Присъда по дело №1979/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 26
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20211100601979
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев

Кристина Гюрова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Гергана Георгиева Савова-Малиновска (РП-Перник)
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100601979 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
104 с-в, постановена на 17.02.2021г. по НОХД № 4307/2018г. по описа на съда
В ЧАСТТА, с която подсъдимата Д.Б. А.-Р. е призната за невиновна и
оправдана по обвинението за извършено от нея престъпление по чл. 210, ал.1,
т.3 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, пр.1, вр. чл. 26, а.1 от НК по пунктове №№ 1 и 4 от
продължаваното престъпление, като ВМЕСТО НЕЯ ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д.Б. А.-Р., със снета по делото самоличност,
ЗА ВИНОВНА в това, че за периода от неустановена дата през месец март на
2011 г. до 01.09.2012 г. в гр.София при условията на продължавано
престъпление – с две отделни деяния , които осъществяват по отделно един
или различни състави на едно и също престъпление, които са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите — в качеството си на
1
длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в Дирекция
“Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република
България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у И.В.П., Б. В. Р. и Д.О.Т., че ще им помогне да си закупят леки
автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски цени и с това
причинила имотна вреда на И.В.П., Б. В. Р. и Д.О.Т. общо в размер на 153 900
/сто петдесет и три хиляди и деветстотин / лева и причинената вреда е в
големи размери, а деянията са извършени както следва:
1.на неустановена дата през месец март на 2011 г. в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност
- държавен експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в
Народно събрание на Република България с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудила заблуждение у И.В.П. - че ще му помогне да си закупи
леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски цени с което
му причинила имотна вреда в размер на 52,600.00 /петдесет и две хиляди и
шестстотин/ лева и причинената вреда е в големи размери.
2.на неустановена дата през месец декември на 2011 г. в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен
експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание
на Република България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила
заблуждение у Б. В. Р. - че ще му помогне да закупи леки автомобили от
гаража на Народното събрание на по - ниски цени и поддържала същото до
01.09.2012 г., като казала на Д.Т., че последният следва да даде още 21 300, 00
лева, за да може да приключи търга с което причинила имотна вреда на
Д.О.Т. в общ размер на размер на 101, 300 /сто и една хиляди и триста/ лева,
като сумите са предадени от Р. и Т. на А.-Р. както следва: на 31.01.2012 г.
сума от 37 000, 00 /тридесет и седем хиляди/ лева предадени от Р. на А.-Р. в
брой; на 02.02.2012 г. сума от 31 000, 00 /тридесет и една хиляди/ лева
преведена от Р. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от
банкова сметка на И.Г. Р.а; на 07.02.2012 г. сума от 12 000, 00 /тридесет и
една хиляди/ лева преведена от Р. по банкова сметка с № ******* с титуляр
Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на И.Г. Р.а; на 01.09.2012 г. сума от 21 300, 00
/двадесет и една хиляди и триста/ лева предадени от Т. на А.-Р. в брой и
причинената вреда е в големи размери
2
, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр.
чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54 от НК Я ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок
от 4 / ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на СРС, НО, 104 с-в в ЧАСТТА по
пунктове 2 и 3 от продължаването престъпление, за което подс. Д.Б. А.-Р.,
със снета по делото самоличност, е призната за невиновна и оправдана за
това, че
1.на неустановена дата през месец ноември на 2011 г. в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен
експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание
на Република България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила
заблуждение у Ж.Х.Ж. - че ще й помогне да си закупи леки автомобили от
гаража на Народното събрание на по - ниски цени и поддържала същото до
15.02.2012 г. с което й причинила имотна вреда в общ размер на 64, 000
/шестдесет и четири хиляди/ лева, като сумите са предадени от Ж. на А.-Р.
както следва: на 27.01.2012 г. сума от 54 000, 00 /петдесет и четири хиляди/
лева преведена от Ж. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от
банкова сметка на Ж.Х.Ж.; на 31.01.2012 г. сума от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева
преведена от Ж. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от
банкова сметка на Ж.Х.Ж.; на 15.02.3012г. сума от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева
преведена от Ж. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от
банкова сметка на Ж.Х.Ж. и причинената вреда е в големи размери и
2. на неустановена дата през месец декември на 2011 г. в гр.София, в
качеството си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност -
държавен експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в
Народно събрание на Република България с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудила заблуждение у Б. В. Р. - че ще му помогне да си закупи
леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски цени и
поддържала същото до 31.01.2012 г. с което причинила имотна вреда на “КЦП
И.Б. 2000” ЕООД в общ размер на 262 335, 00 /двеста шестдесет и две хиляди
триста тридесет и пет/ лева, като сумите са предадени от Р. на А.-Р. както
следва: на 16.01.2012 г. сума в размер на 21 312, 00 /двадесет и една хиляди
3
триста и дванадесет/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 105 от
името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на 16.01.2012 г. сума в размер на 22 023,00
/двадесет и две хиляди и двадесет и три/ лева за която е съставен разходен
касов ордер № 107 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на 16.01.2012 г. сума
в размер на 42 000, 00 /четиридесет и две хиляди/ лева за която е съставен
разходен касов ордер № 106 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
19.01.2012 г. сума в размер на 54 000, 00 /петдесет и четири хиляди/ лева за
която е съставен разходен касов ордер № 100 от името на “КЦП И.Б. 2000”
ЕООД; на 25.01.2012 г. сума в размер на 20 000, 00 /двадесет хиляди лева/
лева за която е съставен разходен касов ордер № 101 от името на “КЦП И.Б.
2000” ЕООД; на 30.01.2012 г. сума в размер на 36 000, 00 /тридесет и шест
хиляди/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 102 от името на
“КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на 31.01.2012 г. сума в размер на 35 000, 00 /тридесет
и пет хиляди/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 103 от името
на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на 31.01.2012 г. сума в размер на 32 000, 00
/тридесет и две хиляди/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 104
от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД и причинената вреда е в големи размери.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда Д.Б. А.-Р., със снета по
делото самоличност, да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР
направените в д.п. разноски в размер на 231.42 /двеста тридесет и един лева и
42 стотинки/ лева, по сметка на СРС – направените в съдебното производство
разноски в размер на 264,60 ( двеста шестдесет и четири лева и 60 стотинки/
лева, както и сумата от 10 /десет/ лв. за служебно издаване на 2бр.
изпълнителни листове.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В
15-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 1 979/2021г. по описа на СГС, НО, XІV
въззивен състав:

С присъда от 17.02.2021г. по НОХД № 4307/2018г. по описа на СРС, НО, 104
състав е признал подсъдимата Д.Б. А.-Р. – Р. за невиновна в това, че за периода от
неустановена дата през месец март на 2011 г. до 01.09.2012 г. в гр.София при условията
на продължавано престъпление – с четири отделни деяния , които осъществяват по
отделно един или различни състави на едно и също престъпление, които са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите — в качеството си на длъжностно лице в
кръга на нейната длъжност - държавен експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване
и гаражи” в Народно събрание на Република България с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у И.В.П., Б. В. Р. и Д.О.Т., че ще
им помогне да си закупят леки автомобили от гаража на Народното събрание на по -
ниски цени и с това причинила имотна вреда на И.В.П., Б. В. Р. и Д.О.Т. общо в размер
на 480 235 /четиристотин и осемдесет хиляди и двеста тридесет и пет / лева и
причинената вреда е в големи размери, а деянията са извършени както следва:
1.на неустановена дата през месец март на 2011 г. в гр. София, в качеството си
на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в
Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република
България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у И.В.П. -
че ще му помогне да си закупи леки автомобили от гаража на Народното събрание на
по - ниски цени с което му причинила имотна вреда в размер на 52,600.00 /петдесет и
две хиляди и шестстотин/ лева и причинената вреда е в големи размери;
2. на неустановена дата през месец декември на 2011 г. в гр.София, в качеството
си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в
Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на
Република България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение
у Б. В. Р. - че ще му помогне да си закупи леки автомобили от гаража на Народното
събрание на по - ниски цени и поддържала същото до 31.01.2012 г. с което причинила
имотна вреда на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД в общ размер на 262 335, 00 /двеста шестдесет
и две хиляди триста тридесет и пет/ лева, като сумите са предадени от Р. на А.-Р. както
следва: на 16.01.2012 г. сума в размер на 21 312, 00 /двадесет и една хиляди триста и
дванадесет/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 105 от името на “КЦП
И.Б. 2000” ЕООД; на 16.01.2012 г. сума в размер на 22 023,00 /двадесет и две хиляди и
двадесет и три/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 107 от името на “КЦП
И.Б. 2000” ЕООД; на 16.01.2012 г. сума в размер на 42 000, 00 /четиридесет и две
хиляди/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 106 от името на “КЦП И.Б.
2000” ЕООД; на 19.01.2012 г. сума в размер на 54 000, 00 /петдесет и четири хиляди/
лева за която е съставен разходен касов ордер № 100 от името на “КЦП И.Б. 2000”
ЕООД; на 25.01.2012 г. сума в размер на 20 000, 00 /двадесет хиляди лева/ лева за която
е съставен разходен касов ордер № 101 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
30.01.2012 г. сума в размер на 36 000, 00 /тридесет и шест хиляди/ лева за която е
съставен разходен касов ордер № 102 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
31.01.2012 г. сума в размер на 35 000, 00 /тридесет и пет хиляди/ лева за която е
съставен разходен касов ордер № 103 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
31.01.2012 г. сума в размер на 32 000, 00 /тридесет и две хиляди/ лева за която е
1
съставен разходен касов ордер № 104 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД и
причинената вреда е в големи размери;
3. на неустановена дата през месец ноември на 2011 г. в гр. София, в качеството
си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в Дирекция
“Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република България с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Ж.Х.Ж. - че ще й
помогне да си закупи леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски
цени и поддържала същото до 15.02.2012 г. с което й причинила имотна вреда в общ
размер на 64, 000 /шестдесет и четири хиляди/ лева, като сумите са предадени от Ж. на
А.-Р. както следва: на 27.01.2012 г. сума от 54 000, 00 /петдесет и четири хиляди/ лева
преведена от Ж. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка
на Ж.Х.Ж.; на 31.01.2012 г. сума от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева преведена от Ж. по
банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на Ж.Х.Ж.; на
15.02.3012г. сума от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева преведена от Ж. по банкова сметка с №
******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на Ж.Х.Ж. и причинената вреда е в
големи размери и
4. на неустановена дата през месец декември на 2011 г. в гр. София, в качеството
си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в Дирекция
“Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република България с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Б. В. Р. - че ще му
помогне да закупи леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски
цени и поддържала същото до 01.09.2012 г., като казала на Д.Т., че последният следва
да даде още 21 300, 00 лева, за да може да приключи търга с което причинила имотна
вреда на Д.О.Т. в общ размер на размер на 101, 300 /сто и една хиляди и триста/ лева,
като сумите са предадени от Р. и Т. на А.-Р. както следва: на 31.01.2012 г. сума от 37
000, 00 /тридесет и седем хиляди/ лева предадени от Р. на А.-Р. в брой; на 02.02.2012 г.
сума от 31 000, 00 /тридесет и една хиляди/ лева преведена от Р. по банкова сметка с №
******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на И.Г. Р.а; на 07.02.2012 г. сума от 12
000, 00 /тридесет и една хиляди/ лева преведена от Р. по банкова сметка с № ******* с
титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на И.Г. Р.а; на 01.09.2012 г. сума от 21 300, 00
/двадесет и една хиляди и триста/ лева предадени от Т. на А.-Р. в брой и причинената
вреда е в големи размери
поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдавал по повдигнатото й
обвинение по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.
чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От така постановената присъда недоволен е останал представител на
държавното обвинение от СРП. В депозирания от представителя на СРП протест ( и
допълнение към него) се твърди неправилност на присъдата, като се сочат доводи за
доказаност на деянията, обхванати от продължаваната престъпна деятелност и
авторството на подсъдимата в тяхното извършване, като в тази насока прокурорът се
позовава на разпитите на свидетелите Р., Г., П., Т., Ж., С., Т., М. и К.. Оспорват се и
правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на измама и се счита,
че по – късното възстановяване на част от инкриминираните суми от подсъдимата не
влияе върху съставомерността на извършеното. От въззивната инстанция се иска да
отмени присъдата и да постанови нова, с която да осъди подсъдимата А.-Р. по
повдигнатото й обвинение по чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от
НК.
2

В съдебно заседание прокурорът от СГП поддържа подадения протест по
изложените в него съображения, като счита първоинстанционната присъда за
неправилна. Прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с което
подсъдимата да бъде признато за виновна по повдигнатото й обвинение, като й бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 ( две) години, изпълнението на
което да бъде отложено за срок от 4 ( четири) години.
Защитникът на подс. А.-Р. – адв. Й.К. – прави искане за оставяне без уважение
на подадения въззивен протест и потвърждаване на постановената първоинстанционна
присъда като правилна и законосъобразна. В подкрепа на тезата си адв. К. се позовава
на изготвената пред СРС счетоводна експертиза и събраните от въззивния съд писмени
доказателства, според които фирмата “КЦП И.Б. 2000” ЕООД не е претърпяла
имуществени вреди, а показанията на св. Р. са противоречиви относно
принадлежността на сумите пари, за които твърди, че е предавал на подзащитната му.
Подс. А.-Р. – Р. поддържа доводите на защитника си без да излага собствени
такива в хода на съдебните прения.
В предоставената й последна дума подс. А.-Р. прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
По служебен почин на съда е допуснато съдебно следствие пред въззивния съд,
в хода на което бе извършен допълнителен разпит на св. Р. и бяха събрани писмени
доказателства – справки от Агенция по вписванията касателно вписаните
обстоятелства за управлението и представителството на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД.
Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, счете,
че фактическите констатации на първоинстанционния съд за част от обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото не са направени в съответствие със
събраните по делото доказателства и при неправилна интерпретация на установените
чрез способите, предвидени в НПК, факти, относими към наличието на престъпление и
участието на подс. А.-Р. в неговото извършване, като в съответствие с правомощията
си, визирани в чл. 316 от НПК, прие нови фактически положения по делото.
Подс. А.-Р. – Р. е родена на **** г. в гр.Перник, българка, българска гражданка,
неосъждана, омъжена, с висше образование, живуща в гр.Перник, ул.“****, с ЕГН
**********.
За времето от 16.01. 2001г. до 04.03.2013г. тя заемала длъжността „ държавен
експерт“ в Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи“ в Народното събрание на
Република България. В това си качество подсъдимата не била овластена с каквито и да
било правомощия, свързани с провеждането на търгове за продажба на употребявани
автомобили - държавна собственост, зачислени към автопарка на Народното събрание,
тъй като такива превозни средства били дарявани на държавни органи и учреждения
след отпадане на необходимостта от употребата им по предназначение и провеждане
на нарочна процедура. Подс. А.-Р. – Р. нямала правото да разпорежда с автомобилите,
зачислени към автопарка на Народното събрание, както и да се ползва от
преференциални условия при упражняване на други вещни права върху същите
превозни средства.
Св. И. П. се познавал с подс. А.-Р. – Р. , тъй като били съграждани и неговата
тъща св.Г. Т. работела в МБАЛ “ P. Ангелова“ в гр.Перник заедно с майката на Р.. През
3
месец март 2011г. подсъдимата предложила на св.Т. да й съдейства да закупи
употребяван автомобил „ Мерцедес“, модел „ Е класа“ чрез участие във вътрешен търг
на Народното събрание за продажба излезли от употреба автомобили от автопарка му.
Св. Т., знаеки за местоработата на подсъдимата, се съгласила с предложението й да
плати за участие в търга сумата от 11 300.00 лева. Парите дала на св. И. П., който ги
предал на подс. А.-Р. – Р. на неустановена дата през м. март 2011г. в гр.София. По
време на срещата между двамата, която се провела в близост до сградата на
Министерски съвет, подс. А.-Р. – Р. се представила на св. П. като служител в
Народното събрание, държавен експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване и
гаражи“, овластен да участва в комисия, която отговаря за провежданите търгове за
продажба на автомобили - държавна собственост. Тя разказала на св. П. за предстоящ
търг на такива автомобили от марките „ Мерцедес“, „БМВ“ и „Фолксваген“ и му
предложила помощта си да си закупи тези от тях, които хареса. Обещала допълнително
да Му представи техническите им спецификации и цени, както и да осигури
възможност за огледа им. Св. П. решил да се възползва от предложението на
подсъдимата и си уговорил нова среща с нея след около седмица на същото място.
Тогава й предал без какъвто и да е насрещен документ сумата от 10 000 (десет хиляди)
лева за закупуването на лек автомобил „ БМВ“, модел „ 320 дизел“. Подс. А.-Р. – Р.
обещала след няколко дни да го снабди с документ за плащането, с който той да
участва в търга за закупуване на превозното средство. Двамата се видели отново след
няколко дни на неустановена дата през м. март 2011г. в района на Министерски съвет в
гр.София и при тази среща св. П. предал на подс. А.-Р. – Р. сумата от 11 300
(единадесет хиляди и триста)лева за закупуването на лек автомобил „ Мерцедес“,
модел „Е класа“, който свидетелят възнамерявал да достави на баща си. Документ за
плащането на парите отново не получил от подсъдимата . Няколко дни по- късно пак се
срещнали в гр.София и св. П. предал на А.-Р. – Р. 10 000 (десет хиляди) лева за
закупуването на автомобил „ БМВ“, модел „ 320 дизел“ за кума му В.П.. Подсъдимата
уверила св. П., че ще успее да получи при търга всички платени до момента превозни
средства, тъй като била определена за член на комисията, която ще го провежда.
Обнадежден от думите й, св. П. решил да плати още един автомобил и след дни
поканил А.-Р. – Р. пак да се срещнат пред сградата на Министерски съвет в гр.София.
На срещата между двамата, която се провела на неустановена дата през март 2011г. ,
св. П. й предал на още 10 000 ( десет хиляди) лева за закупуване на автомобил „ БМВ“,
модел „ 320дизел“ , който възнамерявал да като възнамерявал да го предостави за
ползване на свой приятел. Подсъдимата взела парите отново без да издаде на св. П.
документ за получаването им и му обяснила, че до месец- два ще бъде проведен търга.
В уговорения срок св. П. не бил потърсен от представител на Народното събрание за
получаване на превозните средства, нито от подсъдимата, поради което и сигналиризал
органите на реда.
На неустановена дата през декември 2011г. в гр.София чрез своята позната - св.
Ж. Ж. с подс. А.-Р. – Р. се запознал св. Б.Р.. И на него подсъдимата му се представила
за служител на Дирекция „ Автомобилно обслужване и гаражи“ при Народното
събрание на Република България и потвърдила заявеното от св. Ж. на св. Р., че е в
състояние да ги уреди да закупят чрез участие във вътрешен търг на Народното
събрание излезли от употреба автомобили от автопарка му от марките „ Мерцедес“,
„БМВ“ и „Фолксваген“, като представила на св. Ж. и св. Р. и списък на моделите с
цените, на които ще се продават на търга. Подс. А.-Р. – Р. пояснила, че търгът ще се
проведе до месец - два, но цената на автомобилите трябва да е платена от участниците
предварително. Св. Р. проявил интерес към офертата на подс. Р. и си уговорил среща с
4
нея на 16.01.2012г. в офиса й, който се намирал на неустановен адрес зад сградата на
Министерски съвет в гр.София. На срещата присъствала и св.Ж. и в нейно присъствие
св. Р. предал на обвиняемата сумата от 42 000.00 лева за закупуването на три броя
автомобили, марка „ БМВ“, модел „ Х5“. С цел удостоверяване получаването на сумата
от св. Р., подс. А.-Р. – Р. подписала РКО №106/16.01.2012г., в който изрично било
упоменато , че средствата са собственост на „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД. „КЦП И.Б. 2000“
ЕООД било вписано в Търговския регистър на 20.09.2011г. и негов управител бил св.
Б.Р.. Последният на 03.10.2011г. прехвърлил на съпругата си св. И. Р.а дружествения
си дял и същата от посочената дата била едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството до 08.03.2013г., когато прехвърлила дружествения си дял на
„БВР И.и.л.“ – юридическо лице с регистрация в Р.с..
Също на 16.01.2012г. св. Р. платил на подсъдимата цената на лек автомобил „
Мерцедес“, модел „МЛ“ в размер на 22 023.00 лева, за което плащане съставили и
подписали РКО №107/16.01.2012г.; за четири броя буса марка „ Мерцедес“ св. Р.
платил на подсъдимата сумата от 21 312.00 лева, за което плащане съставили и
подписали РКО№ 105/16.01.2012г. На 19.01.2012г. св. Р. отново посетил офиса на
обвиняемата зад сградата на Министерски съвет в гр.София, като бил придружаван от
св. Ж..На срещата св. Р. дал на подсъдимата сумата от 54 000 лева за три броя
автомобила „ Х6“, като плащането удостоверили подписвайки РКО№ 100/19.01.2012г.;
на 25.01.2012г. св. Р. пред св. Ж. предоставил на подс. А.-Р. – Р. сумата от 20 000 лева
за закупуването на четири броя леки автомобили „ Мерцедес“, модел „ С 320“, като за
удостоверяване на плащането съставили РКО № 101/25.01.2012г., който документ
подсъдимата подписала; на 30.01.2012г. св. Р. посетил със св. Ж. подсъдимата в офиса
й, където й предал сумата от 36 000 лева за закупуването на четири броя автомобили „
Фолксваген Туарег“, за което бил съставен РКО № 102/30.01.2012г., който документ
подсъдимата подписала; на 31.01.2012г. двамата се срещнали на същото място и св. Р.
предал на подсъдимата сумата от 35 000 лева за закупуването на лек автомобил „
Мерцедес S 500 Matis“, което плащане удостоверили , съставяйки РКО№
104/31.01.2012г., а също и сумата от 32 000 лева за закупуването на лек автомобил „
БМВ“, седма серия, модел „ XDrive“ което плащане удостоверили , съставяйки РКО №
104/31.01.2012г. Предоставените от св. Р. на подс. А.-Р. – Р. парични суми ( описани
по –горе в общ размер 262 335 лева ) не били собствени парични средства на „ КЦП
И.Б. 2000“ ЕООД, а неустановена по делото част от тях – негови лични, а друга, също
неустановена по делото част – на трети лица, които също искали да закупят
автомобили на предложените от подсъдимата изгодни цени. След като не получил
обещаните автомобили св. Р. накарал подс. А.-Р. – Р. да издаде в негова полза ( в
качеството му на физическо лице) на 18.12.2012г. запис на заповед за сумата от 180
000 лева, платими на 15.01.2013г. в гр.София, на ул.“ ****, както и разписка от
11.02.2013г. за заплащане на сумата от 180 000.00 лева на св.Р. в срок до 11.03.2013г. В
уговорените срокове подс. А.-Р. – Р. не платила на св. Р. договорените суми, нито го
снабдила с обещаните автомобили, поради което сигнализирал за случилото се
органите на полицията.
Свидетелката Ж. Ж. се запознала с подс. А.-Р. – Р. през ноември 2011 г. в
гр.София. Подсъдимата се представила на св. Ж. като експерт в Дирекция“
Административно- правно обслужване“ към Народното събрание и парадирала с
позициите си като член на комисия, която ще проведе търг за продажба на
употребявани автомобили от автопарка на Народното събрание, притежаващ
решителен глас при определяне на купувачите. Подс. А.-Р. – Р. споделила, че в
5
качеството си на служител на Народното събрание има възможност да закупи такива
превозни средства на значително по- ниски цени от пазарните и представила на св. Ж.
списък на автомобили от марките „ БМВ“, „ Фолксваген“ и „ Мерцедес“ с означени
пробег и преференциална цена. Предложила на св. Ж. да й съдейства да се сдобие с
такива автомобили, ако плати предварително упоменатата в списъка цена по нейна
банкова сметка, като предаването на МПС на купувачите следва да приключи до края
на март 2012г., след като февруари 2012г. бъде финализиран търга. Св. Ж. проявила
интерес, но тъй като не разполагала със свободни собствени парични средства,
преразказала на свои познати ( неустановени по делото между които и св. С. М.)
предложението на подсъдимата. В резултат на разказа на св. Ж., св. М. и другите
неустановени по делото лица и предоставили суми за закупуване на МПС от автопарка
на Народното събрание, които св. Ж. превеждала в банковата сметка на подс. А.-Р. – Р.
както следва: на 27.01.2012г. сумата от 54 000 лева, на 31.01.2012г. - сумата от 5 000
лева и на 15.02.2012 г. - сумата от 5 000 лева. След това св. Ж. и подс. А.-Р. – Р. се
срещали на няколко пъти в гр.София, но до края на 2012 г. св. Ж. не получила
платените от нея превозни средства, като по-късно платените суми били върнати от
подсъдимата на св. Ж. по банков път.
На неустановена дата през лятото на 2011г. св. Д.Т. се запознал със св. Б.Р..Д
вамата се срещнали отново в началото на 2012г. и св. Р. разказал на св.Т. за
възможността да закупи употребявани автомобили от марките „ БМВ“ , модел „ Х5“ и
„ Фолксваген“, модел „ Туарег“ на значително по- ниска цена от пазарната им
стойност, тъй като превозните средства били държавна собственост и принадлежали
към автопарка на Народното събрание на Република България.Св.Р. признал, че негов
познат ще уреди участието им в търг за разпродажба на описаните автомобили, който
щял да се проведе до края на месец февруари 2012г. и спечелването му за избраните от
тях превозни средства, но подчертал, че за целта цената им следва да е платена
предварително в пълен размер на това лице, чието име и заемана длъжност в
Народното събрание не споменал. Св.Т. решил да закупи три джипа , марка „ БМВ“,
модел „ Х5“, като за целта на 31.01.2012г. от банковата си сметка в „ ДСК“АД с IBAN
**** превел по сметката на съпругата на св.Р. - св. И. Р.а в „ Уникредит Булбанк“ АД с
IBAN **** сумата от 56 000.00 лева, посочвайки като основание в преводното
нареждане “превод за МПС“. На 01.02.2012г. св.Т. се срещнал отново със св.Р. в
гр.София и му предал „ на ръка“ и сумата от 24 000.00 лева, за получаването на които
пари не получил разписка от св. Р.. Последният превел през февруари 2012г. по банков
път на подс. А.-Р. – Р. сумата от 43 000.00 лева от получените от Т. пари. До лятото на
2012г. търгът не бил проведен и св.Т. не получил обещаните автомобили.На няколко
пъти говорил по телефона със св.Р., който го уверявал , че й той на свой ред очаква да
придобие от търга платените от него превозни средства. Св.Т. настоял св. Р. да му
върне платените пари и тогава св. Р. заявил, че ги е предал на жената, която е обещала
съдействие за придобиване на автомобилите и ще го запознае с нея, за да търси
връщането им от последната.През лятото на 2012г. св.Р. запознал в заведение в центъра
на гр.София св.Т. с подс. А.-Р. – Р. . Тя потвърдила пред св. Т., че работи в Народното
събрание на Република България и ще им помогне да закупят със св. Р. заявените от
тях автомобили чрез търг от гаража на Народното събрание, както и че е получила от
св. Р. платените от св. Т. пари в размер на общо 80 000 лева за участието му в
търга.Обещала ако търгът се провали, да върне на св. Т. платената от него сума. В
началото на септември 2012г. подсъдимата потърсила по телефона св.Т. и си
уговорили среща. Видели се пред „ Българска народна банка“ в гр.София и там подс.
А.-Р. – Р. поискала от св. Т. още 21 300 лева в брой, за да приключи участието му в
6
търга и да плати окончателно цената от заявените от него автомобили.Св.Т. платил на
А.-Р. – Р. исканата сума и се разделили с уговорката тя да го потърси за получаване на
превозните средства. Св. Т. не получил срещу платените на обвиняемата пари в размер
на общо 101 300 лева каквито и да било автомобили и за да гарантира връщането от
подсъдимата на недължимо платените й суми сключили на 22.10.2012г. договор за заем
за сумата от 87 000 лева, които А.-Р. – Р. трябвало да издължи на Т. в срок до 30
календарни дни от подписването на договора, а на 06.12.2012г. подписали заемен
договор за сумата от 14 300 лева , които подс. А.-Р. – Р. следвало да върне на св. Т. в
срок до 27 календарни дни. В договорените срокове подсъдимата не върнала на св. Т.
договорените заемни суми, нито го снабдила с обещаните автомобили, поради което на
17.07.2013г. той сигнализирал органите на 04 РУ- СДВР.
Заключението на графическата експертиза по протокол № 037/2015 установява,
че подписите за „получил сумата“ в РКО №105/16.01.2012г.,№103/31.01.2012г.,
№104/31.01.2012г., №102/30.01.2012г., №107/16.01.2012г.,№100/19.01.2012г., №
10/25.01.2012г., № 106/16.01.2012г. са положени от подс. Д.. А.-Р. – Р..
Заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза установява,
че към 01.01.2021г. дружеството „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД е разполагало с 60 000 лв. по
сметка „ парични средства в брой“ съгласно публикувания баланс и със 71.68лв. по
банковата си сметка, открита в „ЦКБ“ АД; в периода от 01.01.2012г. – 31.01.2012г. по
банковата сметка на дружеството са постъпили 102 079.02лв., а тегленията са в размер
на 101 800 лв.

Приетата от състава на въззивния съд фактическа обстановка по делото се
установява от показанията на свидетелите К. К., С. М., Б.Р., И. Р.а, И. П., Д.Т., Ж. Ж.,
Ц. Г., С. С. и Г. Т., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд, а за свидетелите С. М., Б.Р., И. П., Д.Т., С. С. и Г. Т. – и показанията им дадени на
досъдебното производство приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал. 1 от НПК, за св.
Б. Р. – и показанията му, дадени във въззивното съдебно следствие, заключенията на
графическите, съдебно – счетоводната и допълнителната съдебно – счетоводна
експертизи, потвърдени при разпита на експертите в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, както и от множеството събраните писмени доказателства –
справки от Агенция по вписванията относно „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД, договори за заем
от 22.10.2012г. и 06.12.2012г., записи на заповед от 15.01.2013г. и 31.10.2012г.,
разписка за изплатена сума от 11.02.2012г., РКО №105/16.01.2012г.,№103/31.01.2012г.,
№104/31.01.2012г., №102/30.01.2012г., №107/16.01.2012г.,№100/19.01.2012г., №
10/25.01.2012г., № 106/16.01.2012г., извънсъдебно споразумение от 30.05.2013г.,
преводни нареждания и вносни бележки, извлечения от сметка, заповеди относно
възникването и прекратяването на трудовото правоотношение на подс. Р. с НС на РБ,
длъжностна характеристика на длъжност „главен специалист“ /секретар/ в дирекция
„Автомобилно обслужване и гаражи“, протоколи за доброволно предаване и за снемане
на сравнителни образци, квитанции, генерално търговско пълномощно от 19.01.2015г.,
ГДД на „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД за 2012г., свидетелство за съдимост на подсъдимата.
В съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК настоящият
въззивен състав прие нови фактически положения по делото, свързани с
детайлизиране на възникналите правоотношения между подс. Р. от една страна и
свидетелите П., Р., Ж. и Т. - от друга; така също конкретизира предадените от
свидетелите суми пари на подс. Р. и заеманото от нея служебно положение към
7
инкриминирания период, вкл. и липсата на възможност да се разпорежда пряко или
косвено с МПС, собственост на НС на Р.България.
Останалите релевантни за правилния изхода на делото факти са установени от
контролираната инстанция въз основа на събрания по делото доказателствен материал
без да се подменя информационното им съдържание. Показанията на разпитаните по
делото свидетели се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, като с
оглед отдалечеността на събитията от разпита им в хода на първоинстанционното
съдебно следствие ( от над 7 години), показанията на свидетелите М., Р. П. и Т.,
дадени на д.п. и приобщени по надлежния процесуален ред несъмнено детайлизират и
конкретизират предадените от тях суми на подсъдимата като размер, основание и
време на престациите ( част от които факти се установяват и от представените банкови
документи и тяхната интерпретация в заключението на основната съдебно –
счетоводна експертиза в случаите, в които средствата са превеждани по банков път).
Констатацията на СРС, че събраната по делото доказателствена маса не
разкрива съществени противоречия, се основава на правилно синтезиране на
информационното съдържание на доказателствените средства. Описанието на всеки от
свидетелите С. М., Б.Р. И. П., Д.Т. и Ж. Ж. за предприетите от подсъдимата действия (
обещание за участие в търг за МПС, собственост на НС на РБ и спечелването му от
предварително предоставило на подсъдимата парите лице) обективно не противостои
на друго събрано по делото доказателство, а напротив – намира потвърждение в
изготвените от подсъдимата документи (разписки за изплатена сума, договори за заем,
РКО и извънсъдебно споразумение), в които същата признава своята задлъжнялост към
свидетелите и съответно желанието си да им възстанови сумите пари и от банковите
документи, установяващи преводите от св. Р. към подсъдимата ( на 02.02.2012г. в
размер на 31 000 лв. и на 07.02.2012г. в размер на 12 000 лв. с основание „ Д.Т.“), от
св. Ж. към подсъдимата ( на 27.01.2012г. в размер на 54 000лв., на 31.01.2012г. в
размер на 5 000 лв. и на 15.02.2012г. в размер на 5 000лв. с основание „ закупуване на
автомобили“), съответно възстановените от подсъдимата суми – на св.Р. – сумата от
20 000 лв. на 20.05.2012г., на св. Д.Т. – сумата от 10 400 лв. в периода от 19.11.2012г.
до 31.01.2013г. с 6 превода), на св. Ж. – сумата от 66 800 лв. в периода 13.06.2012г. до
02.11.2012г. с 12 превода и на св. П. – сумата от 300 лв. с превод от 22.01.2015г. Ето
защо и въз основа на свидетелстването на пострадалите лица, подкрепящо се и от
удостоверителните и диспозитивните документи, настоящият съдебен състав прие за
несъмнено установено по делото, че подс. А.-Р. – Р. е имала сходно поведение спрямо
тях с цел да получи парични суми от пострадалите, изразено в обещаването им да
спечелят на търг и на изгодни цени употребявани автомобили от автопарка на НС на
РБ, като за целта им е искала авансово плащане на заявените автомобили; също така и
точните суми пари, предоставени й от свидетелите и мястото и времето на
престациите.
От свидетелстването на Ц. Г. ( заемащ длъжността директор Дирекция
„Автомобилно обслужване и гаражи“ към НС в инкриминирания период) и
представените трудови договори и длъжността характеристика на длъжността „
държавен експерт“ към посочената дирекция еднопосочно и категорично се установи,
че подс. А.-Р. – Р. не е имала каквито и да било правомощия, свързани с разпореждане
с автомобили от автопарка на НС или участие в търгове за продажбата им; търгове за
продажба на такива автомобили никога не са провеждани, а при отпаднала
необходимост от тях, те са били дарявани на различни държавни учреждения.
От представените справки от Агенция по вписванията се установи, че към
8
инкриминирания период „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД. е било вписано в Търговския
регистър на 20.09.2011г. с управител св. Б.Р., който на 03.10.2011г. прехвърлил на
съпругата си св. И. Р.а дружествения си дял и същата от посочената дата била
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството до 08.03.2013г., когато
прехвърлила дружествения си дял на „БВР И.и.л.“ – юридическо лице с регистрация в
Р.с. ( и представлявано от св. Б.Р.). В този смисъл към инкриминирания период от м.
12.2011г. до 31.01.2012 г. св. Р. не е имал представителна и /или управителна власт по
отношение на „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД, посочено в обвинителния акт като ощетено
юридическо лице ( представеното по делото генерално търговско пълномощно от „
КЦП И.Б. 2000“ ЕООД на св. Р. е от последваща дата - 19.01.2015г.). Предвид
съпружеските отношения между св. Р.а и св. Р. и очевидно извършените сделки с
дружествения дял на „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД между свързани лица, е разбираемо
отношението на св. Р. към дружеството, което третира в показанията си като своя
собственост, но от юридическа гледна точка същият не е разполагал с легитимация да
представлява дружеството.
От показанията на св. Р. ( и изводимо от броя заплатени от него автомобили –
3бр. автомобили, марка „ БМВ“, модел „ Х5“, 1 бр.автомобил „ Мерцедес“, модел
„МЛ“, 4 бр. буса марка „ Мерцедес“, 3 бр. автомобила „ Х6“, 4бр. автомобили „
Мерцедес“, модел „ С 320“, 4 бр. автомобили „ Фолксваген Туарег“, 1 бр. автомобил „
Мерцедес S 500 Matis“ и 1 бр. автомобил „ БМВ“, седма серия, модел „ XDrive“ – общо
21 броя МПС), депозирани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебни
следствия и дадени в условията на състезателност, се установява, че предоставените от
свидетеля на подс. А.-Р. – Р. парични суми ( в общ размер от 262 335 лева) за
автомобили не са били изцяло негови лични, нито на юридическото лице „ КЦП И.Б.
2000“ ЕООД, а и на трети лица – така пред СРС св. Р. сочи, че „ …сумата е моя
собственост като юридическо лице. Фирмата е КЦП И. 2000 . Това е едната фирма, а
другата фирма беше Варовик Груп, там жена ми беше партньор със С.К. и оттам са
теглени парите за изплащане на тези суми... Парите са теглени от двете дружества….“
и в хода на въззивното съдебно следствие „ ….парите, които са ми давали другите
хора, съм ги давал физически срещу ордери… тези които са ми давали пари на мен
като приносител, аз съм ги давал лично на Д.. А.-Р.…“. В подкрепа на показанията на
св. Р., депозирани в съдебната фаза на процеса, е и заключението на допълнителната
ССЧ, според което на 01.01.2021г. дружеството „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД е разполагало
с 60 000 лв. по сметка „ парични средства в брой“ съгласно публикувания баланс и със
71.68лв. по банковата си сметка, открита в „ЦКБ“ АД, в периода от 01.01.2012г. –
31.01.2012г. по банковата сметка на дружеството са постъпили 102 079.02лв., а
тегленията са в размер на 101 800 лв., т.е. дружеството не е разполагало с
инкриминираната сума от 262 335 лева.
От показанията на св. Ж., дадени в хода на първоинстанционото съдебно
следствие, се установява, че същата не е предавала /превеждала по банков път/ на
подсъдимата нейни собствени пари, а такива на трети лица ( срв. …аз тогава нямах
финансова възможност да се включа в схемата …и аз проявих интерес, но понеже
нямах възможност, споделих на мой близък приятел С. М. …и той споделил на негови
приятели и на мен ми беше преведена сума от тях по сметка, която аз преведох на Д.…
Сумата ми беше възстановена на няколко пъти по банков път на моя сметка.В тази
сума влизаше и сумата, която бях получила от другите лица…“. В подкрепа на
данните, съдържащи се в показанията на св. Ж., са и тези на св. М., който сочи, че
преведените на св. Ж. пари са били не само негови, но и на негови познати – „ … и
9
преведохме парите на Ж. с общи мои приятели … и си ги получихме, аз и всички мои
приятели …хората, които са моите приятели – К. и Д.Т., не съм сигурен дали е дал
парите от негово име…приятелите ми са трима, двамата ги казах, третият ми беше дал
парите на мен и аз ги дадох от мое име. Този трети приятел не е участвал от свое
име….“. От изложеното следва, че св. Ж. е оперирала не със свои, а с чужди парични
средства, които е предоставила на подс. А.-Р. – Р. за закупуване на автомобили.
На следващо място по несъмнен и категоричен начин писмените доказателства,
съпоставени със заключенията на графическите експертизи – удостоверяващи
полагането на подписите от подсъдимата на издадените РКО на името на „ КЦП И.Б.
2000“ ЕООД - установяват приетата фактическа обстановка. Заключенията на приетите
по делото съдебно счетоводни експертизи / основната и допълнителна / допринасят за
изясняване на установените чрез свидетелските показания и банковите документи,
конкретни суми пари, предадени на подсъдимата от свидетелите, както и финансовата
наличност на средствата на „ КЦП И.Б. 2000“ ЕООД към м. 01.2012г., като правилно
контролираната инстанция не е установила съществени противоречия между събрания
по делото доказателствен материал с оглед на информационната му насоченост.
Въз основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът
намира от правна страна следното:
Въззивният протест е частично основателен.
I. Първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована в частта, с която
подс. А.-Р. – Р. е оправдана по пунктове №№ 1 и 4 от обвинителния акт, а именно, че
- на неустановена дата през месец март на 2011 г. в гр. София, в качеството си
на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност- държавен експерт в
Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република
България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у И.В.П. -
че ще му помогне да си закупи леки автомобили от гаража на Народното събрание на
по - ниски цени с което му причинила имотна вреда в размер на 52,600 /петдесет и две
хиляди и шестстотин/ лева и причинената вреда е в големи размери.
- на неустановена дата през месец декември на 2011 г. в гр. София, в качеството
си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в Дирекция
“Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република България с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Б. В. Р. - че ще му
помогне да закупи леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски
цени и поддържала същото до 01.09.2012 г., като казала на Д.Т., че последният следва
да даде още 21 300, 00 лева, за да може да приключи търга с което причинила имотна
вреда на Д.О.Т. в общ размер на размер на 101, 300 /сто и една хиляди и триста/ лева,
като сумите са предадени от Р. и Т. на А.-Р. както следва: на 31.01.2012 г. сума от 37
000, 00 /тридесет и седем хиляди/ лева предадени от Р. на А.-Р. в брой; на 02.02.2012 г.
сума от 31 000, 00 /тридесет и една хиляди/ лева преведена от Р. по банкова сметка с №
******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на И.Г. Р.а; на 07.02.2012 г. сума от 12
000, 00 /тридесет и една хиляди/ лева преведена от Р. по банкова сметка с № ******* с
титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на И.Г. Р.а; на 01.09.2012 г. сума от 21 300, 00
/двадесет и една хиляди и триста/ лева предадени от Т. на А.-Р. в брой и причинената
вреда е в големи размери
тъй като подс. А.-Р. – Р. е осъществила квалифициран състав на
престъплението „измама” .
10
За да е налице престъпление “измама” е необходимо от обективна страна
деецът да възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това да причини нему или
другиму имотна вреда. Безспорно е както в доктрината, така и в практиката на ВКС, че
изпълнителното деяние “въвеждане в заблуждение” означава деецът да въздейства
върху съзнанието на измамения по такъв начин, че да създаде /формира/ у него
неверни представи относно определени факти от действителността, свързани с
извършения акт на имуществено разпореждане, а „поддържането на заблуждение” – да
съдейства чрез активни действия за съществуването на вече създадена /формирана/
невярна представа.
В случая от установеното по делото поведение на подс. А.-Р. по отношение
както на св. И.В.П., така и спрямо св. Б. В. Р. и св. Д.О.Т. несъмнено се доказа да е
възбудила и поддържала у пострадалите свидетели заблуждение, с което е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението по основния състав на
престъплението „измама”.
Съгласно внесения в съда обвинителен акт изпълнителното деяние на
престъплението – въвеждането и поддържането на заблуждение - се е изразило в
твърдението на подс. А.-Р., че ще окаже помощ за закупуване на леки автомобили от
гаража на Народното събрание на по - ниски цени - пред пострадалите свидетели.
Събраните по делото доказателства категорично установиха, че към момента на
обещанието ( както и преди това, а и след престирането на сумите пари от
пострадалите) подс. А.-Р. – Р. не е разполагала с възможност по какъвто и да било
начин осъществи под каквато и да било форма „помощ“ на пострадалите, свързана с
придобиване на автомобили от автопарка на НС, нещо повече – установи се, че
търгове за употребяваните автомобили от НС автомобили въобще не са били
провеждани, а МПС са били предоставяни безвъзмездно на различни учреждения. Т.е.
подс. А.-Р. е обещавала свои правни действия, които изначално не са били обективно
възможни и осъществими.
Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че с установеното по делото
поведение подс. А.-Р. е въвела в заблуждение пострадалите П. и Р. относно
възможността им да закупят на изгодни цени автомобили, ползвани от НС на РБ и е
поддържала заблуждението у Т., като с това е причинила имотна вреда на св. П. в
размер на 52,600 лева и на св. Т. в общ размер на размер на 101, 300 лева.
Решаващият мотив на контролираната инстанция да оправдае подсъдимата по
пункт 1 (с пострадал П.) се заключава в извода, че „….Не се установи сумата, която П.
е предал на подсъдимата, но той потвърди, че тази сума му е върната изцяло, от което
следва че няма причинена щета нита за св.П., нито за друго от лицата, за които е искал
да закупи автомобил…“, който не може да бъде споделен. Именно от показанията на
св. П. и тези на св. Т. се доказа плащането на инкриминираната сума от 52 600 лева
именно на подсъдимата от пострадалия, като последващото й възстановяване от нейна
страна не е основание за ексулпирането й, тъй като в обективната действителност
престъплението е било извършено, а последващото поведение по възстановяване на
вредите от дееца следва да бъде обсъдено при индивидуализацията на наказанието.
Касателно деянието с пострадал св. Т. СРС е приел като правен извод, че „…се
установи, че не подс.Д.Р., а св.Б.Р. разказал на Д.Т. за възможността да закупи
употребявани автомобили от марките „БМВ“, модел „Х5“ и „Фолксваген“, модел
„Туарег“ на значително по-ниска цена от пазарната им стойност…. следва, че св.Д.Т. е
бил мотивиран не от подсъдимата, а от св.Р. и ако е било възбудено заблуждение у
11
св.Т., то не е причинено от подс.Д.Р.…“. Този извод също не може да бъде споделен,
тъй като не държи сметка, че св. Р. също е бил подведен от обещанието на подсъдимата
и обективно е преразказал съдържанието на обещанието на св. Т., който ( имайки
предвид и обективираното поведение на св.Р. по предоставяне на парични средства на
подсъдимата) също е пожелал да се „ включи“, предоставяйки и той пари на подс. А.-Р.
за получаването на автомобили на НС на РБ. Т.е. в случая св. Р. не е въвел в
заблуждение св. Т., а е споделил с него собственото си такова, възбудено от
подсъдимата, поради което и св. Т. се е разпоредил с паричните средства в размер на
101, 300 лева. Фактът, че св. Р. е действал като представител на св. Т. в отношенията
му с подсъдимата е изводим еднозначно от факта, че в двата банкови преводи от св. Р.
към подсъдимата - на 02.02.2012г. в размер на 31 000 лв. и на 07.02.2012г. в размер на
12 000 лв. – като основание за плащанията е посочено „ Д.Т.“, т.е. че парите са именно
на св. Т.. Още повече, че между подс. А.-Р. и св. Т. е имало и личен контакт, по време
на който тя е потвърдила казаното от св. Р., с което е поддържала заблуждението му, а
обстоятелството, че впоследствие именно подсъдимата е сключила със св. Т. двата
договора за заем ( за сумите от 87 000 лв. и за 14 300 лв.) еднозначно сочи на
извънсъдебно признание от нейна страна за дължимостта на сумата пари.
На следващо място не може да бъде споделен и довода, че при полагане на
дължимата грижа от всеки от пострадалите – чрез справка на общодостъпния сайт на
НС на РБ – същият не би бил въведен в заблуждение, тъй като би разбрал за липата на
провеждани или предстоящи търгове на автомобили на институцията. При
наказателната измама потенциалната възможност на жертвата/ пострадалия да
установи реалното фактическо положение при полагане на „дължима” грижа не е в
състояние да ескулпира дееца, когато / както е в случая/ последният е създал такава
привидност за реалните обстоятелства, която е годна да формира невярна представа у
нормален индивид в обичайна ситуация. Подсъдимата А.-Р. е положила конкретни
усилия и е създала обстановка и в двата инкриминирани случая, които в своята
съвкупност реално са били в състояние да създадат увереност, почиваща на обективни
фактори, у пострадалите за истинността на нейните твърдения – свързването на
пострадалите с нея е станало по повод работата й именно в НС и то в дирекция,
свързани с автомобилния парк на институцията. Следва да бъде подчертано в тази
насока, че при преобладаващия брой измами жертвата разполага с потенциална
възможност да установи действителното фактическо положение, но именно поради
съвкупността от фактори, свързани със създаване на убедителна привидност от страна
на дееца / убедителност на поведението, обстановка при контактите помежду им,
месторабота, представяне на документи в подкрепа на твърденията и т.н./, такава
проверка не бива извършвана; не може да бъде вменявано в задължение на
пострадалия да действа изключително рационално и прагматично в ситуации, когато
представите му за конкретни обстоятелства почиват на обективни фактори, създадени
от дееца с тази цел, а неизпълнението на задължението за „полагане на дължима
грижа” от страна на пострадалия да води като своя последица несъстовомерност на
поведението на дееца, когато действително действията му са измамливи.
Налице са и останалите признаци, съставляващи обективната страна на
престъплението измама – св. П. и св. Т. са се разпоредили с материални ценности
/пари/, съответно в 52 600 лева и 101 300 лева на обща стойност 153 900 лева, именно
въз основа на предварително формираната от подсъдимата невярна представа относно
факти от действителността, посочените пари са преминали от патримониума на всеки
от пострадалите свидетели в този на подсъдимата. Налице е реално обогатяване на
12
подс. А.-Р. за сметка на двете пострадали физически лица. Между инкриминираните
деяния и настъпилият престъпен резултат има пряка причинно- следствена връзка.
Всяко от двете инкриминирани деяния осъществява предвидения в чл. 210, ал.1,
т. 3 от НК квалифициран състав, тъй като измамата е извършена от подсъдимата в
качеството й на длъжностно лице в кръга на заеманата от нея длъжност - държавен
експерт в Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в НС на РБ, като именно
това нейно качество (длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК) са
мотивирали пострадалите да се доверят на подс. А.-Р. до степен, че да й предадат
сумите пари
Всяко от двете инкриминирани деяния осъществява предвидения в чл. 210, ал.1,
т. 5 от НК квалифициран състав – причинената вреда е в големи размери според
критериите, залегнали в ТР № 1 от 1998г. на ОСНК, тъй като всяка от двете надхвърля
70 пъти установената за страна съответно към м. 03. 2011г. и м. 09.2012г. минимална
работна заплата.
При несъмнено установената по делото картина на престъплението се налага от
правна страна единствено възможния извод, че подс. А.-Р. е извършила едно, макар и
усложнено престъпление, при условията на продължавана престъпна деятелност –
хипотеза, визирана в чл.26,ал.1 от НК. Този извод се извлича от фактите, че в
непродължителен период от време / двете деяния са извършени от подсъдимата с
двамата пострадали в период от 9 месеца/, при приблизително една и съща обстановка,
като предмет на измамите са движими вещи – употребявани автомобили и по
еднотипен начин двамата пострадали са мотивирани от подсъдимата да се разпоредят с
материални ценности. Т.е. отделните посегателства срещу пострадалите П. и Т. са в
резултат на продължавана престъпна деятелност от страна на подсъдимата А.-Р. с
оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, съгласно която, в конкретния случай,
деянията на подсъдимата, осъществяващи поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и най-вече при еднородна форма на вината, като и двете деяния, от
обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от
тях да се определи като продължение на другото, тоест деянията на подсъдимия се
определят като едно продължавано престъпление.
Предвид изложеното и съдът призна подс. А.-Р. за виновна за извършено
престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 и т. 5 вр.
чл.209, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна - инкриминираното деяние е извършено от страна на
подсъдимата А.-Р. при форма на вината - конкретен пряк умисъл. Подсъдимата е
съзнавала, че чрез своите действия мотивира пострадалите да извършат действия на
разпореждане с материални ценности - пари, тяхна собственост, и е целяла именно
този резултат. Наред с това е съзнавала, че създава и поддържа неправилна представа
за факти и обстоятелства, свързани с възможността всеки от тях да придобие право на
собственост върху МПС, ползвани от НС на РБ, мотивирали всеки от свидетелите да се
разпореди с тези ценности. А.-Р. е съзнавала сигурното, неизбежното настъпване на
престъпния резултат - имуществена вреда за всеки от пострадалите и действията й са
били пряко насочени към неговото постигане. От субективна страна подсъдимата е
съзнавала и това, че вредата е в големи размери и че извършва измамата, действайки
като длъжностно лице по смисъла на чл. 93,ал.1,б. „а” от НК в кръга на заеманата от
нея длъжност.
13
Налице е и типичната за този тип престъпление користна цел- обогатяване по
неправомерен начин за сметка на другиго.
II. Първоинстанционната присъда е правилна и обоснована в частта, с която
подс. А.-Р. – Р. е оправдана по пунктове №№ 2 и 3 от обвинителния акт, а именно, че
-на неустановена дата през месец ноември на 2011 г. в гр. София, в качеството си на
длъжностно лице в кръга на нейната длъжност - държавен експерт в Дирекция
“Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на Република България с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у Ж.Х.Ж. - че ще й помогне да си
закупи леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски цени и поддържала
същото до 15.02.2012 г. с което й причинила имотна вреда в общ размер на 64, 000
/шестдесет и четири хиляди/ лева, като сумите са предадени от Ж. на А.-Р. както следва: на
27.01.2012 г. сума от 54 000, 00 /петдесет и четири хиляди/ лева преведена от Ж. по банкова
сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на Ж.Х.Ж.; на 31.01.2012 г. сума
от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева преведена от Ж. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б.
А.-Р. от банкова сметка на Ж.Х.Ж.; на 15.02.3012г. сума от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева
преведена от Ж. по банкова сметка с № ******* с титуляр Д.Б. А.-Р. от банкова сметка на
Ж.Х.Ж. и причинената вреда е в големи размери и
- на неустановена дата през месец декември на 2011 г. в гр.София, в качеството
си на длъжностно лице в кръга на нейната длъжност- държавен експерт в
Дирекция “Автомобилно обслужване и гаражи” в Народно събрание на
Република България с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение
у Б. В. Р. - че ще му помогне да си закупи леки автомобили от гаража на Народното
събрание на по - ниски цени и поддържала същото до 31.01.2012 г. с което причинила
имотна вреда на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД в общ размер на 262 335, 00 /двеста шестдесет
и две хиляди триста тридесет и пет/ лева, като сумите са предадени от Р. на А.-Р. както
следва: на 16.01.2012 г. сума в размер на 21 312, 00 /двадесет и една хиляди триста и
дванадесет/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 105 от името на “КЦП
И.Б. 2000” ЕООД; на 16.01.2012 г. сума в размер на 22 023,00 /двадесет и две хиляди и
двадесет и три/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 107 от името на “КЦП
И.Б. 2000” ЕООД; на 16.01.2012 г. сума в размер на 42 000, 00 /четиридесет и две
хиляди/ лева за която е съставен разходен касов ордер № 106 от името на “КЦП И.Б.
2000” ЕООД; на 19.01.2012 г. сума в размер на 54 000, 00 /петдесет и четири хиляди/
лева за която е съставен разходен касов ордер № 100 от името на “КЦП И.Б. 2000”
ЕООД; на 25.01.2012 г. сума в размер на 20 000, 00 /двадесет хиляди лева/ лева за която
е съставен разходен касов ордер № 101 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
30.01.2012 г. сума в размер на 36 000, 00 /тридесет и шест хиляди/ лева за която е
съставен разходен касов ордер № 102 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
31.01.2012 г. сума в размер на 35 000, 00 /тридесет и пет хиляди/ лева за която е
съставен разходен касов ордер № 103 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД; на
31.01.2012 г. сума в размер на 32 000, 00 /тридесет и две хиляди/ лева за която е
съставен разходен касов ордер № 104 от името на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД и
причинената вреда е в големи размери
И за двата пункта на обвинението по делото несъмнено се установиха
измамливи действия на подс. А.-Р. – Р. по отношение на св. Ж. и св. Р., извършени в
качеството й на длъжностно лице в кръга на заеманата от нея длъжност, както и
предоставени й от свидетелите конкретни суми и основанието за това - помощ за
закупуване на леки автомобили от гаража на Народното събрание на по - ниски цени –
което обективно не е отговаряло на действителността, като недоказани по делото
14
останаха обстоятелствата, свързани с действителните пострадали от престъплението,
т.е. лицата, които действително са претърпели имотна вреда от действията на
подсъдимата.
Така по пункт 2 от обвинителния акт се застъпва тезата, че пострадал от
деянието е св. Ж. Ж., като в хода на първоинстанционното съдебно следствие е
установено, че св. Ж. е действала като посредник на трети лица ( между които и св. С.
М.), като е превела по банков път именно техни, а не свои парични средства. Следва
извод, че на св. Ж. не е причинена имотна вреда, което се явява признак от обективната
страна на състава на престъплението „ измама“.
В пункт 3 от обвинителния акт е застъпена тезата, че ощетено юридическо лице
от деянието е “КЦП И.Б. 2000” ЕООД, което обстоятелство в хода на
първоинстанционното и въззивно съдебни следствия, бе оборено – установи се, че
предадените от св. Р. парични средства на подсъдимата в общ размер на 262 335 лева
са били на различни лица ( физически и/или юридически), свързани със св. Р., а
дружеството “КЦП И.Б. 2000” ЕООД не е разполагало с паричен ресурс в размер на
инкриминирания. Следва извод, че на “КЦП И.Б. 2000” ЕООД не е причинена имотна
вреда, което се явява признак от обективната страна на състава на престъплението „
измама“.
Ето защо и въззвният съд споделя извода на СРС, че обвинението и по двата
пункта се явява недоказано в частта относно пострадалите от деянията и конкретния
размер на причинената им имотна вреда, поради което следва да бъдат приложени
последиците, визирани в чл. 304 от НПК спрямо подс. А.-Р. – Р. и в този смисъл
присъдата на СРС в тази й част да бъде потвърдена.

За престъплението, за което подсъдимата А.-Р. – Р. бе призната за виновна,
видно от разпоредбата на чл.210, ал.1 от НК, е предвидено наказание „лишаване от
свобода” от една до осем години и съдът, при определяне на наказанието, е обвързан
с тези рамки. При индивидуализацията на наложеното наказание съдът отчете
следните смекчаващи отговорността на подс. А.-Р. – Р. обстоятелства: необремененото
й съдебно минало, семейното й положение, възстановяване на част от
инкриминираната сума пари и образователния й ценз. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се преценят високата степен на обществена опасност на
извършеното, изразен чрез изключително високия размер на причинените вреди,
представляващ 530 минимални работни заплати за страната и значително надхвърлящ
инкриминираните „големи размери”, наличието на два квалифициращи признака по чл.
210, ал.1 от НК / по т.3 и т.5/ и фактът на продължавана престъпна деятелност, винаги
разкриващ по-висока от обичайната обществена опасност на деянието. При преценката
на отегчаващите и смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства съдът прие
превес на смекчаващите и наложи на подсъдимата наказание над минималния, но под
средния предвиден в закона размер - 2 /две/ години лишаване от свобода, като
прецени, че така наложеното наказание се явява както достатъчно за постигане на
целите на специалната и генералната превенция, така и съответно на конкретното
престъпление / чл. 35, ал.3 от НК/. Съобразявайки отдалечеността на деянието във
времето от една страна, а от друга – данните за личността на подсъдимата, съдебният
състав счете, че в случая освен формалното наличие на предпоставките на чл.66, ал.1
НК и изразени в липсата на предходни осъждания на дееца и размера на наложеното
наказание лишаване от свобода, е възможно да бъде направен извод, че за постигане
15
целите на наказанието и най – вече за поправяне на осъдения, не е необходимо
неговото ефективно изтърпяване. Ето защо и настоящата инстанция намира, че и
отлагане изпълнението на наложеното наказание би довело до възпиращ, поправителен
и превъзпитателен ефект върху осъдената. Съобразявайки изложеното дотук,
въззивният съд счита, че на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
на подс. А.-Р. – Р. наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода следва да бъде
отложено за срок от 4 /четири/ години, определяйки продължителност на изпитателния
срок над минималния такъв именно поради спецификите, разкриващи завишена
обществена опасност на настоящото деяние и засилвайки възпиращия и
превъзпитателния ефект на наказанието.
Съдът не наложи алтернативно предвиденото в чл. 210, ал.2 от НК наказание
„конфискация“, като съобрази липсата на трудова ангажираност на подсъдимата и
обстоятелството, че по делото няма данни и за налично имущество, нейна собственост.
Съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 НК, тъй като прецени, че не е
налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за приложението
му, а именно: не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства от една страна, а от друга предвиденото минимално наказание не е
несъразмерно тежко.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. А.-Р. – Р. бе
осъдена да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР направените в д.п.
разноски в размер на 231.42 /двеста тридесет и един лева и 42 стотинки/ лева, по
сметка на СРС – направените в съдебното производство разноски в размер на 264,60 (
двеста шестдесет и четири лева и 60 стотинки/ лева, както и сумата от 10 /десет/ лв. за
служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листове.
Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
16
Съобщи за изтекли лични данни