Решение по дело №660/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 4
Дата: 6 януари 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20213330200660
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Разград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200660 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос против наказателно постановление
№ 17-000780 от 05.05.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с
което за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ на обжалващото дружество на основание чл. 414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500
лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност, твърди се също, че е постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021г. около 11,00 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по
работни места за спазване на трудовото законодателство в обект „Социални жилища за
настаняване на малцинствени социално слаби групи в УПИ VIII, кв. 805 по плана на гр.
Разград, ПИ с идентификатор 61710.504.6397 по ККР на гр. Разград“ намиращ се в гр.
Разград, ж.к. „Орел“, околовръстен път, изграждан чрез наети лица от “КМК БИЛД” ЕООД.
Контролните органи установили, че на посочената дата, по време на проверката, в
проверявания обект трудова дейност като работник в строителството осъществява лицето
С.Ш.Р.. Последният декларирал пред проверяващите, че работи в обекта с работно време от
1
08.00ч. до 17.00ч. и срещу договорено трудово възнаграждение от 650 лв месечно.
Впоследствие на 15.02.2021г. до 31.03.2021г. била извършена и проверка по документи в
офиса на Д “ИТ” Разград и била представена документация по осъществяване на трудовите
правоотношения с наетите в дружеството лица, като бил представен и Трудов договор
№160/08.02.2021г., сключен между “КМК БИЛД” ЕООД и С.Ш.Р., в който било договорено
извършване на работа от лицето на длъжност „кофражист“ в условията на непълно работно
време /2 часа на ден/ и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на
165лв. При документалната проверка била представена и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от която е видно, че на 10.02.2021г. е изпратено
уведомление за сключения трудов договор в ТД на НАП, което било регистрирано в ТД на
НАП на 10.02.2021г. в 13:37:05 часа /л.49 от делото/. Така се установило, че всъщност
уведомлението за трудовия договор е било регистрирано на датата на проверката по работни
места /10.02.2021г./, но в доста по-късен час – 13:37:05ч.. Това означавало, че на същата
дата по време на проверката по работни места, извършена около 11.00 часа С.Ш.Р. е
допуснат до работа в обекта, без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на
сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е
нарушен чл.63, ал.1 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно
нарушение № 17-000780/ 05.04.2021г., съставен от старши инспектор при Д “ИТ” – Разград.
Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.1 от
КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на
показанията на разпитания в хода на съдебно производство свидетел - актосъставителя С.
С., който потвърждава обстоятелствата по акта. В момента на проверката работникът С.Ш.Р.
работел, като е извършвал строителни дейности, както сочи свидетелят, изрично обяснил
пред проверяващите, че има трудов договор /в попълнената декларация (л.37) е посочил
основните параметри – дата според която е постъпил, работодател, възнаграждение,
длъжност/. В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция е представено
доказателство „Дневник на бетоновите и инжекционни работи“ от страна на жалбоподателя,
които се възприемат като неотносими към същината на предмета на доказване. Доколкото
св. С. е констатирал, че в обекта на дружеството жалбоподател се намира лице - работника
Р., който около 11:00 часа полага труд, като извършва строителни дейности в образно
посочени места – „Работеше близо до околовръстния път между трета и първа сграда“,
„Беше в сграда 3, после слезе долу“. В проведеното съдебно заседание жалбоподателя
твърди, че в тези сгради не са осъществявани дейности през процесния период – м.
февруари, като прилага споменатия дневник. Обстоятелството къде точно схематично е
извършвана трудовата дейност е ирелевантно, доколкото нарушението се състои в това, че
работникът е допуснат до работа без да е налице регистриран трудовия му договор по
надлежния ред, а не в това каква точно дейност и в коя конкретно сграда е сторено това.
Достатъчно е установеното от показанията и неоспорено от страните обстоятелство („Беше в
2
работния обект“), че Р. на 10.02.2021г. в 11:00 часа е полагал труд, без надлежно
регистриран трудов договор, като същия е регистриран на същата дата, но далеч по-късно
(вероятно след узнаване за проверката) в 13:37:05 часа. В това всъщност се състои и
защитната теза на обжалващата страна – да се изтъкне, че нарушението не е определено по
място на извършване и въобще в този обект не са осъществявани дейности. Съдът не приема
тази теза и не кредитира доводите в тази насока, тъй като полагането на труд от работника
по време на проверката е установено. Съдът намира за логични и в този смисъл явно
достоверни показанията на актосъставителя на фона на всички данни по делото и се опира
основно на тези показания. При това съдът приема, че към момента на проверката по
работни места с лицето С.Ш.Р. е бил сключен трудов договор. В попълнената от него
декларация /л.37 от делото/, именно той е посочил това, като е обяснил пред проверяващите,
че има такъв договор, което явно отговаря на истината. В декларацията Р. е посочил, че
работи с работно време и възнаграждение. Декларацията, както се установява, е попълнена
от ръководител на обекта, но под диктовката на самия работник, който я подписал, поради
което съдът намира същата за правомерно съставена. Приложеният трудов договор е с дата
08.02.2021г. /близо два дни преди датата на проверката/. Съдът приема, че този договор е
бил вече сключен към датата на проверката, макар и при различни от твърдените в
декларацията условия и да не е представен на проверяващите тогава, а впоследствие на
документалната проверка. Очевидно работникът е постъпил на работа въз основа на този
договор и това е обяснил на проверяващите – очевидно е имал сключен договор към
момента на проверката и е работил на обекта, както са констатирали проверяващите. Към
същия момент обаче нямало справка от НАП за регистриране на същия трудов договор и
съответно не му е връчено копие от уведомлението за регистриране на този договор,
заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това уведомление е била генерирана по –
късно, след началото на проверката /на същата дата/ от компетентния орган, което се
установява от приложената разпечатка. При това съдът намира за несъмнено, че работникът
е допуснат да осъществява трудова дейност в предприятието, без да му се предостави копие
от заверено уведомление, поради което и намира фактическата обстановка изложена в акта и
НП за напълно доказана.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ
на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от
закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са
налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Конкретно съдът
намира, че е налице пълна яснота относно датата на нарушението – отразена е датата на
която работникът е установен като извършващ работа /10.02.2021г./, без към този момент да
му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Ясно е и мястото
на нарушението – посочения строителен обект, където работникът е заварен да осъществява
3
трудова дейност. Относно полагания труд е посочено, че извършва дейност като работник в
строителството в строителен обект. Друга конкретизация в случая не е необходима. Съдът
намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение. С
издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му
на работодател, за осъществено нарушение на чл.63, ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от
КТ - за това, че на 10.02.2021г. С.Ш.Р. е осъществявал трудова дейност в предприятието на
работодателя, без последният да му е предоставил копие от уведомлението за регистриране
на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от
Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като
трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1
от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор,
като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател.
Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е
длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за
регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът/служителят не
може да бъде допускан до работа, без работодателят да е изпълнил някое от тези си
задължения. Работодателят обаче е допуснал Р. до работа без да му предостави всички
изискуеми документи - при всички случаи не му е предоставил копие от изискуемото
уведомление за регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова
уведомление, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент
работника вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане
на лицето да осъществява трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми
документи, както изисква разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ. По тези съображения правилно
е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. чл.63, ал.1
от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на
работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било
издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. С оглед
разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл.63, ал.1 от КТ КТ не могат да са
маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по
реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В този смисъл не може да се поставя въпрос за маловажност по
чл.28 от ЗАНН, както алтернативно се претендира в жалбата- самото нарушение разкрива
сериозна тежест по своя характер и преценки за маловажност в случая са неприложими. На
обжалващото дружество е наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се
поставя въпрос за намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000780 от 05.05.2021г. на Директора
на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.1 от КТ,
4
на обжалващото дружество “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос на основание чл. 414, ал.3 от КТ
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5