Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 7917 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Ш.Д.М. и Т.Р.М. против „З.“Б.и.“
АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Ищците твърдят, че на 31.03.2018 г. в гр.Разград, около 00.45 часа, настъпило ПТП по вина на водача на л.а „БМВ 530“
с рег. № ******* – Т.Б.Т., чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на дъщерята на ищците – Т.Т.Р..
Те претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, поради
което претендират обезщетение в размер на по 300 000 лв. за всеки от тях, ведно
със законната лихва, считано от 23.04.2018 г./уточнение в съдебно заседание от
19.05.2021 г./ до окончателното изплащане. Ответникът оспорва
предявените искове, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищците
деликвент е било противоправно и виновно; оспорва ищците да са претърпели
неимуществени вреди; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните в ИМ вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалата, която пътувала без поставен предпазен колан и знаела, че водачът на
автомобила е употребил алкохол; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъдат уважени тези искове, ищците трябва да ангажират доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към
датата на настъпване на произшествието за л.а „ „БМВ 530“ с рег. № ******* е
имало сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” с ответното
дружество, което се потвърждава и при служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от
заявление от 23.04.2018 г. ищците са отправили извънсъдебна претенция до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при процесното ПТП./л.14/.
Видно от
удостоверение за наследници от 13.04.2018 г. и препис извлечение от акт за смърт от 31.03.2018
г. ищците са родители на Т.Т.Р., поч. на 31.03.2018 г., бивш жител ***.
От назначената по делото автотехническа експертиза, чието
заключение съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на
катастрофата: На 31.03.2018 г., около 00,40 ч., в гр.Разград, на ул. „Хаджи
Димитър“, в посока от центъра към с. Дянково се е движел л.а. „Опел
Зафира“ с рег. № ****със скорост около 63 км/ч. В същото време попътно се е движел
л.а. „БМВ 530“ с рег. № ******* с около 100 км/ч., в който е пътувала на предната
дясна седалка дъщерята на ищците. По същия пътен участък в насрещното пътно
платно се движел л.а. „Опел Астра“ с рег. № РР 2059 АН. В участъка след
кръстовището с ул.“Петър Берон“ водачът на л.а. „БМВ“ е предприел маневра „изпреварване“
на пътуващия пред него л.а.“Опел Зафира“, като е преминал частично в насрещната
пътна лента, където се движел л.а. „Опел Астра“. Водачът на л.а. „Опел Астра“ е
намалил скоростта на движение и е преминал плътно в края на пътното платно в
дясно. Между двете МПС е настъпил ляв страничен удар, като водачът на л.а.“БМВ“
е преминал леко надясно, където е последвал втори страничен удар с л.а.“Опел
Зафира“ с характер на охлузване. След втория удар водачът на л.а.“БМВ“ е
изгубил контрол върху управлението на автомобила и се е насочил диагонално
наляво, напуснал е пътното платно през лявата граница, пресякъл е левия тротоар
и се е ударил в металната ограда на двора на Дома за стари хора, като я е
съборил, навлязъл е в двора и се е ударил челно в дърво. Вследствие на
страничния удар с л.а. „БМВ“, л.а „Опел Зафира“ се е насочил диагонално
наляво и е напуснал частично пътното платно, където на левия тротоар е имало
разположени два бетонни стълба. Навлизайки с левите колела върху тротоара,
автомобилът е охлузил лявата си страна в
първия стълб и се е ударил с предния ляв ъгъл във втория стълб. След удара в
стълбовете автомобилът се е отклонил диагонално надясно, движейки се
постъпателно и въртеливо около вертикалната си ос в посока, обратна на
часовниковата стрелка, след което се е установил вдясно на пътя. Л.а. „Опел Астра“ се е установил в покой
веднага след удара с л.а. „БМВ“. Поради
високата скорост на движение л.а. „БМВ“ е съборил металната ограда на Дома за
стари хора, при което са се задействали предпазните възглавници за предните
седалки. При последвалия силен челен удар на автомобила в дървото тези
възглавници са били безполезни. Скоростта на л.а „БМВ“ преди катастрофата е
била 100 км/ час, а на л.а „Опел Зафира“
- 60 км/час. Скоростта на л.а „Опел Астра“ преди катастрофата е била 44 км час.
Опасната зона за спиране за л.а „БМВ“ е била 101.41м., за л.а „Опел Астра“ –
33.49 м. Според вещото лице, причина за катастрофата е поведението на водача на
л.а „БМВ“, който е предприел маневра „изпреварване“ на движещия се пред него в
същата посока л.а „Опел Зафира“, без да има видимост и достатъчно отстояние за безопасно
извършване на маневрата, както и поради движение с несъобразена скорост от 100
км./час, при допустима скорост от 50 км./час.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице С., се
установява, че основната причина за смъртта на Т.Р.е тежка черепномозъчна
травма, довела до увреждане на жизненоважни центрове в мозъка, отговарящи за
дишането и сърдечната дейност. Смъртта на пострадалата е настъпила вследствие на уврежданията, получени при
процесното ПТП. В приложената медицинска документация не са описани увреждания,
които биха могли да се приемат за получени от поставен предпазен колан, с оглед
механизма на катастрофата. Основният
удар за л.а. „БМВ“ е челен в дърво. При такъв удар телата на пътниците се
придвижват напред и нагоре, като осъществяват контакт с части от интериора на
автомобила - в конкретния случай, най-вероятно с борд таблото, предното стъкло
и предната част на тавана на автомобила. Според вещото лице, при наличието на
поставен предпазен колан, тялото на Т.Р.щеше да остане прикрепено към седалката
и нямаше да се получат травмите в челната област на главата. Експертът не може
да отговори на въпроса дали би настъпил летален край, ако пострадалата бе
пътувала с предпазен колан, тъй като при удар с такъв интензитет могат да се
получат и увреждания от предпазния колан, които също да доведат до летален
изход. При по тежки травми е възможно от напречната част на колана да се
получат увреди на коремните органи - далак, черен дроб, черва. От косата част
на колана могат да се получат фрактури на ребра, гръдна кост, ключица и увреда
на вътрегръдни органи - сърце, бял дроб.
По искане на ответника е назначена повторна медиинска експертиза единствено
по въпроса „Ако пострадалата бе пътувала с предпазен колан, дали би настъпил летален
край?“. Според повторната експертиза Ремзиева е пътувала с предпазен колан.
Вещото лице е посочило, че при аутопсията е установено "... почти хоризонтално линеарно
моровеещо кръвонасядане под млечната жлеза от лявата страна - от ръба на
гръдната кост до мишнична линия, малко по-широко във външната половина",
което може да се получи от поставен предпазен колан. Позовало се е обаче и на автотехническа експертиза по досъдебно
производство, в която били отразени показания на свидетел, че пострадалата е била
с поставен колан. Счита, че ударите по главата на ищцата са настъпили при
преминаването през металната ограда. Липсата на зацапване с кръв в областта на
въздушната възглавница пред пострадалата, според експерта, дава основание да се
приеме, че тези наранявания са получени след спадането на отворените въздушни
възглавници. Счупването на лявата раменна кост се дължи на действието на твърди
тъпи предмети и може да се получи при подпиране с длан при изпъната ръка в бордтаблото
на автомобила. Охлузванията по дясната ръка се дължат на тангенциалното
действие на предмети с охлузваща повърхност. В заключение вещото лице заявява,
че пострадалата по време на катастрофата вероятно е била с правилно поставен
предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че по време на утопсията са
описани две дупчести счупвания с приблизително квадратна форма, като няма
предмет от интериора ва автомобила, който да причини такова увреждане.
Съдът не кредитира повторното
заключение на медицинската експертиза, допуснато по въпроса „Ако пострадалата бе пътувала с
предпазен колан, дали би настъпил летален край?“, тъй като експертът се е
позовал на автотехническа експертиза по досъдебно производство и на свидетелски
показания, отразени в тази експертиза, които не са част от доказателствата по
настоящото дело. Вещото лице е мотивирало заключението си и с данни от
аутопсионния протокол за наличие на хоризонтално линеарно моровеещо
кръвонасядане под млечната жлеза от лявата страна - от ръба на гръдната кост до
мишнична линия, малко по-широко във външната половина....", за което е
посочил, че може да се получи от
поставен предпазен колан, но подобен отговор не е категоричен, а и не дава
обяснение защо ищцата е получила открита черепно –мозъчна травма. Според
експерта тази травма се е получила при преминаването на автомобила през
металната ограда след спадането на
въздушните въглавници, тъй като по тях няма кръв. Подобен отговор обаче
противоречи на автотехническата експертиза, според която въздушните възглавници
са се задействали при удара в металната ограда, т.е ако пострадалата е пътувала
с предпазен колан и е получила черепно-мозъчната травма при преминаването през
металната ограда, би следвало по въздушните възглавници да е останала кръв, а
такава не е установена при извършване на огледа. По изложените съображения
съдът не кредитира повторната медицинска експертиза.
От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се
установява, че ищцата страда от психично заболяване – умерено тежък депресивен
епизод /F 32.1 по МКБ 10/, а ищецът страда от
психично заболяване – смесено тревожно депресивно разстройство/F 41.2 по МКБ 10/. В съдебно заседание експертът заявява, че
тези психични заболявания са в причинно-следствена връзка с катастрофата.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл. 432, ал.1 от КЗ, поради което предявените искове са
доказани по основание. От автотехтическата експертиза се установява виновното и
притовоправно поведение на водача на процесния автомобил, а от медицинската
експертиза на в.л. С. се установява наличието на причинно-следствена връзка
между катастрофата и смъртта на дъщерята на ищците. Психиатричната експертиза
установява претърпени от ищците неимуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с произшествието.
При определяне размера
на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на родителите на Т.Р.към датата на нейната смърт - 41 г. за Ш.Д.М. и 45 г. за Т.Р.М.; обстоятелството, че е прекъсната една от най-силните
връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при това във
възраст, в която дъщерята на ищците е била едва на 21 години, предстояло е
реализирането й в живота и създаване на семейство. Ищците са
страдали дълбоко след нейната трагична загуба – и при двамата са се проявили
психични заболявания, които са в причинно-следствена връзка с катастрофата –
майката страда от умерено тежък депресивен епизод /F32.1 по МКБ 10/, а бащата – от смесено тревожно депресивно
разстройство/F41.2 по МКБ 10/. След като при ищцата
се е проявила депресия, тя е преустановила работа, приемала и продължава да приема
антидпресивен медикамент. Ищецът също е провеждал психотерапевтични сесии за
лечение на психичното заболяване./психиатрична експертиза/.
При
определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на родителите от смъртта на детето им остава до края на живота им, за тях
загубата е невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като
съобрази горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи
обезщетение за неимуществени вреди,
по справедливост, в размер на по 130 000 лв. за всеки от ищците.
По възражението
за съпричиняване на вредите:
Ответникът
поддържа в хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която пътувала без поставен предпазен колан и знаела,
че водачът на автомобила е употребил алкохол.
Възражението,
че пострадалата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като е пътувала без
поставен предпазен колан, е недоказано, поради следните съображения:
От
заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещото лице С., което
съдът кредитира по въпроса дали пострадалата е пътувала с предпазен колан, се
установява, че липсват увреждания, които могат да се приемат за получени от
поставен обезопасителен колан, с оглед на механизма на катастрофата. Основният удар за л.а. „БМВ“ е бил
челен в дърво. При такъв удар телата на пътниците се придвижват напред и
нагоре, като осъществяват контакт с части от интериора на автомобила - в
конкретния случай вероятно с борд таблото, предното стъкло и предната част на
тавана на автомобила. Според вещото лице, при наличието на поставен предпазен
колан, тялото на Т.Р.щеше да остане прикрепено към седалката и нямаше да се
получат травмите в челната област на главата, които са довели до нейната смърт.
Независимо,
че експертът установява, че пострадалата е пътувала без предпазен колан, същият
заявява, че не може да отговори на
въпроса дали би настъпил летален край, ако Ремзиева бе пътувала с предпазен
колан, тъй като при удар с такъв интензитет могат да се получат и увреждания от
предпазния колан, които също да доведат до летален изход. При по тежки травми е
възможно от напречната част на колана да се получат увреди на коремните органи
- далак, черен дроб, черва. От косата част на колана могат да се получат
фрактури на ребра, гръдна кост, ключица и увреда на вътрегръдни органи – сърце
и бял дроб.
Заключението
на повторната медицинска експертиза по въпроса „Ако пострадалата бе пътувала с предпазен колан, дали би настъпил
летален край?“
съдът не кредитира по съображения,
изложени по-горе в мотивите на решението.
При
така събраните доказателства възражението за съпричиняване на вредите от
пострадалата не бе доказано. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.
Основателно
е второто възражение на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която е знаела, че водачът на моторното превозно средство е употребил алкохол. Страните не спорят, че пострадалата
е пътувала на предна дясна седалка до водача на автомобила. От представения по
делото протокол за химическо изследване на кръвна проба за определяне на
концентрация на алкохол или друго упойващо средство се установява, че водачът
на л.а „БМВ 530“ с рег. № ******* - Т.Б.Ф.е управлявал
моторното превозно средство с алкохол в кръвта от 1.49 % о. Този факт се
потвърждава и от назначената по делото медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице С.. Според експерта, в специализираната литература за определяне на
степените на интоксикация с алкохол, е приета скалата на Дубовски/2006г/.
Степените на острото алкохолно повлияване, съгласно тази класификацията, са: 1/Субклинична степен на
алкохолно опиване ( от 0,20 до 0,50 %о); 2/ Лека степен на алкохолно опиване (
от 0,50 до 1,50 % о); 3/ Средна степен на алкохолно опиване( от 1,50 до 2,50
%о); 4/Тежка степен на алкохолно опиване( от 2,50 до 3,00 %о). При водача на
л.а „БМВ“ е установено наличие на алкохол в кръвта - 1.49% о. Вещото лице е
посочило, че тази степен на алкохолно опиване се характеризира със следните
функционални разстройства: емоционална неустойчивост(по-често весело
настроение, повишено самочувствие, бъбривост, намалена самокритичност), лесна
уморяемост, отслабване на концентрацията и вниманието, на съобразителността,
забавено възприемане на слухови и зрителни дразнения, забавени реакции, умерено
изразени координационни и вегетативни смущения. Забавянето на реакциите при
възприемане на слухови и зрителни дразнения влияе върху способността за
шофиране. Алкохолната концентрация от 1,49% о е на границата между видимо
обективното повлияване от алкохола и промените в емоциите, както и в
поведението на индивида. Тези промени, според вещото лице, дори и да бъдат
забелязани, не са специфични и може и да не се свържат с алкохолно опиване, ако
не се знае за приема на алкохол.
В
съдебно заседание експертът заявява, че при близък контакт, при близко
отстояние на седалките, може да се усети дъх на алкохол от спътника в
автомобила.
Така
събраните доказателства установяват, че водачът на моторното превозно средство
е употребил алкохол, като алкохолната концентрация е на границата между
лека и средна степен на алкохолоно
опиване - 1.49 % о. Тази степен на алкохолно опиване се
характеризира с емоционална неустойчивост, лесна
уморяемост, отслабване на концентрацията и вниманието, на съобразителността, забавено възприемане на слухови и зрителни
дразнения, забавени реакции,
умерено изразени координационни и вегетативни смущения, а забавените реакции при възприемане на слухови и зрителни дразнения влияят
върху способността за шофиране. Съдът не кредитира заключението на
медицинската експертиза в частта, в която експертът е заявил, че външните
прояви на това алкохолно опиване може да не се свържат с прием на алкохол, ако
не се знае, че такъв е консумиран. В тази част заключението е необосновано. Самият
факт, че са налице забавено възприемане на слухови и зрителни дразнения и забавене
на реакциите, сочи, че външните прояви на това алкохолно опиянения са били
лесно забележими. От друга страна, по делото е установено, че пострадалата е
седяла на предна дясна седалка на автомобила, след полунощ/в 00.45 часа/ до
водача, като от такова близко разстояние е била в състояние да усети дъха на алкохол от своя спътник, дори и да се
приеме, че преди това не е била с него, докато е приемал алкохола.
По
изложените съображения, съдът приема, че пострадалата е знаела, че водачът е
употребил алкохол и въпреки това се е съгласила да пътува с управлявания от него
автомобил, като така сама е поела риск за живота си.
При
съпоставяне на поведението на водача на автомобила с поведението на
пострадалата, съдът прие съпричиняване на вредите от пострадалата в размер на
25 %.
При прилагане на процент на
съпричиняване от 25 %, стойността на обезщетението за неимуществени вреди за
всеки от ищците възлиза на по 97 500 лв., до който размер исковете са
основателни, а в останалата част, до пълните предявени размери от 300 000 лв.
за всеки от тях, следва да бъдат отхвърлени.
По претенцията за законна лихва:
Ищците претендират законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 23.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху застрахователното
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен
в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
Според чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за
произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца. В
конкретния случай ищците са отправили застрахователна претенция до ответника на
23.04.2018 г./л.14/, а тримесечният срок за произнасяне на застрахователя е
изтекъл на 23.07.2018 г., поради което законна лихва се дължи, считано от 24.07.2018
г. до окончателното изплащане, не и за периода преди тази дата.
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за адвокат и
вещи лица в размер на 15 607.35 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
При определяне размера на разноските
съдът уважи възражението на ищците за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение на ответника. Минималният размер на адвокатско възнаграждение,
съобразно цената на предявените искове, е общо за двата иска 15 060 лв. без ДДС/
7530 лв. х 2/, а ответникът е направил разноски за адвокат в размер на 20 000
лв. без ДДС или 24 000 лв. с ДДС. Делото не представлява правна сложност, но е
усложнено от фактическа страна, с оглед на направените от ответника възражения
за съпричиняване на вредите от пострадалата
и събраните в тази насока доказателства – назначени са множество
експертизи – общо четири/автотехническа, две медицински и психиатрична
експертиза/. С оглед на множеството съдебни експертизи и защитата на ответника,
съдът определи размера на разноските за адвокатско възнаграждение общо на 19 060
лв. без ДДС /9530 лв.х 2/, които с ДДС възилзат на 22 872 лв. и при този размер
изчисли общия размер на разноските. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат адв. П.С. ***, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2 447.25 лв. за защита по иска, предявен от Ш.Д.М., съобразно
уважената част от иска, и в размер на 2 447.25 лв. за защита по иска, предявен
от Т.Р.М., съобразно уважената част от иска.
Ответникът по настоящото дело следва да бъде осъден да
заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважените искове в размер 7
800 лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 195 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ш.Д.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис №4, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 97 500
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейната дъщеря Т.Т.Р., настъпила
на 31.03.2018 г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Т.Б.Т., при управление на л.а „БМВ 530“ с
рег. № *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 300 000 лв. и в частта, в която
се претендира законна лихва за периода 23.04.2018 г. -24.07.2018 г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Р.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис №4, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 97 500
лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на неговата дъщеря Т.Т.Р., настъпила
на 31.03.2018 г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Т.Б.Т.,
при управление на л.а „БМВ 530“ с рег. № *******, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 24.07.2018 г. до окончателното изплащане, като иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 300 000 лв. и в частта, в която
се претендира законна лихва за периода 23.04.2018 г. -24.07.2018 г., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ш.Д.М. и Т.Р.М. да заплатят на „З. „Б.И.“ АД, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 15
607.35 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на адвокат П.С. *** с адрес за
призоваване: гр. София, ул.“*******, четвърти полуетаж, офис №4, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2 447.25 лв. за защита по иска, предявен от Ш.Д.М.,
съобразно уважената част от иска, и в размер на 2 447.25 лв. за защита по иска,
предявен от Т.Р.М., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 7 800 лв. върху
уважената част от исковете, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 195 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: