Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 266
гр. Троян, 16.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи
състав
на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.С.
Секретар: Ц.Б.
като разгледа
докладваното от съдията С.
гражданско дело № 137 по
описа на съда за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността и чл.537, ал.2 от ГПК
Съдът
е сезиран с иск с правно основание
чл.108
от ЗС и акцесорна претенция по чл.537, ал.2 ГПК, предявени от Г.Н.М. ***, чрез
пълномощника адв.К.Н. ***, против М.Д.Т.
***.
Ищцата твърди, че е придобила по
наследство от баща й Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
№ 03486.108.153 по КККР на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, одобрена със Заповед № РД
18-24/2009г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в с.Бели Осъм, ул.“К.Б.целият
с площ от 477 кв.м., урбанизирана територия, НТП- за друг вид застрояване, при
граници-имоти с идентификатори № 03486.108.154; 03486.108.161; 03486.108.6201 и
03486.108.152. Сочи, че баща й наследил имота от своя баща Н.Н.Г./
в някои документи записан с фамилия „С./. По кадастралния и per. план на с.Бели
Осъм от 1937г. имотът бил записан под № 319, попадащ в парцели 1-316,319 в
кв.110. По кадастралния план от 1977г. този имот бил записан под № 153 в кв.110.
Твърди, че във всички предходни
планове от 1937г. досега, включително и в настоящия кадастрален план до
м.ноември 2017г., имотът е записан като собственост на Н.Н.Г./в плана от 1977г.-с
фамилия „С."/ - дядо на ищцата. Сочи, че няма отбелязвания в разписните
листове на други собственици или за извършени сделки. Останалата 1/2 идеална
част от имота по същата наследствена линия била придобита от брата на ищцата Н.Н.Г.,
чиито имена са идентични с тези на техния дядо.
Ищцата твърди, че до 1985г. имотът се владеел от родителите й Н. и А. Г.. След като баща й починал през 1985г.,
имотът започнали да владеят тя и брат й, тъй като майка им била възрастна и не
можела да го обработва. Тя починала през 2001г. Твърди се, че от 1985г. до
м.ноември 2017г. ищцата владяла своята наследствена ½ ид. част от имота
явно, спокойно и непрекъснато, като лично и със семейството си го обработвала и
събирала реколтата.
Ищцата твърди, че от лятото на
миналата година дъщерята на покойния й брат-А., многократно я търсела и искала
да продадат имота, тъй като била намерила купувач. Ищцата не се съгласила, тъй
като желаела да запази своята част от него. Ищцата твърди, че през м.януари
2018г. случайно разбрала, че племенницата й А. е продала целия имот. От
справка, направена в Службата по вписванията
установила, че същата се е снабдила с нотариален акт по давностно
владение и наследство № 119, т.5, per. № 5091, д. № 679/2017г. на нотариус
рег.№ 337 Б.Кожухаров-район на действие Pайонен съд гр.Троян, като на същия ден
с нот. акт № 120, т.5, per. 5092, д.680/06.11.2017г., тя продала имота на
ответника. Ищцата твърди, че А.Н.В. е била собственик само на 1/2 идеална част
от имота, придобит по наследство от нейния баща Н.Н.Г., починал през 2015г., който от своя страна е
наследил тази част от баща си Н.Н.Г., починал 1985г., и от дядо си Н.Н.Г..
Ищцата твърди, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск с правно
основание чл.108 ЗС, тъй като ответникът разполага с нотариален акт за
собственост за целия имот, може да я отстрани от имота и да се разпореди с
нейната част.
Ищцата прави искане съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на М.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, че ищцата Г.Н.М., ЕГН **********,***, е собственик на 1/2 идеална
част от поземлен имот с идентификатор № 03486.108.153 по КККР на с.Бели Осъм,
обл.Ловешка, одобрена със Заповед № РД 18-24/2009г. на Изп.директор на АГКК,
находящ се в с.Бели Осъм, ул.“К.Б.целият с площ от 477 кв.м., урбанизирана
територия, НТП- за друг вид застрояване, при граници-имоти с идентификатори №
03486.108.154; 03486.108.161; 03486.108.6201 и 03486.108.152 по наследство и давностно владение, осъществено
в периода 1985г. до 06.11.2017г., присъединявайки и владението на
наследодателите си майка й А. Х.Г., поч. през 2001г.; на баща й Н.Н.Г., поч.
1985г. и дядо й Н.Н.Г., като бъде осъден ответникът М.Т. ДА Й ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху 1/2
идеална част от гореописания недвижим имот. Прави искане да бъде обезсилен нот.акт
№ 120 , т.5, рег.5092, д.680/06.11.2017г. на нотариус рег. № 337 Б.Кожухаров -PC
Троян, до размер 1/2 ид.част. Претендира разноските по делото.
Ответникът
М.Д.Т. е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв.Г.И. ***, в който е
взел становище за недопустимост и неоснователност на иска по чл.108 от ЗС,
който оспорва, както и за недопустимост на акцесорната претенция по чл.537,
ал.2 ГПК. Посочено е, че съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на
ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат
само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, какъвто е
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том V, peг. № 5092, дело №
680 от 2017 год. на Нотариус Борис Кожухаров.
Отв.М.Т. твърди, че Г.Н.М. не е собственик на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот, че тя не е придобила и не притежава право на собственост върху идеална част от него по давностно владение и наследство. Твърди, че ищцата никога не е владяла и не е обработвала имота. Ответникът излага, че е единствен собственик на целия имот, придобит чрез възмездна сделка от А.Н.В., която до датата на сделката е била единствен собственик на процесния имот.
Ответникът прави искане да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и
да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
По искане на ответника съдът конституира А.Н.В.-лицето,
от което той е
придобил възмездно процесния недвижим имот, като трето лице-помагач на страната на
ответника.
В съдебно заседание ищцата Г.М. не се явява,
представлява се от пълномощника си адв.К.Н. ***, който поддържа предявените искове
и моли същите да бъдат уважени, като бъдат присъдени на ищцата направените по
делото разноски. В представена по делото писмена защита адв.Н. е развил
подробни аргументи в подкрепа на искането си.
В съдебно заседание ответникът М.Т. се явява лично и с
адв.Г.И. ***, който оспорва предявените
искове. В хода на производството и по съществото на спора пълномощника поддържа
становището, изложено в отговора на исковата молба. В представената по делото
писмена защита адв.И. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска
и на ответника да бъдат присъдени направените разноски.
В съдебно заседание третото лице-помагач на страната на
ответника-А.Н.В., се явява лично и прави искане да бъдат отхвърлени предявените
срещу М.Т. искове.
По допустимостта на предявените искове:
По иска с правно основание чл.108, ал.1 от ЗС. Невладеещият собственик винаги има
правен интерес от предявяването на този иск. Правният му интерес се изразява в
това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му правомощие да владее
собствения си имот.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Ищцата
се легитимира като законен наследник на Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм,
обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., като основава претенцията си на придобито
право на собственост върху ½ ид.част от процесния имот по наследство и
давностно владение.
От
приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници изх.№
БД-ГС-05-04 от 09.02.2018г., издадено от Кметство с.Бели Осъм за лицето Н.Н.Г. б.ж.
на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., се установява, че негови
законни наследници са Г.Н.М.-дъщеря и Н.Н.Г.- син, починал на 12.01.2015г. и
оставил един свой законен наследник - дъщеря си А.Н.В..
Не
е спорно по делото, че процесният имот е бил собственост на
дядото на ищцата и бащата на третото лице-помагач А.В. – Н.Н.Г., посочен в
някои документи с фамилия С., който е починал на 20.09.1971 година, а и това
обстоятелство се установява от представеното удостоворение за наследници изх.№
БО-ГС-05-29/15.06.2018г. , издадено от Кметство с.Бели Осъм за лицето Н.Н.Г.,
починал на 20.09.1971г.
Бащата
на третото лице-помагач А.В. и брат на ищцата е със същите имена като своя дядо
- Н.Н.Г..
Не е спорно, а и се установява от
представените и приети разписни листове, че по кадастралния и peгулационен план на
с.Бели Осъм от 1937г. имотът е бил записан под № 319, попадащ в парцели
1-316,319 в кв.110, а по кадастралния план от 1977г. този имот е бил записан под № 153 в кв.110.
Представено е удостоверение №
ТСУ-Кр-382 от 18.12.2017г., издадено от Община Троян, от което се установява,
че имот с идентификатор 03486.108.153 по кадастралната карта на с.Бели Осъм е идентичен
с поземлен имот с кад.№ 13 по предходния кадастрален план от 1977г. и с имот с
кад.№ 319 от предходния кадастрален и регулационен план, одобрен със заповеди
от 1937г.
Не
се спори между страните, че третото лице-помагач А.Н.В. се е снабдила с
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство от 06.11.2017 година, № 119, том V, рег.№ 5091, дело 679 от 2017г., който тя е продала на същата
дата на ответника М.Т. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 120, том
V, рег. № 5092, нот.дело № 680/2017г. на нотариус Борис Кожухаров, вписан с
рег. № 337 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на
РС-Троян.
Спорни
между страните са следните обстоятелства: Притежавал ли е наследодателя на
ищцата – баща й Н.Н.Г., починал на 26.12.1985г., процесният имот и придобил ли
го е на посоченото правно основание-по наследство от своя баща Н.Н.Г.. Спорно е
и придобил ли е братът на ищцата Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, починал на
12.01.2015г. - баща на третото лице–помагач А.Н. В., целият процесен имот по
давностно владение.
По
делото е изискано копие от нотариално дело № 679/2017г., по което е издаден нотариален
акт за собственост на недвижим имот с идентификатор № 03486.108.153, придобит
по давност и наследство, по силата на
който третото лице-помагач в процеса А.Н.В. е призната за единствен собственик
на процесния имот. По
нотариалното дело е представена скица № 15-480643/03.10.2017г. на ПИ с
идентификатор № 03486.108.153, в която е посочен като собственик на имота Н. Н.ов
С.. По нотариалното дело е представено удостоверение за идентичност на лице с
различни имена изх. № БО-ГО-04-27/28.09.2017г., издадено от Кметство с.Бели
Осъм. В него е удостоверено, че име Н.Н.Г./ЕГН **********/ и имената Н. Н.ов С.
са имена на едно и също лице.
По искане на процесуалния представител
на ищцата и във връзка с направено оспорване на удостоверението за идентичност
на лице с различни имена, съдът откри производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК. Във връзка с това производство е изискана информация от Кметство с.Бели
Осъм, обл.Ловешка, касаеща документите, въз основа на които е издадено
оспореното удостоверение. От представена справка изх. № И-БО-РД-9/30.06.2018г.,
издадена от Кмета на с.Бели Осъм, се установява, че удостоверението за
идентичност на лице с различни имена е издадено по искане на А.Н.В., която е
попълнила декларация, че баща й Н.Н.Г.е записан по грешка в кадастъра с фамилия
С.. Към справката са представени посочените два документа.
И двете страни са ангажирали гласни
доказателства в подкрепа на твърденията си. Разпитани са доведените от ищцата свидетели
С.Д.С.Ц.М.С. и И.В.Ч.. От показанията наС.и Ц. С., които са съпрузи, се
установява, че те живеят в непосредствена близост до процесния имот и притежават
имоти в близост, които обработват. Свидетелите сочат, че процесният имот
представлява нива, която от 2003г. до
края на 2017г. тяхното семейство е обработвало, като са получили съгласие за
това, както от ищцата, така и от нейния брат Н.Н.Г.. Преди 2003г. имотът се
обработвал от Г. и брат й , съвместно с тяхната майка А.. След като тя
починала, година-две имотът пустеел. Уговорката да ползват имота свидетелите
направили първоначално с ищцата и нейния син - свидетелят И.Ч., а в последствие
и с брата на ищцата Н. Г..С.и Ц. С. посочват, че говорили първоначално с ищцата
и с нейния син, след това и с Н. Г., с искане да закупят процесния имот. И
двете страни не се съгласили поради наличие на здравословни проблеми. Между
ищцата и нейния брат нямало спорове за собственост относно тази нива. И двамата
свидетели сочат, че Н. Г. не е бил известен с фамилията С. и не е наричан с такова фамилно
име.
Свидетелят И.Ч.-син на ищцата, посочва
в своите показания, че през 2002-2004г. с него разговаряла свидетелкатаС.С. с
искане да ползва процесния имот, за да го обработва. Ч. твърди, че разговарял с
майка си и с вуйчо си , след което семействоС.и Ц. С. започнали да стопанисват
имота и да го обработват. Преди това бабата на свидетеля А. Г. обработвала
нивата, като свидетелят ходел да й помага заедно с майка си, ходел и вуйчо му Н..
Ч. сочи, че след смъртта на вуйчо му / 2015г./ братовчедка му А.Н.В. започнала
да му звъни ежедневно, предлагайки му да продадат имота на лице, изявило желание
да го закупи. Свидетелят я информирал, че майка му не желае да се продава нивата
и отказал да бъде извършена продажбата. След известно време при проведен
разговор с А.В. разбрал, че имотът е продаден от нея на ответника М.Т..
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С.С. и Ц. С. като последователни и логични,
кореспондиращи помежду си. Отчита, че между двамата свидетели и ответника Т. съществува
конфликтно отношение, но не констатира наличие на предубеденост при оценка на
свидетелските показания. Съдът кредитира показанията и на свидетеля И.Ч., като
на основание чл.172 ГПК ги преценява с оглед всички други доказателства по
делото, като отчита негова възможна заинтересованост в полза на ищцата Г.М., чийто син е
свидетелят.
Разпитани са и свидетели, ангажирани
от ответника –И. Н. С. и Х.М.С., от
показанията на които се установява, че те също са обработвали имоти в близост
до процесния. Свидетелите сочат, че преди да почине А. Г., тя обработвала
нивата. И. С. излага, че след смъртта й, синът й Н. започнал да обработва
нивата, а св.Х. С. твърди, че А. Г. обработвала имота заедно със сина си. След
смъртта на майка си, Н. предоставил ползването на имота на семейството на Ц. и С.
С.. И двамата свидетели твърдят, че не са виждали в нивата никога сестрата на Н.-ищцата
Г.М.. Х. С. сочи, че този имот се ползва повече от 20 години от А. Г. и сина й.
И двамата свидетели посочват, че Н. Г. никога не е бил с фамилия С., нито са го
наричали в селото с такава фамилия.
Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Искът
за собственост по чл. 108 ЗС
/ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху идеална
част от процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде
владението върху тази част от имота. За уважаването на този иск, според трайно
установената съдебна практика, ищецът следва да се докаже предвидените в
закона, при условията на кумулативност предпоставки, а именно: 1. че е
собственик на вещта, предмет на иска; 2. че вещта се намира във владение или
държане на ответника и 3. че ответникът владее или държи вещта без основание.
Настоящият
състав приема, че от събраните доказателства се установява кумулативното наличие
на предпоставките от фактическия състав
на чл.108 от ЗС, но до размер ¼ ид.част от процесния имот.
Ищцата
основава претенцията си за придобито право на собственост върху ½ ид. част
от процесния имот по наследство от своя баща Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм,
обл.Ловешка, починал на 26.12.1985г., за когото твърди, че е придобил
собствеността по наследство от баща си Н.Н.Г., починал на 20.09.1971г.
Установи
се от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните, че процесният
имот е бил собственост на Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, починал на 20.09.1971г.
След смъртта си той е оставил свои наследници по закон следните лица: съпругата
си Г.К.Г., която е починала на 15.11.1976г.; дъщеря си Н.Н. И., починала на
07.01.2002г. /оставила свои наследници по закон/ и сина си Н.Н.Г., починал на
26.12.1985г., оставил свои наследници по закон съпругата си А. Г., починала на
19.04.2001г., дъщеря си Г.Н.М. и сина си Н.Н.Г., починал на 12.01.2015г.
Установено
е по делото, че след смъртта на Н.Н.Г., б.ж. на с.Бели Осъм, починал на
20.09.1971г. и на неговата съпруга, сина им Н.Н.Г. е придобил по наследство ½
ид.част от имота, а другата ½ ид.част е придобита от сестра му Н.Н. И.,
починала на 07.01.2002г.
В
исковата молба не е посочено, че процесният имот е съсобствен, освен между
ищцата Г.М. и дъщерята на нейния брат, но и с наследниците на нейната леля Н.Н.
И., починала на 07.01.2002г., което обстоятелство се установява от приетото
като доказателство по делото удостоверение за наследници на Н.Н.Г., б.ж. на
с.Бели Осъм, починал на 20.09.1971г. В конкретния случай се
касае за наследствен имот на ищцата, третото лице-помагач и на наследниците на Н.Н. И., починала на 07.01.2002г. ,
които по силата на наследственото правоприемство са придобили съответна ид.част
от съсобствения имот, като Г.М. и А.В. са придобили по ¼ ид.част. Не са
ангажирани доказателства по делото, които да установяват, че наследниците по
закон на Н.Н. И.,
починала на 07.01.2002г. , са се отказали от наследството, оставено от нея, в
т.ч. и притежавания от нея дял в процесния имот. Не е представено завещателно
или друго разпореждане, което да установява право на собственост върху имота в
полза на Н.Н.Г., починал на 26.12.1985г.
Ищцата
твърди, че родителите й са владяли имота, като след смъртта на баща й - 26.12.1985г.,
процесният имот се е ползвал само от нея, майка й и брат й Н.. Не са ангажирани
доказателства относно осъществявано владение върху имота от страна на Н. Г.. От
събраните доказателства се установява, че А. Г. е ползвала и обработвала
нивата, като в тази дейност са й помагали нейните деца. След смъртта й през
2001г. две години никой не е обработвал имота, като след 2003г., със съгласието
на ищцата и на нейния брат, свидетелитеС.С. и Ц. С. са ползвали и обработвали
нивата. Ищцата твърди, че е осъществявала владение върху притежаваната от нея
идеална част от имота явно, спокойно и непрекъснато в периода от 1985г. до
06.11.2017г.
Ответникът
оспорва правото на собственост на праводателя на ищцата Н.Н.Г., починал на
26.12.1985г., като твърди, че целият имот е придобит от Н.Н.Г., починал на
12.01.2015г. -бащата на третото лице, по давностно владение. Съдът намира, че
действително по делото не се доказа Н.Н.Г., починал на 26.12.1985г., да е
придобил по силата на наследственото правоприемство целият процесен имот, като
съобразно чл.5, ал.1 от Закона за наследството, той е придобил ½ идеална
част от имота. По отношение на твърденията за придобито право на собственост по
давност върху целия имот от страна на Н.Н.Г., починал на 12.01.2015г.,
настоящият състав намира същите за недоказани.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане
на определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок.
За придобиването по давност е необходимо, на първо място, да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението – да е непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/, да е спокойно /да не е установено по насилствен начин/, да е явно /да не е установено по скрит начин и фактическата власт да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ , да е несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие върху имота. Фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат на намерение за своене на този имот и не са прекъсвани от действията на трети лица /в този смисъл е решение № 503 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 83 от 2011г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Когато се касае за сънаследници, положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот, е аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. Непротиворечива е съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да липсва изрична разпоредба в този смисъл. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно, след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследник е ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Това е така, защото при наследяването, като общо правоприемство, владението и съответно съвладението преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във възможността на чл.82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство, за разлика от частното такова, винаги е еднородно /само добросъвестно или само недобросъвестно/, като е изключена хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му/.
Изложени
са твърдения от ответника за придобиване правото на собственост по давност от бащата
на третото лице-помагач А.В., но никъде не са изложени твърдения, че това
владение е било противопоставено на останалите сънаследници, че намерението да
се владее целия имот е манифестирано явно пред останалите сънаследници. Не са
ангажирани и доказателства в тази връзка, а тези твърдения се опровергават от
свидетелските показания на С.С., Ц. С. и И.Ч.. За да придобие по давност
частите на останалите сънаследници сънаследникът следва да превърне с
едностранни действия държането на останалите във владение и ако се позовава на
придобивна давност, този сънаследник следва да докаже своите действия-че е
превърнал държането във владение и е довел тези свои дейстивя до знанието на
останалите сънаследници.
Предвид
изложеното съдът приема за доказано, че праводателят на третото лице А.Н.В.–
нейния баща, не е придобил целия процесен имот по наследство и давност.
Опровергаха се твърденията, изложени в отговора на ИМ, че Н.Н.Г.е бил
известен и с фамилното име „С.“.
Установено е, че Н. Г., починал на
12.01.2015г., е придобил ¼ ид.част от процесния имот по наследство. Не
се доказа в процеса обаче той да е установил владение
върху процесния имот в продължение на повече от 10 години при осъществяване на
всички елементи от фактическия състав на придобивната давност. По делото
се твърди, че е налице хипотеза на сънаследници, когато е налице промяна на
намерението / interversio possessionеs / да се държи вещта за себе си. Това
намерение трябва да е изразено по ясен и несъмнен начин, който да не буди
съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и да не допуска
чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и
да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за
себе си.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г. по
т.д. № 1 /2012г. на ОСГК, независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
Съдът намира, че по делото не се
доказа Н. Г. да е придобил процесния имот по давностно владение. Не се доказа той да е започнал да
владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на сестра си –ищцата Г.М.. Не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че Г. е манифестирал по един открит и
недвусмислен начин своето намерение спрямо ищцата
М., че отрича правото й на съсобственик и тази
негова воля да е достигнала до нея, както и до трети лица, като това да
е станало преди повече от 10 години преди предявяване на иска. Съгласно ТР № 1/2012 г.
на ОСГК , презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и за наследствени имоти,
но наследникът, който твърди, че е придобил по давност частите на останалите
наследници, следва да докаже, че е извършил такива действия, които сочат на
промяна на намерението и упражняване на владение за себе си, а от
доказателствата по делото се установява противното. В настоящето производство
не се доказа Н. Г. да е демонстрирал намерението си за своене пред ищцата, не е
отблъснал владението й, не е реализирал действия, които да демонстрират, че
владее имота за себе си.
В хода на откритото производство по
реда на чл.193 от ГПК по оспорване истинността на удостоверение за идентичност на лице с
различни имена изх. № БО-ГС-04-27/ от 27.09.2017г., издадено от Кмета на с.Бели
Осъм, обл.Ловешка / л.81/, при проверката, извършена от съда на база изисканите
от Кметство с.Бели Осъм документи- искане и декларация от А.Н.В., в която
същата е посочила, че баща й Н. Г. по грешка е записан в кадастъра с фамилното
име „С.“, намира че документът е издаден само на база декларация, а не въз
основа на други официални документи. Установено е по делото, че само Н.Н.Г.,
починал 20.09.1971г., е бил записан в документи с фамилно име С. - в разписен
лист на плана от 1977г. / л.11/ той е с фамилия „С.“ . Така е отразен като
собственик на процесния имот и в кадастъра. Предвид което се установява, че
съдържанието на оспореното удостоверение е невярно и документът, като
неистински, следва да се изключи от доказателствата по делото на основание
чл.194, ал.1 ГПК .
Настоящият
състав намира, че е налице втората предпоставка за уважаване на иска по чл.108
ЗС, тъй като ответникът не оспорва факта, че той владее процесния имот.
По отношение на третата предпоставка счита, че ответникът владее ¼ ид.
част от имота, притежавана от ищцата, без наличие на правно основание.
Продажбата на чужда вещ не
е нищожна сделка, но тя не поражда вещно-прехвърлително действие. При
продажбата на чужда вещ сделката остава действителна и поражда права и задължения
за страните по нея. Действителността на договора за продажба на чужд недвижим
имот не означава, че действителният му собственик е загубил правото си на
собственост поради самия факт на сключването на договора и че не може да поиска
възстановяването на своето владение. Приобретателят не може да придобие повече
права от своя праводател и щом последният не е бил изцяло собственик на имота,
то и първият не е станал негов собственик. Този резултат, е следствие не на
нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителният собственик, в
случая –ищцата, не е загубила своите права в съсобствеността.
При тези изводи настоящият състав
намира, че главният иск се явява частично основателен и доказан и следва да
бъде уважен, като бъде признато правото на собственост на ищцата върху 1/4 ид.
част от процесния имот и бъде осъден ответника да й предаде владението върху
тази част, като искът се отхвърли за горницата до претендирания размер на
½ ид. част, като неоснователен и недоказан .
По иска с правно основание чл. 573, ал. 2 от ГПК
Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по
тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот. В случая обаче се иска отмяна на нотариален акт,
удостоверяващ правна сделка - нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 120, том V, рег. № 5092, нот.дело № 680/2017г.
на нотариус Борис Кожухаров, вписан с рег. № 337 в регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие района на РС-Троян.
Нотариалният акт, с който
се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху недвижими
имоти, е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни
правни последици. В производството по издаване на т. н. конститутивен
нотариален акт се удостоверяват волеизявления на лица, насочени към сключването
на сделка, целящи прехвърляне на права, докато при издаването на констативен
нотариален акт, с нотариалното удостоверяване се удостоверява съществуването на
правото. Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт,
настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако
той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката,
поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици, които
в този случай са облигационни и относителни /само между страните по сделката/-
по аргумент от чл. 21 ЗЗД.
Сделката обаче е действителна и поражда права и задължения между страните така,
както това е уговорено. Нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има
значението на форма на действителност и е елемент от фактическия състав, от
който възникват последиците на удостоверената правна сделка, като в това се
изразява конститутивният ефект на този нотариален акт. Формата за
действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо реализиране на права,
произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативен
ефект. При отмяна на т. н. конститутивен нотариален акт би останала писмената
форма на договора, но не и изискващата се от закона форма за действителност. На
това основание отмяната на този акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Трети лица, които претендират в исков процес
самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползуват от защита срещу
легитимиращото действие на нотариалния акт чрез вписването на исковата молба,
както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.
На
отмяна би подлежал нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност и наследство от 06.11.2017 година, № 119, том V, рег.№ 5091, дело 679
от 2017г., с който А.Н.В. е призната за
собственик на процесния имот, до размера на притежаваната от ищцата идеална
част от имота, но такова искане не е направено по делото.
По горните съображения в частта на акцесорния иск по чл.537, ал.2 от ГПК производството по делото, по отношение на това недопустимо искане на ищеца, следва да бъде прекратено с настоящото решение.
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК ще следва ответникът да бъдат осъден да заплати на ищцата направените от нея в производството разноски, съразмерно с уважената част от иска – сумата от 175 лв. Ищцата следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ответника сумата от 450.00лв. за платено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. Определени по този начин, ищцата следва да заплати на ответника по компенсация сумата от 275.00лв. Ищцата следва да заплати по сметка на Троянски районен съд сумата 50.00 лева, представляваща ДТ за иска по чл.537, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес:
***, че Г.Н.М., ЕГН **********,***, е собственик по наследство на ¼ / една четвърт/ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 03486.108.153 по КККР на с.Бели Осъм,
обл.Ловешка, одобрена със Заповед № РД 18-24/2009г. на Изп.директор на АГКК,
находящ се в с.Бели Осъм, ул.“К.Б.целият с площ от 477 кв.м., урбанизирана
територия, НТП- за друг вид застрояване, при граници-имоти с идентификатори №
03486.108.154; 03486.108.161; 03486.108.6201 и 03486.108.152., като отхвърля иска до размера на ½
ид.част от имота, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.108 ЗС М.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на Г.Н.М., ЕГН **********,***, ВЛАДЕНИЕТО
върху 1/4 идеална част от поземлен имот
с идентификатор № 03486.108.153 по КККР на с.Бели Осъм, обл.Ловешка, одобрена
със Заповед № РД 18-24/2009г. на Изп.директор на АГКК, находящ се в с.Бели
Осъм, ул.“К.Б.целият с площ от 477 кв.м., урбанизирана територия, НТП- за друг
вид застрояване, при граници-имоти с идентификатори № 03486.108.154; 03486.108.161;
03486.108.6201 и 03486.108.152
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с
правно основание чл.537, ал. 2 от ГПК с искане да бъде обезсилен нот.акт № 120 , т.5,
рег.5092, д.680/06.11.2017г. на нотариус рег. № 337 Б.Кожухаров -PC Троян, до
размер 1/2 ид.част, като процесуално недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 137/2018 по описа на РС-Троян в
частта на предявения иск по чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕДОПУСТИМО.
ПРИЗНАВА на основание чл.194, ал.3 от ГПК във
вр. с чл.193 ГПК оспорването истинността на удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № БО-ГС-04-27/ от 27.09.2017г., издадено от Кмета на с.Бели Осъм,
обл.Ловешка, за ДОКАЗАНО.
На основание чл.194, ал.3, изр.2 да се изпрати на Районна
прокуратура гр.Троян препис от решението, ведно с препис от неистинския
документ.
ОСЪЖДА Г.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на М.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,сумата от
275.00лв., представляващи направени разноски в производството за платено
адвокатско възнаграждение, по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА Г.Н.М., ЕГН **********,***, да заплати в
полза на държавата, по сметка на Троянски районен съд сумата от 50.00лв.,
представляваща държавна такса за иска по чл.537, ал.2 от ГПК.
Решението е постановено при участие
на А.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството й на трето лице - помагач на
страната на ответника М.Д.Т. ***.
ОПРЕДЕЛЯ на ищцата
шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на
основание чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като в частта на прекратяване на производството решението има значение на
определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Ловеч в
едноседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: