Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

178/1.3.2012г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и седми февруари 2012 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 4578/2009г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от пълномощник на Р.И.Д., ЕГН : **********,***, срещу М.М.А., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 240 ЗЗД и цена от 5000 евро.

Ищецът сочи, че по договор за заем, предостави на ответника с два превода сумите от 9000 и 5000 евро, съответно на 14.07.2005г. и 18.07.2005г.. С решение по ГД № 891/08г. на ШРС, ответницата била осъдена да му върне първата сума. Поради невръщане и на втората, претендира осъждането и, да му заплати 5000 евро, в едно със законната лихва върху главницата, считано от получаване на исковата молба и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, заявявайки, че счита иска за недопустим и неоснователен. Твърди че не е получавал в заем исковата сума. Предоставяните и, от ищеца суми, били за финансиране на съвместна стопанска дейност в Г.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора. Оспорват автентичността на частни документи – ищецът на три писма, намиращи се на л. 74-78, в делото, а ответникът на протокол от 29.05.2007г. – л. 160, в делото, за проверката на които са открити производства. Поради оттегляне на искането, откритото по искане на ответника, е прекратено.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С нареждане за превод от 14.07.2005г., ищецът наредил по сметка на ответницата, превод, за сумата от 5000 евро. В документа, като основание за плащане, е посочено “заем”. От приложените по делото други платежни нареждания, е видно че ищецът е превеждал суми на ответницата, по същата сметка, посочена и в коментираното нареждане. С влязло в сила решение по ГД № 891/08г. на ШРС, ответницата е осъдена да заплати на ищеца, сумата от 9000 евро, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. С протокол от 29.05.07г., страните и неучастващо в делото лице, уговорили “...ликвидация на магазин...в А....”, чрез продажба, за 40000 евро, която цена следвало да се получи от ищеца и трето лице. В искова молба по ГД № 2373/2010г. на ШРС, с която са предявени искове от настоящият ищец, срещу ответницата, се твърди, че той и е предоставял парични суми, “...които тя да вложи в извършване на съвместна търговска дейност...” – л. 72. При изясняване на фактическата страна на спора, представителят на ищеца заявява, че “...писмен договор за заем няма нито за 14000, нито за 5000, нито за 9000 евро...” /стр. 163, протокол от о.з. на 05.12.2011г./. Задължена по реда на чл. 190 ГПК, ответницата, в указаният и срок не представя извлечение от сметката си.

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

По проверка истинността на частни документи – с оглед разпоредбата на чл. 183 ГПК, поради непредставяне оригиналите им, преписите им, следва да се изключат от доказателствата по делото. При това производството за проверка истинността им, е лишено от предмет, а и за развитието му липсва интерес, поради което и следва да се прекрати.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД – За уважаването му, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът –ищец е предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният срок на получените вещи от същият вид, количество  и качество. В конкретният случай посочените не са на лице. Това, че в нареждането за превод ищецът, като основание на платежна операция, е посочил “заем”, по никакъв начин не означава, че между страните съществува такъв договор. Това отбелязване не може да бъде и предложение за сключване на такъв договор, както се твърди на устните състезания. На първо място записът в този документ е изявление на страна, което е в неин интерес, и на второ, то по никакъв начин не става известно на другата, респективно не я и обвързва. Нареждането за превод е в два екземпляра, единият за наредителя и другият за доставчика на платежна услуга, обслужващ наредителя. Поради това и самият превод, не може да се счете за договор за заем, въпреки реалният му характер. Дори и в съответствие с чл. 161 ГПК, да се приеме за установено, че ответницата е получила сумата на превода, това не означава, че между страните, е сключен договор за заем. Не се събраха доказателства, въпреки указанията в тази насока, за съществуване на такъв договор, между страните. Получаването на сумата от 5000 евро, от ответницата, не означава, че между нея и ищеца, е сключен договор за заем, още по малко възникнало е задължение да върне такава сума. Не всички плащания между две лица са въз основа договор за заем /Р № 37/25.06.1969г. по ГД № 32/69г., ОСГК; Р № 390/20.05.2010г. по ГД № 134/2010г. на ВКС, IVг.о./. Отделно от това по делото са налице данни, че между страните, през същият период са съществували и други отношения – съвместна търговска дейност или поне ищецът е финансирал такава на ответницата в Г. Не се съдържа уговорка за връщане, признание или обещание за връщане на заета сума и в споменатият протокол от 29.05.07г., както се твърди. В него е уговорено единствено продажба на магазин, и получаване на цената от ищеца и трето лице. Протоколът единствено подкрепя горният извод, за съществуване на други отношения между страните, но нито сам по себе си, нито в съвкупност с платежното нареждане, сочи съществуване на валидно заемно правоотношение, от което да произтича задължение за връщане на сума от 5000 евро.

Изложеното налага отхвърлянето на иска като неоснователен.

При така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 534 лева – разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.И.Д., ЕГН : **********,***, срещу М.М.А., ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 5000 евро, в едно със законната лихва върху нея считано от 23.12.09г., въз основа договор за заем от 14.07.2005г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН : **********,***, да заплати на М.М.А., ЕГН : **********,***, сумата от 534 лева – разноски в производството.

 

 ПРЕКРАТЯВА производството за проверка истинността на частни документи – 3 бр. писма от 19.12.2006г.; 27.02.2007г. и 30.11.2003г. /л. 74-78 в делото/.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :