РЕШЕНИЕ

 

№ 1035

 

град Пловдив, 08.06. 2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на четвърти май  през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                            

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно  дело № 757 по описа за 2022 година  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на С.П.Б., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-60/17.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-5234-2 от 11.01.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неоснователност на административните актове  и се иска тяхната отмяна от Съда. Твърденията са, че административния орган е приложил материалния закон при  неправилно обсъждане на релевантните факти.

В  съдебно заседание – жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт С. намира същата за неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, като прецени данните по административната преписка и представените от делото доказателства, намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради следното: 

В хода на административното производство е установено, че на 03.06.2021 г. С.Б. се е регистрирал като безработно лице в Дирекция "Бюро по труда" Пловдив. Производството пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив е инициирано въз основа на постъпило от С.Б. заявление вх. № 4193/03.06.2021 г., /л.69/ с рег. № 151-00-5234/03.06.2021 г. в ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Изрично Б. посочва, че правоотношението му с дружеството - осигурител „ВИО КОМЕРС" ЕООД, с ЕИК *********, е прекратено, считано от 01.06.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда.

С Разпореждане № 151-00-5234-1/15.06.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пловдив /л.63/, издадено на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО с отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 01.06.2021 г. до 31.01.2022 г. в размер от 17.61 лв. на работен ден.

В хода на административното производство е установено, че С.Б. е декларирал възобновяване на дейност като едноличен търговец действащ с фирма - ЕТ "Т.- С.Б., с ЕИК *********, считано от 13.12.2021 г. и дата на прекъсване на дейността  - 01.01.2022 г.  Съгласно разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО, приложена от административния орган, изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл.54д, ал.3 от КСО лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по чл.54д, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КСО в срок до 7 работни дни.  Съгласно приложимата нормативна уредба С.Б. е започнал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО, считано от 13.12.2021 г. и не е подал заявление - приложение № 1, към чл.1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). С Разпореждане № 151-00-5234-2 от 11.01.2022 г. на Ръководителя на осигуряването на безработица при ТП на НОИ  Пловдив /л.58/, на основание чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с чл.54д, ал.1, т.1 от КСО, считано от 13.12.2021 г. е прекратено изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 151-00-5234-1/15.06.2021 г. парично обезщетение за безработица, поради започване на трудова дейност, съгласно подадените данни в регистрите на НАП. По силата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 - 6 от КСО, на които с отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Лицата упражняват правото да не се осигуряват по предвидения ред съгласно чл.1, ал.6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Жалбоподателят Б., в качеството си на пенсионер, се е възползвал от правото на избор по чл.4, ал.6 от КСО да не се осигурява за държавното обществено осигуряване при упражняване на трудовата му дейност като едноличен търговец.

Противно на поддържаната от жалбоподателя теза, следва да се отбележи, че едноличните търговци са изрично включени в кръга на задължително осигурените лица, тъй като самото упражняване на дейност като едноличен търговец представлява основание за задължително осигуряване по силата на чл. 4, ал. 3, т.2 от КСО.  В структурата на ответника е постъпило писмо - отговор от Дирекция "Бюро по труда" гр. Пловдив с вх. № 1012-15-53#2 от 26.01.2022 г. /л.39/, ведно с приложено решение от 26.01.2022 г. на Директора на Дирекция "Бюро по труда" гр. Пловдив, с което е прекратена регистрацията на С.П.Б., рег. № 10124795/03.06.2021 г. от 13.12.2021 г., тъй като лицето не е уведомило Дирекция "Бюро ио труда" в 7 - дневен срок за промяната в декларираните обстоятелства. За да мотивира своя акт административният орган е посочил, че факта на прекратяване на регистрацията като безработно лице в Агенцията по заетостта, поради започване на трудова дейност от  Б., представлява самостоятелно основание за прекратяване изплащането на ПОБ. с оглед разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. 2 от КСО.

Съгласно ал. 3 на чл. 54д от КСО лицето, на което се изплаща обезщетение за безработица, е длъжно в срок до 7 работни дни да декларира пред съответното териториално поделение на НОИ за започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс. В случая наличието на възприетото от административния орган фактическо основание се установява по несъмнен начин от приобщените към административната преписка писмени доказателства, което доказва проявлението на правоизключващото основание за изплащане на парично обезщетение за безработица, визирано в чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО.

От така установената законова регламентация следва извода, че е недопустимо и несъвместимо с принципите на осигурителното право да се получава парично обезщетение за безработица и едновременно с това лицето да получава доходи от упражнявана трудова дейност и да подлежи на задължително осигуряване.

В контекста на горното и съобразно установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е съобразено с материалния закон. Събраните по преписката и ангажираните пред съда доказателства сочат наличието на фактическото основание, посочено в чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО за прекратяване на изплащането на парично обезщетение за безработица, мотивирало издаването на процесния административен акт, а именно - след 13.12.2021 г. лицето упражнява дейност като едноличен търговец и подлежи на задължително осигуряване като такова.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че Решение № 2153-15-60/17.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспорваният административен акт е издаден при наличие на материалноправните предпоставки за това и е съобразен с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Сливен за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172  от АПК, съдът

                            

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.Б., с ЕГН **********,***, срещу Решение № 2153-15-60/17.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-5234-2 от 11.01.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА С.П.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на  ТП на НОИ град Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

На основание чл.119, във връзка с чл.117, ал.2, б.“б“ от КСО Решението не подлежи на обжалване.