Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 11.10.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2498 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.10.2018г., гр.д.54264/17г., СРС, 125 с-в
отхвърля предявения от Ю.М.Г. иск с правно основание чл.405, ал.1 вр. чл.384, ал.2, т.1 КЗ за осъждане на З. „Б.И.“ АД да
заплати на ищеца сумата 3 000 лева - обезщетение за имуществени вреди на лек
автомобил по застраховка „Автокаско“, сключена с „П.Л.Б.“
ЕООД за увредени: предна броня, ляв преден калник, десен праг, заден десен
калник, задна броня, отхвърля предявения от Ю.М.Г. против „П.Л.БГ“ иск за сумата
3 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
задължението на ответника да уведоми ищеца за условията по договора за
застраховка „Автокаско“, сключен със З. „Б.И.“ АД,
както и за допускане на дописване в протокол от 08.08.2016г. за оглед на щети
върху лекия автомобил, извършен от оторизиран представител на застрахователя,
което съставлява злепоставяне интересите на лизингополучателя, осъжда ищеца да
заплати на З. „Б.И.“ АД сумата 350 лева – разноски и на „П.Л.БГ“ сумата 1 200
лева - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца Ю.М.Г.. Счита, че неправилно се кредитира дописването на ръка в
протокола за оглед от 08.08.2016г. на автомобила за съществуващи щети, само въз
основа на показанията на свидетеля С., който е в служебна зависимост от
подизпълнителя на ответника-застраховател. В протокола не е посочено името на
свидетеля, нито дата и причина за дописването. От представените снимки е видно
наличието само на една драскотина върху калник. Вещото лице се произнася за
наличие на щети към 08.08.2016г., без налични данни, освен свидетелските показания.
Липсва протокол за технически преглед преди сключване на застрахователния
договор. Не е задълбочено обсъдено установеното от свидетеля Б., извършил оглед
заедно с ищеца 1 месец преди сделката и веднага след нея. Този свидетел и при
двата огледа определя състоянието на автомобила като перфектно, отлично и
безупречно. Затова щетите са резултат от последващото ползване на автомобила от
ищеца през м.07.2017г. Лизингодателят е неизправна
страна спрямо задължението си по лизинговия договор да уведоми ищеца, като лизингополучател,
за условията на договора за застраховка. Допуснатото от лизингодателя
дописване в протокола за оглед от 08.08.2016г. води до злепоставяне на интересите на ищеца. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете З.
„Б.И.“ АД и „П.Л.Б.“ ЕООД оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са главен иск с правно основание чл.405,
ал.1 вр. чл.384, ал.2, т.1 КЗ ЗД срещу „Б.И.“ АД и
евентуален иск по чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД срещу „П.Л.БГ“.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които
се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати нови
доказателства, а именно поискания от жалбоподателя преразпит
на свидетел, като ненужен. Решението следва да се потвърди и по съображения,
основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им,
оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
По силата на договор за финансов лизинг от 08.08.2016г.
ответникът „П.Л.Б.“ ЕООД предоставя на ищеца Ю.М.Г. лек автомобил срещу
заплащане на анюитетни вноски.
Видно от приемо-предавателен протокол от 10.08.2016г.,
лизинговият автомобил е предаден на ищеца.
С договор за застраховка „Автокаско“ и „Гражданска
отговорност“ от 08.08.2016г., ответникът-лизингодател
„П.Л.Б.“ ЕООД застрахова лизинговата вещ при ответника-застраховател З. „Б.И.“
АД в полза на ищеца.
На
08.08.2016г. е съставен протокол за оглед, заснемане
и информационно обслужване на автомобила. Под
текста „данни за извършен оглед“ е дописан ръкописен текст „пр.л.
калник, - боя, пр.броня - боя, з.броня- боя, д.праг-боя“.
Съдържанието на ръкописното дописване в протокола се
оспорва от ищеца като невярно и извършено след подписването на протокола. Касае
се за оспорване на частен свидетелстващ документ по чл.180 ГПК, чието
съдържание не се ползва с обвързваща доказателствена сила, поради което
обективираните в него спорни факти, подлежат на пълно доказване от ответника З.
„Б.И.“, каквото успешно е проведено.
По реда на чл.178, ал.2 ГПК, съдът оценява
доказателствената сила на този документ с добавка между редовете, с оглед
всички обстоятелства по делото. В потвърждение, че към момента на огледа и сключването
на застрахователния договор, върху автомобила реално съществуват щетите,
посочени в протокола за оглед, са съвпадащите и взаимно допълващи се данни от
показанията на свидетеля Б., съставените при огледа снимки и заключението на САТЕ.
Вещото лице констатира, че направените при огледа снимки, на които е изобразена
дата 08.08.2016г., отразяват наличните щети към същия момент. Свидетелят Б.
изяснява, че именно тези щети констатира при извършването на огледа. Описва ги
допълнително на ръка в протокола, който предварително изготвя, защото не бил
уведомен, че автомобилът е втора употреба.
При извършената по реда на чл.172 ГПК преценка на
показанията на свидетеля Б., следва да се отчете евентуалната негова
заинтересованост от изхода на делото, щом като е служител при подизпълнителя на
застрахователя. Независимо от това, показанията са логични, последователни,
подкрепят се от останалите обсъдени писмени доказателства и не са опровергани
или разколебани с други доказателствени средства, поради което съдът ги
възприема.
Не следва да се ценят като недостоверни в противоречащата
им част показанията на свидетеля С., че при извършените от него и ищеца оглед
на автомобила 1 месец преди предаването му (с протокол от 10.08.2016г.) и оглед веднага след това, състоянието на автомобила е
перфектно, отлично и безупречно. В тази част, показанията не са подкрепени с
никакви други писмени или гласни доказателства и този свидетел също е вероятно
заинтересован от благоприятния за ищеца изход на спора, като негов приятел,
поради което не следва да се кредитират.
След като при възникване на правоотношението по
застраховка „Автокаско“, върху застрахования автомобил вече са налични
имуществените вреди, за които се претендира застрахователно обезщетение, искът
по чл.405, ал.1 вр. чл.384, ал.2, т.1 КЗ срещу „Б.И.“
АД е неоснователен.
Неоснователен е и евентуалният иск по чл.82 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД срещу „П.Л.БГ“.
Въпреки неправилно словесно определената квалификация
на иска за обезщетение от деликт, първоинстанционният съд обсъжда правнорелевантните факти относно иска за договорна
отговорност за вреди, причинени от неизпълнение на задължение, произтичащо от
договор, поради което решението е процесуално допустимо в тази част.
Не се доказва лизингодателят
да е неизправна страна спрямо задължението си по лизинговия договор да уведоми ищеца,
като лизингополучател, за условията на договора за застраховка. Това задължение
произтича и пряко от закона - чл.384, ал.1 КЗ, предвиждащ, че преди сключване
на застрахователен договор между лизингодател и застраховател по повод на лизингово имущество, в случаите на
финансов лизинг, лизингодателят е длъжен да получи
изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя по условията на
застрахователния договор. Обстоятелството, че ищецът предварително е уведомен
за условията на застрахователния договор и дава писмено съгласие за тях се
установява чрез заявеното от негово име в горния смисъл предварително писмено
съгласие по чл.384 КЗ от 06.08.2016г. на трето за спора лице „Порше Иншурънс Брокер БГ“ ЕООД,
овластено с тези права от ищеца с договор за поръчка от 02.08.2016г.
Не се доказва допуснатото от лизингодателя
ръкописно дописване в протокола за оглед от 08.08.2016г. да води до
злепоставяне на ищцовите интереси. Дописването е
извършено от представител на застрахователя, извършил огледа и не е в
противоречие със закона или договореното.
Още по-малко се установява пряка причинно-следствена
връзка между неизпълнение на посочените задължения на лизингодателя
и претендираните вреди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
З. „Б.И.“ АД реализира разноски за 300 лв. – платено в брой възнаграждение за
един адвокат, а въззиваемият „П.Л.Б.“ ЕООД 540 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.10.2018г., гр.д.54264/17г., СРС, 125
с-в.
ОСЪЖДА Ю.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, *** сумата 300 лв.
– разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Ю.М.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „П.Л.Б.“ ЕООД, ***, комплекс
БПС „Бизнес парк София“ № 1, бл.**** сумата 540 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.