.12.2017г. Със същото споразумение й
било определено брутно трудово възнаграждение в размер на 12000 лева. Със
следващо допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. бил удължен срокът за
изпитване до 12.03.2018г. Със Заповед № 49/08.03.2018г. било прекратено
трудовото й правоотношение на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от
12.03.2018г. Ищцата счита уволнението за незаконосъобразно. Сочи че
продължителността на срока за изпитване се определя по месеци, а не до
произволна дата, както в случая е посочена датата 31.12.2017г., предвид което
счита клаузата от допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г., с която е
посочена крайна дата на срока за изпитване 31.12.2017г. за недействително. Сочи
се още, че преценката за продължителността на срок за изпитване се прави
еднократно, като не е допустимо продължаване на срока, с оглед на което счита
за изцяло недействително допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. поради
противоречие със закона. Сочи, че след 13.12.2017г. (евентуално 31.12.2017г.)
трудовото правоотношение между страните за заеманата длъжност „ИД управител на
клон в Клон Варна Черно Море” е станало безсрочно, поради което уволнението й
на основание чл.71, ал.1 от КТ се явява незаконно. Сочи, че е регистрирана в „Бюро по труда“ гр.
Варна, като работодателят й дължи обезщетение за оставане без работа за срок от
6 месеца в размер на 12000 лева.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено
с оспорваната заповед. Счита, че
уговорката за срок на изпитване до 31.12.2017г. не е недействителна, защото
чл.70 от КТ допуска срокът за изпитване да се уговаря по всякакъв начин стига
да не надхвърля 6 месеца. Счита още, че щом страните първоначално са уговорили
срок за изпитване, който е по-кратък от 6 месеца, няма пречка впоследствие да предоговорят клаузата като увеличат изпитателния срок.
Предвид действителността на допълнителните споразумения счита, че уволнението е
законосъобразно. Иска за обезщетение за оставане без работа ответникът счита,
че е преждевременно заведен и недоказан.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на обективно
съединените искове.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от трудов договор № 2784/12.11.2007г. и
допълнителни споразумения към него ищцата е била в трудово правоотношение с
ответника, като е заемала различни длъжности в Клон Варна Черно море. Съгласно
последното допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г. към посочения трудов
договор заеманата от служителя длъжност е променена от „мениджър отношения с
бизнес клиенти в Клон Варна Черно море“ на „ИД управител на клон в Клон Варна
Черно море“, считано от 13.09.2017г. със срок на изпитване в полза на
работодателя до 31.12.2017г., а
месечното брутно трудово възнаграждение е променено на 2000 лева, считано от 13.09.2017г. С допълнително
споразумение № 903 от 04.12.2017г. срокът за изпитване на заеманата от ищцата
длъжност „ИД управител на клон в Клон Варна Черно море“ е удължен до
12.03.2018г. в полза на работодателя.
Със заповед № 49/08.03.2018г. на Главния изпълнителен
директор на банката е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от
12.03.2018г., на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта е връчена на ищцата на
09.03.2018г.
Видно от представената от ищцата регистрационна карта №
10102064/12.03.2018г. ищцата е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ Варна
към агенция по заетостта.
Видно от трудовата книжка на ищцата последното
записване в същата е на стр. 14-15 за длъжността „Клон Варна ИД управител“ с
брутно трудово възнаграждение от 2000 лева.
Представен от ищцата е и фиш за трудово възнаграждение
з ам. Февруари 2018г., видно от който начисленото
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение е 2000 лева.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените кумулативно обективно съединени искове черпят
правното си основание от разпоредбите на чл.74, ал.4 във вр.
с ал.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и са
процесуално допустими.
По иска по чл.74, ал.4 вр. с
ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 563 от
12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г. в частта по т.1 по отношение на
клаузата „считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“ поради противоречие със
закона:
Съгласно чл.70, ал.1 от ГПК от КТ трудовият договор
може да се сключи със срок за изпитване до 6 месеца. Никъде в закона не е
посочено как конкретно следва да се уговори срокът за изпитване – по месеци, с
конкретна дата или по друг начин. В този смисъл съдът намира, че по какъвто и
начин да е уговорен изпитателния срок, след като е определен с категоричност и
е в рамките на законоустановения максимум от шест месеца, той е
законосъобразен. В настоящия случай уговорката изпитателният срок да бъде до 31.12.2017г. не противоречи на закона
– срокът е ясно определен и е в рамките на шест месеца от датата, на която
започва да тече. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.74, ал.4 вр. с
ал.1 от КТ за обявяване за недействително допълнително споразумение № 903 от
04.12.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г. поради противоречие със закона:
Установи се, че с допълнително споразумение № 903 от
04.12.2017г. страните са уговорили удължаване на изпитателния срок, като същият
се счита уговорено до 12.03.2018г. Продължаването на срока е станало преди
изтичане на първоначално уговорения срок и е в рамките на общия 6-месечен срок.
Въпреки това съдът намира, че допълнителното споразумение се явява
недействително поради противоречие със закона по следните съображения:
Съгласно чл.70, ал.5 от КТ за една и съща работа с
един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със
срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
По въпроса законно ли е уволнението, базирано на
клауза за изпитване, уговорена с допълнителното споразумение, при наличие на
начална такава при сключване на договора и при запазване на длъжността след
споразумението, е налице трайна и еднопосочна практика на ВКС, по реда на
чл.290 ГПК (Решение №350/29.10.2014г. по гр.д. №2458/2014г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №344/29.11.2011г. по гр.д. №1407/2010г. на ВКС, 3-то ГО; Решение №160/8.05.2015г. по гр.д. №4811/2014г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №366/28.04.2010г. по гр. д. № 1023/2009г. на ВКС, 4-то ГО и дуги). В нея обобщено е прието следното: Не е допустимо срокът на договора за
изпитване да бъде продължен чрез подписване на допълнителни споразумения. Законодателят дава право на
страните за една и съща работа
да сключат само един трудов
договор със срок за изпитване, независимо от продължителността на срока. По изключение трудов договор с клауза за изпитване може
да се сключва
и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато
по реда на
чл.119 КТ е съществено
променена трудовата функция на служителя, тежестта за доказване на което е на работодателя.
Само в този случай промяната на съдържанието на трудовото правоотношение ще представлява сключване на нов
договор между същите страни, което ще обуслови отпадане на забраната по чл.70,
ал.5 КТ.
Настоящият случай не е такъв, защото със
споразумението от 04.12.2017г. страните са запазили всички съществени клаузи на
правоотношението, в т.ч. трудова функция, възнаграждение, работно време и
други, изменяйки само и единствено срока на клаузата за изпитване.
В допълнение следва да се има предвид и
обстоятелството, че когато страните сключват договор със срок за изпитване те
трябва предварително да са обмислили продължителността на същия. Още повече, че
в настоящия случай срокът е уговорен в полза на работодателя, който не за първи
път назначава служител на длъжността „ИД управител на Клон“ и следва
предварително да е наясно какъв срок му е необходим, за да прецени дали даден
служител може да се справи с конкретната длъжност. Работникът встъпва в
нестабилното трудово правоотношение с нагласата, че изпитателният срок ще
продължи толкова дълго, колкото е първоначално уговорено. Сключването на т.нар.
„верижни трудови договори“ създава правна несигурност и няма опора в закона.
По гореизложените съображения съдът намира, че процесното допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. нарушава
забраната по чл.70, ал.5 КТ и е недействително на осн.
чл.74, ал.1 КТ, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и следва
да бъде уважен.
По исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ
Безспорни между страните са обстоятелствата, че ищцата
е работила по трудово правоотношение при ответника, като е заемала
длъжността „ИД управител на клон в Клон
Варна Черно море“, както и че трудовото и правоотношение е прекратено със
заповед на работодателя от 08.03.2018г на основание чл.71, ал.1 от КТ. Установи
се, че трудовият договор за посочената длъжност е сключен със срок за изпитване
до 31.12.2017г., който впоследствие с допълнително споразумение е продължен до
12.09.2018г. Както бе прието по-горе, допълнително споразумение № 903 от
04.12.2017г. е недействително поради противоречие със закона. В този смисъл
срокът за изпитване съобразно предходното допълнително споразумение е изтекъл
на 31.12.2017г. С изтичането на изпитателния срок, трудовият договор за
изпитване се смята за окончателно сключен, на основание чл.71, ла.2 от КТ. В
настоящия случай договорът се явява окончателен, считано от 01.01.2018г., като уволнението от 08.03.2018г., осъществено на
основание чл.71, ал.1 от КТ, се явява незаконно и следва да бъде отменено.
Предвид основателността на иска за отмяна на
уволнението като незаконно, основателен се явява и искът за възстановяване на
заеманата от служителя преди уволнението длъжност „ИД управител на клон в Клон
Варна Черно море“.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Установи се от трудовата книжка на ищцата и от
регистрационната й карта в „Бюро по
труда“, че ищцата е останала без работа за периода от 12.03.2018г. до
12.09.2018г.
Не е спорно по делото, а и се установява от
допълнително споразумение № 563 от 12.09.2017г към трудовия договор между
страните и от фиша за работна заплата за м. февруари 2018г., че брутното
трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението е в размер на
2000 лева.
Предвид изложеното и с оглед уважаването на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ основателен се явява и иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ
за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 12.03.2018г.
до 12.09.2018г. в размер на 12000 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищцата е направила разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1910 лева, като в списъка с
разноски изрично е посочено как е формирано същото, а именно 510 лева за иска
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 510 лева за иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и 890
лева за иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. Предвид че всички искове, за които са
направени разноски, са уважени изцяло, на ищцата се следва пълния размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение от 1910 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 720 лева (80
лева за иска по чл.74, ал. 4 вр. с ал.1 от КТ, 80
лева по иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, 80 лева по иска по чл.344, ал.1, т.2
от КТ и 480 лева по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ)
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.П.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** иск за обявяване за недействително допълнително споразумение
№ 563 от 12.09.2017г. към трудов договор от 12.11.2007г., сключено между Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в частта по
т.1 по отношение на клаузата „считано от 12.09.2017г. до 31.12.2017г.“, поради
противоречие със закона, на
основание чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНО допълнително споразумение № 903 от 04.12.2017г. към трудов
договор от 12.11.2007г., сключено между Г.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** и „Б.П.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, поради противоречие със закона, на основание чл.74, ал.4 вр с ал.1 от КТ.
ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
извършено със заповед № 49/08.03.2018г. на Главния изпълнителен директор на „Б.П.Б.“
АД, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „ИД
управител на клон в Клон Варна Черно Море” в „Б.П.Б.“ АД, на основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.К.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 12.03.2018г. до
12.09.2018г., на основание чл.344, ал.1,
т.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Г.К.Т., ЕГН **********, с адрес:
*** сумата от 1910 лева, представляваща направени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Б.П.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 720 лева
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: