РЕШЕНИЕ
№ 11760
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110157752 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. В. И. срещу
ЮЛ, с която предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 14326 лв., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 3239/2010 г. по описа на СРС,
63 състав, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди, че на ответникът бил придобил процесното вземане,
което фигурирало под № 116624 в Централния кредитен регистър на БНБ.
Поддържа, че за вземанията е изтекла погасителата давност. Моли съда да
уважи иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа исковата молба, моли за постановяване на решение при
признание на иска и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80
от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който заявява, че признава иска по основание и размер. Моли съда на
основание чл. 78, ал.2 ГПК разноските да останат в тежест на ищеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата
молба ответникът, е заявил, че признава исковете, а в открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска. Не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът, на
основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при
признание на иска.
1
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски, като страната
претендира сумата от 573 лв., платена държавна такса и 1000 лв.
възнаграждение за един адвокат. В случая по делото е представен единствено
пълномощно за процесуално представителство. Съгласно т. 1 от тълкувателно
решение № 6/2012 г. по тълк. д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. Доколкото в случая не са представени
доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение
претенцията следва да бъде оставена без уважение. Настоящият състав намира
за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК. По
делото дружеството ответник е признало иска, но с извънпроцесуалното
поведение на представляващите го лица е довело до необходимост от
предявяването на настоящия иск, поради което направеното възражение се
явява основателно. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило
предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. В настоящия случай поведението на ответника е такова, че същият е
демонстрирал претенция по отношение на погасените по давност задължения.
От представената информация от Централния кредитен регистър към БНБ по
отношение на ищеца е видно, че същият има активни кредити, в т. ч. и
процесния, т. е. ответникът е подал информация за наличието на процесните
задължения. Още повече, че по делото е представено и уведомление, с което
ищецът е уведомен за извършената цесия и за придобиване на вземането от
страна на ответника. От представените доказателства се установява, че към
момента на предявяване на исковата претенция – 30.09.2024 г., ответникът е
претендирал процесното задължение на ищеца, което е погасено по давност. С
оглед на гореизложеното твърдението на ответника, че не бил станал причина
за завеждане на делото се явява неоснователно и сторените разноски от ищеца
следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. В. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***************, чрез адв. Т. Й., срещу ЮЛ,
ЕИК ******************** със седалище и адрес на управление
******************“, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК, че Г. В. И. не дължи на ЮЛ сумата от 14326 лв., за която сума е
издаден изпълнителен лист от 01.02.2010 г. по ч.гр.д. № 3239/2010 г. по описа
на СРС, 63 състав, поради погасяването им по давност.
2
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *************** със седалище и адрес на
управление ***********************, да заплати на Г. В. И., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ***************, чрез адв. Т. Й., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 573 лв. - разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3