№ 1033
гр. ***, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110135881 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма срещу фирма, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 272.82 лв., представляваща регресно вземане,
включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
щета № ***** и ликвидационните разноски, за вредите по автомобил марка „марка“, с рег.
№ ****, настъпили в резултат на ПТП на 21.07.2020 г. в гр. ***, ведно със законната лихва
от 04.07.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е платил застрахователно обезщетение в размер на 257.82 лв. за
нанесени щети на застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ автомобил,
като е сторил 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че щетите са в
резултат на ПТП, настъпило на 21.07.2020 г. в гр. ***, възникнало поради попадането на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно – част от
общинската пътна мрежа, за чието поддържане отговаря фирма. Сочи, че е предявил
регресната си претенция пред ответника, но той е отказал да плати.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника фирма,
с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Оспорва времето, мястото и
механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е причина за
ПТП. Изтъква, че липсва протокол за ПТП, че представените документи са частни
свидетелстващи документи и нямат материална доказателствена сила, а заявлението за
изплащане на обезщетение е съставено от лице, заинтересовано от изплащане на
обезщетение, и не намира подкрепа в обективни доказателства. Оспорва увреждането на
автомобила. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от водача на автомобила поради движение с несъобразена с
пътната обстановка скорост. Оспорва получаването на регресна покана. Моли за отхвърляне
на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото обезщетение поради
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу фирма в
качеството й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди
по МПС в резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно на общински път, дължащо се
на противоправно бездействие на служители на ответника във връзка с поддържането на
общинските пътища.
Наличието към процесната дата на валидно застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане за автомобил марка „марка“, с
рег. № ****, се установява от застрахователната полица на л. 71.
Липсата на протокол за ПТП, несигнализираното на органите на МВР и
непосещаване на местопроизшествието от тях не обуславят извод за недоказване на
обстоятелствата около настъпване на ПТП. Случаите, когато органите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.
125 ЗДвП, като по аргумент от противното следва, че при ПТП с имуществени вреди и един
участник същият няма задължение да уведомява органите на МВР, нито последните са
длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. В чл. 6,
т. 4 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, дори изрично е
предвидено, че не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход, каквито твърдения и доказателства в случая липсват. Ето защо
съдът намира, че обстоятелствата около настъпването на ПТП могат да бъдат установени с
всички доказателства и доказателствени средства по ГПК.
В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното
застрахователно събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението
за щета на л. 8 заедно с показанията на свид. А. – водач на застрахования автомобил.
Установява се, че на 21.07.2020 г. в гр. ***, на ул. „****“ – в близост до кръстовището с ул.
„****“, процесният автомобил при предприемане на маневра за паркиране попаднал в
необезопасена и несигнализирана дълбока дупка на пътното платно, при което по него са
настъпили имуществени вреди. Възраженията на ответника, че претенцията се основава
изцяло на твърденията на водача, които са заинтересовани, са неоснователни, доколкото
свид. А. няма интерес от решаване на делото в полза на ищеца, а и показанията й и
2
описаният от нея в Уведомлението за щета механизъм са неопровергани от други
доказателства, а дори се потвърждават по експертен път от заключението на САТЕ.
Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от документите по
застрахователната преписка и показанията на свид. А.. Установява се, че при ПТП е
увредена предната броня.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави,
преценявайки съвкупно показанията на свид. А., Уведомлението за щета и заключението на
САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са следствие от
реализираното на 21.07.2020 г. ПТП.
С Определение № 26089/05.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че адрес представлява част от общинската пътна мрежа.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се
налага изводът, че фирма не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал.
1 ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната
настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради
което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – фирма, за
обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45,
ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата презумпция.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № *****, а с Определение №
26089/05.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 257.82 лв., като не е спорно, че е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. В случая съгласно заключението на
САТЕ размерът на вредите по средни пазарни цени възлиза на 326.02 лв., т.е. надвишава
платеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Установява се от писмените доказателства, че ищцовото дружество е изпратило
регресна покана до ответника за исковата сума на 16.11.2020 г., но фирма на 25.11.2020 г. е
отказала плащане по регресната претенция на ищеца.
В контекста на изложеното съдът счита, че за увреденото лице /собственикът на
застрахованото МПС/ е възникнало срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД, като
застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди, и за него е възникнало регресно право срещу
възложителя на причинителя на вредите за сумата от 272.82 лв., включваща платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Недоказано е твърдението на ответника за поведение на водача на застрахования
автомобил, което да е противоправно /нарушаващо изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП/ и да е
допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по автомобила. Нещо повече – от
показанията на свид. А. се изяснява, че тя се е движила в процесния участък със скорост от
3
порядъка на 20-30 км./ч., защото се касае за вътрешноквартална улица. Ето защо следва да се
приеме, че единствената причина за процесното ПТП е наличието на необезопасена и
необозначена дупка на пътя, поради което не е налице основание за редуциране на
дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от 04.07.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски за
производството възниква за ищеца. Сторените от него разноски за исковото производство са
в общ размер на 558 лв., както следва: 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за
експертиза, 40 лв. – депозит за свидетел, и 168 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма, с адрес: гр. ***, адрес, да заплати на фирма, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, адрес, следните суми: на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 272.82 лв. – регресно вземане, включващо платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № ***** и
ликвидационните разноски, за вредите по автомобил марка „марка“, с рег. № ****,
настъпили в резултат на ПТП на 21.07.2020 г. в гр. ***, ведно със законна лихва от
04.07.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 558 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4