Р Е
Ш Е Н
И Е
№
373
гр.
Перник, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 25.09.2019 г., ІII-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело №
00399 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. К. – в качеството й на особен представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на К.Р., против решение № 602/15.04.2019 г. по гр.д. № 6516/2018
г. на РС– П., в частта му с която по предявените по реда на чл. 415 ГПК искове
от “Чез Електро България” АД срещу К.Р. е признато за установено, че ответникът
дължи: 1) сумата 745.45
лв. главница по незаплатена фактура № ********** от ***г. за периода 23.06.2017г. -20.09.2017 г. за обект с клиентски номер *** за адрес ***, издадена на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ във вр. с проверка от дружеството на *** г. за която е съставен Констативен протокол № 3020472, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане; 2) сумата
52.80 лв. законна лихва за забава за периода 10.10.2017 г. -
25.06.2018 г. по фактура № ********** от *** г. В
жалбата са изложени подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на решението и развити доводи,
че ищецът не е доказал, че за процесния период ответникът е потребител на
ел. енергия за битови нужди по см. на чл. 4, ал. 2 от ОУ, т.е. собственик или ползвател на обекта; не се доказва наличие на облигационно правоотношение, липсва основание за едностранна корекция от страна
на ищеца, тъй като за процесния период няма правила за това, които да са
издадени по силата на чл. 83, ал.1, т.6
от ЗЕ, като такава процедура не е предвидена и в ОУ за уреждане
отношенията между страните; ищецът не е доказал, че ОУ от 2010г. с изменени текстове са публикувани в
местен ежедневник и следователно не са влезли в сила, поради което ответницата
няма задължения по общите условия; липсата на процедура, респ. правото на ищеца
за едностранна корекция, означава, че няма процедура по доказване неправомерно
въздействие върху електромера, чрез който се отчита ел. енергията на обекта. Въз основа на изложеното се
иска отмяна на решението и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на
чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо – в обжалваната му част.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното
решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно измененията на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
§ 1, т. 41б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. с ДВ бр. 35/2015 г.,
потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или
б/ ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с
енергия. Същевременно, според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на "Чез Електро България" АД,
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия
за домакинството си. Гореизложеното налага
извод, че уважаването на предявения иск за установяване съществуването на задължение за начислена по
партида на ответника като корекция сума за консумирана и неотчетена електрическа енергия за апартамент № **,
находящ се в ***, предпоставя установяване наличието на облигационно
правоотношение с ответницата с предмет продажба /доставка/ на електрическа
енергия до процесния апартамент. По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК дружеството – ищец
носи тежестта да докаже, че към процесния период, за който е
извършена корекцията на сметката на абоната, между страните е съществувало
договорно правоотношение. Последното следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване, т. е. по начин, създаващ у съда сигурно убеждение във
верността на твърдението на ищеца. В отговора по чл. 131 ГПК
/л. 52 от първоинстанционното дело/ ответницата е оспорила изрично и качеството
си на потребител на ел.енергия за процесния имот, респ. че ищецът и ответницата са в отношение на продажба на ел. енергия, като
същите оспорвания се поддържат и във въззивнта жалба. При разпределение на
доказателствената тежест първоинстанционният съд в проекта за доклад по делото
/определението по чл. 140 ГПК – л. 54 от първоинстанционното дело/, обявен за
окончателен в с.з. на 15.02.2019г. - без възражения на страните,
законосъобразно е указал по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца кои са
релевантните факти и обстоятелства, които следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, от
които е наличието на облигационно правоотношение с ответника и качеството му на
потребител на ел. енергия по отношение процесния апартамент, като на ищеца е
указано, че не сочи доказателства, че ответникът има качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване на процесния имот.
Представените от
дружеството-ищец доказателства не са годни за надлежно установяване на
обстоятелството, че ответникът е бил собственик на процесния електроснабден
имот или че е имал качеството на вещен или
облигационен ползвател на същия. Извод за това,
че ответницата е потребител на електрическа енергия не би могъл да се изведе от обстоятелството, че на адреса й в ***
има открита на нейно име партида с клиентски № ***. Всъщност, единственото
доказателство в тази посока е констатацията на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, в посока, че в
дружеството има открита партида, със съответен номер, на името на К.Р. за адрес ***. Фактът, че при ищеца има открита партида
на името на ответника не означава непременно, че са се осъществили
предпоставките, по силата на които същият да придобие качеството на потребител
на ел. енергия. Същевременно се касае за въпрос, който е извън компетентността
на вещото лице, още повече, че констатираният факт се основава на данни,
предоставени от самото дружество-ищец. При липса на
данни относно начина на откриване на партидата не може да се приеме, че
ответницата е собственик или титуляр на вещно право на ползване или трето,
ползващо електроснабдения имот лице и че е в договорни отношения с ищеца във
връзка с доставката на електрическа енергия в процесния и като страна по
договора за продажба /доставка/ дължи заплащане на цената й, в случая на
коригираната такава. Като допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че според извършена справка за
адресна регистрация на ответника /л. 13 от заповедното
дело/,
същият е с постоянен и настоящ адрес, който
е различен от процесния електроснабден имот. По идентичен казус между същите страни и за същия електроснабден
имот, макар и за различен период, е постановено решение № 366/21.10.2019 г. по възз. гр. дело № 389/2019 г. на Пернишкия окръжен съд.
След
като по
делото не е доказано от ищеца наличието на
правнорелевантна връзка на ответника със собствеността и ползването на
процесния имот в исковия период, не може да се приеме, че същият има качеството
на битов клиент по смисъла на § 2а от ДР на ЗЕ, респ. на потребител на
енергийни услуги по смисъла на § 41б от ДР на ЗЕ, а оттук и че същият е страна
по договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия с дружеството, респ., че между страните е възникнало облигационно
отношение на посоченото в исковата молба основание. Това изключва пасивната
материална легитимация на ответника по вземанията, предмет на установителния
иск за посочения период и размер, поради което искът за главница, ведно със
законната лихва е неоснователен. При липса на първата основна предпоставка за
възникване на вземане срещу ответника, без правно значение е да
се обсъждат по същество останалите
спорни въпроси за наличието на законово основание за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електрическа енергия и дали корекцията е надлежно извършена през процесния
период
При недоказаност на главния иск, то акцесорният иск
за лихви за забава върху главницата, също е неоснователен.
При тези изводи обжалваното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част за уважаване на иска за главница, ведно със
законната лихва и мораторни лихви, като вместо това исковете се отхвърлят изцяло
като неоснователни. Въззивната жалба е основателна.
По разноските
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва
да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
в първоинстанционното исково и заповедно производство общо в размер на 608 лв.
Ответникът не доказва направени разноски в първоинстанционното
и въззивното производство, поради което такива не му се дължат.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не
се дължат разноски във въззивното производство.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият дължи в полза
на съда и държавна такса по въззивната жалба в минималния размер от 25 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 602/15.04.2019 г. по гр.д. № 06516/2018 г.
по описа на Районен съд – П., в обжалваната му част с която е признато за
установено, че К.С.Р., ЕГН ********** дължи на “Чез Електро България” АД, ЕИК
*********, сумата 745.45 лв. главница по незаплатена фактура № **********/***г. за периода 23.06.2017г. - 20.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението; сумата 52.80 лв. законна
лихва за забава за периода 10.10.2017 г. - 25.06.2018 г.,
както и в частта, в която К.С.Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “Чез
Електро България” АД, ЕИК ********* разноски за заповедното и исковото производство
в размер общо на 608 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК искове от „Чез Електро България” АД, ЕИК *********, *** срещу К.С.Р.,
ЕГН ********** от ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата
745.45 лв. главница по незаплатена фактура № ********** от ***г. за периода 23.06.2017г. -20.09.2017 г. за обект с клиентски номер *** за адрес ***, издадена на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ във вр. с проверка от дружеството на *** г. за която е съставен Констативен протокол №
3020472, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.07.2018г. до окончателното
изплащане; сумата 52.80 лв. законна лихва за забава за периода 10.10.2017 г. - 25.06.2018 г. по фактура № ********** от *** г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 4663/2018 г. по описа на РС – П.,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Първоинстанционното решение в останалата му
отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Чез Електро България” АД, ЕИК *********, ***, да
заплати по сметка на Окръжен съд - Перник, сумата 25 лева – държавна такса за въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.