Решение по дело №198/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

 

Административното дело е образувано по жалба от П. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо рег. № 804000-1803/11.02.2025 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.

В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт с изложени фактически и правни съображения и се моли съда да отмени същия. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. С. Р. от АК - С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата основания. Претендира разноските по делото и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не представя и становище по жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С вх. № 804000-1212/29.01.2025 г. П. М. депозирал до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен молба за връщане на СУМПС, като предадено след изтичане на предвидения шестмесечен срок, а и при обстоятелството, че не се е ползвало, предвид изгубване и е предадено в деня на неговото намиране.

В отговор на молбата, с писмо рег. № 804000-1803/11.02.2025 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен уведомил М., че към момента същата не може да бъде удовлетворена.

По делото са приети представени от ответника писмени доказателства, от които се установява, че на 01.01.2023 г. за четири нарушения по ЗДвП срещу П. М. бил съставен АУАН № 1, въз основа на който на 16.01.2023 г. Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен издал НП № 23-0455-000001, с което за установените нарушения наложил на П. М. административни наказания „глоба“ в общ размер на 2 040,00 лева и постановил лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Отново въз основа на установяванията в АУАН на 03.01.2023 г. Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0455-000001, в която мярката е обективирана като „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Законосъобразността на тази заповед била установена и потвърдена по реда на съдебния контрол в производство по адм.д. № 31/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, в което с постановеното Решение № 73/31.03.2023 г. жалбата на М. срещу акта била отхвърлена.

По доказателствата е представена съставена на 17.08.2023 г. декларация от М., в която същият заявил, че през м. януари 2023 г. е изгубил СУМПС и е запознат, че същото ще бъде обявено за невалидно.

СУМПС [номер] М. представил в РУ – Твърдица на 12.01.2024 г., което се установява от съдържанието на писмо рег. № 4550-838/16.01.2024 г. на Началник РУ – Твърдица, с адресат Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.

Писмо рег. № 84-000-1803/11.02.2025 г., обективиращо оспорения отказ не било връчено на жалбоподателя М. към датата на подаване на настоящата жалба, като последният бил уведомен за неговото съдържание устно на 28.03.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество същата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е административен отказ за извършване на фактическо действие по връщане на СУМПС на неговия притежател, постановен от длъжностно лице, оправомощено с вътрешноведомствен акт да изпълнява функциите на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен. Съобразно изискването на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с визираните от оспорващата страна отменителни основания.

Актът е постановен в писмена форма, но при преценка на неговото съдържание и представените писмени доказателства, съставляващи административната преписка, съдът намира, че същият не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове (писмена). Съгласно цитираната процесуална норма, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно своите права и законни интереси. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност, като липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, допустимо е мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в този случай в мотивите на издадения административен акт следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят П. М. е уведомен, че молбата му за връщане на СУМПС не може да бъде удовлетворена, което волеизявление съставлява по същество отказ за връщане на СУМПС, без да са изложени каквито и да било съображения, съставляващи мотиви на акта. В оспорения писмен отказ липсва посочено конкретно правно основание, което да е обвързано и предпоставено от също конкретно посочени фактически установявания, което обуславя невъзможност за адресата на акта да установи причината, мотивирала органа да откаже връщането на индивидуалния удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В идентично положение е поставен и съдът, който, след като е сезиран с оспорване, е препятстван при извършване на дължимата преценка за законосъобразност. Последната не може да се основава на догадки и предположения както относно факти, така и досежно приложими правни норми, обусловили постановяване на контролирания по отношение на неговата законосъобразност административен акт. Доколкото предметът на съдебен контрол е законосъобразността на акта, а неговата същностна част са мотивите, съобразно чл. 59 ал. 1 т. 4 от АПК, то за осъществяване на надлежна съдебна проверка е необходимо и задължително ясното и в достатъчна степен конкретно посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е формирано крайното волеизявление на административния орган.

Както се посочи по–горе, допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в процесния случай такава препратка липсва. В хода на съдебното производство от страна на административния орган не е проявена и никаква процесуална активност, в т.ч. при събиране на доказателствата.

В обжалваното писмо липсва посочване както на фактическо, така и на правно основание, което да обоснове формираното от административния орган властническо волеизявление, с която се засягат права и законни интереси на адресата на акта и настоящ оспорващ. Действително, както се отбеляза по-горе, няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на провеждане на административното производство и е приложен към преписката, но в процесния случай такъв не се установява. Налице е пълно отсъствие на фактическо и правно основание за постановения административен акт, обективираща отказ за връщане на български личен документ, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146 т. 2 от АПК. Липсата на мотиви в акта препятства и извършването на пълноценен и всеобхватен съдебен контрол на процесния административен отказ, доколкото проверката за законосъобразност, дължима от съда, не може да се основава на предположения, догадки и хипотези, както и не може да бъде извличана от отменителните доводи в жалбата или представените доказателства.

Изложеното по-горе налага извода, че административният акт е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая, респ. формирани въз основа на същите правни изводи и гарантиране правото на защита на заявителя/молителя, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт.

 

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане от оспорващата страна за присъждане на разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. Действително извършените такива са в размер на 10,00 (десет) лева заплатена държавна такса, а адвокатското възнаграждение следва да се определи, съобразно посоченото в представения Договор за правна защита и съдействие от 13.06.2025 г., а именно – по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1 000,00 (хиляда) лева на основание минималния размер, посочен в нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така определените разноски в общ размер на 1 010,00 (хиляда и десет) лева следва да се възложат в тежест на юридическото лице, част от чиято структура е ответният административен орган – ОД на МВР - Сливен, съобразно разпореденото в чл. 143 ал. 1 от АПК. Същите следва да се присъдят, както следва: 10,00 (десет) лева в полза на жалбоподателя и 1 000,00 (хиляда) лева в полза на процесуалния представител адв. С. Р. от АК-С.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на П. И. М., с адрес [населено място], [улица]отказ за връщане на СУМПС, обективиран в писмо рег. № 804000-1803/11.02.2025 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен.

 

ИЗПРАЩА преписката на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на П. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сума в размер на 10,00 (десет) лева, представляваща сторените в производството разноски – заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на адвокат С. И. Р. от АК – Сливен, личен № **********, със служебен адрес [населено място], [улица], ** сума в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в производството.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.