Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С. 27.12.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора Николина Ангелова като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 3344 по описа на
съда за 2015 г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от М.П.Й. срещу П. на Р.Б., с която е предявила обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на
нормата след изменението изм.,
бр. 98 от 2012 г.
ДВ/ и чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищцата твърди, че е привлечена в
качеството на обвиняем по сл.д. № 242/97 г. по описа на ОСлС - Благоевград на
15.04.1998 г. за извършено престъпление по чл.212, ал.4, вр.с чл.20, ал.2 НК и
е определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на
5 000 000 неденоминирани лева. Твърди се, че обвинителен акт е внесен
в съда на 18.10.2006 г. и е образувано н.о.х.д. № 907/2006 г. по описа на
Окръжен съд-гр. Благоевград, което е прекратено с разпореждане на съда от
02.11.2006 г. и върнато на п. за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. На 27.11.2006 г. на ищцата е предявено постановление за привличане
на обвиняем и взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 3000
лв., като тази мярка е отменена с постановление от 28.11.2006 г. на прокурор
при ОП-Благоевград. На 06.12.2006 г. е внесен обвинителен акт в съда и е
образувано н.о.х.д. № 1076/2006 г. по описа на ОС-Благоевград. Твърди се, че
около две години продължава спор за подсъдност между ОС-Благоевград и СГС, а с
определение от 04.08.2008 г. по н.о.х.д. № 1249/08 г. по описа на СГС,
съдебното производство пред СГС е прекратено и върнато на СГП за отстраняване
на грешки в обвинителния акт. Поддържа се, че от този момент започва да тече
спор между СГП и ОП-Благоевград, относно компетентност, като с постановление от
03.10.2008 г. на прокурор от САП е възложено на ОП-Благоевград да довърши
разследването. Твърди се, че на 07.01.2009 г. е внесен нов обвинителен акт и е
образувано н.о.х.д. № 23/09 г. на СГС, 21 състав, което приключило с
оправдателна присъда № 136 от 05.05.2011 г., като в о.с.з. от 23.04.2009 г.
съдът отменил наложената на ищцата мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на страната“. Твърди се, че присъдата е влязла в сила на 13.08.2013
г. Поддържа се, че влязлата в сила оправдателна присъда характеризира като
незаконно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение. Претенцията на
ищцата спрямо п. за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, в резултат
на което спрямо ищцата е водено наказателно преследване за период от 15 години,
3 месеца и 28 дни е в размер на 150 000 лв. Ищцата твърди, че вследствие
на незаконосъобразно взетите спрямо нея мерки за неотклонение и за процесуална
принуда е претърпяла неимуществени вреди, които тя оценява на сумата от
100 000 лв. С исковата
молба ищацата претендира и
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв.,
причинени от нарушение на правото й за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС, като
твърди, че по повод направеното от МП предложение за сключване на споразумение
на 16.07.2014 г. ищцата е депозирала до МП чрез ВСС своето становище, от което
е видно, че не приема направеното й предложение в посочените в същото параметри.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати
на ищцата сумата от 300 000 лв.,
представляваща претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнато и поддържано от П. на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във връзка с
чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдана с влязла в
сила на 13.08.2013 г. присъда, както и сумата от 210 000 лв., претърпени от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на незаконосъобразно взетите спрямо нея мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на
страната“, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ да заплати и сума в размер на 90 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда-13.08.2013 г. до окончателното издължаване.
Претендира разноските по делото.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П. на Р.Б. на 11.01.2016 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 28.01.2016 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва претенция като
недоказана по основание и размер. Поддържа се, че ищецът не е представил
доказателства за твърдените претърпени вреди, за пряка причинна връзка между
твърдените морални вреди. Поддържа, че размерът на предявения иск е завишен и
не отговаря на степента на посочените в исковата молба претърпени вреди, на
икономическия стандарт в България.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове
и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни
съображения е изложила в депозираните по делото писмени бележки.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда
да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От ангажираните
от страните писмени доказателства се установява, че с Постановление на
следовател от ОСлС при БлОП на 13.12.1997 г. е образувано предварително
производство срещу Р.К.Щ. и Н.С.П.. На 15.04.1998 г. с Постановление за
привличане на обвиняем по сл.д. № 242/97 г. по описа на ОСлС-Благоевград, на
ищцата е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.212,
ал.4, вр. с чл.20, ал.2 от НК. Определена й е мярка за неотклонение „Парична
гаранция в размер на 5 000 000 неденоминирани лева“. В хода на
досъдебното производство ищцата е разпитана в качеството си на обвиняема на
06.05.1998 г. и 20.05.1998 г. На 17.01.2002 г. взетата спрямо ищцата мярка за
неотклонение е изменена в по-лека, а именно: „Парична гаранция в размер на
3 000 лв.“. С молба от 04.08.2006 г. пред Окръжен съд-Благоевград, един от
обвиняемите по сл.д. № 242/97 г. е поискал делото му да бъде разгледано от съда
по реда на чл.368 НПК /отм./. С определение № 357/16.08.2006 г. постановено по
НЧНД № 675/2006 г. по описа на БлОС, е дадена възможност на наблюдаващия
прокурор в двумесечен срок да осъществи правомощията си, съобразно разпоредбите
на закона. На 18.10.2006 г. в Окръжен съд-Благоевград е внесен обвинителен акт
срещу В.Д.А., ищцата М.П.Й., Б. Н.Б., Х.А.К., Н.Е.Х., Р.К.Щ. и Т.Л.Б., въз
основа на който е образувано н.о.х.д. № 907/2006 г. по описа на БлОС. С
разпореждане на съда от 02.11.2006 г. съдебното производство по делото е
прекратено и последното върнато на п. за отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения. На 27.11.2006 г. на ищцата е предявено постановление за
привличане на обвиняем и взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер
на 3000 лв.“, която е отменена с постановление от 28.11.2006 г. на прокурор при
ОП-Благоевград. На 06.12.2006 г. на ищцата е предявено досъдебното производство
и внесен обвинителен акт в съда. Въз основа на последния е образувано н.о.х.д.
№ 1076/2006 г. С определение от 14.05.2007 г. на ОС-Благоевград, делото е
изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд и е образувано н.о.х.д. №
467/2007 г. по описа на СОС. С разпореждане по н.о.х.д. № 467/2007 г. по описа
на СОС е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС. С определение № 109/27.09.2007
г. по ЧНД № 392/07 г., ВКС е върнал делото на СОС за изпълнение на процедурата
по чл.42, ал.2 от НПК. Делото е изпратено на СГС, където е образувано н.о.х.д.
№ 3174/2007 г. Същото е прекратено, поради липса на разпореждане по чл.249,
ал.1 НПК и делото е върнато на СОС. С разпореждане от 16.10.2007 г. по н.о.х.д.
№ 787/2007 г. СОС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност
на СГС. С разпореждане от 28.02.2008 г. съдията-докладчик по н.о.х.д. № 3447/07
г. е прекратил производството по делото и по подсъдност го е изпратил на БлОС.
С разпореждане от 17.03.2008 г. по н.о.х.д. № 125/08 г. по описа на БлОС е
прекратено производството по делото и е повдигнат спор за подсъдност между
БлОС, СОС и СГС пред ВКС. С Определение от 11.04.2008 г., постановено по НЧД №
180/2008 г., ВКС е определил делото да бъде разгледано от СГС.
С
определение от 04.08.2008 г., постановено по н.о.х.д. № 1249/08 г. по описа на
СГС, наказателното производство е прекратено и върнато на СГП за отстраняване
на грешки в обвинителния акт, допуснати от ОП-Благоевград. От своя страна
Софийска градска прокуратура връща делото на Окръжна прокуратура-Благоевград за
изпълнение указанията на съда. Спорът между двете прокуратури е разрешен с
Постановление от 03.10.2008 г. на САП, като е възложено на Окръжна
прокуратура-Благоевград да довърши разследването. На 06.01.2009 г. на ищцата са
предявени материалите по разследването, а на 07.01.2009 г. е внесен обвинителен
акт в съда и е образувано н.о.х.д. № 23/2009 г. на СГС, 21 състав. С
определение от съдебно заседание от 23.04.2009 г. съдът отменил взетата спрямо
ищцата мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“. С
Присъда № 136/05.05.2011 г. ищцата е оправдана по повдигнатите й обвинения,
като мотивите към същата са изготвени след две години. Постановената
оправдателна присъда е протестирана и потвърдена с Решение № 210/29.06.2013 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 369/2013 г. на САС, влязло в сила на 13.08.2013 г.
С
констативен протокол от 24.03.2014 г. на Инспектората към ВСС е установено, че
досъдебната фаза е продължила осем години, шест месеца и 3 дни от 15.04.1998 г.
до 18.10.2006 г., като през това време разследващите органи и п. са изискали и
приобщили множество документи, провели са разпити на седем свидетели, привлекли
са в качеството на обвиняеми. След връщането на производството от съда на
02.11.2006 г. досъдебната фаза е продължила до 06.12.2006 г. един месец и три
дни. След поредното връщане на делото от съда на 22.08.2008 г. досъдебната фаза
е продължила до 07.01.2009 г., т.е. 4 месеца и 15 дни.
С писмо
изх. № 94-М-102 от 17.06.2014 г. на ищцата е предложено споразумение за изплащане
на обезщетение в размер на 7 580 лв., което не е прието от ищцата.
По делото е
прието заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза, от което се установява, че при ищцата не се установяват клинични
данни за психотично или депресивно разстройство към момента. В периода 1998
г.-2013 г. е възникнала адаптационна реакция с оплаквания от психогенния и
соматичен регистър-дистимно настроение, вътрешно напрежение, тревожност,
инсомния, вегетативна симптоматика, повишени стойности на артериалното
налягане, адаптивни затруднения в личен и професионален план. Тази симптоматика
се определя като смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в
параметрите на адаптационно разстройство. Това заболяване възниква в периода на
адаптация към значими жизнени събития, житейски кризи и стресогенни
преживявания, но завършва предимно с оздравяване. Вещите лица дават заключение,
че травматичните последици изводими от воденото наказателно производство при
ищцата не са компенсирани напълно към настоящия момент и са дали отражение
върху личното и социалното й функциониране.
Това
заключение не е оспорено от страните. Съдът го кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите В. Д. Ч. и И.Я.Й..
Свидетелката Ч. установява, че познава
ищцата от 1989 г. М. била привлечена като подсъдима през 1998 г. по дело в ОС
Благоевград, преди това била в следствието, където я привлекли като обвиняема
във връзка с неправомерно изнасяне на някаква стока, след което дълго време се
проточило цялото това следствие, може би повече от 7-8 години. Ищцата била
арестувана, имала мярка за задържане под стража в Благоевградския арест. Когато
привлекли ищцата като следствена, тя изключително много се срутила емоционално,
изпаднала в тежка депресивна криза, изключително много се притеснявала и страхувала.
Към онзи момент съпругът й работел като началник на охрана на държавна граница
в МВР и тя се притеснявала как ще се отрази това върху него. След това се дало
изключително голяма гласност на цялото това дело в местните вестници „Струма“,
както и в съответните интернет-сайтове. Тогава пресата определила делото като
най-голямото за източване на ДДС в България. Наблюдаващия прокурор се държал
изключително лошо с всички подсъдими. Свидетелката присъствала лично в залата.
Размахвали се едни листа, в които се казвало, че ищцата ще излезе на свобода
след 20-30 години и това се отразило и в пресата. Ищцата изпаднала в много
тежко състояние, била изключително нервна, затворила се в себе си. Дълго време
не ходила на работа. Когато свидетелката ходила в дома на ищцата я заварила
заключена дълго време в една стая. Ищцата направила опит за самоубийство.
Ищцата не могла да преживее делото, което й се отразило и на живота, защото тя
се разделила със съпруга си, тъй като му пречела на службата и започнали
пререкания между тях. Ищцата не можела да гледа дори нормално децата си, започнала
да пие хапчета, всякакви сънотворни, да изпада в изключително тежки депресии.
Делото попречило и на бизнеса й, защото освен че я арестували и й иззели всички
документи. Дълго време била и със задържан паспорт, може би 7-8 години, не можело
да напуска страната. В момента, в който ищцата била викана за различни процесуално-следствени
действия, тя изпадала в изключително тежки нервни кризи, приемала хапчета и
това продължавало поне 5-6 месеца. Наложило се да напусне работа. Ищцата станала
нетрудоспособна и до ден-днешен не работи. До ден-днешен, дори и след
оправдателната си присъда ищцата дори при споменаване на Благоевград и
наказателното дело започва да плаче.
Свидетелят Й. установява, че е
бивш съпруг на М. и я познава от 1978 г., когато сключили граждански брак до
1999 г., когато се разделили. Раздялата е свързана с делото, тъй като по това
време свидетелят бил началник на Следствените арести на цяла България, а
съпругата му била задържана в Следствения арест. Когато идвали сутрин да й връчват
призовки и като видели свидетеля го питали дали няма някаква грешка. Ищцата се
сринала емоционално, отслабнала, започнала да пие лекарства, не била същия
човек, започнала да говори неща, които преди това не е говорила. Започнала да
обвинява за всичко съпруга си. От 2009 г. М. е безработна. Тя не говори почти с
никой, емоционалното й състояние е коренно променено, не общува с никой
приятел, не говори по телефоните.Успокоителни хапчета взима непрекъснато. Лично
свидетелят я хванал в банята с прекомерно количество хапчета. Всички тези проблеми
започнали след образуване на наказателното производство. Ищцата казвала, че не
може да бъде престъпник, че не е престъпник и че нея я познават като друг
човек. Когато получела призовка за дело тя се разтрепервала. Напуснала работа.
Имала много приятели. Ищцата продавала испански обувки и при нея пазарували
много известни личности в С.. Много хора я познавали. Ищцата се затворила, не
искала да се среща с никой, напуснала работа, прибирала се вкъщи, но не спяла по
цяла нощ. В момента не поддържа почти с никой контакти. Единствено говори с
майка си, с децата и внуците. Поддържа с бившия си съпруг добри контакти, в
добри отношения са и си говорят. И към настоящия момент не са отшумели
отрицателните емоции. Ищцата не дава да се говори на тази тема, треперят й
ръцете, повтаря едни и същи думи. Около десетина години ищцата не е имало право
да напуска страната, защото й бе отнето това право. Тя имала намерение да прави
собствен бизнес и да пътува до Турция, но й било отказано и така всичко се
провалило – няма бизнес, няма нищо вече. Няколко дни през 1998 г. ищцата била
задържана под страна, след това била пусната. Имало парична гаранция 5000 лв. и
търсили пари назаем, за да я платят.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни, непротиворечиви.
Така
описаната по-горе фактическа обстановка се доказва със събраните по делото
гласни и писмени доказателства, включително и с приетия по делото констативен
протокол от 25.03.2014 г. на Инспектората към ВСС, чиито фактически констатации
не се оспорват от страните.
При
така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Предявеният
против П. на РБ иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в
редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Материалноправната претенция на ищцата се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни
органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищцата трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П. на Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. С. - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищцата следва да докаже факта
на деянието, което в случая се заключава в
обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдана с влязла в сила присъда.
Този факт също е налице и се
установява безспорно с ангажираните от страните писмени доказателства. Тази
предпоставка на иска не е спорна.
От правно значение за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана, респ., ако има установени претърпени в по-голяма степен/
неудобства в резултат на това обвинение и на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Парична гаранция”, каквато е била взета спрямо ищцата
в периода от 15.04.1998 г. до 28.11.2006 г., както и взетата мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане на страната“ до 23.04.2009 г. Съдът
приема, че е сезиран с една претенция за сумата от 510 000 лв., тъй като и
съобразно утвърдената съдебна практика, претенцията за обезщетение от взетите
спрямо ищцата мерки за неотклонение не е самостоятелен иск, а съобразно
доказателствата съдът присъжда обезщетение и за тези вреди.
На следващо място ищцата безспорно
с ангажираните гласни и писмени доказателства установи и фактът на причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в изживени
емоционални страдания - негативни чувства от факта на обвинението, което сринало ищцата психически.
В резултат на незаконно повдигнатите обвинения и взетите спрямо нея мерки за
неотклонение и процесуална принуда, ищцата се срутила емоционално, изпаднала в
тежка депресивна криза, изключително много се притеснявала и страхувала, не
могла да преживее делото, разделила се със съпруга си, тъй като му пречела на
службата, не можела да гледа нормално децата си, започнала да пие хапчета,
всякакви сънотворни, да изпада в изключително тежки депресии, осуетен бил и
бизнеса й с внос на обувки, защото били иззели всички документи на фирмата й, а
същото така й било забранено да напуска пределите на страната. И към момента
ищцата не се е възстановила. Ищцата следва да бъде обезщетена и за получената
вследствие на воденото срещу нея наказателно производство смесена
тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в параметрите на адаптационно
разстройство, както и за това, че травматичните последици изводими от воденото
наказателно производство при ищцата не са компенсирани напълно и към настоящия
момент и са дали отражение върху личното и социалното й функциониране.
Настъпването на неимуществени
вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този
факт е в доказателствена тежест на ищцата.
И на
последно място ищцата следва да докаже вида на претърпените от нея вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието.
Ищцата доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от нея и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатото обвинение и от взетите спрямо нея мерки за неотклонение и за
процесуална принуда и само за тези доказани вреди следва да бъде обезщетена.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Софийски градски съд намира, че
предявеният иск за обезщетение
за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 60 000 лв., тъй като в този размер той е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да репарира
претърпения от ищцата стрес.
При определяне на горния размер
съдът съобразява и продължителността на наказателното производство около 15 години,
както и че спрямо ищцата са взети мярка за неотклонение и за процесуална
принуда в продължение на повече от осем години.
Предвид горното
искът за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 60 000
лв. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 510 000 лв. като
неоснователен.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер съответства и на
съдебната практика по аналогични случаи.
По претенцията за лихви. Съобразно
задължителната за съда съдебна практика, лихви се дължат от влизане в сила на
оправдателната присъда, в случая 13.08.2013 г. – това е и денят на увреждането,
поради което тази претенция следва да бъде уважена.
Ищцата е предявила и иск с правно
основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ /ДВ
бр. 98/2012 г./. С
тази норма се създаде
национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие. С нея се предвиди като
вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, като претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал.
1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и реда на ГПК.
Критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато
нарушение са посочени примерно в закона / чл. 2б,
ал. 2 /, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Съгласно втората алинея на същия чл. 8
- абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б,
ал. 1 ЗОДОВ е
изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета
"а"от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато
споразумение.
Предвид обстоятелството, че
ищцата е изчерпала административната процедура и не се е стигнало до
споразумение, тъй като ищцата не е останала доволна от предложения й размер на
обезщетение, то и предявеният иск се явява процесуално допустим, а по същество
е основателен.
При преценката си, съдът като съобрази
установените в практиката на ЕСПЧ три критерия: сложност
на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи,
намира, че в конкретния случай е налице прекомерната продължителност
на досъдебното производството, за което може да отговаря
ответника. Последният не може да отговаря за прекомерната продължителност на
съдебното производство.
Досъдебното производство е
продължило с прекъсвания общо осем години, единадесет месеца и 21 дни, който
срок е неприемливо дълъг и е в нарушение на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС.
При баланс между интересите на лицето
възможно най-бързо да получи присъда и необходимостта
от внимателно проучване и правилно провеждане на разследването, настоящият съдебен състав, като съобрази, че се
касае за дело, е с голямата сложност, като съобрази поведението на ищцата,
която е предприемала само действия в защита на предоставени й от закона права,
намира, че поради допуснатото нарушение на правото на страната да получи присъда в разумен срок, на ищцата са причинени неимуществени
вреди, за овъзмездяването на които настоящият съдебен състав като съобрази
всички гореизложени обстоятелства счита, че следва да присъди сума в общ размер
на 10 000 лв.
При този иск и на основание чл.
86, ал.1 първо от ЗЗД във
вр. с §
1 от ЗР на ЗОДОВ лихва се дължи от датата на изпадане в забава и доколкото ищцата не доказа
да е поставила в забава ответника, то последният дължи лихви от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, поради което предявения иск за
периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 13.08.2013 г. до
12.03.2015 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ П. на Р.Б., гр. С., бул. „****” № *,
Съдебната палата, да заплати на М.П.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат Е.И.Д. сумата от 60 000 лв.
/шестдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от П. на
РБ обвинение в извършване на
престъпление по чл.212,
ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 НК, за което е оправдана с влязла в сила на 13.08.2013 г. присъда, както и от
взетите спрямо нея мерки за неотклонение и процесуална принуда, ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от 13.08.2013 г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 60 000 лв. до пълния предявен размер
от 510 000 лв., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ /ДВ бр. 98/2012 г./ сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лв./-обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в следствие нарушаване на правото
й за разглеждане на делото в разумен срок в неговата досъдебна фаза, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба-13.03.2015
г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
за разликата над 10 000 лв. до пълния претендиран размер от 90 000
лв., както и иска за заплащане на законна лихва от датата на оправдателната
присъда 13.08.2013 г. до 12.03.2015 г.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: