Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 17.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
четвърти февруари година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Емилия Кривачкова
Прокурор: Антон С.като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 14519 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.2, ал.1, т. 3, предл.
първо ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Н.Б.Б., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв. Г. Б. ***, е
предявил срещу П.на Р.Б., при условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.I от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми:
-
сума в размер на
40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигнато незаконно обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1, пр.1 от НК във вр. чл.26, ал.1 от НК, по което същия е
оправдан с влязла в сила присъда;
-
сумата от 5500
лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение при защитата му в наказателното производство по
незаконното обвинение във всички инстанции;
- сумата от 525 лв. обезщетение за имуществени вреди за иззет в хода на
наказателното производство преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”,
със сериен №7W2XWK1, ведно със зарядно от същата
марка и чанта, който не е върнат въпреки постановената оправдателна присъда;
- сумата 3000 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди –
пропуснати ползи от невъзможността да се ползва собствена вещ преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, в периода
04.04.2012г. до 20.08.2018г.;
- ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения считано от 20.08.2018г.
– датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Претендира разноски в настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че на 16.07.2012г.,
с Постановление на СРП №15166/16.07.2012г. било образувано досъдебно
производство срещу Н.Б.Б. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Сочи се, че на 08.10.2012г. с Постановление за
привличане на обвиняем, Н.Б.Б., бил привлечен за обвиняем по досъдебно
производство ЗМ № 2220/2012г., по описа 06 РУП – СДВР /пр. пр. № 15166/2012г.
по описа на СРП, за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 НК
във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Сочи
се, че след приключване на ДП, с Обвинителен акт от 28.11.2012г. Софийска
районна прокуратура внесла Обвинителен акт против Н.Б.Б. за престъпление по чл.
206, ал. 1, пр. 1 във чл. 26, ал. 1 от НК в Софийски районен съд, където е
образувано НОХД № 22027/2012г. по описа на СРС, НО, 105 състав. Твърди се, че
съдебното производство приключило с осъдителна Присъда от 04.03.2014г., с която
пръвоинстанционният съд признал Н.Б. за виновен в престъпление по чл. 206, ал.
1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го осъдил на „лишаване от свобода“ за
срок от 1/една/ година, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението
на наказанието за срок от 3 /три/ години.
Сочи се, че по подадена въззивна жалба
от Н. Б. Б. било образувано ВНОХД № 1629/2014г. по описа на СГС, НО, XI въззивен
състав, което дело приключило с Решение № 803 от 21.07.2014г. Твърди се, че с решението си СГС отменил
изцяло присъда на СРС, НО, 105 състав, постановена по НОХД № 22027/2012г. и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Поддържа се, че присъдата е отменена поради „недоказаност на
обвинението“.
Изложено е още, че в СРС започнато ново разглеждане на обвинението, като
било образувано НОХД № 14663/2014г., по описа на СРС, НО, 94 състав, което
приключило с оправдателна Присъда от 09.10.2017г., но СРП протестирала и
продължавала да поддържа незаконосъобразното и необосновано обвинение за
престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
След протеста на СРП, в СГС било
образувано ВНОХД № 1979/2018г., НО, 10 въззивен състав, което приключило с
Решение № 909 от 20.08.2018г., с което е потвърдена оправдателната Присъда от
09.10.2017г. по НОХД № 14663/2014г. по
описа на СРС, НО, 94 състав.
Ищецът поддържа, че в резултат на тези
проведени незаконосъобразни действия от страна на П.са му нанесени неимуществените
вреди, изразяващи се в морални страдания причинени от силен стрес, непрекъснати
тревоги и постоянни притеснения от неоснователно започналото срещу него
наказателно преследване и незаконосъобразно повдигнатото му обвинение и
подържани в продължение на 6 г. страх от вероятността да бъде осъден; чувство
на унижение поради обвинение в престъпление, което не е извършил; уронване на
доброто му име между познати, приятели и в обществото като студент в ХТМУ - гр.
София; преждевременната смърт на баща му, както и рефлектирало по безупречната
му репутация до момента на привличането му като обвиняем; нанесените му
унижения пред роднините и съседите.
Освен причинените неимуществени вреди,
ищецът претендира имуществени вреди от незаконосъобразните действия на
Прокуратурата, които се изразяват в следното: 5500 лв. заплатени за процесуална
защита; 525 лв. за иззет на 04.04.2012г.
от заложна къща „Одисей“ и невърнат
преносим компютър, собственост на ищеца, както и 3000 лв. наемоподобен доход за
времето, през което не е могъл да ползва лаптопа си по предназначение.
В законоустановения едномесечен срок по реда на
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна П.Р. България, в който се
излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорва иска за обезщетяване
на неимуществени вреди и по размер. Сочи се в отговора, че досъдебното
производство е приключило за 4 месеца и в този смисъл са неоснователни и
недоказани твърденията на ищеца, че е търпял вреди, като пряка последица от
действия на П.на Р.България в срок от шест години. Поддържа се, че не са налице
доказателства за действително търпяни неимуществени вреди, като пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Отеветникът оспорва твърденията за
причинени отрицателни последици в емоционален, социален, професионален и в здравословен
план за недоказани. Оспорва иска за
имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Твърди, че липсват
доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение, че
претенцията за стойноста на иззетата вещ следва да се насочи към друго лице.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
пълномощника си адв.Б. поддържа предявените искове.Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – С.от СГП поддържа
възраженията наведени в отговора. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
претендирани от ищеца.
По делото е осигурено участие на СГП като контролираща страна
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира
за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори, като се установява
от приобщените доказателства, че на 16.07.2012г, с Постановление на СРП №
15166/2012г. било образувано досъдебно
производство ЗМ №2220/2012г. по описа на 06 РУП- СДВР срещу Н.Б.Б. за
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
От приложеното досъдебно производство ЗМ № 2220/2012г. по описа на 06 РУП- СДВР /пр. пр. № 15166/2012г. по описа на СРП/ се
установява, че с Постановление за привличане на обвиняем от 08.10.2012г., ищецът Н.Б.Б., бил привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1, пр. 1 във вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за това, че в периода 06.3.2012г. – 20.03.2012г., при
условията на продължавано престъпление, присвоил чужди движими вещи на стойност
1925,00лв., които владеел, а именно: на 06.03.2012г. в гр.София противозаконно присвоил чужда
движима вещ – л.а. „Рено“ модел „Лагуна“ ДК №******, собственост на Б.Ф.Ч.,
на стойност 1400лв., който му бил
предоставен от собственика за ремонт; на 20.03.2012г. в гр.София противозаконно
присвоил чужда движима вещ преносим
компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, със сериен №7W2XWK1, собственост на Б.Ф.Ч. на стойност 525лв.,
която владеел. При привличането му като обвиняем на 08.10.2012г., спрямо Н.Б.Б.
е наложена мярка за неотклонение „подписка“, като постановлението е предявено в
присъствие на адв.С.К.в качеството на служебен защитник назначен по реда на
ЗПП.
Видно от Постановление за връщане на
веществени доказателства от 24.10.2012г. по ДП №2220/2012г. по описа на 06 РУП- СДВР, пр. пр. №
15166/2012г. по описа на СРП, получения от заложна къща „Одисей“ ООД на
04.04.2012г., преносим
компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, със сериен №7W2XWK1, ведно с 1бр. зарядно, оценен като обсебена
вещ на стойност 525,00лв., е предаден
/върнат/ на Б.Ф.Ч.. /л.100 – л.101 от ДП №2220/2012г. по описа на 06 РУП/
От приложеното НОХД №
22027/2012г. по описа на СРС, НО, 105 състав, се установява, че на 28.11.2012 г. е внесен обвинителен акт от
СРП срещу Н.Б.Б. за престъпление по чл.
206, ал. 1, пр. 1 във чл. 26, ал. 1 от НК в Софийски районен съд. С Присъда от
04.03.2014г. постановена по НОХД №
22027/2012г. по описа на СРС, НО, 105 с-в, пръвоинстанционният съд признал Н.Б.
за виновен в това, че на 06.03.2012г. в
гр.София противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. „Рено“ модел „Лагуна“
ДК №******, собственост на Б.Ф.Ч., на
стойност 1400лв., който му бил предоставен от собственика за ремонт; на
20.03.2012г. в гр.София противозаконно присвоил чужда движима вещ преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO
1555”, със сериен №7W2XWK1, собственост
на Б.Ф.Ч. на стойност 525лв., която владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1,
пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок
от 1/една/ година, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, отложил изпълнението на
наказанието за срок от 3 /три/ години.
След въззивна жалба депозирана от Н. Б. Б.
било образувано ВНОХД № 1629/2014г. по описа на СГС, НО, XI въззивен състав, по
което е постановено Решение № 803 от 21.07.2014г. С цитираното
решение възивния състав на СГС отменил
изцяло присъда на СРС, НО, 105 състав, постановена по НОХД № 22027/2012г. и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на СРС.
От приложеното НОХД
№ 14663/2014г., по описа на СРС, НО, 94 състав, се установява, че при
повторното разглеждане на обвинението срещу ищеца Б. е постановена оправдателна Присъда от
09.10.2017г., с която Н.Б.Б. ЕГН **********
е признат за невиновен по повдигнатото обвинение за това, че присвоил
чужди движими вещи на стойност 1925,00лв., които владеел - престъпление по чл.
206, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В законоустановения 15-дневен
срок оправдателната присъда постановена по НОХД № 14663/2014г., по описа на
СРС, НО, 94 състав е протестирана от СРП.
След протеста на Софийска районна прокуратура, е образувано ВНОХД №
1979/2018г. по описа на СГС, НО, 10 въззивен състав. Видно от Решение № 909 от 20.08.2018г.
постановено по ВНОХД № 1979/2018г. по
описа на СГС, НО, 10 възз. с-в, с окончателен съдебен акт е потвърдена изцяло оправдателната
Присъда от 09.10.2017г. по НОХД № 14663/2014г. по описа на СРС, НО, 94 състав./препис на л.9-л.13 от делото/
Присъда от 09.10.2017г. по НОХД № 14663/2014г. по описа на СРС, НО, 94
състав, с която ищеца Н.Б. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение е
влязло в сила на 20.08.2018г.
За посочените факти по развитие на обвинението страните не спорят.
Във връзка с претенцията за
имуществени вреди от направени разходи за правна защита е представен Договор за
правна защита от 14.10.2015г. с адв.М.М.– САК за защита и представителство на Н.Б.
за сумата от 900лв., от които в деня на
подписване на договора са внесени 500лв. /л.15 от делото/
За процесуално представителство и защита по НОХД № 22027/2012г. по описа
на СРС, НО, 105 с-в, е представен договор за правна помощ от 14.10.2013г.,
сключен с адв.Е.Ф.- АК Перник, установяващ заплатена от Н.Б. сума от 500лв.
за предоставена правна помощ./л.38 НОХД №
22027/2012г. по описа на СРС/
По приложеното ВНОХД 1979/2014г. на СГС, НО, 11 възз.
състав, фигурира Договор за правна
защита и съдействие, между Н.Б.Б. и майка му Б.Н.С., с отразяване, че на
03.06.2014г. са платени 3000 лв. и разписка от 03.06.2014г., че Б.С.е получила
сумата 3600 лв. за процесуално представителство по ВНОХД 1979/2014г. на СГС./л.64, л.65 от ВНОХД 1979/2014г. на СГС/ Представените частни документи не удостоверяват разноски
за адвокатско възнаграждение, доколкото не се твърди, нито доказва Б.С./майка на ищеца/ да е правоспособен адвокат, който да има право на адвокатско
възнаграждение, което да обективира в договор по чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Други договори за правна
помощ не са представени.
От приетото неоспорно заключение
на съдебно оценителната експертиза с вещо лице инж.Т. Т.,се установява, че
стойността на преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, със сериен
№7W2XWK1, в размер на 525 лв. определена чрез оценителна експертиза по ДП
№2220/2012г. по описа на 06 РУП- СДВР, е
валидна за описания софтуер и хардуер. Общия вид на описания модел преносим
компютър вщото лице е онагледило на фиг. 1 фиг.2 от заключението си. Вещото
лице сочи, че за сумата от 1173,00 лв. би могло да се закупи преносим компютър
“DELL STUDIO 1555” в ново състояние. В случая липсва писмено споразумение или
договор, който да е регламентирал отдаването под наем относно преносим компютър
“DELL STUDIO 1555”. В заключението на оценителната експертизата е обоснован
извод, че размерът на пазарната наемна цена за преносим компютър (лап-топ)
”DELL STUDIO 1555” със сериен № 2XWK17W, която би се получила при отдаване под
наем за периода от 04.04.2012 г. до 20.08.2018 г. е не по-голяма от 648,00 лв.
с ДДС (за 6 месеца).
За
установяване на неимуществените вреди в релевантния период, по делото е
допуснат един свидетел, ангажиран от ищеца.
В показанията си дадени в о.с.з. на
15.09.2019г., свидетелката Б.Н.С. /58 г., майка на ищеца/ се съдържат данни,
че наказателното дело срещу сина и започнало след пререкания с Б.Ч., който бил
с състудент и прииятел на Н.. Двамата били първи курс в един поток в ХТМУ –
гр.София. Свид. С.сочи, че Б.Ч., нямал родители и тя го имала като свое дете,
затова било шок, когато се получила жалбата от него срещу сина си. Започнали
разправии и от шесто РПУ София започнали да викат Н. за справки, за разпити и допълнителни сведения. След като бил набеден
от личния си приятел в престъпление, Н. се сринал. Напуснал следването си, като
казал, че вече не може да бъде в един учебен поток с човек, който го е набедил.
Започнал да получава от П.разпорежданя.
На първа инстанция бил осъден от първия съдебен състав. Имало голямо напрежение. Свидетелката сочи, че синът бил нервен
постоянно, не можел да говори. Станал избухлив. Свид. С., твърди, че сина и се пропил и станал
алкохолик, като тя счита това като резултат от наказателното производство. Според
свидетелката синът и тотално рухнал психически и емоционално.
Съдът преценява събраните по делото
гласни доказателства при условията на чл. 172 от ГПК, като отчита близакат
връзка родител-дете между свидетелката и ищеца, и заинтересоваността и от
изхода на делото в полза на ищеца. Въпреки това, кредитира показанията на тези
свидетели в основната им част – относно описаните емоционални страдания на
ищеца, тъй като свидетелката именно е имал ежедневни лични впечатления за
неговия характер и поведение, без частта в която твърди, че наказателното преследване
е довело до алкохолна зависимост ищеца, който извод е изолиран и неподкрепен с
други безспорни доказателства.
Тези
фактически констатации, мотивират следните правни
изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди, причинени
в резултат на незаконно повдигнато и
поддържано обвинение по НК по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по
което ищецът е бил оправдан.
І. По допустимостта на
исковете:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни
действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. Съгласно разрешенията,
дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК, съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.
2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите
по ал.1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение
или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на
законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато
решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл.
2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове
е П.на РБ. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна
и пасивна легитимация предявения осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, предл. І от ЗОДОВ, се явява допустим.
ІІ. По основателността на
претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. І от ЗОДОВ държавата отговаря за
вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата
има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Отговорността на
държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя
отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица.
Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове,
действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се
прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали
увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността
за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - П.на РБ.
Доказването на вредите и на
причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в
тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по
реда на този закон.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление на 08.10.2012 г., като производството срещу него
продължило до 20.08.2018г., когато
влиза в сила оправдателната присъда по НОХД № 14663/2014г. по описа на
СРС, НО, 94 състав
Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл. І от ЗОДОВ.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Анализът на събраните доказателства
обосновава несъмнен извод, че ищцът Н.Б. е претърпял неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо вр. чл. 4 от ЗОДОВ. При
определяне на размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
младата възраст на ищеца – 20 г. /към
момента на привличането като обвиняем/, тежестта на повдигнатото обвинение –
за тежко умишлено престъпление по см. на
чл.93, т.7 от НК, продължителността на наказателното преследване – 6 /шест/ години,
вида и на наложената мярка за неотклонение – „подписка”, данните за личността
на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
не е извършил, се е отразило негативно на психиката му, на контактите и
социалния му живот, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. От
обсъдените свидетелски показания се установява, че повдигането на обвинение е
причинило на ищеца притеснения, сътресения неудобства. Преценявайки тези
обстоятелства, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените от
свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото
наказателно производство, отражението върху социалното общуване на ищеца и
отношенията му в семейството, както и негативното отражение върху висшето образование
на ищеца, настоящият състав намира, че
следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се вземат предвид конкретни обстоятелства, които
да сa в причинна връзка с негативни изживявания на ищеца (така Решение № 242 от
13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също
Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на ВС).
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че ищецът, предвид доказателствената си тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, е
установил по безспорен начин, че е претърпял описаните в исковата молба вреди,
изразяващи се в стрес, психическа и емоционална травма, страх от осъждане, при
неоснователното обвинение. Същевременно не се доказаха настъпили необратими здравословни
проблеми при ищеца, които да са във връзка с
обвинението , по което ищецът е оправдан.
Ето
защо на обезщетяване подлежат единствено доказаните от него неимуществени вреди.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че адекватен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца доказани неимуществени вреди от незаконно обвинение, е такъв от 8 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост,
а за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 40 000 лв. искът
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно
предявения иск за имуществени вреди:
По отношение на претендираните имуществени
вреди, съдът намира следното:
Относно иска за имуществени вреди за разноски
за правна защита настоящата
съдебна инстанция приема, че искът за заплащане на обезщетение за причинените
от незаконното обвинение имуществени вреди за частично основателен, тъй като от
представените по делото и неоспорени от ответника Договор за правна защита и
съдействие от 14.10.2013 г. се установява, че ищецът е заплатил сумата от 500
лв. на адв.Е.Ф. за защита по НОХД №
22027/2012г. по описа на СРС, НО, 105 с-в, и Договор за правна
защита и съдействие от 14.10.2015 г. сключен с адв.М.М.за осъществената правна
защита пред съд, установяващ платени 500лв.,
или общо 1000лв . В хода на съдебното
дирене бе установено, че ищецът Н.Б. в
наказателното производство е бил защитаван от адвокати от НРПП, служебни
защитници, назначени по реда на Закона за правна помощ – например адв.С.К., на
които не е заплащал възнаграждение. Съгласно
приетото в т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
За разликата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 5 500лв.
искът за имуществени вреди за
направени разходи за правна защита е
недоказан и следва да се отхвърли.
Искът
за обезщетение на претърпени имуществени вреди за сумата от 525 лв.
обезщетение за иззет в хода на наказателното производство преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, със сериен
№7W2XWK1, собственост на ищеца, ведно
със зарядно от същата марка и чанта, решаващия състав намира същия за доказан. Установи се, че
процесния лаптоп неоснователно
е бил върнат на друго лице с Постановление на СРП от 24.10.2012г., без
същото да е собственик на веща. С обвързваща съгласно нормата на чл.300 от ГПК
за гражданския съд сила, в Решение № 909
от 20.08.2018г. постановено по ВНОХД №
1979/2018г. по описа на СГС, НО, 10 възз. състав, е прието, че Н.Б., оставяйки преносим
компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555” в заложна къща „Одисей“ се разпоредил
със собствената си вещ, като е попълнил
декларация за собственоста на веща, а не с чужда, поради което
инкриминираната вещ не е годен обект на обсебване по смисъла на чл.206, ал.1 НК. От заключението
на приетата СОцЕ, се установи, че стойността на преносим
компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, със сериен №7W2XWK1, в размер на 525
лв. определена чрез оценителна експертиза по ДП №2220/2012г. по описа на 06 РУП- СДВР, отговаря
на описания софтуер и хардуер.
Когато се изземват и
задържат предмети като веществени доказателства в досъдебното производство и
същите подлежат на връщане на правоимащото лице след прекратяване на
наказателното производство, но не са опазени до приключване на наказателното
производство и не са върнати, с оглед на ръководните функции на прокурора в
тази фаза на производството, следва да се приеме за установено противоправното
поведение на прокурора, изразяващо се в бездействие по осъществяване на
ръководство на досъдебната фаза и конкретно по опазване на иззети веществени
доказателства. Това е особено валидно, когато самата намеса в правото се оказва
незаконосъобразна, в случая с оглед на признаването на ищеца Б. за невинен с
в.с. оправдателна присъда./ в този см. Решение №
137/18.02.2019г. по гр. д. № 2957/2017г. на III г.о., ВКС/
С
оглед на така изложеното, искът за имуществени вреди следва да бъде уважен
за предявения размер от 525 лв.,
представляваща стойността на иззет в
хода на наказателното производство преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO
1555”, със сериен №7W2XWK1, собственост на ищеца.
По иска за обезщетение за
пропуснати ползи:
Предмет на този иск е сумата 3000 лв. обезщетение
за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможността да се
ползва собствена вещ преносим компютър марка “DELL“ модел „STUDIO 1555”, в
периода 04.04.2012г. до 20.08.2018г
Пропуснатите
ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се основава на
предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха
засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше настъпило. Пропусната полза е реална, а не хипотетична
вреда, като при иск за обезщетение за пропуснати ползи, трявба да съществува
сигурност от увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се
предполага, а следва да се докаже, съгласно задължителните указания по ТР №3
/8.12.2012г. по тълк.д.№8/2012 г.на ОСГК на ВКС. С доклада по делото, приет по
реда на чл.146 ГПК без възражения, на ищеца е указано, че носи тежестта да
докаже, че със сигурност би получил увеличаване на имуществото си с 3000лв.,
ако би отдавал компютъра си под наем. В случай такова сигурно увеличение не бе
установено от ищеца по реда на пълното и
главно доказване. Напротив вещото лице
по СОцЕ сочи, че липсват данни за писмено споразумение или договор за отдаване
под наем на преносимия компютър.
Според т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди обезщетение за
имуществени вреди по реда на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, следва да се установи причинна
връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Предвид липсата на доказана вреда – пропусната полза, предявения иск за сумата
от 3000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 20.08.2018г., от който момент вземането
за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, поради което акцесорната
претенция за законна лихва върху обезщетението за вреди от незаконно обвинение
е основателна считано от 20.08.2018г. до изплащането.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 10лв. държ. такса и 390 лв. разноски
за адвокатско възнараждение съобразно уважената част от исковете./ общо
сторените разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК са в размер на
2020лв/
Възражението на ответника за
прекомерност на разноските претендирани от ищеца за адвокатско възнаграждение
от 2000 лв. по см. на чл.78, ал.5 ГПК, решаващия
състав намира за неоснователно, доколкото
е съобразено с материалния интерес и предвидения в чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г.
По изложените
съображения, Софийски градски съд, ГО, І -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА
П.на Р.Б. да
заплати на Н.Б.Б., ЕГН ********** ***, следните
суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.първо ЗОДОВ, сумата 8 000 /осем хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, за което бил оправдан с Присъда от
09.10.2017г. постановена по НОХД №14663/ 2014, по описа на СРС, НО, 94 с-в, влязла в сила на 20.08.2018г., ведно
със законна лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 20.08.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата от присъдения размер до пълния
предявен от 40 000 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.първо ЗОДОВ, сумата 1000 /хиляда/ лв.
- обезщетение за имуществени вреди, за заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение при защитата му в наказателното производство по
незаконното обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, за
което бил оправдан с Присъда от 09.10.2017г. постановена по НОХД №14663/ 2014г.
по описа на СРС, влязла в сила на 20.08.2018г. ведно
със законна лихва върху обезщетението, считано от 20.08.2018г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени
вреди за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 5500 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл.първо ЗОДОВ, сумата от 525 лв.
обезщетение за имуществени вреди за иззет в наказателното производство, като
веществено доказателство преносим компютър “DELL“ модел „STUDIO 1555”, със
сериен №7W2XWK1, ведно със зарядно от
същата марка и чанта, който не е върнат на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата считано от 20.08.2018г. до
изплащането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Б.Б., ЕГН ********** срещу П.на Р България,
иск за обезщетение на имуществени вреди от 3000 лв., представляващи претърпени пропуснати ползи от
невъзможността да се ползва собствена вещ преносим компютър марка “DELL“ модел
„STUDIO 1555”, в периода 04.04.2012г. до 20.08.2018г., като недоказан.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Н.Б.Б., ЕГН **********,
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 390 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, както и 20.00
лв. платена дъжавна такса.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: