О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №87
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ,
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ СЪБЕВА
ХРИСТИНА МАРЕВА
разгледа докладваното от съдия Н. Събева
в.ч. т.д. № 63 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Е. Р. М. и А. Д. В. , и двамата граждани на Руска Федерация, чрез адв. Т. , против Определение № 261/ 27.02.2019 г., постановено по ч.т.д. № 104/ 2019 г. по описа на Окръжен съд –Бургас, в частта, с която е допуснато обезпечение по бъдещ иск, който частните жалбоподатели ще предявят срещу „П“ЕООД и „А“ЕООД, за осъждането на ответните дружества солидарно да заплатят сумата от 48 433 евро, представляваща платената продажна цена по предварителния договор, неустойка в размер на 4 843 евро, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху подробно описан недвижим имот, срещу внасянето на парична гаранция в размер на 10 000 лв.
Жалбоподателите излагат подробни аргументи, че не е налице необходимост от внасяне на гаранция. Твърдят, че по делото са представени убедителни писмени доказателства. Настояват за отмяна на определението в обжалваната му част. В условията на евентуалност, молят за намаляване на сумата на определената гаранция, която считат за твърде висока, сравнена с размера на вредите, които ответниците ще търпят от неоснователно допуснатото обезпечение.
Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.396 ал.1 ГПК съдебен акт.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на Е. Р. М. и А. Д. В. , и двамата граждани на Руска Федерация, с адрес: гр. М., ул.“К“, дом 8, корп.5, кв.13, чрез адв. Т. , против Определение № 261/ 27.02.2019 г., постановено по ч.т.д. № 104/ 2019 г., за допускане обезпечение по бъдещ иск, който частните жалбоподатели ще предявят срещу „П“ЕООД и „А“ЕООД, за осъждането на ответните дружества солидарно да заплатят на бъдещите ищци сумата от 48 433 евро, представляваща платената продажна цена по предварителния договор, неустойка в размер на 4 843 евро, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху подробно описани два недвижими имота.
В жалбата се твърди, че с „П“ЕООД имат подписан предварителен договор за покупко-продажба на детски център, който е следвало да бъде построен от продавача „П“ЕООД до 31.07.2016 г. Твърди се още, че в края на 2018 г. са узнали, че „П“ЕООД е прехвърлил цялата недовършена сграда, в която се намира имота, на втория бъдещ ответник „А“ЕООД, който е встъпил по подписаните с бъдещите ищци договори. Според жалбоподателите, за бъдещите ищци липсва вече интерес от изпълнение на сключения между страните договор предвид дългата забава на продавача, поради което искат ответниците да бъдат осъдени да заплатят вече платената продажна цена и неустойка, ведно със законната лихва. Моли се за допускане на обезпечение за този бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху подробно описани недвижими имоти.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Бургаски окръжен съд е допуснал налагането на исканата от ищците обезпечителна мярка, след представянето на гаранция в размер на 10 000 лв.
Апелативен съд- Бургас, като взе предвид представените по делото доказателства, съображенията в частната жалба и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:
Съгласно чл.389 от ГПК при всяко положение на делото до влизане на решението в сила, ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да бъде допуснато обезпечение на иска. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че са налице кумулативно следните предпоставки: 1) искът да е допустим и вероятно основателен, 2) да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално решение за уважаване на иска, и 3) обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда. Тези предпоставки са изискуеми и при сезирането на съда за допускане на обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390 ал.1 от ГПК.
В изискването за вероятна основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, респ. факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право.
В настоящия казус, в подкрепа на твърденията за ангажиране на отговорността на бъдещите ответници, пред Окръжен съд - Бургас са представени писмени доказателства, от които е видно сключването на предварителен договор за строителство, споразумение от 01.11.2016 г. и нотариален акт № 1* том 23, вх.регистър № 7* на СВ – Несебър, разписка и удостоверение от Търговски регистър.
Пълното доказване на претенциите на ищеца следва да се извърши в производството по същество, където ще бъдат взети под внимание и съответните възражения на ответника, но от така представените доказателства може да се направи извод за допустимостта и вероятната основателност на иска.
Допускането на обезпечение обаче налага балансиране на интересите на заинтересования и носителя на правото, обременяването на което се търси. Задължение на съда е да подбере и наложи мярката по такъв начин, че да не се стигне до необосновано засягане правата на един субект на правото, преди в надлежен съдебен процес, да бъде разрешен окончателно въпроса относно правата на правоимащия.
Преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска и оттам за допускане на исканото обезпечение само въз основа на тях или и при необходимостта от представяне на гаранцията, е винаги конкретна.
Апелативният съд счита, че тази преценка като цяло правилно е осъществена от първоинстанционния съд. Предвид цената на иска и обичайната съдебна практика за гаранция в размер 10-20 % от неговата цена, настоящият състав намира, че размерът на паричната гаранция е напълно съобразен с нея, дори е в долната граница на обичайния размер.
Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение, а посоченото определение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас, Търговски състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261/ 27.02.2019 г., постановено по ч.т.д. № 104/ 2019 г. по описа на Окръжен съд –Бургас, в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: