Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария
Даскалова
при секретаря Светла Великова и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2773/2020 г.
на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №
2601184/ 01.10.2020 г. на РС - Варна по н.а.х.д. № 1002/2020 г., с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-009970 от 14.08.2018 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна,
с което за допуснато нарушение на чл. 28, ал.1 на Закона за насърчаване на
заетостта /ЗНЗ/ и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа (обн. ДВ, бр. 49/2003), на основание
чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 85, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 ЗНЗ на
„Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. Със същото решение, предвид изхода на
спора, РС - Варна е осъдил Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на
„Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***сума в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лв.,
представляваща сторените от дружество съдебноделоводни разноски.
В касационната жалба решението на РС - Варна се
оспорва на основание чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.209, т.3 от АПК – неправилно е приложен материалния закон. Оспорва се основният извод на
съда, че в конкретния случай
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на чуждестранното юридическо лице „Иесина“ АД ЗТ. Сочи се, че регистрираният в
РБългария клон на същото дружество не е самостоятелно юридическо лице дори и ако
той да е регистриран в Търговския регистър със свой адрес, седалище и
управител. Позовавайки се на Търговския закон /чл.17, чл.19 и чл.20/, са
изложени доводи, че централното управление на дружеството-посредник е единствен
титуляр на всички права и задължения на клона, а не самият клон, поради което
именно основното дружество е субект на административнонаказателното
производство в разглеждания случай. С последното се цели се опровергае изводът
на РС - Варна, че АНО неправилно е определил кой е субект на
административнонаказателната отговорност.
В заключение се иска от касационната инстанция да отмени решението на РС
- Варна и вместо него да постанови
друго, с което отмененото НП да се потвърди като законосъобразно издадено,
ведно със законните последици от това. В съдебно заседание касаторът се
представлява от ст. юрисконсулт Б. Н., който по същество поддържа касационната
жалба. Моли касационната инстанция да отмени решението на ВРС и да постанови
друго, с което да потвърди процесното НП като претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът не уважи
касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендирания от
ответника по касация адвокатски хонорар за защита в касационното производство.
Ответникът по касация - „Иесина“ АД ЗТ не се е явил в
съдебно заседание. Чрез процесуалнен представител – адв. Цв. П., е депозиран
отговор на касационната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна.
Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Варна, при преценка на
допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното
решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по
чл. 218, ал. 2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
След като е разгледал представените от страните
доказателства, първоинстанционния съд е установил следните факти:
През месец февруари 2019 година служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна извършили проверка по законосъобразното
осъществяване на посредническа дейност
по наемане на работа на „ИЕСИНА“ АД ЗТ - литовско дружество установено в
България, чрез клон на чуждестранен търговец, което било регистрирано в
Търговския регистър именно като клон. Проверката била извършена в офиса на
дружеството, находящ се в град Варна, ***** по повод постъпил сигнал от лицето Д.М.,
който бил нает на работа в Обединеното кралство /Великобритания/, чрез
посредничеството на „Йесина“ - клон България. От управителя на регистрирания в
Р България клон били изискани и съответно – били представени редица документи,
между които договор между литовското дружество „Иесина“
АД ЗТ и британския работодател CDS Labour Limited, както и заявка от британския работодател, с която
търси да наеме работници за ферма в селското стопанство за Великобритания.
Въз основа на анализа на представените от българския
клон документи актосъставителят Зидарова, свидетел в производството пред РС -
Варна, приела, че литовското дружество „Иесина“ АД ЗТ извършва на територията
на Р България посредническа дейност по
наемане на работа, което следва да се осъществява с удостоверение за
регистрация за такава дейност. В тази връзка до Агенцията по заетостта /АЗ/ е
отправено запитване дали литовското дружество, което е осъществило
посредническата дейност, притежава удостоверение за регистрация за тази
дейност. В отговор е постъпило писмо, от чието съдържание е установено, че
литовското дружество няма такава регистрация.
Към доказателствата по АНП е приложено писмо от 16.03.2018
г. на заместник - изпълнителния Директор на АЗ, в което е посочено, че на
„Иесина Клон България“ КЧТ е издадено удостоверение № 2043/10.05.2016 г. за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и
удостоверение № 2169/09.12.2016г. за извършване на посредническа дейност по
наемане на лица на работа в други държави, което удостоверение е представено по
преписката с вписване, че регистрацията е безсрочна.
След анализ на
събраните по АНП доказателства в административното производство е прието, че литовското
дружество „Иесина“ АД ЗТ осъществява посредническа
дейност и е насочило и подпомогнало за започване на работа във Великобритания
лицето Д.М. при работодателя CDS Labour,
без нарочна регистрация, поради което е съставила АУАН срещу дружеството.
Описаните в АУАН факти са квалифицирани като нарушение на чл. 28, ал.1 ЗНЗ и чл. 5 от
Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа. Въз основа на АУАН на
14.08.2018 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна издал
процесното НП № 03-009970, с което за допуснатото нарушение и на основание чл.
53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 85, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 Закона за
насърчаване на заетостта (ЗНЗ) на „Иесина“ АД ЗТ, с рег.
Код: ***е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 5000 /пет хиляди/ лева.
Въз основа на задълбочен анализ на доказателствата по
делото РС – Варна е установил от правна страна, че в хода на проведеното
административно-наказателно производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП като незаконосъобразно.
Установено е, че НП и АУАН са съставени и издадени от компетентни лица предвид
представената заповед за оправомощаване на Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ и не страдат от формални пороци.
Административнонаказателното производство е приключило при спазване на
сроковете, установени в ЗАНН.
Съдът е констатирал, че при постановяване на
процесното НП административнонаказващият орган неправилно е приложил
материалния закон тъй като санкционираното литовско дружество „Иесина“ АД ЗТ не
е извършило описаното в НП деяние. Позовавайки се на становището на АЗ, съдът е
приел, че именно клонът на дружеството – жалбоподател, чрез който то
осъществява дейността си на територията на РБ, е валидно регистриран в АЗ за
извършване именно на тази дейност по посредничество за намиране на работа,
поради което и именно той е сключил процесното споразумение с лицето Д.М.. Предвид тези съображения РС - Варна е
достигнал до извод, че санкционираното литовско дружество „Иесина“ АД ЗТ, с рег.
код: ***не е извършило описаното в НП деяние, поради което то се явява
несъставомерно. Така мотивиран, съдът е отменил наказателното постановление.
Решението е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за
достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на
настоящото касационно решение.
В разглеждания случай страните не спорят, че макар
санкционираното литовско дружество „Иесина“ АД ЗТ, с
рег. Код: ***да не е регистрирано в Агенцията по заетостта по реда на чл.28,
ал.1 от ЗНЗ, то по този ред в АЗ е регистриран неговият клон „Иесина Клон
България“. Тази регистрация е направена именно с цел клонът да осъществява
посредническа дейност при намиране на работа в чужбина на български граждани. Удостоверение
№ 2169/09.12.2016 г. е издадено от министър на труда и социалната политика на
„Иасина клон България“ КЧТ, ЕИК ********* за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа за други държави, като в удостоверението е
посочено, че регистрацията е безсрочна. Макар и клонът на дружеството да не е
самостоятелно юридическо лице, изискуемата регистрация за посредничество му е
дадена от министерство на труда и социалната политика, т.е. спазено е
изискването на чл. 5, т.2 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Правилно е установено, че споразумението от 10.01.2018
г., сключено между Диан Николаев Малчев – търсещо работа лице, за осигуряване
на работа в ЕС, е сключено именно с
регистрирания в РБългария клон на санкционираното дружество. Този клон е
посочен и в споразумението с чуждестранния работодател. С оглед горното,
правилен е изводът на РС - Варна, че не следва да се счита, че литовското
дружество - „Иесина“ АД ЗТ, с рег. код: ***е нарушило посочените в НП разпоредби
на чл. 28, ал.1 ЗНЗ и чл. 5 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа. Налице е хипотезата на предложение
първо на чл.54 от ЗАНН редакция - ДВ, бр. 92 от 1969 г., съгласно която когато
се установи, че деянието не е нарушение,
че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не
може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с
мотивирана резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако
притежаването им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в
случаите на чл. 46, ал. 4. Като не е съобразил това и е издал НП срещу литовското
дружество „Иесина“ АД ЗТ, АНО неправилно е приложил материалния закон –
касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 вр. с ал.2 от НПК.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че
решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
По разноските: Към отговора на касационната жалба е
приложен договор за правна защита и съдействие от 02.11.2020 г., сключен между
„Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***от една страна и адвокатско дружество ********,
с предмет „процесуално представителство без ограничение, подаване на отговор на
касационна жалба по н.а.х.д. № 1002/2020 г. на ВРС и др.“, в който е посочено,
че е договорено и платено адвокатското възнаграждение – 700 лв. В настоящия случай осъществената правна защита
се изчерпва с подаване на отговор на касационната жалба и писмена молба със становище
по хода на делото, по доказателствата и по съществото на спора. Процесуалният
представител на ответника по касация не е взел участие в проведеното на
21.01.2021 г. открито съдебно заседание. С оглед последното настоящият
състав на касационната инстанция намира за основателно възражението на касатора
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника. На
основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, в случая следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Материалния интерес по
спора е 5 000 лева, поради което минималното възнаграждение за адвокат е в
размер на 580 лева. Следва да бъде
осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна да
заплати в полза на „Иесина“ АД ЗТ адвокатско възнаграждение в размер на 580
/петстотин и осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260184/01.10.2020 г. по н. а.
х. д. № 1002/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати
в полза на „Иесина“ АД ЗТ, с рег. Код: ***със седалище и адрес на управление –
Република Латвия, гр. Каунас, община Каунас, сумата от 580 /петстотин и
осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат в настоящото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.