РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. К., 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20235100600381 по описа за 2023 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Присъда № 30/08.06.2023 год., постановена по Н.ч.х.дело № 244/2022
год., К.йският районен съд е признал Р. Й. А. от с.Ш.п., общ.К., обл.К., за
виновен в това, че на 24.02.2022 год. в гр.К. казал нещо унизително за честта
и достойнството на Ф. И. М. от гр.К. в негово присъствие - отправил към
него думите „Ще ти еба майката“ - престъпление по чл.146 ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.,
като на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен и го е оправдал по
повдигнатото обвинение за това да е обидил Ф. И. М. с думата „боклук“. Със
същата присъда съдът е признал Р. Й. А. за невинен в това, че на 24.02.2022
год. в гр.К. причинил на Ф. И. М. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от
НПК го е оправдал по така повдигнатото обвинение. С присъдата съдът е
осъдил подсъдимия Р. Й. А. да заплати на Ф. И. М. сумата от 1 000.00 лв.,
1
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършеното на 24.02.2022 год. престъпление по чл.146 ал.1 от НК, ведно със
законната лихва считано от 24.02.2022 год., до окончателното изплащане,
като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния му
предявен размер от 2 000 лв., като недоказан. Отхвърлил е и гражданският
иск, предявен от Ф. И. М. против подсъдимия Р. Й. А. за сумата от 3 000.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
извършено на 24.02.2022 год. престъпление по чл.130 ал.2 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 24.02.2022 год., до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан. С присъдата съдът е възложил на
подсъдимия Р. А. заплащането на направените от частния тъжител разноски
по делото, в размер на 1 658.96 лв.; както и е осъдил подсъдимия да заплати
по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху уважената част на
гражданския иск, в размер на 50 лв.
Против така постановената присъда, в наказателно - осъдителната и
гражданско - осъдителната й части, са подадени въззивни жалби от
защитниците на подсъдимия Р. Й. А. от с.Ш.п., общ.К., обл.К. – адв.С. А. от
АК – П. и адв.И. Б. от АК – К.. В жалбата на адв.А. се твърди, че e следвало
първоинстанционният съд да изследва какво е възприела св.Б. Д. като казано
от подсъдимия на турски език, като тези изрази е следвало да бъдат записани
в протокола по начина, по който са били възприети, след което съответния
превод от нейна страна би могъл да бъде проверен и оспорен по съответния
ред, предвиден в НПК. Жалбодателката твърди, че нито на турски, нито на
български език подс.А. е казал на посочената дата думите „Ще еба майка ти“.
Алтернативно развива подробни съображения за наличие на хипотезата на
„реторсия“, което се установявало от показанията на св.З. Д., съгласно които
след като излязъл от кабинета на св.Б. Д., частния тъжител Ф. М. изрекъл на
турски език думите: „Ти си син на курва“, при което тъжителят също бил
извършил престъпление по чл.146 ал.1 от НК, тъй като е отправил към
подсъдимия обидни думи със същата тежест и е без значение кой от двамата
извършители е осъществил деянието пръв. Жалбодателката твърди също в
жалбата, че не са доказани претърпени неимуществени вреди от престъпление
по чл.146 ал.1 от НК, поради което счита, че гражданският иск в уважената
му част срещу подс.Р. А. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан. Алтернативно изразява становище, че присъденото обезщетение е
2
несправедливо завишено, като следва да бъде съобразено и обстоятелството,
че тъжителят също е допринесъл за настъпването на вредите с поведението
си. Прави искане за коригиране на присъдените на тъжителя разноски, което
обосновава с оправдаването на подсъдимия за едно от престъпленията, за
което му е било повдигнато обвинение, както и с отхвърляне на част от
предявения граждански иск, по отношение на който счита, че следва да се
прилагат правилата на ГПК. Счита още, че ако се приеме, че е налице
претендираната „реторсия“ и подсъдимия бъде осъден, но не му бъде
наложено наказание, същият следва да заплати държавна такса върху
уважената част на гражданският иск, но не и направените от тъжителя
разноски, тъй като същите остават в тежест на страните така, както са ги
направили. Моли с жалбата първоинстанционната присъда в обжалваните й
части да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова такава, с
която подс.Р. А. да бъде оправдан за престъплението, за което е осъден.
Алтернативно прави искане първоинстанционната присъда да бъде изменена,
като бъде приложен закон за същото, еднакво или по-леко наказуема
престъпление или делото да бъде върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. По отношение на гражданският иск и разноските
прави искане за изменение на обжалваната присъда и отхвърляне изцяло или
намаляване на размера на гражданския иск; както и за редуциране на
присъдените разноски, като същите бъдат намалени, съобразно уважената
част на иска и бъдат присъдени разноски на подс.Р. А., съобразно
отхвърлената част на иска. В допълнителни писмени изложения за допълване
на въззивната жалба се развиват подробни съображения в подкрепа на
изложените в жалбата доводи.
Първоинстанционната присъда е обжалвана и от другия защитник на
подс.Р. А. – адв.И. Б. от АК – К., в частта й, с която подсъдимият е признат за
виновен, като се твърди, че в тази й част присъдата е неправилна –
незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба жалбодателката моли да бъде
отменена първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Р. А. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК, както
и в частта, с която същият е осъден да заплати на тъжителя Ф. М. сумата в
размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
3
неимуществени вреди от посоченото престъпление, ведно със законната
лихва, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият
Р. А. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение и е предаден на съд, както и да бъде отхвърлен
гражданския иск в уважената му част за сумата от 1 000 лв. В представени
към въззивната жалба мотиви адв.Б. развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Счита, че извършването на деянието не е установено по безспорен
начин, както и че няма доказателства за описаната в тъжбата фактическа
обстановка и такива, които да обосновават категорично виновността на
подсъдимия, а са налице единствено предположения за виновността на
подсъдимия в извършването на вмененото му престъпление. Твърди също, че
частното обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства, а тълкуването им от решаващият съд е
еднопосочно, превратно, непълно и води до осъдителна присъда, която
почива на предположения.
В съдебно заседание пред въззивният съд защитникът на подс.Р. А. –
адв.С. А., не се явява. Другият защитник на подсъдимия – адв.И. Б., в съдебно
заседание пред въззивната инстанция изразява становище, че поддържа и
двете жалби, ведно с допълненията и мотивите, като развива съображения,
аналогични на изложените в същите. Подсъдимият Р. А. поддържа жалбите и
изложението на адв.Б.. Твърди, че не е обиждал и псувал частния тъжител;
както и че на 24.02.2022 год. също бил обиждан и псуван от тъжителя. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Ответникът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец Ф. И. М.
от гр.К., и неговият повереник – адв.Г. Б. от АК – К., в съдебно заседание
пред въззивния съд изразяват становище, че жалбите са неоснователни.
Повереникът на частния тъжител счита, че присъдата на първоинстанционния
съд е законосъобразна, както и че при разглеждане на делото и постановяване
на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да опорочават производството или да нарушават правото на
защита на подсъдимия. Твърди, че всички доказателства са анализирани
поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът е достигнал до правилния
извод, че следва да признае подсъдимия А. за виновен в извършване на
престъплението по чл.146 ал.1 от НК. Моли първоинстанционната присъда да
бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна.
4
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбите,
на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от легитимирани за това лица – упълномощени
защитници на подсъдимия Р. А., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и
в законоустановения срок, поради което същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатите по частен ред на
подсъдимия Р. А. обвинения за извършени престъпления, събрал е
необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към
предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило
извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от
настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. Й. А. е роден на **,**,**** год. в с.Ш.п., общ.К.,
обл.К., като живее в същото село. Има завършено средно образование,
разведен е, работи, не е осъждан.
Свидетелката Б. Д. и подсъдимият Р. А. са бивши съпрузи. Тъжителят
Ф. М. бил пациент на свидетелката Д., която имала зъболекарска практика,
както и били приятели, но подсъдимият А. не бил съгласен с това и настоявал
тъжителят М. да си вземе здравната книжка и да не посещава повече
зъболекарския кабинет на бившата му съпруга.
На 24.02.2022 год. около обяд двете свидетелки - Б. Д. и Ц. С., се
намирали на работното си място в зъболекарски кабинет, находящ се в гр.К.,
на ул.„С. К.“ № 1, когато там дошъл частният тъжител Ф. М., за да си вземе
здравната книжка. Докато последният разговарял със свидетелката Д., малко
след него в кабинета влязъл и подсъдимият Р. А.. Подсъдимият попитал
тъжителя М. какво търси там и му казал да излиза от неговия собствен имот.
Подсъдимият А. продължил разговора с тъжителя на турски език, при което
изрекъл думите: „Ще ти еба майката! Ти си син на курва!“.
След това двамата мъже започнали да се бутат, като подсъдимият Р. А.
искал да изведе навън тъжителя от зъболекарския кабинет, но последният се
съпротивлявал, тъй като искал сам да стори това, а не да бъде принуждаван.
5
При това бутане между тях се счупила една кашпа, поради което свидетелката
Б. Д. им казала да спрат, попитала ги какво правят и ги помолила да излязат
навън. Тогава тъжителят Ф. М. напуснал зъболекарския кабинет, последван
от подсъдимия Р. А., като първият се отправил към „Българо- американската
кредитна банка“, а подс.А. го следвал до момента, в който видял свидетелката
З. Д., която се намирала в близост до зъболекарския кабинет, в който работела
дъщеря й Б. Д., след което се върнал в кабинета.
Същият ден – на 24.02.2022 год., в 13.00 часа тъжителят Ф. М. бил
прегледан от съдебен лекар в гр.К., който установил кръвонасядания и
охлузване на кожата на главата. За този преглед на тъжителя М. било
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 26/2022 год., в което било
посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп
или тъпо - ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали
така, както съобщава освидетелствания, като същите са причинили болка и
страдание.
На следващият ден - 25.02.2022 год., частния тъжител Ф. М. посетил
лекар - психиатър по повод страхове, които имал във връзка с обиди,
нанесени му от съпруга на зъболекарката, напрегнатост и тревожност, както и
неспокойният му сън, при който преглед му била предписана съответната
медикаментна терапия.
Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 132/2022 год., на Ф. И.
М. е било причинено кръвонасядане и охлузване на кожата на главата, като
описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпо -
ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е
съобщил пострадалия, като е причинено болка и страдание. Посочено е в
заключението още, че възстановителния период при такива травматични
увреждания е с продължителност около една седмица, като е възможно
описаните травматични увреждания да са възникнали минути до няколко часа
преди извършения преглед от 13.00 часа на 24.02.2022 год.
По делото е извършена и съдебно - психологична експертиза от вещото
лице С. Д., която е дала заключение, че при анализа на психологическите
преживявания на тъжителя от инцидент на 24.02.2022 год. се установило, че
хроничният стрес и посттравматичната симптоматика доминират в
6
психичното състояние на изследваното лице Ф. М. и са оказали негативно
въздействие върху емоционалното му състояние. Вещото лице е посочило, че
се е отключил страх за здравето и живота му, като имал психична травма,
формирана вследствие на този инцидент. Вещото лице е дало заключение
още, че към момента на изследване тъжителят М. имал високо ниво на
ситуативна и личностна тревожност, невротизмът бил проявен във високи
стойности, като всичко това се е отразило стресиращо в психо - емоционален
план, което влошавало качеството му на живот и ежедневното
функциониране на личността и социализацията му.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по безспорен начин от гласните доказателства, установени с
гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Р. Й. А.,
които е кредитирал отчасти; показанията на разпитаните в хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие свидетели Б. Д., Ц. С. и
Д. А., на които е дал вяра изцяло; и показанията на св.З. Д., които е
кредитирал отчасти; от писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по
извършената в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 132/2022 год. и разясненията на вещото лице по
заключението, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
които решаващият съд е кредитирал изцяло; от писменото заключение на
вещото лице С. Д. по извършената в първоинстанционното съдебно
производство съдебно-психологическа експертиза и разясненията й по
заключението, дадени пред първоинстанционния съд, на които съдът е дал
вяра изцяло; както и от писмените доказателства по делото, събрани и
приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по
надлежния ред.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите Б. Д., Ц. С. и Д. А., тъй като същите са логични,
последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така
и с други доказателства по делото, вкл. отчасти и с обясненията на подс.А.
/доколкото същият не отрича, че инкриминираните дата и място се е срещнал
с частния тъжител Ф. М. в зъболекарския кабинет на св.Д. и между тях е
възникнал конфликт, при който подсъдимият е казал на тъжителя да напусне
кабинета на св.Д., като след отказа на тъжителя да стори това, двамата
започнали да се бутат, с цел подс.А. да изведе тъжителя М. извън кабинета/, и
7
чиято достоверност не е поставена под съмнение по никакъв начин от други
доказателства по делото. Обосновано при анализа и оценката на
доказателствата първоинстанционният съд е дал вяра изцяло на показанията
на св.Б. Д., която е очевидец на случилото се в кабинета й и разбираща
турски език, като същата е възприела непосредствено и лично отправените от
подс.А. към тъжителя М. думи: „Ще ти еба майката!“, казани на турски език.
Правилно първоинстанционният съд е приел показанията на св.Д. за
достоверни, доколкото същите кореспондират, макар и косвено, с показанията
на св.С. /досежно срещата на 24.02.2022 год. около 12.30 часа между подс.А.
и частния тъжител М. в зъболекарския кабинет на св.Д.; както и възникналия
между подсъдимия и тъжителя конфликт, при който били разменени реплики
и думи между двамата, но на турски език, който свидетелката не разбира,
респ. блъскането и бутането между тях/ и показанията на св.Д. А., на когото
на следващият ден частния тъжител М. е споделил, че бил псуван от
подсъдимия. В подкрепа на приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, респ. на показанията на свидетелите Б. Д., Ц. С. и Д. А. е и
заключението на вещото лице Д. по извършената в хода на съдебното
следствие съдебно-психологическа експертиза, съгласно което вследствие на
инцидента от 24.02.2022 год. у тъжителя М. се наблюдава посттравматична
стресова симптоматика и хроничен стрес.
Обосновано първоинстанционният съд не е дал вяра изцяло на
показанията на св.З. Д., мотивирайки се с това, че същата не е присъствала в
зъболекарския кабинет на дъщеря й – св.Б. Д., по време на срещата между
подсъдимия и частния тъжител, нито е възприела по какъвто и да е начин
поведението на който и да било от тях по време на тази среща, а само е видяла
тъжителя М. да излиза от кабинета на дъщеря й и след него да излиза подс.А.,
като показанията й в частта им, с която тази свидетелка установява, че
излизайки от кабинета на св.Д., частния тъжител бил казал думите: „Ти си син
на курва!“ са нелогични, изолирани и неподкрепени от каквито и да било
други доказателства по делото.
Напълно споделими са и изложените от първоинстанционния съд
съображения, с които не е дал вяра на обясненията на подсъдимия Р. А. в
частите им, в които същият е отрекъл на инкриминираните дата и място – на
24.02.2022 год. около 12.30 часа в зъболекарския кабинет на св.Б. Д. да е
обиждал и псувал частния тъжител Ф. М.. В тази връзка следва да се
8
отбележи, че както е известно от наказателноправната теория и съдебната
практика, обясненията на подсъдимите лица в наказателното производство
имат двояка функция – освен средство за защита, същите представляват още и
доказателствено средство, поради което същите следва да бъдат анализирани
и оценявани наред с всички останали доказателства. В настоящият случай
обясненията на подсъдимия А. в посочените части са нелогични и са
изолирани, като не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по
делото, а напротив – опровергават се от по категоричен начин от
кредитираните от първоинстанционния съд такива, обсъждани по-горе в
мотивите, поради което правилно решаващият съд е направил извода, че в
тези части обясненията на подсъдимия представляват негова защитна версия,
целяща да го оневини.
При така установената от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, която се възприема изцяло и от настоящата инстанция, се налага
изводът, че подсъдимият Р. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.146 ал.1 от НК, а именно: на
инкриминираното място и по инкриминираното време – на 24.02.2022 год. в
гр.К. казал нещо унизително за честта и достойнството на Ф. И. М. от гр.К. в
негово присъствие - отправил към него думите „Ще ти еба майката!“, до
какъвто правилен – обоснован и законосъобразен, краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, съдът е
извършил анализ и оценка на всички събрани в хода на наказателното
производство доказателства, като е изложил подробни съображения кои от
тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, които съображения
се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат
преповтаряни в тяхната цялост.
С оглед така установената фактическа обстановка, направените въз
основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване от
обективна страна на деянието, предмет на повдигнатото на подс.А. по частен
ред обвинение, са обосновани и законосъобразни. Така, както правилно е
приел и първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си, по несъмнен
начин е установено от събраните по делото доказателства, че на 24.02.2022
год. в гр.К. подсъдимият Р. А. е казал на частния тъжител Ф. М. думите: „Ще
ти еба майката!“ в негово присъствие. Безспорно е, че отправените от
9
подсъдимия към тъжителя ругателни думи /псувня/ засягат честта и
достойнството на последния, които той е възприел като обидни. Устното
изричане на тези думи е станало в присъствието на тъжителя, към когото са
били адресирани, и са били възприети /чути/ непосредствено от него.
Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че този обиден израз не
представлява информация за факт, а е квалификация, имаща обиден и
унизителен за него характер. Не без значение за извода на съда за
осъществяването на вмененото на подсъдимия обвинение от обективна страна
е и обстоятелството, че посочените думи са в разрез с установените норми на
поведение в обществото и се възприемат еднозначно именно като такива.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд за осъществяване на
престъплението по чл.146 ал.1 от НК и от субективна страна. Така, както
правилно е посочил и решаващият съд, подс.А. е извършил посоченото
престъпление при форма на вината: пряк умисъл – същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се
обективира в поведението му – несъмнено с оглед възрастта, образованието и
придобития житейски и социален опит, подс.А. е съзнавал, че отправените
към частния тъжител М. думи: „Ще ти еба майката!“, и то в негово
присъствие, са унизителни за честта и достойнството на последния, като
именно този резултат е искал и целял да постигне подсъдимия с изричането
им в присъствието на тъжителя.
Във връзка с изложените съображения относно осъществяване на
престъплението по чл.146 ал.1 от НК от подс.Р. А. от обективна и субективна
страна, настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на
защитниците му, изложени в жалбите, ведно с допълненията и мотивите към
тях. Така, неоснователно е оплакването на адв.А., изложено във въззивната й
жалба - че e следвало първоинстанционният съд да изследва какво е
възприела св.Б. Д. като казано от подсъдимия на турски език, като тези изрази
е следвало да бъдат записани в протокола по начина, по който са били
възприети, след което съответния превод от нейна страна би могъл да бъде
проверен и оспорен по съответния ред, предвиден в НПК. Видно от
протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2022 год., в
което е дала показания св.Б. Д., същата владее отлично български език, като е
напълно в състояние точно да възпроизведе на български език изречените от
подс.А. към тъжителя М. думи на турски език. Изцяло неоснователно е и
направеното от адв.А. с въззивната жалба искане за приложение на института
на „реторсия“-та, мотивирано от показанията на св.З. Д., съгласно които
10
когато била на улицата пред кабинета на дъщеря й, частния тъжител М.
излязъл от кабинета и казал на турски език думите:„Ти си син на курва“, с
което тъжителят бил отправил към подсъдимия еднаква по тежест обида. Това
е така, тъй като както бе посочено и по-горе в мотивите, показанията на св.З.
Д. в тази им част са изолирани и не се подкрепят от каквито и да било други
доказателства по делото, а и тази свидетелка се е показала като явно
заинтересована от изхода на делото и съществуват значителни съмнения в
тяхната достоверност, поради което правилно първоинстанционният съд не ги
е кредитирал. Освен това, дори и да се приеме, че частният тъжител Ф. М. е
казал тези думи, след като е излязъл от кабинета на св.Б. Д., то от
внимателния прочит на показанията на св.Д. и на обясненията на подс.А. се
установява, че в този момент подсъдимият А. все още не е бил излязъл от
кабинета и не е възприел лично посочените думи /липсва и такова твърдение
от страна на подсъдимия/, т.е. те не са били казани в негово присъствие, което
прави извършено евентуално такова деяние от частния тъжител
несъставомерно по чл.146 ал.1 от НК, с оглед необходимостта за
съставомерността му от обективна страна обидата да бъде нанесена в
присъствието на обидения, поради което института на „реторсия“ - та е
неприложим в случая.
Неоснователни по изложените по-горе в мотивите съображения относно
анализа и оценката на доказателствата, извършени от първоинстанционния
съд и от настоящата инстанция при извършения собствен анализ и оценка на
същите, са и оплакванията на защитника на подс.А. – адв.Б., изложени в
мотивите към въззивната й жалба – че първоинстанционният съд не бил
изследвал в пълнота наличните доказателства, като се бил предоверил на
показанията на св.Б. Д. /която била във влошени отношения с бившия й
съпруг – подс.А., и в любовни такива с частния тъжител Ф. М./, и
същевременно не бил дал вяра на показанията на свидетелите Ц. С. и З. Д..
Впрочем, аналогични оплаквания е направила с допълнителните писмени
изложения за допълване на въззивната си жалба и адв.А., които по същите
мотиви настоящият състав намира за неоснователни. Все във връзка с
изложените съображения по-горе в мотивите на настоящото решение,
въззивната инстанция намира за неоснователни и оплакванията на адв.Б. за
недоказаност на частното обвинение, както и за твърдяното превратно,
еднопосочно и непълно тълкуване на доказателствата, довело до осъдителна
присъда, която почивала на предположения, респ. за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото и
постановяване на обжалваната присъда.
Против оправдателните части на присъдата, с които подс.А. е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му по частен ред обвинение за
извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, както и за извършено
престъпление по чл.146 ал.1 от НК в частта му относно думата „боклук“,
липсва подадена въззивна жалба от частния тъжител Ф. М. и неговия
повереник, поради което настоящата инстанция намира, че
11
първоинстанционната присъда в тези им части не следва да се обсъжда в
настоящото изложение.
При налагане на наказанието на подс.Р. А. за престъплението по чл.146
ал.1 от НК, за извършването на което е признат за виновен, правилно и в
съответствие с материалния закон първоинстанционния съд е съобразил, че са
налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по
отношение на подсъдимия - за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като
за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
“глоба“ от 1 000 до 3 000 лв., като съдът може да наложи и наказание
„обществено порицание“, т.е. предвидени са по-леки наказания от
наказанието „лишаване от свобода“ до три години. Налице са и останалите
предпоставки за приложението на разпоредбите на чл.78а от НК - към датата
на осъществяване на престъплението подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от
престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от деянието и които да не са възстановени. А щом
са налице предпоставките на чл.78а от НК, то приложението на посочената
законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е
задължително и няма алтернатива. При определяне размера на
административното наказание „глоба” за подсъдимия А.,
първоинстанционният съд е съобразил смекчаващите и отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: смекчаващи -чистото
му съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на дееца,
трудовата му ангажираност, дадените обяснения, с които е допринесъл за
разкриване на обективната истина и типичната обществена опасност на
деянието; както и по същество липсата на отегчаващи отговорността на
подсъдимия такива. Въз основа на тях първоинстанционният съд е направил
извода, че административно наказание в минималния предвиден в закона
размер от 1 000 лв. би било достатъчно спрямо извършеното от подсъдимия
деяние. Настоящата инстанция намира за правилни съображенията на
първоинстанционния съд за налагане на административно наказание на
подсъдимия, като счита, че така наложеното на подсъдимия Р. А.
административно наказание, определено и наложено в абсолютно
12
минималния възможен размер от 1 000 лв., напълно съответства на характера
и тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена
опасност на деянието и дееца, като същото е необходимо и достатъчно за
постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите; да се въздейства
предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително
спрямо другите членове на обществото, т.е. същото наказание не е явно
несправедливо.
Обжалваната присъда е правилна - обоснована и законосъобразна, и в
гражданско – осъдителната й част, с която е осъден подсъдимият Р. А. да
заплати на тъжителя Ф. М. обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди от престъплението по чл.146 ал.1 от НК, в размер на 1
000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 24.02.2022 год., до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен гражданския иск за претърпените от престъплението
неимуществени вреди от това престъпление, за разликата над 1 000 лв. до
пълния му предявен от тъжителя размер от 2 000 лв., като недоказан. Така,
както правилно е приел и първоинстанционният съд, от доказателствата по
делото се установява, че вследствие на инкриминираното виновно и
противоправно поведение на подсъдимия А., частния тъжител Ф. М. е
претърпял неимуществени вреди - унижение от отправената му от
подсъдимия обида /псувня/, засегнато достойнство, напрегнатост и
тревожност, както и хроничен стрес и посттравматичната симптоматика,
които са оказали негативно въздействие върху емоционалното му състояние,
т.е. налице са причинени неимуществени вреди на тъжителя М. от виновното
и противоправно поведение на подс.А., като е налице и пряка причинно-
следствена връзка между поведението на подсъдимия и вредата. С други
думи, налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за
претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1 000 лв.,
първоинстанционният съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД принцип за възмездяване на неимуществените вреди по справедливост.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че така присъденото на тъжителя
обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди
причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице
13
условия за неговото намаляване. Поради това, същото не е несправедливо
завишено, а и частният тъжител по никакъв начин не е допринесъл за
настъпването на вредите с поведението си, както неоснователно твърди във
въззивната си жалба защитника на подсъдимия - адв.А.. В тази връзка
настоящият състав намира за неоснователно още и оплакването на защитата
на подс.А. – че не бил доказан размера на неимуществените вреди, тъй като в
случая се касае за отправяне на ругателни думи /псувня/, които по
подразбиране обществото с установените си морални норми на поведение
възприема като обидни, унизителни и засягащи честта и достойнството на
лицето, спрямо което са отправени, поради което същите не се и нуждаят от
някакво изрично доказване. Правилно съдът е отхвърлил предявеният
граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалия неимуществени
вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от
2 000 лв., с оглед недоказаността му в тази част. В съответствие с
материалния закон, и с оглед признаването на подс.А. за невиновен и
оправдаването му по повдигнатото му по частен ред обвинение за извършено
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, първоинстанционният съд е отхвърлил
изцяло и предявения от частния тъжител против подсъдимия граждански иск
за претърпени от това престъпление неимуществени вреди, в размер на 3 000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2022 год., до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. Впрочем,
против посочените части на присъдата, с които са отхвърлени предявените
против подсъдимия граждански искове, няма подадена въззивна жалба от
частния тъжител, поради което не е необходимо подробното обсъждане и
анализиране на присъдата в тази й част.
Що се отнася до обжалваната присъда в частта й, с която подс.Р. А. е
осъден да заплати на частния тъжител Ф. М. сумата в размер на 1 658.96 лв.,
представляваща направени от последния разноски по делото за държавна
такса, депозити и възнаграждения на вещи лица и за адвокатска защита, то
настоящата инстанция съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане; а съгласно ал.4 на чл.189
14
от НПК, когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го
осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е
признат за виновен. При това положение, жалбата на адв.А. е частично
основателна, доколкото подс.А. не следва да бъде осъждан да заплати на
частния тъжител М. направените от същия разноски в размер на 217.26 лв. за
възнаграждение на вещото лице д-р Н. М., изготвил съдебномедицинска
експертиза за установените телесни увреждания на тъжителя М., касаещи
обвинението на подс.А. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, по
което последния е бил оправдан, като тези разноски следва да останат в
тежест на частния тъжител М.. Посоченото налага първоинстанционната
присъда да бъде изменена, като бъде отменена в частта й, с която подс.Р. А. е
осъден да заплати на тъжителя Ф. М. направени по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице, за сумата в размер на 217.26 лв., или за
разликата над 1 441.70 лв. до 1 658.96 лв. По отношение на останалите
разноски, и с оглед признаването на подс.А. за виновен в извършване на
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, правилно същият е бил осъден да заплати
такива на частния тъжител и граждански ищец направените от същия пред
първоинстанционния съд разноски; както и да заплати по сметка на РС – К.
държавна такса върху уважената част на гражданския иск. В тази връзка
настоящата инстанция намира за неоснователно искането, изложено в
жалбата на адв.А. - за коригиране на присъдените на тъжителя разноски,
което обосновава с отхвърляне на част от предявения граждански иск, по
отношение на който счита, че следва да се прилагат правилата на ГПК, като
същите бъдат намалени, съобразно уважената част на иска и бъдат присъдени
разноски на подс.Р. А., съобразно отхвърлената част на иска. Това е така, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.88 ал.1 от НПК, гражданският иск в
съдебното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в
него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс,
т.е приложението на ГПК е субсидиарно. В случая, обаче, по отношение на
разноските по делото, включително и по отношение на тези, направени от
гражданския ищец във връзка с предявен граждански иск, има специално
правило, и то е цитираната по-горе разпоредба на чл.189 ал.3 от НПК,
съгласно която когато е признат за виновен, съдът осъжда подсъдимия да
заплати разноските на гражданския ищец, без значение в каква част е уважен
гражданския иск, и в каква е отхвърлен. Още повече, че в случая заплатеното
15
от частния тъжител Ф. М. адвокатско възнаграждение е едно – както за двете
обвинения в извършено престъпление, така и за предявените граждански
искове.
Предвид изложеното, съдът намира, че извън наложителното изменение
в частта й за разноските, обжалваната присъда е правилна, обоснована и
законосъобразна, наложеното на подсъдимия Р. А. административно
наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване в останалата й част, поради
което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 30/08.06.2023 год., постановена по Н.ч.х.дело №
224/2022 год. по описа на К.йския районен съд, като я ОТМЕНЯ в частта й,
с която Р. Й. А. от с.Ш.п., общ.К., обл.К., с ЕГН **********, е осъден да
заплати на Ф. И. М. от гр.К., с ЕГН ********** направени по делото
разноски, за сумата в размер на 217.26 лв. /или за разликата над 1 441.70 лв.
до 1658.96 лв./
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16