Р Е Ш Е Н И Е
№ 260803 28.05.2021
г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 7266 по
описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против И.Д.И. за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС.
В
законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди заседанието депозира писмено становище, с което моли съдът
да уважи претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът не се
явява и не се представлява.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 08.02.2016 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и И.Д.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит
№ *** (за краткост Договора). Условията на договора са следните: общ размер на
кредита (главница) – 700 лева; такса за оценка на досие – 35 лева; общ размер
на фиксирана лихва – 138,08 лева, представляваща 31,82 % годишно; годишен
процент на разходите – 48. Таксата за оценка на досието е платима при
подписване на договора, но ще бъде включена в седмичните вноски за улеснение на
клиента – чл.3 от раздел „Договорни разпоредби“ от Договора.
И. избира услугата „Кредит у дома“, която представлява
домашна доставка на заетата сума в брой по нейно местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита. За тази услуга той дължи такса в
размер на 597,08 лева. Така общият размер на дължимата сума е 1470,16 лева, срокът
на договора в седмици е 60, размерът на седмичното плащане с изключение на
последното е 24,51 лева, а на последното – 23,07 лева. Частта от погасителната
вноска, с която се погасяват част от главницата и част от възнаградителната
лихва, е в размер на 13,97 лева.
Първото седмично плащане се дължи на 15.02.2016 г., а
денят от седмицата, в който се дължат плащанията, е понеделник. Според чл.12 от
раздел „Договорни разпоредби“ от Договора клиентът има право да получи, при
поискване и безвъзмездно, по всяко време от срока на договора за кредит,
извлечение по сметка под формата на погасителен план, съгласно чл.11, ал.1,
т.12 от Закон за потребителския кредит. Срокът на Договора е изтекъл.
Тъй като длъжникът избира услугата „Кредит у дома“,
членове 4-8 не се прилагат, докато членове 25-30 от Договора се прилагат заедно
с всички останали клаузи от Договора. Според чл.27 от раздел „Договорни
разпоредби“ от Договора с подписването му И. потвърждава, че е получил пълния
размер на кредита или 700 лева. В чл.14 от Договора е предвидена възможността
кредитополучателят да се откаже от Договора, а според чл.22 от Договора
кредиторът може да прехвърля вземанията си по него на трети лица без съгласие
на длъжника.
И. е платил по кредита сума в общ размер от 408 лева.
„***“ ООД (с последващо наименование „***“ ЕООД) прехвърля
с договор за цесия от 01.07.2017 г. на „***“ АД вземанията си към И. по
Договора. От своя страна, „***“ АД прехвърля на ищцовото дружество вземанията
си по Договора на 01.03.2019 г., когато е подписано Приложение 1 към
допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Двете цесии са съобщение на длъжника на 02.04.2019 г.
На
30.09.2019 г. ищцовото
дружество входира в РС – Бургас
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И., по което е образувано
ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на съда.
На 01.10.2019 г. съдът издава
заповед за изпълнение № ***,
с която разпорежда И.
(ответник в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 535,49 лева главница по Договора; 73,77
лева договорна лихва за периода 08.06.2016 г. – 05.04.2017 г.; 25,14 лева такса
за оценка на досие, дължима за периода 08.06.2016 г. – 05.04.2017 г.; 128,29
лева такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 15.06.2016 г. –
05.04.2017 г.; 299,47 лева такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода
15.06.2016 г. – 05.04.2017 г.; 153,60 лева обезщетение за забава, дължимо за периода
08.06.2016 г. – 29.09.2019 г.; законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът е уведомен за заповедта на основание
чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят предявява установителни искове,
по които е образувано
настоящото производство.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Съдът
приема, че са предявени в условията на кумулативно обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Двете цесии са съобщени на ответника от ищцовото
дружество, действащо като пълномощник на старите кредитори, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. И. узнава точно кое свое задължение към кой
кредитор е прехвърлено.
Налице е действителен договор за кредит. Тъй като И. избира
услугата „Кредит у дома“, членове от 4 до 8 от Договора не се прилагат, а се
прилагат членове от 25 до 30. Според чл.27 с подписването на Договора длъжникът
потвърждава, че е получил пълния размер на кредита, т.е. Договорът служи за
разписка за получена сума.
Според пар.2 от ДР
на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), и на Директива 2011/90/ЕС
на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни
допускания за изчисляването на годишния процент на разходите (ОВ, L 296/35 от
15 ноември 2011 г.). Според Решение по дело С-42/15 от
09.11.16 г. на съда на ЕС в договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на
падежа на отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да
позволяват на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези
вноски – в случая това
условие е спазено. Според същото решение в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява
под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва
размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума, но
въпреки това е посочена – 138,08 лева. Лихвата е фиксирана за целия срок на
Договора.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е равнозначно на погасителен план
– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо
съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора –
извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време
на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване. Поради това
съответствието на съдържанието на това едностранно изявление на кредитора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12, изр. второ и трето от ЗПК
е проявна форма на добросъвестното изпълнение на неговите задължения по Договора и евентуално несъответствие с тези
изисквания не може да доведе до недействителност на вече сключен договор за
потребителски кредит.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от
него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата.
По
съществуване за вземане „такса за оценка на досие“:
Клаузата на чл. 3 от Договора, която предвижда
заплащането на задължителна такса за оценка на досието, е нищожна, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която установява задължението на кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да му предостави кредит. С обсъжданата
клауза на практика се прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задължението на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващия за кредит, вменени й с посочената
норма, и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита. Извън горното, действията по
актуализиране на наличната финансова информация за потребителя след сключването
на договора за потребителски кредит са свързани с управлението на кредита (управлението на риска), във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни на основание чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Следователно
клаузата в Договора, предвиждаща такса за „оценка на досие“, е нищожна – чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което
ищцовото дружество няма вземане за сумата от 25,14 лева и този иск следва да
бъде отхвърлен.
По
съществуване за вземания за услуга „Кредит у дома“:
В
разглеждания случай e видно от клаузата на чл. 25 от Договора, че услугата „Кредит
у дома“ е допълнителна и се
изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на клиента и
събиране на седмичните погасителни вноски също по неговото местоживеене, като
за тази услуга се дължи такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с
нейното организиране и предоставянето на кредита, а останалата част – с
разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента. Предвидено е, че
таксата е дължима при подписване на Договора, но е платима на равни вноски през
периода на кредита за негово улеснение, като и в случаите на отказ от тази
допълнителна услуга, клиентът дължи 30 % от таксата.
Настоящият
съдебен състав приема, че горепосочената клауза противоречи на разпоредбата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е свързана с действия по усвояването и
управлението на кредита, които са част от дейността на кредитора по
предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Следователно
клаузата в Договора, предвиждаща такса за услуга „Кредит
у дома“, е нищожна – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което
ищцовото дружество няма вземане за сумата от 128,29 лева такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя,
дължима за периода 15.06.2016 г. – 05.04.2017 г., и вземане за сумата от 299,47
лева такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по
местоживеене на кредитополучателя, дължима за периода 15.06.2016 г. –
05.04.2017 г., и тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По
установителните искове за главница и за възнаградителна лихва:
След като И. не дължи суми за такса за оценка на досие и
за такса „Кредит у дома“, то с платените 408 лева той погасява само главница и
възнаградителна лихва или погасява напълно 29 от вноските, като последната
такава е с падеж 05.09.2016 г. Следователно остават неиздължени в цялост 30
вноски и част от главницата по една вноска, защото възнаградителната лихва по
нея е погасена на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложеното искът за главница се явява основателен
за сумата от 361,20 лева, в който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран такъв от 535,49 лева. Тук се налага следното
уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Заявителят е придобил вземанията си от финансова
институция, поради което за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да
начислява законна лихва върху вземането за главница, защото тя по същество
представлява лихва за забава от момента на сезиране на съда.
Искът за възнаградителна лихва следва да бъде уважен за
сумата от 69 лева за периода 12.09.2016 г. – 05.04.2017 г. и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 73,77 лева и за периода 08.06.2016 г.
– 11.09.2016 г.
По
установителния иск за присъждане на обезщетение за забава:
Както вече се посочи, ответникът изпада в забава на
06.09.2016 г., защото не е заплатил в пълен размер вноската с падеж 05.09.2016
г. Ето защо обезщетението следва да бъде присъдено за периода 06.09.2016 г. –
29.09.2019 г., и е в размер на 133,72 лева, до който искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв от 153,60 лева и за
периода 08.06.2016 г. – 05.09.2016 г.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото, на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 34,79 лева, част от
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание
чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 50 лева), съответстващи на предявените и уважени
установителни искове, и разноски в исковото производство в размер на 173,94
лева – част от държавна такса и от юрисконсултско възнаграждение (определено от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лева), съответни на
уважената част от претенциите.
Ответникът също има право на разноски, но не е направил
искане за присъждане на такива.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че И.Д.И., ЕГН – **********, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 361,20 лева
(триста шестдесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща главница по договор
за кредит № ***/08.02.2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението 30.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода 15.07.2020
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
признатото вземане за главница до пълния претендиран размер от 535,49 лева,
както и искането за присъждане на законна лихва за периода 13.03.2020 г. –
14.07.2020 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че И.Д.И., ЕГН – **********, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 69
(шестдесет и девет) лева, представляваща възнаградителна лихва по договор за
кредит № ***/08.02.2016 г. за периода 12.09.2016 г. – 05.04.2017 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 73,77
лева и за периода 08.06.2016 г. – 11.09.2016 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че И.Д.И., ЕГН – **********, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 133,72
лева (сто тридесет и три лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода 06.09.2016 г. – 29.09.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над признатото вземане до пълния претендиран размер от 153,60 лева и
за периода 08.06.2016 г. – 05.09.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК – *********, против И.Д.И., ЕГН – **********, установителни искове за
следните вземания: 25,14 лева (двадесет и пет лева и четиринадесет стотинки)
такса за оценка на досие, дължима за периода 08.06.2016 г. – 05.04.2017 г.;
128,29 лева (сто двадесет и осем лева и двадесет и девет стотинки) такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, дължима за периода 15.06.2016 г. – 05.04.2017 г.; 299,47
лева (двеста деветдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки) такса за
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на
кредитополучателя, дължима за периода 15.06.2016 г. – 05.04.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2019
г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 34,79 лева (тридесет и
четири лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща разноски по ч. гр.
дело № ***/2019 г. по описа на БРС, и сумата от 173,94 лева (сто седемдесет и
три лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ