Р Е Ш Е Н И Е
№ 411/25.03.2022 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на двадесет
и втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 2270/2021 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, във връзка
с чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от И.Й.Н. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Д. ***,
против заповед № 2306/18.08.2021 година на заместник – кмет „СИРР“
(„Строителство, инвестиции и регионално развитие“) на Община Б. (лист 3 - 9).
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя и на заинтересованата страна К.Й.Н. с ЕГН ********** е
наредено да премахнат строеж, установен като „незаконен“, представляващ „пристройка“
– допълващо застрояване (под № 2 от помощната схема) с приблизителна застроена
площ от 48,00 м², намираща се в поземлен имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на град Б., УПИ VI-5010413 в кв. 35 по плана на
село М., община Б., с административен адрес – община Б., село М., улица „Стефан
Караджа“ № 22 (лист 13 - 15).
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че тя е нищожна, на основание чл. 177
ал. 2 от АПК поради противоречието си с предходно постановен съдебен акт.
Заявява се, че заповедта е и материално незаконосъобразна, защото е в
противоречие с издадено и влязло в сила разрешение за строеж (РС) №
50-3/07.09.2015 година, в което, освен ограда, е предвидено и изграждането на
лятна кухня и три стопански постройки, а процесният строеж е идентичен с част
от разрешеното.
Иска се отмяна на заповедта.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя доразвива подробно аргументите за незаконосъобразност на
заповедта.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Излага
подробни съображения за законосъобразност на административния акт. Активно
участва в извършените процесуални действия Иска жалбата да бъде отхвърлена.
Своевременно депозира писмена защита и претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
Жалбоподателят Н. и заинтересованата страна К.Н. се
легитимират като съсобственици на имот с идентификатор ***по кадастралната
карта на град Б., представляващ УПИ VI-5010413 в кв. 35 по плана на село М.,
община Б., с административен адрес – община Б., село М., улица „Стефан Караджа“
№ 22, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 6/28.05.2011
година на помощник – нотариус по заместване на нотариус № 133 в регистъра на
Нотариалната камара, том II, рег. № 1720, дело 175/2011 година (лист 32 - 33).
С разрешение за строеж № 50 – „З“/07.09.2015 година на
началника на отдел „КРА“ в Община Б., на И.Н. и К.Н. е разрешено изграждането
на строеж „Плътна ограда с Н=2,20 м по регулационните граници на УПИ VI-5010413 с УПИ V-5010412, УПИ VII- 5010414, УПИ XVI-5010570 и УПИ XVII-5010421, като
същата ще се изпълни изцяло в собственото място и ажурна ограда, от плътната
част до 0,60 м височина и ажурна част с Н до 2,20 м по уличната регулация на
УПИ VI-5010413 в кв. 35 по плана на село М., лятна кухня и три броя стопански
постройки в УПИ VI-5010413 в кв. 35 по плана на село М.“, шеста категория, като
за обекта е било изготвено конструктивно становище и ситуационна скица (лист 29
– 31, 28 и 34 - 41).
На 07.01.2020 година с жалба, адресирана до началника
на отдел „КСВЕ“ в Община Б., С.Б., като собственик на недвижим имот с
административен адрес село М., улица „Стефан Караджа“ № 20 (съседен на имота на
н.), е сезирал общинската администрация за наличието на предполагаемо незаконно
строителство, извършено в имота на н. – „оградна стена от западната страна на
имота“, която е с височина 2,60 – 2,80 м вместо с разрешената височина 2,20 м,
„незаконна постройка“ в северната част на имота, „оградата в източната част на
имота“, която не е на минимално необходимото отстояние от съседния имот. В
жалбата е направено и позоваване на предходно подавани жалби от същия
сигнализатор (лист 43).
На 22.01.2021 година служител в отдел „БКСВЕ“ е
извършил проверка на обект „Постройка – допълващо застрояване“ в УПИ VI-5010413
в кв. 35 по плана на село М.. При проверката е констатирано, че в
североизточната част на имота К.Н. и И.Н. са изградили постройка,
представляваща допълващо застрояване (под № 2 в изготвената помощна схема) с
приблизителни размери 5,10/9,40 м, с приблизителна обща застроена площ от 48,00
м² и средна височина 2,50 м, както и че тя е долепена до строеж „Постройка
– допълващо застрояване“ (с № 1 от помощната схема). Установено е, че
конструкцията на постройката се състои от ивични основи, стоманобетонов пояс и
колони с приблизителни размери 0,20/0,25 м, че покривът е изпълнен от дървена
конструкция и е покрит с ламарина, а ограждащите зидове от изток са извършени
със стоманобетонови блокчета, свързани със стоманобетонови колони. Констатирано
е, че от южната и западната страна на постройката ограждащият зид е изграден от
стоманобетонови блокчета и винкелови рамки за остъкляване, че височината на
постройката в западната част е приблизително 2,70 метра, а в източната част –
приблизително 2,00 метра, както и че строежът не е нанесен в предходни и
налични кадастрални планове на село М.. След служебно извършено геодезично
заснемане на постройките в имота на н. е установено, че строежът е изпълнен в
непосредствена близост до регулационната граница с УПИ VI-5010414 в кв. 35, а
също и че на място няма изпълнена ограда по общата регулационна граница между
двата имота. З процесната постройка при проверката е установено, че тя няма
одобрен проект, не е извършено съгласуване с контролните органи и не е издавано
разрешение за строеж. Изготвен е констативен акт № „З“ – 2/22.01.2021 година,
към който е приложена и помощна схема на установеното застрояване, описано при
проверката (лист 20 - 23)
Констативният акт е връчен на И.Н. и на К.Н. на датата
на съставянето му – 22.01.2021 година (лист 23).
н. не са оспорили констатациите в акта.
На 18.08.2021 година заместник – кметът с ресор „СИРР“
на Община Б. е издала заповед № 2306/18.08.2021 година, с която е разпоредила
премахването на обекта, описан в констативния акт. Като допълнителен мотив за
незаконосъобразност на строежа, административният орган е допълнил, че след
проверка в техническата служба на център за административно управление „Зора“
(в чиито териториален обхват е село М.), е констатирано, че по ПУП за УПИ
VI-5010414 в кв. 35 няма предвидено допълващо застрояване на регулационната
граница с УПИ, собственост на жалбоподателя и заинтересованата страна. Описани
са документите, съхранявани от общинската администрация за разрешеното
строителство през 2015 година и е направен извод, че строежът, описан в
констативния акт, не разполага с необходимите строителни книжа, а това
обстоятелство го квалифицира като незаконен.
По делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (лист 71 - 72).
Вещото лице е изследвало местонахождението на строежа,
размерите и конструкцията му. От заключението се установява, че постройката е
изпълнена в източната част на ПИ с идентификатор ***в УПИ VI – 5010413 и
УПИ VII –
5010414 в кв. 35 по плана на село М., като е долепена по северната си стена до
изграден строеж – допълващо застрояване под № 1 в помощната схема на
констативния акт, съставен в административното производство. Според експерта,
процесният строеж е едноетажен с размери 5,00/9,60 метра и е с площ от 48
м². след извършено измерване на място експертът е установил, че
обследваният строеж съответства на строеж „стопанска постройка, долепена до
лятна кухня“, описан в заповед № 2314/27.08.2018 година на заместник – кмета по
строителство и инвестиционно развитие в Община Б., чиято законосъобразност е
била проверявана по адм .д. № 2803/2018 година по описа на АдмС – Б.. Самият
строеж е описан от вещото лице като ивични стоманобетонови основи, стоманобетонов
пояс, бетонова настилка и стоманобетонови колони, обхванати от стоманобетонов
пояс, с едноскатен покрив от метална покривна конструкция, ПДЧ – плоскости и
ламарина. Външните стени са описани от експерта като зидария от бетонови
блокчета, свързани с колоните. В заключението е посочено, че източната фасадна
стена е без отвори със средна височина около 1,60 м, а на западната фасада (със
средна височина около 2,20 м) са монтирани две врати с остъкляване в метални
рамки между тях. Установено е, че по южната фасада на постройката (със средна
височина 1,80 м) също има изпълнено остъкляване с метални рамки, а северната
стена е обща с постройка № 1 от схемата (лятна кухня). Вещото лице е приело, че
строежът е изграден като продължение на лятната кухня и е с предназначение –
второстепенна стопанска постройка за складови нужди, като строителната
конструкция и конструктивните елементи не се отклоняват от предвидените в
инженерното становище. Според експерта, налице е несъответствие с инженерното
становище към РС № 50 – „З“/07.09.2015 година, състоящо се в това, че
покривната конструкция е метална, покрита с ламарина, а не дървена с дъсчена
обшивка, покрита с битумни керемиди. Направен е извод, че местонахождението,
вида на строителната конструкция и предназначението на строежа съответстват на
наличните строителни книжа. Отделно от установеното, вещото лице е
констатирало, че по общата регулационна граница между УПИ VI – 5010413 и УПИ
VII – 5010414 в кв. 35 по плана на село М. има частично изпълнена масивна
ограда, започваща от югоизточния край на имота и достигаща в близост до
процесния строеж. Не е изпълнена оградата в частта от улицата по продължение на
извършеното застрояване между УПИ VI и УПИ VII, поради което покривната
конструкция не е „стъпила“ върху ограда, както е предвидено в инженерното
становище, а лежи върху източната фасадна стена на сградата.
Като доказателство за компетентността на органа –
издател на административния акт, в преписката по делото е представена заповед №
3379/08.11.2019 година на кмета на община Б., по силата на т. 22 от която
заместник – кметът с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ е
оправомощен да издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до
шеста категория на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ (лист 10 - 12).
От съда е изискано заверено копие от решение №
2333/11.12.2018 година по адм. д. № 2803/2018 година по описа на
Административен съд – Б.. От решението е се установява следното.
Със заповед № 2314/27.08.2018 година, издадена от
заместник - кмет на Община Б., на И.Н. и К.Н. е спряно изпълнението на всички
видове строителни и монтажни работи (СМР) и е разпоредено в срок до 31.10.2018
година изпълнените второстепенни постройки в имота - лятна кухня, три броя
стопански постройки и масивната ограда с приблизителна дължина 18 м и височина
2,80 м от котата на по-ниския прилежащ терен по западната граница на имота да
се приведат в съответствие с разрешение за строеж № 50 -„З“/07.09.2015 година и
конструктивното становище на инж. Ю.Г. с рег. № 03873 на КИИП, с технически
контрол № 0307/2015 година, неразделна част от разрешение за строеж № 50 -
„З“/07.09.2015 година.
С решение № 2333/11.12.2018 година по адм. д. №
28.03.2018 година на АдмС - Б. заповед № 2314/27.08.2018 година
е отменена. Съдът е приел, че строежът, описан в заповедта, е в съответствие
със строителните книжа, че във волеизявлението на административния орган има
допуснат съществен процесуален порок и че не са налице материалноправните
предпоставки за спиране на изпълнението на стоежа и забраната на достъпа до
него. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 03.01.2019 година (лист 62
- 65).
При така описаната фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е допустима.
Подадена е срещу административен акт, за който е
предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са
засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния
орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обект, за който се
твърди, че е незаконен. Жалбата е подадена в законоустановения срок –
административният акт е връчен на жалбоподателя на 30.08.2021 година, а жалбата
е постъпила в регистратурата на Община Б. на 13.09.2021 година (в срока по чл.
215 ал. 4 от ЗУТ).
Затова оспорването следва да бъде разгледано по
същество.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във
връзка със строителството.
Административният акт е издаден от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство
на територията по чл. 5а.
От съдържанието на т. 22 от представената по делото
заповед № 3379/08.11.2019 година на кмета на общината е установява, че кметът е
възложил на заместник – кмета с ресор
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ издаването на заповеди за
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, на основание
чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Издател на оспорената заповед е именно този заместник –
кмет. Възлагането е съобразено с възможността, предоставена от чл. 225а ал. 1
от ЗУТ. Оправомощеният е административен орган със специална компетентност,
длъжностно лице - служител в общинската администрация. Строежът попада в
предметните граници (категориите строежи), за които кметът или упълномощен от
него служител може да разпорежда премахване. Затова съдът приема, че
обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган.
Неоснователно е възражението в жалбата - за нищожност
на заповед № 2306/18.08.2021 година на заместник – кмет „СИРР“ поради
противоречие с решение № 2333/11.12.2018 година по адм. д. № 28.03.2018 година
на АдмС – Б., на основание чл. 177 ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 177 ал. 2 от АПК, актове и действия на
административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на
съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността
или да поиска от съда да я обяви.
Заповед № 2314/27.08.2018 година на заместник – кмет
„СИРР“ и заповедта, обжалвана в настоящото производство, са издадени от един и
същ административен орган, имат едни и същи адресати и се отнасят до един и същ
материален обект – в случая постройката, представляваща допълващо застрояване,
описана под № 2 в помощната схема към констативния акт, съставен на 22.01.2020
година. С това, обаче, общото между двата административни акта се изчерпва.
Заповед № 2306/18.08.2021 година е с правно основание чл. 224а ал. 1 във връзка
с чл. 154 ал. 1 т. 5 от ЗУТ – за спиране
изпълнението и забраната на достъп до строеж, за който е установено, че се
изпълнява при съществено отклонение от одобрените строителни книжа. Тази
заповед е отменена с решение № 2333/11.12.2018 година по адм. д. № 28.03.2018 година
като от материалноправна страна е установено, че има отклонение при
строителството, но то няма съществен характер. Настоящата заповед е с правно
основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 148 ал. 1 и чл. 137 ал. 3 от ЗУТ, и е
свързана с установената от издателя си пълна липса на строителни книжа за
изградената пристройка от допълващото застрояване, поради което е разпоредено
нейното премахване. Налице е друго/различно правоотношение между
същите страни, съответно – административен акт, издаден при други фактически и юридически мотиви,
пораждащ други/различни (но също
неблагоприятни) правни последици за адресатите си. По изложените съображения,
съдът приема, че не е налице идентичност между процесното правоотношение и
спора по адм. д. № 2803/2018 година, а оттам – че решаването на спора по адм.
д. № 2803/2018 година не предпоставя поведението и действията на издателя на заповед
№ 2306/18.08.2021 година, следователно не е налице и хипотезата на чл. 177 ал.
2 от АПК, обуславяща нищожност на заповед № 2306/18.08.2021 година.
В образуваното административно производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта. Констативният
акт е съставен след сезиращо писмо от трето лице – съсед, в което са изложени
множество твърдения за многобройни нарушения, извършени при изграждането на
сградите в имотите на жалбоподателите (лист 43). По подадения сигнал е
извършена надлежна проверка, резултатите от която са отразени в констативен акт
№ „З“ – 2/22.01.2020 година. в административното производство са конституирани
всички лица, чиито права и законни интереси биха били засегнати от издаването
на крайния акт – в случая И.Н. и К.Н.. Констативният актът е връчен на И.Н. и К.Н.,
като им е дадена възможност да представят възражения – възможност, от която те
не са се възползвали (лист 20 – 23 и 19).
По материалната законосъобразност на заповедта.
Съгласно чл. 148 ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Нормата на чл. 137 ал. 3 от ЗУТ предвижда, че
строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и
по реда на този закон.
В случая, изграждането на процесната постройка е
разрешено с разрешение за строеж № 50 -„З“/07.09.2015 година и изготвеното към
него конструктивно становище на инж. Ю.Г. с рег. № 03873 на КИИП, с технически
контрол № 0307/2015 година, неразделна част от разрешението за строеж. Този факт
се установява както от мотивите на
решение № 2333/11.12.2018 година по адм. д. № 28.03.2018 година, така и от
изводите на вещото лице, назначено по настоящото съдебно производство.
От експертизата се установява, че е налице пълно
съответствие между размерите, местоположението, строителната конструкция и вида на конструктивните елементи на
сградата, описана в конструктивно становище към влязлото в сила разрешение за
строеж, от една страна, а от друга - строежът, описан в обжалваната заповед.
Несъответствие със становището има единствено по отношение на материалите, от които е изградена
покривната конструкция на пристройката. Това несъответствие, обаче, не прави
сградата, изпълнена без необходимите строителни книжа, а представлява
несъществено отклонение в хода на строителството, както е преценено по влязлото
в сила решение по адм. д. № 28.03.2018 година, поради което не е основание за
издаване на заповед за премахване на строежа.
Съгласно чл. 170 ал. 1 от АПК, административният орган
и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да
установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Предвид цитираното разпределение на доказателствената
тежест в съдебното производство, върху ответника по делото е възложена тежестта
да докаже наличието на правните и фактическите основания за издаването на
заповедта за премахване на сградата.
Процесната сграда е построена въз основа на издадено
разрешение за строеж, а отклоненията, установени при изграждането ѝ,
нямат съществен характер и не са основание за разпореденото премахване. В
случая не се установяват нито фактическите нито материалноправните основания за
премахването на постройката, описана в обжалваната заповед. Затова заповедта
следва да бъде отменена.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в производството, съобразно чл. 143 от АПК. Отмяната на заповедта
има за последица удовлетворяване на оспорването, защото така в правната сфера на
жалбоподателите няма да настъпят неблагоприятните правни последици от
принудителното изпълнение на административния акт.
От процесуалния представител на жалбоподателя са
представени доказателства за сторени разноски в общ размер 1 410 (хиляда четиристотин и десет) лева, от
които - 10 лева внесена държавна такса,
300 лева възнаграждение на вещото лице и 1100 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение (лист 47, 67 и 58). Тези разноски и заплатеното възнаграждение
нямат прекомерен характер с оглед нормите на Наредба № 1/09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъдат заплатени
от Община Б. – юридическото лице, в чиято структура е административният орган –
издател на заповедта.
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № 2306/18.08.2021 година на заместник –
кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б..
ОСЪЖДА
Община Б. да заплати на И.Й.Н. с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Д. ***, сумата
от 1 410 (хиляда четиристотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: