Решение по дело №15056/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  24.03.2021г.                                     Град     София

                                                          

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На деветнадесети февруари                                                                        Година 2021

В публичното заседание в състав:                        

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 15056 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Б.А.М.  излага в исковата молба, че е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своя съпруг Т.И.М., причинена  при  ПТП, настъпило на 27.06.2019г. по вина на Х.Д.Б.. По случая било образувано досъдебно  производство, неприключило към момента. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – З. „А.И.“ АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ  за сумата 120 000 лв., като частичен от пълния му размер от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,  ведно със законната лихва датата на която е изтекъл срокът на ответното дружество по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ – 04.07.2019г., а при условията на евентуалност – от 12.07.2019г. – датата, на която е постъпило пред застрахователя уведомление за настъпилото събитие от ищцата.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът З. „А.И.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен – оспорва механизма на ПТП, вината на водача Б., причинната връзка с настъпилата смърт на съпруга на ищцата. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по процесната полица. Предявява евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата на участниците – велосипедисти, с което поведение е допринесъл за настъпването на несъвместими с живота увреждания. Оспорва настъпването на твърдените от ищцата неимуществени вреди, поради смъртта на нейния съпруг, както и размера на иска. Оспорва изцяло претенцията за законна лихва от посочената дата, като сочи, че застрахователят не е изпадал в забава, евентуално – че лихва се дължи от 16.10.2019г. Оспорва датата на известието за доставяне на пратка от 12.07.2019г. Сочи, че щета по претенцията на ищцата е образувана на 15.07.2019г.

 

 

         В хода на делото ищцата Б.М. е починала – на 01.02.2020г., съгласно представените за това писмени доказателства. На осн. чл.227 ГПК като ищци по делото са конституирани наследниците на починалата – Е.М.М. и Т.М.М. – дъщери на починалия през 2013г. син на ищцата, съгласно представеното по делото удостоверение за наследници.

         Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

         За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства, проведен е разпит на свидетел и е изслушано заключението на съдебна автотехническа експертиза.

         На 27.06.2019г. около 10:50 часа в с. Горни Богров, по ул. „Васил Левски“ в посока от с. Яна към бул. „Ботевградско шосе“ в дясната от двете пътни ленти се е движел специален автомобил марка „ДАФ – ЛФ 220 ФА“ с рег. №*****, управляван от водача Х.Б. със скорост около 78 км/ч. Пътното платно на мястото е еднопосочно  за движение само в посока към Ботеградско шосе, с две пътни ленти с ширина по 5м, разделени с единична прекъсната линия, със суха асфалтова настилка. Когато автомобилът се е приближавал към кръстовището с ул. „Воденицата“, в лявата част на платното за движение, в същата посока се е движел Т.М., управляващ велосипед със средна скорост около 12 км/ч. Внезапно велосипедистът е предприел завиване надясно, за да навлезе в ул. „Воденицата“. В този момент, водачът е възприел действията на велосипедиста като опасност и е реагирал с аварийно спиране, при което автомобилът е отложил две успоредни прави спирачни следи, но въпреки това е ударил първо задното колело на велосипеда с централната си предна част, след което ударил и тялото на велосипедиста – задно дясно-странично, със скорост от около 40 км/ч. От удара велосипедът и тялото на Т.М. се отблъснали напред по посоката на движение на автомобил и надясно, като са се установили неподвижни на няколко метра напред, като мястото на установяване на тялото на велосипедиста съвпада с петното от кръв, описано в протокола за оглед.

         Скоростта на т.а. ДАФ преди водачът да задейства спирачната система е била 78 км/ч, за което се съди от оставените спирачни следи. Към момента на удара скоростта е била 40 км/ч. Опасната зона за спиране на т.а. ДАФ при скорост на движение от 78 км/ч е 83 метра, а при движение с максимално допустимата за населено място скорост от 50 км/ч - 41 метра. Водачът е възприел действията на велосипедиста като опасност и е реагирал с аварийно спиране, когато автомобилът се е намирал на 68.77 м. от мястото на удара. От сравнението на двете показания е видно, че в конкретния случай, спрямо действителния момент на реакция, водачът не би могъл да спре и да предотврати удара. Ако се е движел с допустимата за населено място скорост обаче и при своевременна реакция от мястото, на което се е намирал, в момента, в който реално е възприел велосипедиста, опасната му зона за спиране би била посочените 41 м. и той би могъл да избегне ПТП чрез аварийно спиране на разстояние около 28 метра преди мястото на удара.

Горното се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 от ГПК и от приетото заключение на автотехническата експертиза на вещото лице А.А., което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, пълно и подкрепено от писмените доказателства по делото.

При разпита в съдебно заседание свидетеля Х.Б. заявява следното: Участвал е в ПТП през 2019г. Работи във фирма за чистота „Титан“. Управлявал автомобил ДАФ - „сметосъбирачка“. Излизайки от разтоварището на Горни Богров, се движел по бул. „В. Левски“. Там имало пешеходна пътека и понеже често я ползвали пешеходци, управлявал автомобила с не повече от 40 км/ч. Човекът, с когото станало произшествието, бил засичал на пътя много други пъти. Обичайно се движел с велосипеда си отдясно по посока на движението, но този път се движел отляво. След като видял, че на пешеходната пътека никой не пресича, водачът увеличил скоростта на движение докъм 50 км/ч. Изведнъж, велосипедистът без никакъв знак от негова страна, кривнал пред камиона. Свидетелят незабавно предприел действия по аварийно спиране, сигнализирал и с клаксона, но настъпил удар. Като чули клаксона и свистенето на спирачките, от околните къщи изскочили четири жени. В разговор те му казали, че Траян вероятно е завивал към ул.“Воденицата“,за да отиде на гробища. Споделили, че не чувал добре. Свидетелят веднага позвънил на 112, дошла линейка, помогнал да качат пострадалия на носилка. Изчакал криминалистите, взели му проба за алкохол и наркотици – всичко било нормално. Изразява съжаление за случилото се.

Съдът цени критично показанията на свидетеля за механизма на ПТП и не ги кредитира в частта им относно твърденията на Б., че е управляват автомобила със скорост от 40 км/ч. В тази си част показанията си противоречат със заключението на САТЕ, което е базирано на обективни данни /спирачни следи/ и с категоричност установява, че автомобил ДАФ се е движел със 78 км/ч. Ето защо, съдът намира, че показанията на свидетеля в тази част не са обективни и са обусловени от неговата заинтересованост от изхода на спора. В останалата си част, показанията са логични и последователни, не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира.

От процесното ПТП пострадалият е получил съчетана черепно-мозъчна и лицева травма, тежка закрита гръдна травма, травма на корема, на опорно-двигателния апарат, остра кръвозагуба. Множеството травматични увреждания са в категорична причинна връзка с настъпилото ПТП и в крайна сметка са довели до неговата смърт. Това се установява от представената по делото медицинска документация и заключението на СМЕ, изготвено от д-р Ал. М., в което същата е обсъдена подробно, поради което съдът не я обсъжда отделно. Заключението е компетентно изготвено и не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е разпитан свидетелят Н. Г.. Заявява, че е съсед на Б. и Т.М.и от над 25 години. За инцидента с Траян разбрал още същия ден. Б. много трагично приела смъртта му, било й много мъчно. На погребението изглеждала грохнала. Приживе отношенията им били нормални, чудесни, на което Григоров често бил свидетел, т.к. имотите им дели една ограда и често ги посещавал, разчитали едни на други. Не е забелязвал да са имали никакви проблеми, уважавали се взаимно, били сплотено и задружно семейство. Били загубили и двете си момчета и мъката ги сплотявала още повече. След смъртта на Траян почти всеки ден вижда Б.. Много трудно приемала смъртта на съпруга си, били женени над 50 години, споделяла в разговор на свидетеля, че й е много тежко и плачела. След смъртта на Траян тя останала самичка и се привързала повече към двете си внучки. До смъртта си през февруари, не спирала да тъжи. Често ходела на гробища и плачела на гроба на съпруга си. Приживе Траян бил жизнен за годините си, работел си по градинката, имал добро чувство за хумор. Свидетелят не е забелязвал да е имал проблеми със слуха.

Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното МПС, към момента на деликта.

Не е спорен и фактът, че е ищцата приживе е отправила извънсъдебна застрахователна претенция към ответника, но страните спорят за датата, на която е станало това.

Ответникът е представил препис от молба на адв. А. Б.от САК в този смисъл, която е заведена при застрахователя с вх.№ 101-834/15.07.2019г. и това е датата, на която дружеството твърди да е било сезирано извънсъдебно от ищцовата страна. Тя, на свой ред, представя известие за доставяне с баркод ИД PS610000FYY54 с посочен получател З. „ А.и.“ АД и дата на получаване 12.07.2019г., като отдолу на разписката е нанесен ръкописен текст „щета /не се чете/Б.М. изх.№732“.

       При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

       Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

При процесното ПТП, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Водачът Б. е управлявал т.а. ДАФ със скорост, превишаваща с 28 км/ч максимално разрешената скорост в рамките на населените места от 50 км/ч, с което сам се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на удара. Ако е управлявал автомобила със скорост от 50 км/ч, водачът е имал възможността да спре своевременно и ПТП не би настъпило, както се установява от заключението на САТЕ. Ето защо, съдът приема за доказано, че със своите противоправни действия застрахованият при ответника водач виновно е причинил настъпилата от процесното ПТП смърт на Т.М..

Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.

Ищцата, в качеството си на съпруга на починалия, е активно легитимирана по така предявения иск, тъй като е сред кръга от лица, посочени в Постановления № 4 от 1961г. и № 5 от 1969г. на Пленума на ВС. Претърпените  от нея  неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от загубата на съпруга й, посочени по – горе при излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата и интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на загубата и нейната внезапност,  възрастта на починалия – 85 г., възрастта на ищцата към момента на смъртта на съпруга й – 78 г., близките отношения между двамата и подържаната топла връзка на близост и обич в продължение на над 50 г., като съобрази социално-икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП и към настоящия момент, но също и продължителността на търпените болки и страдания /ищцата е починала около 7 месеца след смъртта на съпруга си при процесното ПТП/, както и фактът, че загубата е останала непрежалима до самата й смърт, съдът намира, че сума в размер на 70 000 лева е подходяща за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди.

Основателно и доказано, с оглед указаната от съда доказателствена тежест, е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неспазване на правилата за движение по пътищата на велосипедистите. Установява се по делото, че починалият е управлявал велосипеда си в лявата част на пътното платно, в нарушение на чл.80, т.2 от ЗДвП, съгласно който водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Ако се е движел възможно най-вдясно, при завиването си надясно към ул. „Воденицата“ траекториите на велосипеда и т.а. ДАФ изобщо е нямало да се пресекат и ПТП нямаше да настъпи. Освен това, установява се от свидетелските показания, че преди да извърши маневрата завиване надясно, велосипедистът не е подал никакъв сигнал, което той е бил длъжен да направи, съгласно чл.26 от ЗДвП, както и е имал възможността да погледне назад и да съобрази действията си с приближаването на т.а. ДАФ. Като не е направил последното, велосипедистът е допуснал нарушение и на правилото на чл.25, ал.1 от ЗдвП, като с всичко изброено е допринесъл за настъпването на противоправния резултат. Приносът му е значителен, съпоставим с този на деликвента и се определя от съда на 50%. С толкова следва да бъде намалено определеното по-горе обезщетение.

Така предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди е основателен до размера от 35 000 лв, като до пълния си предявен размер от 120 000 е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен. Предвид настъпилото в хода на делото правоприемство и съобразно наследствените квоти на новоконституираните ищци, сумата на така определеното обезщетение следва да им бъде присъдена поравно.

На осн. чл.429, ал.3 от КЗ ищцовата страна претендира законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 04.07.2019г. - датата, на която е изтекъл срокът по чл.430, ал.1, т.2 от КЗ на застрахования водач да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие. Доколкото по делото няма никакви доказателства застрахованият да е изпълнил това свое задължение, съдът намира, че приложима е втората хипотеза на чл.429, ал.3 от КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя считано от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.

Относно датата на уведомяване, по която страните също спорят, съдът намира следното – ответникът е бил задължен да представи по делото цялата ликвидационна преписка, образувана по заведената щета, което задължение е изпълнено. От входящия номер на молбата за образуването й, се установява, че щетата е била заведена на 15.07.2019г. - понеделник. От приложената към исковата молба разписка обаче  се установява, че на  12.07.2019г. дружеството е получило пощенска пратка, изпратена от адв. А. Б., с посочено съдържание – „щета Б.М. изх.№732“. Фактът, че в представената застрахователна преписка не се съдържа препис от пощенски плик с клеймо, не доказва сам по себе си, че претенцията е постъпила по друг начин, нито че представената от ищеца разписка касае друга пощенска пратка. Ответникът в нито един момент не е твърдял, че ищцата има при него образувана и друга щета. Ето защо, като обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът намира за доказано по делото, че застрахователната претенция на ищцата е постъпила при ответника на 12.07.2019г. с пощенска пратка, като обстоятелството кога същата е била обработена и заведена деловодно в системата на застрахователното дружество е факт, който е ирелевантен относно преценката за момента, от който се дължи законна лихва.

На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. По делото няма спор, че застрахователят не е изплатил обезщетение на ищцата в срок. Ето защо, законна лихва върху определеното обезщетение следва да се присъди от 12.07.2019г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на П.К. от САК, сумата 1 375,50 лв., съставляваща адвокатски хонорар с начислено ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 140 лв. - разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.

       На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 251,45 лв. /съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв./.

       На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса над сумата от 480 лв. и разноски  по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС,  разноски за изготвяне на експертизи в размер на 131, 25 лв. и държавна такса от 920 лв. или общо – 1 051,25 лв.

       На основание изложеното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :    

 

ОСЪЖДА  ЗАД «А.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.М.М., ЕГН ********** и Т.М.М., ЕГН **********,***, поравно  сумата от общо 35 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Б.А.М. от смъртта на нейния съпруг Т.И.М., настъпила при ПТП на 27.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 12.07.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до пълния му предявен размер от 120 000 лева, като частичен от 200 000лв.

 

ОСЪЖДА  ЗАД «А.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. П.К. от САК с адрес ***0, сумата от 1 375,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА  ЗАД «А.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.М.М., ЕГН ********** и Т.М.М., ЕГН **********,***, по равно  сумата от 140 лв. - разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА Е.М.М., ЕГН ********** и Т.М.М., ЕГН **********,*** да заплатят на ЗАД «А.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 251,45 лв. представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА  ЗАД «А.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски в размер на 1 051,25 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         СЪДИЯ: