РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело №
20253000500171 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 1052/18.10.24г.,
поправено с решение № 199/26.02.25г., постановени по гр. д. № 1747/20г. на
ОС-Варна, с което е отхвърлен иска й за отнемане на незаконно придобито
имущество, както следва:
1. от С. Д. С. от гр. Варна - на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
141 от ЗОНПИ:
1.
1. недвижим имот, представляващ 11.33 кв.м. идеални части
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о.
„Пчелина“, ул. „Георги Черкелов“ № 18, с идентификатор
10135.3506.468 по КККР на гр. Варна, които идеални части по
одобрен инвестиционен проект са индивидуализирани и ще се
ползват като ПАРКОМЯСТО № 2, разположено във вътрешния двор
на жилищната сграда, при граници съгласно архитектурен проект-
1
ситуация: паркомясто № 1, вътрешен двор, паркомясто № 3,
вътрешен двор;
2. мотопед, Сузуки АИ 50, рег. № **;
3. сумата в размер на 300 лв., представляваща стойността на лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **, към датата
на бракуване;
4. сумата в размер на 9 500 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7
ЕР Реихе, рег. № **.
2. от С. Д. С. и В. Я. Г. - на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
141 от ЗОНПИ:
1. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с. о.
„Пчелина“, ул. „Георги Черкелов“ № 18, представляващ
ПАРКОМЯСТО № 1, разпределено за ползване към апартамент №
31, находящо се във вътрешния двор по проекта на построената в
този имот жилищна сграда, с площ от 11.30 кв.м. от поземления
имот, при граници: паркомясто № 2 и от три страни вътрешен двор,
КАКТО И 51.31 кв.м. идеални части от посочения поземлен имот
с идентификатор 10135.3506.468, целият с площ от 1 873 кв.м.;
2. недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“ № 468,
ет. 4, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 10135.3506.468.3.31 по КККР на гр. Варна,
представляващ апартамент № 31, със застроена площ от 91.85
кв.м., ведно с 14.22 кв.м. ид. ч. от общите части на сграда № 3 и от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот с
идентификатор 10135.3506.468;
3. от В. Я. Г. от гр. Варна - на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл.
141 от ЗОНПИ - лек автомобил, марка „БМВ“, модел Х5, рег. № **,
и Комисията е осъдена да заплати на С. Д. С. и В. Я. Г. сумата от 2 343 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
Счита се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при
нарушение на материалния закон по подробно изложени съображения.
Поддържа се, че понятието „значително несъответствие“ е специално и
2
представлява разликата между имущество и нетен доход, което според
ЗОНПИ следва да е над 150 000 лв. Несъответствието обхваща целия
проверяван период и цели да установи дали е налице превишение на
придобитото имущество над чистия разполагаем доход. Поради това,
поставеното от съда изискване стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на период, да е над 150 000 лв. е в нарушение
на материалния закон. Като аргумент, че законодателят не е въвел като
предпоставка за отнемането претендираното за отнемане имущество да е на
стойност над 150 000 лв., се привежда отхвърлянето на редакция на закона,
изискваща определена стойност на имуществото, направена като предложение
за изменение на ЗОПДНПИ (отм.) с § 13 от 2013г. Следователно, имуществото
по смисъла на закона, е съвкупност за целия проверяван период и същото се
различава от понятието „значително несъответствие“, изискващо
установяване на доходи и източници на финансиране, обичайни и извънредни
разходи, за да се определи нетният доход и разполагаемите средства и тогава
да се определи възможността за придобиването на имуществото. В подкрепа
на изразеното становище е цитирано определение № 4810/24.10.24г. на ВКС,
ІІІ г. о., определение № 50228/08.06.23г. по гр. д. № 3094/22г. на ВКС, ІV г. о.
Въвеждането от съда на допълнително изискване, за да бъде уважен
предявеният иск (като минимална стойност на наличното и претендирано за
отнемане имущество), съставлява не само превратно тълкуване на
материалния закон, но и създава предпоставка за неравно третиране на лицата
с придобито незаконно имущество. Сочи се, че в конкретния случай чрез
заключението на СИЕ е било установено, че законните доходи, приходи или
източници на финансиране на ответниците през проверявания период
възлизат на 10 714.07 лв.; обичайните и извънредни разходи на ответниците
през проверявания период възлизат на 215 752.17 лв., при което нетният доход
е в отрицателен размер от минус 205 038.10 лв. (недостиг на средства). Поради
това и е налице значително несъответствие между придобитото имущество на
стойност от 71 401.67 лв. и нетният доход, равняващо се на 276 439.77 лв. и
поради това надхвърлящо сумата от 150 000 лв. Приведени са аргументи,
почерпени от „международния опит и стандарти“ в тази област, както и на
международната практика в борбата с незаконното обогатяване и укриването
на данъци, действаща в други държави като Италия, САЩ, Великобритания,
3
Германия и Франция. Счита се, че точното прилагане на материалния
български закон би укрепило позицията на страната в изпълнение на
Конвенцията на ООН срещу корупцията; Препоръката на FATF; Директивите
на ЕС относно борбата с прането на пари и финансирането на тероризма;
членството на страната ни в GRECO. Поради изложеното и при наличието и
на останалите предпоставки от ЗОНПИ, искът се счита за основателен и
поради това следва да се уважи, ведно с присъждане на разноските по делото
за двете инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни С. Д. С. и В. Я. Г., чрез общия си
процесуален представител адв. И. С. от АК-Добрич, с който същата е
оспорена като неоснователна. Счита се, че изложените от въззивника
аргументи противоречат на постановките на ТР № 4/21г. на ОСГК на ВКС – че
незаконно обогатяване според ЗОНПИ е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период, е налице необосновано превишение, при което
имуществото в края на периода се е увеличило. В случаите, когато няма такова
увеличение или е налице съответно намаляване, т. е. липсва имущество, което
да подлежи на отнемане. В тази връзка са цитирани решение №
50116/16.03.24г. по гр. д. № 3698/21г. на ВКС, ІV г. о. и определение №
5373/21.11.24г. на ВКС, ІІІ г. о. Но дори и да бъде приета тезата на въззивника
и към отрицателния доход се прибави стойността на имуществото, то отново
не би се стигнало в случая до несъответствие, надхвърлящо 150 000 лв., тъй
като при определянето на нетния доход на ответниците, не са били взети
предвид предоставените им безвъзмездно средства, доходите им от трудови
правоотношения и другите източници на финансиране, посочени в отговора
на исковата молба. По делото са били събрани доказателства, установяващи,
че ответниците са разполагали със средства за придобиване на имуществото,
което се иска да бъде отнето. Претендира се въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
В съдебно заседание, изложените във въззивната жалба и в отговора й
становища, се поддържат чрез процесуалните представители на страните.
Представителят на Комисията е развил съображенията си по съществото на
спора в писмени бележки. В същите е направен анализ на понятията от
приложимия материален закон, на задължителната съдебна практика,
4
инкорпорирана в тълкувателен акт на ВКС, на развитието на
законодателството в исторически план, уреждащо отнемането на имущество,
на социалните последици от приложението на закона, за да се обоснове
извода, че е налице разграничение между въвеждането на праг на стойността
на имуществото и законоустановения праг на несъответствието от 150 000 лв.
Налице е уреден в материалния закон само вторият праг – този на
несъответствието и всяко друго тълкуване с въвеждането на други
предпоставки, води до нарушение на принципа за равно третиране на
субектите, на основните принципи на правовата държава и целите на
актуалното законодателство за борба с незаконното обогатяване. След анализ
на гласните доказателства по делото се счита, че показанията на свидетелите
не следва да бъдат кредитирани. Въз основа на вариантите от заключението на
СИЕ се поддържа, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на
20.07.20г. искова молба, с която Комисията е предявила против ответниците
С. Д. С. и В. Я. Г., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, иск за отнемане на
имущество, като след направеното изявление за частичен отказ от иска и
постановеното протоколно определение от 11.10.23г. на първоинстанционния
съд за частично прекратяване на делото, същото е на обща стойност от
125 600 лв., съставляващо стойността на описаните по-горе налични
недвижими имоти, на леки автомобили и равностойността на бракуван лек
автомобил и на отчужден лек автомобил, които „разпореждания“ са станали
след края на проверявания период, а именно: от С. Д. С., на основание чл. 142,
ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, недвижим имот, представляващ
11.33 кв.м. идеални части поземлен имот, находящ се в гр. Варна, район
„Младост“, с. о. „Пчелина“, ул. „Георги Черкелов“ № 18, с идентификатор
10135.3506.468 по КККР на гр. Варна, които идеални части по одобрен
инвестиционен проект са индивидуализирани и ще се ползват като
ПАРКОМЯСТО № 2, разположено във вътрешния двор на жилищната
сграда, с пазарна стойност от 5 000 лв.; мотопед, Сузуки АИ 50, рег. № **,
на стойност от 300 лв.; сумата в размер на 300 лв., представляваща
стойността на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **,
5
към датата на бракуването му на 06.04.20г.; сумата в размер на 9 500 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР Реихе, рег. № **, което е станало на
04.12.19г.; от С. Д. С. и В. Я. Г., на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с
чл. 141 от ЗОНПИ: недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Младост“, с. о. „Пчелина“, ул. „Георги Черкелов“ № 18, представляващ
ПАРКОМЯСТО № 1, разпределено за ползване към апартамент № 31,
находящо се във вътрешния двор по проекта на построената в този имот
жилищна сграда, с площ от 11.30 кв.м. от поземления имот, КАКТО И 51.31
кв.м. идеални части от посочения поземлен имот с идентификатор
10135.3506.468, целият с площ от 1 873 кв.м., на обща стойност от 5 500 лв.;
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Пчелина“ № 468, ет. 4,
представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
10135.3506.468.3.31 по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент №
31, със застроена площ от 91.85 кв.м., ведно с 14.22 кв.м. ид. ч. от общите
части на сграда № 3 и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот
с идентификатор 10135.3506.468, на стойност към подаване на исковата
молба от 100 000 лв.; от В. Я. Г. от гр. Варна, на основание чл. 142, ал. 2, т. 5,
във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ - лек автомобил, марка „БМВ“, модел Х5,
рег. № **, с пазарна стойност от 5 000 лв. Комисията е твърдяла, че
посоченото имущество е незаконно придобито през периода на извършената
против ответника С. Д. С. проверка от 15.04.2009г. до 15.04.2019г. В исковата
молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на
постъпило уведомление с вх. рег. № УВКПКОНПИ-481/10.04.19г. от ОП-
Добрич за привличането на С. като обвиняем по бързо производство № 94/19г.
по описа на РУ на МВР-Добрич, пр. преписка № 193/19г. на ОП-Добрич, за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК, за това, че на
29.03.19г. в с. Стожер, общ. Добрич, без надлежно разрешително е държал, с
цел разпространение, високорисково наркотично вещество – около 0.8 кг
канабис. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от
ЗОНПИ. Сключено е било споразумение № 1/03.01.20г. за прекратяване на
наказателното производство, като на С. е било наложено съответно наказание.
С Протокол № ТД04ВА/УВ-5354/15.04.2019г. е била образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на С. през
проверявания период, а с решение № 667/08.04.20г. на Комисията е било
6
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество. С решение № 1272/15.07.20г. на Комисията е прието
да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобитото имущество от
ответниците. Цитираните в исковата молба уведомление, протокол за
започване на проверка и решенията на Комисията са приложени към исковата
молба, вкл. и като обособен том към задната корица на делото (бяла папка).
За да обоснове основателността на предявения иск, Комисията е
твърдяла, че С. е с поС.ен и настоящ адрес в гр. Варна, район „Младост“, ул.
„Георги Черкелов“ № 18, ет. *, ап. ** и живее на семейни начала с
ответницата В. от 01.01.11г. (последното по данни от извършени справки от
полицейските органи), поради което проверяваният за последната период е от
01.01.11г. до 15.04.19г. Освен това е било уточнено с молба от 11.08.20г. (л. 63-
64), че към началото проверявания период С. е притежавал л. а. марка „БМВ“,
модел 320 И, рег. № **, считано от 25.02.08г., който е бил бракуван на
07.04.10г.; сумата от 0.57 лв. по посочена банкова сметка в „ОББ“ АД, закрита
на 05.02.14г.; сумата от 156.46 лв. в сметка в „Юробанк България“ АД, закрита
на 12.04.11г.; сумата от 126.50 лв. в „Банка Пиреос България“ АД, а В. Г. е
притежавала към 01.01.11г. сумата от 64.28 лв. в банкова сметка в „Банка
ДСК“ ЕАД, закрита на 25.01.17г., както и сумата от 3.32 лв. по сметка в
„Райфайзенбанк“ АД, закрита на 15.02.11г. Посочено е било и придобиването
в проверявания период на претендираните за отнемане налични недвижими
имоти и леки автомобили, както и продадения и бракувания след края на
проверявания период автомобили, а именно – с НА № 18/12.08.16г. двамата
ответници са закупили апартамент № 31, със застроена площ от 91.85 кв.м., с
идентификатор 10135.3506.468.3.31 по КККР на гр. Варна, с посочена от
Комисията пазарна стойност при придобиването от 69 000 лв. Изчислени са
били от Комисията и разходите, извършени за довършителните работи по този
апартамент в размер на 11 000 лв., при което пазарната му стойност към датата
на исковата молба е станала от 100 000 лв. Освен това с НА № 75/20.02.17г.
двамата ответници са закупили и паркомясто № 1, разпределено за ползване
към горния апартамент № 31, находящо се във вътрешния двор по проекта на
построената в този имот жилищна сграда, с площ от 11.30 кв.м. от
поземления имот, КАКТО И 51.31 кв.м. идеални части от посочения
поземлен имот с идентификатор 10135.3506.468, за сумата от 1 200 лв., но
Комисията е поддържала, че пазарната стойност към момента на
7
придобиването е била в размер на общо 4 500 лв. С НА 46/31.01.18г. С. е
купил и 11.33 кв.м. идеални части от същия поземлен имот , находящ се в
гр. Варна, с идентификатор 10135.3506.468 по КККР на гр. Варна, които
идеални части по одобрен инвестиционен проект са индивидуализирани и ще
се ползват като ПАРКОМЯСТО № 2, за сумата от 1 000 лв. Според
Комисията пазарната стойност на имота е била от 3 500 лв. към датата на
придобиването му. Посочени са и моментите на придобиване на
претендираните за отнемане МПС – от С. на мотопед, Сузуки АИ 50, рег. №
**, с договор за покупко-продажба от 14.07.14г., с придобивна стойност от 600
лв.; на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № **, закупен
от него на 16.07.14г. , бракуван на 06.04.20г., с пазарна стойност към
последния момент от 300 лв.; на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР
Реихе, рег. № **, закупен от С. на 07.09.18г. за 13 000 лв. и продаден на
04.12.19г. за сумата от 3 000 лв. Комисията е поддържала, че пазарната
стойност на автомобила към датата на отчуждаването му на 04.12.19г. е била в
размер на 9 500 лв. На 16.02.17г. ответницата В. Г. е закупила лек
автомобил, марка „БМВ“, модел Х5, рег. № **, за сумата от 500лв., но
Комисията поддържа, че придобивната стойност е била 6 000 лв.
Въз основа на горните твърдения и след формиране на решение за
частичен отказ от иска, инкорпорирано в решение № 956/03.10.23г. (л. 221-
227), Комисията е твърдяла, че след извършен повторен анализ на събраните в
хода на проверката доказателства, е установено наличие на значително
несъответствие по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като проверяваното
лице и ответницата Г. за съответните периоди на проверката , са имали доходи,
приходи или източници на финансиране общо в размер на 13 087.54 лв.,
обичайните им и извънредни разходи са възлизали в общ размер на 193 387.60
лв. (установен недостиг на средства в размер на 180 300.06 лв.), но са
придобили имущество на обща стойност от 71 401.67 лв., изразяващо се в:
разходи за покупка на МПС – 6 600 лв.; разход за покупка на недвижими
имоти – 53 000 лв.; разходи за довършителни работи на ап. 31 – 11 000 лв.;
печалби от спортни залагания – 287.22 лв.; погасителни вноски, налични в
края на периода – 55.96 лв.; постъпили суми по банков път от трети лица,
налични в края на периода – 296.26 лв. и налични суми по банкови сметки –
162.23 лв. Поради това се е поддържало, че установеното несъответствие
между нетния доход и имуществото е в размер на общо 251 701.73 лв. (сбора
8
от стойността на посоченото имущество и отрицателния размер на нетния
доход), което е значително по смисъла на приложимия към момента на
подаване на исковата молба закон. Основавайки са на разпоредбите на
посочения нормативен акт, Комисията е поддържала, че е налице обосновано
предположение, че имуществото на ответниците е незаконно придобито.
Поради това е отправена претенция за отнемане на описаното по-горе
имущество, за което се поддържа, че е придобито с незаконни източници на
доходи или приходи на средства.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, ответниците чрез
общия си процесуален представител са оспорили основателността на
предявения иск. Поддържаното становище е било, че липсва наличието на
изискуемото от закона несъответствие, което да надхвърля сумата от 150 000
лв. Ищецът е извършил грешни фактически, а оттам – и неправилни правни
изводи, поради липсата на информация за доходите и източниците на
финансиране на ответниците. Поддържало се, че претендираното за отнемане
налично имущество, е било придобито от ответниците със средства от законни
източници или е трансформирано от такива. Оспорено е било твърдението ,че
ответницата Г. е била във фактическо съжителство с ответника за периода от
01.01.11г. Макар и да се познавали от 2011г. и са били в близки отношения, те
не са живели в едно домакинство и не са имали общи деца. Едва в началото на
2016г. са заживели заедно на квартира в гр. Варна, поради което и до 01.01.16г.
Г. не следва да бъде включвана в обхвата на проверката. Наведени са били
твърдения за наличието на доходи и законни източници на средства – от
възнаграждение за положен труд в затвора от страна на ответника за периода
от 2009г. до 2011г., в който той не е имал и разходи за издръжка; от
възнаграждения от полагане на труд в Германия за периода от 2013г. до 2015г.;
за получени заеми и дарения от посочени лица и в посочени размери, първите
от които не са били върнати. С отговора на исковата молба е направено
изявление, че пазарната стойност на придобиване, отчуждаване и към датата
на завеждане на исковата молба на описаното в същата имущество, е такава,
каквато ищецът е посочил в молбата.
С протоколно определение от 14.06.23г. съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване като факт, че пазарните цени на придобиване и на
отчуждаване на процесните недвижими имоти, на подобренията в тях, на
МПС, са такива, каквито са посочени в исковата молба.
9
Съобразно наведените в исковата молба твърдения по фактите и
отправения до съда петитум, следва да се приеме, че приложимият закон е
ЗОНПИ и правната квалификация на предявения иск е по чл. 153, ал. 1 от
същия.
Съдебното производство се явява допустимо с оглед представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника С. като обвиняема в извършването на
престъпление, посочено в списъка по чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
По приложението на ЗОНПИ е налице постановено ТР № 4/18.05.23г., по
т. д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в
полза на държавата паричната равностойност на получените суми с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. За да приеме горното задължително
тълкуване на закона, ВКС е съобразил, че незаконно придобито и подлежащо
на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на
проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му -
което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него
10
лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде
установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако
такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в
свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на
отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато
отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е
противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и
членовете на семейството му парични средства ВКС е посочил, че
постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от
съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези
вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото
имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи
/самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в
наличност/. Ако те са налице в края на изследвания период, формират
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното
несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен
източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се
достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.
Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на
проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни
източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като
краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него,
независимо от техния размер.
В мотивите на цитираното ТР ВКС приема още, че стoйнocттa нa т. нap.
„знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo
пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo /нe нa cбopa
нa paзxoдитe/ нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд.
Едва, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви
11
са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът
на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по
смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, следва, че евентуален „нетен доход“
(съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в
отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“
към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен
знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ.
В Решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5134/2021 г., IV
г. о., е прието, че „в случаи като настоящия, когато стойността на самото
имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, не надвишава 150 000 лв.,
то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от
ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т.
8 от ДР на ЗОНПИ“.
В този смисъл е приетото и в Решение №193/03.04.2025г. по дело
№4570/2022г., ВКС, ІІІ г. о., че „предпоставката за отнемане на имущество не е
налице, след като стойността на самото имущество по смисъла на пар.1, т. 4
ДР ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., тъй като то няма как да формира
значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ. Още повече, че
в случая нетният доход е отрицателна величина и последният няма как да се
добави към стойността на наличното имущество, което би било в нарушение
на дефинитивните нормите на пар.1, т. 3, 4 и 8 ДР ЗОНПИ и в какъвто смисъл
са решение № 50130 от 03.01.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 5134/2021 г. на IV
г. о., решение № 50007 от 02.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 4429/2019 г. на
IV г. о. и решение №732 от 12.12.2024 г. на ВКС, по гр. дело № 2652/2023 г. на
III г. о. В същите е посочено, че нетният доход е превишението на общия
размер на приходите (т. нар. брутен доход) над общия размер на разходите
през проверявания период, т. е. оставащите свободни, разполагаеми средства,
които могат да са нулева, но не и отрицателна величина“.
12
На посочената съдебна практика в аналогична хипотеза се е позовал и
ВКС в определение № 1882/15.04.25г. по гр. д. № 3606/24г. на ВКС, ІV г. о.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявения иск по делото, следва най-
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответника и
членовете на семейството му имущество в рамките на проверявания
период, което все още е налично в техния патримониум към края на периода
или е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин (оценени
съгласно чл. 148 от ЗОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността
на наличното трансформирано имущество. Преминалите през банковите
сметки парични средства, които не са налични в края на проверявания период,
не са част от имуществото.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответника и членовете на семейството му имущество през
целия проверяван период е на обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да
се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране на
ответника и членовете на неговото семейство, както обичайните и извънредни
разходи, за да се установява нетния им доход, тъй като несъответствието като
величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобитото
имущество се оценява по действителната му стойност към момента на
неговото придобиване или отчуждаване, като относно недвижимите имоти и
превозните средства – по тяхната пазарна стойност. Това не важи за оценката
на имуществото, което Комисията е приела за действителна цена по
извършени сделки.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме като придобито от
ответниците следното имущество в рамките на проверявания период и
съобразно посочените от Комисията придобивни стойности (а за отчуждените
след края на проверявания период – стойности при отчуждаването):
с договор за покупко-продажба от 14.07.14г. С. е придобил мотопед,
Сузуки АИ 50, рег. № **, с придобивна стойност от 600 лв.;
на 16.07.14г. С. е закупил лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, рег. № **, бракуван на 06.04.20г., с пазарна стойност към
последния момент от 300 лв.;
13
с НА № 18/12.08.16г. двамата ответници са закупили апартамент № 31,
със застроена площ от 91.85 кв.м., с идентификатор 10135.3506.468.3.31
по КККР на гр. Варна, с посочена от Комисията пазарна стойност при
придобиването от 69 000 лв. Изчислени са били от Комисията и
разходите, извършени за довършителните работи по този апартамент в
размер на 11 000 лв.;
на 16.02.17г. ответницата В. Г. е закупила лек автомобил, марка
„БМВ“, модел Х5, рег. № **, с придобивна стойност според Комисията,
в размер на 6 000 лв.
с НА № 75/20.02.17г. двамата ответници са закупили и паркомясто № 1,
разпределено за ползване към горния апартамент № 31, находящо се във
вътрешния двор по проекта на построената в този имот жилищна сграда,
с площ от 11.30 кв.м. от поземления имот, КАКТО И 51.31 кв.м.
идеални части от посочения поземлен имот с идентификатор
10135.3506.468, за сумата от 1 200 лв., но Комисията е поддържала, че
пазарната стойност към момента на придобиването е била в размер на
общо 4 500 лв.
с НА 46/31.01.18г. С. е купил и 11.33 кв.м. идеални части от същия
поземлен имот, находящ се в гр. Варна, с идентификатор 10135.3506.468
по КККР на гр. Варна, които идеални части по одобрен инвестиционен
проект са индивидуализирани и ще се ползват като ПАРКОМЯСТО №
2, за сумата от 1 000 лв. Според Комисията пазарната стойност на имота е
била от 3 500 лв. към датата на придобиването му.
на 07.09.18г. С. е закупил на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 7 ЕР
Реихе, рег. № **, който е отчуждил след края на проверявания период на
04.12.19г., с пазарна стойност от 9 500 лв.
Стойността на тези имущества възлиза на общо 104 400 лв. (като
стойността на апартамент № 31 съдът приема, че е 80 000 лв. – придобивна
стойност на груб строеж от 69 000 лв. и 11 000 лв. стойност на
довършителните работи). Към стойността на придобитото имущество следва
да се прибавят и наличните по банковите сметки на ответниците парични суми
в края на проверявания период, които възлизат на общо 801.67 лв. (по сметки
на С. – сумите от 296.26 лв., 287.22 лв. и 55.96 лв. и по сметка на Г. – 162.23
лв. – така от заключението на вещото лице по СИЕ – л. 303 от
първоинстанционното дело). При това положение стойността на
14
придобитото през проверявания период имущество от ответниците
възлиза на 105 201.67 лв. Тази стойност е по-висока и от посочената от
Комисията обща стойност на имуществото от 71 401.67 лв.
След като стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000
лв., то не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти,
определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания период, за да са
установи дали е налице „значително несъответствие“, защото, както се посочи
и по-горе – евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество
и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество,
респективно не е възможно да се получи аритметична „разлика“ от 150 000 лв.
между сумата от 105 201.67 лв. (стойността на имуществото) и сумата от „0“
лв. (нетния доход).
Само на това основание предявеният против ответниците иск се явява
изцяло неоснователен и първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция.
На осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ поради отхвърляне на исковете на
Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна
такса за въззивното производство в размер на 2% върху обжалваемия интерес,
който възлиза на 125 600 лв. (цената на иска, посочена от ищеца след
частичния отказ от иска). Поради това и дължимата ДТ за въззивното
производство е в размер на 2 512 лв.
Въззиваемите са претендирали присъждането на разноски за настоящата
инстанция, съобразно представен с отговора на въззивната жалба списък.
Представените от тях доказателства сочат на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция, която сума следва да им се присъди на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1052/18.10.24г., поправено с решение №
199/26.02.25г., постановени по гр. д. № 1747/20г. на ОС-Варна.
15
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по
бюджета на съдебната власт - сумата в размер на 2 512 лв. (две хиляди
петстотин дванадесет) лв., представляващи дължима ДТ за въззивното
производство, на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, гр. София, да заплати на С. Д. С., ЕГН ********** и В. Я. Г., ЕГН
********** и двамата от гр. Варна, сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване,
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16