№ 798
гр. Бургас, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202118 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на З. П. П., ЕГН ********** с адрес: ***, срещу №
НП22-3388- 000007/07.02.2022 г. издадено от началник сектор в ОДМВР - Бургас, РУ 05 - Бургас,
с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
Със жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
допуснати нарушения на административно производствените правила, свеждащи се в
неизпълнение на критериите на чл.57, ал.1 ЗАНН свързани с изчерпателно очертаване на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението.С бланкетни доводи се противопоставя
възражение за материална незаконосъобразност на наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А., който
поддържа жалбата и доразвива и допълва изложените доводи, реферирайки към представените
писмени доказателства,отразяващи сърханена свелопропускливост над 74 % на предни странични
стъкла на автомобила,което обосновава съответствие със стойностите определени от Правило №43
на Икономическата комисия за Европа за ООН и аргументира приложимост на хипотезата на
чл.105,ал.3 ЗДвП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се явява и не се представлява. Съдът
след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е
подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено
на жалбоподателят на 29.05.2023г., а жалбата е депозирана на 05.06.2023 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 23.01.2022 г. около 00:05 часа, докато управлявал лек автомобил марка “БМВ” с рег.№ **,
собственост на С.Х., в гр.Бургас в посока от ул. „К.Величков“ към ул. „В.Търново“, З. П. бил
спрян за проверка от служители на 05 РУ на МВР-Бургас. По време на проверката контролните
органи констатирали, че е намалена прозрачността на стъклата на предна лява и дясна врата на
автомобила, като допълнително е поставено фолио. В АУАН е обективирана констатация,че
водачът З. П. отказва да разпише фиш серия Х №0858941, което предпоставило св. Г. Р. да състави
1
АУАН бл.№ 001027, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Актът
бил предявен на нарушителя, който го подписал с вписано изявление в реквизит възражения :
„имам възражения и ще ги представя в дадения срок“.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от Залтиан П. П. против съставения
АУАН.
Фактическата обосновка на визираното нарушение е пресъздадена в условия на пълно словесно
единство в атакуваното НП и при извършен подбор на идентична правна квалификация на
нарушението- чл.105, ал.1 ЗДвП, като в заключителната част относно юридическите параметри на
нарушението е изписан нормативния бланкет „ограничена е видимостта през челното,задното или
през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства ,
анализирани поотделно и ценени в тяхната съдържателна корелация и критериите за
обективност,пълнота и достатъчност , както и от показанията на актосъставителя, разпитан в
качеството на свидетел, чиято непредубеденост и правдивост предвид длъжностното му качество е
извън съмнение и които с оглед нивото на тяхната съдържателност, изчерпателност и устойчивост
съдът кредитира изцяло. Съдът формира преценка за надеждност, достоверност и кредитируемост
на обсъдената доказателствена маса.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение , произтичащо от чл. 84 от ЗАНН във
вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, ориентирана към ефективното издирване и установяване на обективната истина,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор в ОДМВР -
Бургас, РУ 05 - Бургас, а АУАН също е съставен от компетентно териториално и материално
длъжностно лице.Видно от приложените по делото заповеди №8121з-1632/02.12.2021 г и Заповед
№251з-3505/09.09.2019 г., съпътствани с удостоверения за заемана длъжност по отношение на
актосъставителя – Командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при 05 РУ-Бургас и по отношение на АНО за длъжността „началник
сектор „ОП“ при 05 РУ към ОДМВР Бургас. При издаване на АУАН и НП е спазен срокът по чл.
34 от ЗАНН, като съдът счита.В аспекта на дължимия коментар за процесуалната изрядност на
АУАН и НП съдът намира противно на персоналното несъгласие на жалбоподателя,че
лимитираният от законодателя съдържателен минимум от задължителни интегрални елементи
/реквизити/ е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със
задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано с фактическа детайлизация при изчерпателно,
ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, с което
фактическите параметри са задълбочени до степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и да организира ефективно своята защита. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.
105, ал. 1 от ЗДвП, забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Според съда формулировката на изпълнителното деяние
/ограничена е видимостта през челното, задното или страничните стъкла на автомобила/ не
противоречи на фактическото описание на съдържанието на нарушението /е намалена
прозрачността на стъклата на предни лява и дясна врата, като допълнително е поставено фолио/. В
случая според съда не е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
забранителната разпоредба по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП не диференцира две същностно различни от
нормативно и материално, фактическо гледище хипотези - свеждащи се в ограничаване на
видимостта през челното, задното и страничните стъкла на автомобила и намаляване на
прозрачността им. Действително съюзът „или“ в посочената норма създава впечатление за
самостоятелност на две алтернативни форми на изпълнителното деяние на нарушението, които
имат сродни характеристики, но в практиката на ВАС / Решение № 16608 от 12.12.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 10984/2013 г., VII о., Решение № 714 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2013
г., VII о. и Решение № 6844 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2017 г., VII о./този въпрос е
константно и единодушно разрешен по следния начин .“ Правният проблем по делото е дали
2
намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа
неизправност и дали е самостоятелна хипотеза, различна от ограничаването на видимостта по
чл. 105, ал. 1 от ЗДП./…/Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП забранява ограничаване на
видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тълкувана през
определението на § 1, т. 21 от ДР на ЗДП за "ограничена видимост", разпоредбата означава, че
законодателят забранява ограничаване на видимостта чрез външни за автомобила
обстоятелства. Прозрачността на стъклата не е такова външно обстоятелство, но е важен
фактор за видимостта на водача към пътя. Следователно в чл. 105, ал. 1 от ЗДП няма уредени
две различни хипотези. Забранено е намаляването на видимостта през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквато представлява намалената
прозрачност на стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно фолио
(хипотеза, различна от фабричното потъмняване).“
Ето защо според съда АНО не се е отклонил от законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН като съществена и неотменима предпоставка за формална (процесуална) законосъобразност
на наказателното постановление. Но контролираното НП е издадено в нарушение на материалния
закон при несъобразяване на представените доказателства, опровергаващи фактическите
основания на нарушението по повдигнатото административно обвинение , което обосновава
необходимост от неговата ревизия и отмяна поради материална незаконосъобразност.
Забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движение по пътищата не е абсолютна, предвид
разпоредбата на ал. 3, съгласно който, "Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска
само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организацията на обединените нации. Въведеното с цит. разпоредба нормативно
ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него,
общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените на място, необходимо за
видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %.
В случая разпоредбата на чл.105, ал. 3 ЗДвП придава относителен характер на забраната на
чл.105, ал.1 ЗДвП. Доказателствената тежест, че попада в рамките на изключението по чл.105, ал.3
ЗДвП е на жалбоподателя, който в случая е ангажирал доказателства и то в процентна стойност,
че ограничаването на светлопропускливостта на предните странични стъкла на управлявания от
него автомобил не е била под 70% /л.23 от делото, съпровождащ материалите от административно-
наказателната преписка, както и представените в о.с.з. Протокол с резултат от измерване на
нюанса на предна лява и дясна врата на BMW 325 D с рег.№**,-л.112 и л.113/. В решение Решение
№ 6844 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7860/2017 г., VII о.) ясно и отчетливо са дефинирани
правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е прието следното: „В АУАН е
посочено, че на предните странични и челно стъкло има поставено фолио, чрез което се
ограничава видимостта на водача към пътя и се намалява прозрачността им. Съгласно чл. 189,
ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по закона имат доказателствена сила до доказване на
противното. Доказателствената тежест за оборване на посочените в АУАН факти и
обстоятелства е на водача“ В настоящия случай предвид проявената доказателствена активност
на водача-жалбоподател да проведе пълно обратно доказване в производството пред
административнонаказващия орган,с което успешно е опровергал фактическите основания на
вмененото му нарушение, единственият законосъобразен извод е,че не е установен
правопораждащият юридически факт за налагане на административно наказание- нарушаване на
забраната в чл.105, ал.1 ЗДвП. Жалбоподателят е ангажирал относимите доказателства досежно
съхранената процентната стойност /повече от 74%/ на светлопропускливост на предните
странични стъкла на автомобила, с което валидно е доказал, че намаляването на прозрачността на
предните странични стъкла е в законовите рамки. /В този смисъл е и практиката - Решение № 269
от 12.04.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 85/2022 г.; Решение № 4698 / 10.07.2018 г.
АССОФИЯ-ГРАД по адм. д. № 5981/ 2018 година, Решение № 251 / 16.07.2021 г. по к. адм. д. №
245/2020 г. по описа на АдмС – Добрич, Решение № 174 от 8.06.2021 г. на АдмС - Велико Търново
по адм. д. № 68/2021 г. и др./
В този смисъл е и разрешението в практиката на касационната инстанция, опредметено в Решение
№ 320 от 27.03.2023 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 124/2023 г. : „ Следва да се има предвид,
че забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в
Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации
3
съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно Приложение 3, т. 6.3.1. 1. 1 от
посоченото Правило, общата светопропускливост не може да бъде по-малка от 70% при предни
и други стъкла, които са разположени на място, необходимо за видимостта на водача. Това
обстоятелство е релевантно, тъй като за да ограничава видимостта на водача към пътя, е
необходимо затъмняването на стъклата да води до светопропускливост по-малка от 70% и се
явява елемент от фактическия състав на нарушението.“
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно
се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита- л. 4 от делото, в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение общо в размер на 600 лв. По
делото е направено възражение за прекомерност, с което се заявява материалноправен довод срещу
стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, претендираният размер на адвокатски
хонорар по НАХД№2118/2023 г. драстично превишава минимално предвидения към датата на
договарянето размер съобразно лимитирания праг в чл.8, ал.1, вр.чл.7,ал.2, т.1 в Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения,който е 400 лв. Поради това
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. следва да се
редуцира до предвидения минимум от 400 лв., предвид липсата на фактическа или правна
сложност на делото,както и с оглед отсъствието на изразходван значим времеви ресурс и липсата
на престиране на продължителна и сложна адвокатска помощ /участието на адвоката е в рамките
на едно с.з. и с изготвяне на една бланкетна жалба/ .
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3388-000007/07.02.2023 г. издадено от началник
сектор в ОДМВР - Бургас, РУ 05 - Бургас, с което на З. П. П., ЕГН ********** с адрес: *** за
нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на З. П. П., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 400
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4