Р Е
Ш Е Н
И Е
№304/ 20.10.2021 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, кас. състав
в открито съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
При участието на прокурора от ДОП ЗЛАТКО Т. и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА
разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к. адм. д. № 371/2021 г. по описа на ДАС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
касационна жалба на Л.Т.Л.
*** против Решение №260103/07.06.2021 г., постановено по нахд №1199/2021 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0851-001772 от 20.10.2020 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР - Добрич. С посоченото
наказателно постановление за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон на Л.Т. Димитров е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се иска да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление.
Излагат се доводи,
че решението е неправилно, а определеното наказание несправедливо.
По
делото е постъпило писмено становище от адв. М. Златкова, в качеството й на
процесуален представител на касационния жалбоподател, в което се излагат
подробни доводи, че административнонаказателното производство е образувано в
нарушение на чл.36, ал.1 от ЗДвП; НП не съдържа формалните реквизити, предвидени
в нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като тези процесуални нарушения са
съществени. Релевират се подробни съображения, че решението е неправилно.
Твърди се, че касаторът не е бил известен, че автомобилът е дерегистриран. Моли
се за отмяна на решението и постановеното наказателно постановление.
Ответникът – Сектор ПП към ОД на МВР - Добрич - не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не взема
становище по правния спор.
Прокурорът дава заключение за
неоснователност на жалбата, като намира, че вмененото на ответника нарушение е
доказано.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира
касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по
същество
за неоснователна.
С обжалваното пред районния съд
НП, на Л.Т.Л. е наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 25.09.2020 г. в 16:20 ч. в гр. Добрич, по бул. „Русия“ в посока градски парк
до сградата на СБА управлява лек автомобил „Фолксваген“ с рег. №Т 4823 АК,
който е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въззивният съд е приел, че в
хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения и не са налице формалните предпоставки за отмяна на
оспореното НП. Приел е за безспорно установена изложеното в АУАН и в НП
фактическа обстановка и е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че не е извършил виновно нарушението. Въззивният съд е приел, че жалбоподателя
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му на водач на автомобила, с прекратена
регистрация. Прие е, че размерът на наложената санкция е правилно определен от
страна на АНО.
Настоящият касационен състав
приема, че постановеното решение, е правилно и законосъобразно, не страда от
пороците, изложени в касационната жалба, поради което, следва да бъде оставен в
сила. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства,
въззивният съд е приел за безспорно установена изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка. Правилно е анализирал и е приел за установени всички
елементи- от обективна и от субективна страна, на вмененото на жалбоподателя Л. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които мотиви изцяло
се споделят от настоящия касационен състав, без да се преповтарят, по реда на
чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователни
са съображенията, посочени в писменото становище.
С чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е
предвидена възможност за образуване на административнонаказателна преписка без
АУАН и в случаите, при които прокурорът е отказал да образува наказателно
производство. Такъв именно е и разглеждания случаи. С постановление от 14.10.2020 г. прокурор от районна прокуратура Добрич е отказал да образува досъдебно производство по преписка с
вх. №2341/2020 г. по описа на РП Добрич и е изпратил
постановлението си на наказващия орган. Въз основа на този прокурорски акт е
издадено процесното наказателното постановление, като в последното изрично е
посочен номера и датата на постановлението на прокурора, въз основа на което се
издава. Изложеното налага извод за правилност на процедурата по издаване на
санкциониня акт.
По отношение на твърденията в
касационната жалба, за неустановяване на нарушението от субективна страна - или липсата на виновно поведение у жалбоподателя, съда
намира за установено следното: Съобразно цитираната норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая,
съобразно отразеното в процесните АУАН и НП, безспорно се установява, че
регистрацията на управлявания от касатора лек автомобил е била служебно прекратена, по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Съобразно
нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му,
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл.
18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при
неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик.
Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че
регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на
двумесечния срок за регистрация, от страна на приобретателя на автомобила, като
резултат от неизпълнението на законовото му задължение, да регистрира закупения
от него автомобил. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на
регистрацията на МПС от собственика на превозното средство, не съставлява
елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията. Такова
уведомяване на новият собственик, законът - в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и в чл.
18б от Наредбата, не е предвидил. Следва да се посочи също, че чл. 18б, ал. 2
от Наредбата изрично посочва случаите, при които се уведомява собственика на
МПС, като т. 10 не е сред изброените. Съобразно действащото законодателство,
собственикът на МПС, е носител на задължението да регистрира закупения от него
автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен
да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това
му задължение- в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. В този
смисъл, следва да се приеме, че ответникът по касация, е осъществил състава на
вмененото му нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- както от
обективна, така и от субективна страна, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание, както
правилно е приел и Добричкият РС. Да се приеме обратното, би означавало да се толерира
неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е
недопустимо. Наложените адм. наказания "глоба" и "лишаване от
право да управлява МПС", са правилно индивидуализирани, в размер на
законовия минимум, по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
На основание чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН касационният съд намира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и тъй като е и материално
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед гореизложеното Административен
съд, гр. Добрич
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260103/07.06.2021 г., постановено по нахд №1199/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: