Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……04.2021г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр.дело № 14011 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.
1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя
Министерство на правосъдието срещу разпореждане от 08.09.2020г. на ДСИ К.Д. по
изпълнително дело № 20181110400592, с което е разпореден отказ за извършване на
искано изпълнително действие, поради прекратяване на производството по делото
на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че изводите на
съдебния изпълнител за настъпила перемпция по отношение на сумата 124 лв.,
предмет на делото, са неправилни. Сочи, че с молбата за образуване на
изпълнителното производство от 04.05.2018г. е поискал пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника на основание чл. 426, ал. 4 ГПК, което не е
направено. Сочи, че съдебният изпълнител е следвало да даде указания на
взискателя за отстраняване нередовности в молбата му, ако счита, че са налице. Поддържа
доводи за незаконосъобразност на постановеното частично прекратяване на
изпълнителното производство. С оглед така заявените доводи, моли съда да отмени
обжалваното разпореждане.
Длъжникът Н.Х.Т.заявява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството и моли съда да остави частната
жалба без уважение.
По делото са депозирани мотиви от ДСИ М.,
в които е изложено становище за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните
по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 592/2018г. по описа на ДСИ, 3 отд, 18 уч. образувано по
молба от 04.05.2018г. на взискателя Министерство на правосъдието въз основа на
изпълнителен лист от 17.07.2017г., издаден срещу Н.Х.Т.за заплащане на сумата
200 лв.
Призовката за доброволно изпълнение за
общо сумата 362. 88 лв., от които 200 лв. - - главница, а останалата сума –
такси и разноски, е връчена на длъжника на 27.07.2018г.
С молба от 02.08.2018г. длъжникът Т. е
представила платежен документ по делото за заплатена сума от 200 лв. на
22.06.2018г., като е поискала прекратяване на производството.
С постановление от 12.08.2018г. ДСИ е
прекратил частично производството по отношение на сумата 200 лв., поради
плащане от длъжника, а по отношение на останалата сума от 124 лв. е посочил, че
остава дължима съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК.
Постановлението за частично прекратяване
на производството и дължимата остатъчна сума е съобщено на взискателя на
13.08.2018г.
С молба от 27.08.2020г. взискателят е
поискал продължаване на изпълнителните действия срещу длъжника досежно
несъбраната сума от 124 лв., като е посочил изпълнителен способ – запор върху
банкови сметки. За периода от плащането
и частичното прекратяване на производството до 27.08.2020г., взискателят не е
поискал и по делото на са извършвани изпълнителни действия
С обжалваното в настоящото производство разпореждане
от 08.09.2020г. на ДСИ е постановено, че са налице предпоставките на чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството, поради което е постановен
отказ за продължаване на изпълни действия.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Подадената жалба от длъжника в
изпълнителното производство е депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал. 1, т. 3 ГПК
– констатирано прекратяване на изпълнителното производство, поради което се
явява процесуално допустима. Независимо от технически непрецизната формулировка
в атакувания акт, същинската формирана воля на съдебния изпълнител е за
констатирано по силата на закона прекратяване на производството на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна
норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението
със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска
да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Съгласно задължителните
указания в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС – ОСГТК по тълк.д.№ 2/2013г., реалното извършване на
изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от значение за прекъсването
на давността по чл.
116, буква "в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното
основание по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай се установява поддържаното от съдебния
изпълнител основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,
ал.1, т. 8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. Молбата от 27.08.2020г. за продължаване на
изпълнителните действия с посочен изпълнителен способ, е подадена след изтичане
на преклузивния 2 - годишен срок, считано дори от най-благоприятния за
взискателя момент – 13.08.2018г., когато му е съобщено постановлението за
частично прекратяване на производството, поради плащане на сумата по изпълнителния
лист, т.е. в рамките на прекратено по силата на закона производство най-късно
на 20.08.2018г. Доводите за незаконосъобразност на постановеното частично
прекратяване са ирелевантни, отделно неоснователни.
Съгласно мотивите на решение №
37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV ГО, двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение /включително доброволно/, т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се
осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане
не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява прилагането на съответния способ. В случая такова бездействие е
налице. В този смисъл е неоснователен и довода в частната жалба, че съдебният
изпълнител следва да дава указания на взискателя за отстраняване на
нередовности в молбата му, тъй като липсва процесуално основание за това.
Ето защо изводите на съдебния изпълнител
за констатирано прекратяване на изпълнителното производство с обжалвания акт са
правилни.
При
така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Претендираните от ответника по жалбата разноски не
следва да бъдат присъдени. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да
прилагат общите правила за разпределение на отговорността за разноски, а е
налице друг процесуален ред за реализиране на претендираното в настоящото
производство вземане. Отделно от това, представеното по делото становище по
жалбата от ответницата е подписано лично, а не чрез адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя Министерство на
правосъдието срещу разпореждане от 08.09.2020г. на ДСИ К.Д. по изпълнително
дело № 20181110400592, 3 отд, 18 уч.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.