Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 3 384/20 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с
чл.4 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 105 980 лв.
Ищецът Г.А.П. твърди в
исковата си молба, че до 20.02.2019 г. заемал длъжността „военен следовател“
във ВОП – София като на сочената дата бил освободен от длъжност на основание
чл. 195 ал.1 т.3 от ЗСВ. Твърди се, че с постановление 1088/18.12.2018 г. на
прокурор във ВОП – София срещу него било образувано производство за
престъпление по чл. 313 ал.3 от НК. Образуваното досъдебно производство с
разрешение на Главния прокурор било проведено от прокурор във ВОП – Сливен като
с постановление от същата дата /18.12.2018 г./ му било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 313 ал.3 от НК. С постановление от 07.05.2019 г.
делото било внесено за разглеждане от ВС – София с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 375
от НПК. Било образувано анд 58/2019 г. на ВС – София като с решение
27/03.07.2019 г. ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение поради
несъставомерност на деянието. По повод протест наП.било образувано ванд 37/2019
г. по описа на Военно-апелативен съд – София, който с решение 22/15.10.2019 г.
потвърдил решението на ВС – София. Твърди се, че по повод повдигнатото му
обвинение претърпял значителни неимуществени вреди. Бил принуден да живее в
притеснение за период от 10 месеца. Бил подложен на унижение като с факта на
повдигнатото обвинение от магистрат бил принизен на обвиняем. В периода докато
траело производството бил безработен и не можел да кандидатства за работа,
защото не бил в състояние да представи удостоверение, че не е под съд или
следствие. Изложени са твърдения, че моралният и психически дискомфорт, в който
бил поставен ищеца се подсилил от факта, че обвинението станало известно на
неговите близки и познати, с което авторитетът му бил сериозно увреден.
Престанал да контактува с приятелите си. Чувствал, че и те го избягвали. Твърди
се, че изпитвал неблагоприятни последици и в здравословен аспект, но се
опасявал, че ако потърси лекарска помощ може да влоши положението си по делото,
доколкото бил запознат, че личният му лекар е разпитван по него. Твърди се, че
последиците за служебното му положение, които едно осъждане за престъпление от
общ характер би предизвикало го накарали да се въздържи от обжалване на
решението на прокурорската колегия на ВСС за освобождаването му от длъжност. Сторил
и имуществени разходи за адвокатско възнаграждение и пътни разходи до гр.
Сливен.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявените искове и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати
сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, както и сумата от 1 700 лв. –
обезщетение за имуществени вреди – изплатени средства за адвокатска защита пред
наказателния съд и пътни разходи, както и сумата от 4 280 лв. – законна
лихва върху двете обезщетения за периода 15.10.2019 – 16.03.2020 г. .
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът – П. на Р Б.,
чрез своя представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието,П.и съда от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така
очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е
налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по повдигнатите му
обвинения като от тези действия на правозащитните органи като пряка и
непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на
държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен
орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е.
носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищецът релевира
в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна наП.на РБ, състоящо се
в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 313 ал.3 вр. ал.1 от НК. По делото е представено решение №
27/03.07.2019 г. на Военен съд – София, постановено по анд 58/2019 г. Видно от
данните по делото, същото решение е потвърдено с решение 22/15.10.2019 г. по
ванд 37/2019 г. по описа на Военно-апелативен съд – София и е влязло в сила на
сочената дата като окончателно такова.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния стереотип
на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с душевното му равновесие.
Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Н.П.П., съпруга на ищеца, и С.Т.И., чиито показания настоящият
съдебен състав кредитира, при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК по
отношение показанията на свидетелката Петрова, като приема, че същите са
обективни и логически обосновани като преки впечатления. И двамата свидетели
безпротиворечиво установяват, че ищецът
е търпял неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект
преживявания като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при
определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в
случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца,
периодът от време - около 10 месеца водено наказателно производство, през което
време същият е търпял негативни преживявания, тежестта на повдигнатото
обвинение – за извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба
от сто до триста лева т.е. същото не притежава белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл.
93 т.7 от НК, чистото му съдебно минало, все обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика – решение
673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На следващо място
при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди,
същото следва да се определи според стандарта на живот, за да
не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и константната съдебна практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
Липсват доказателства, установяващи наличие на влошено
здравословно състояние респ. оставане без работа по причина воденото
наказателно производство, поради което тези вреди не могат да бъдат обосновани
и репарирани в рамките на настоящото производство.
С оглед наведените твърдения в исковата молба и заявените
възражения в писмения отговор на ответника, настоящият съдебен състав намира,
че липсва и причинна връзка между воденото наказателно производство спрямо
ищеца с освобождаването му от длъжността, на която се е намирал „военен
следовател“ доколкото основанието за освобождаването му е чл. 195 ал. 1 т.3 от ЗСВ, установяваща несъвместимост за заемане на длъжността с упражняване на търговска дейност под каквато и да е форма, включително
лично, чрез подставено лице и/или с явен и/или със скрит пълномощник респ. да е съдружник,
управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на
директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или
юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с
изключение на тези професионални сдружения, в които членуват. Горното се потвърждава и от съдържанието на соченото
решение на Прокурорска колегия на ВСС, обективирано в протокол 6/20.02.2019 г.
- освободен, заради
осъществявана от ищеца възмездна
букмейкърска дейност, несъвместима със заеманата длъжност в орган на
съдебната власт
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 2 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лв. следва да се отхвърли.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, съгласно
която липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от
него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед
представените по делото писмени доказателства тази претенция е доказана до
размера на 1 600 лв., предвид представените по доказателства по
наказателното дело, установяващи заплащане на адвокатски хонорар от по 800 лв.
за всяка една от двете съдебни инстанции. По отношение на същия е заявено
своевременно възражение досежно размера от страна на ответника. Възможността в
производство по реда на чл. 2 от ЗОДОВ да бъде определено обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък
от платения в наказателния процес е установена с оглед задължителните указания,
дадени с ТР 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС. Тази възможност не е израз на
упражняване на правомощие по чл. 78 ал.5 от ГПК, а размерът на имуществената
увреда следва да бъде определен при съблюдаване принципа за полагане на
дължимата грижа на пострадалия респ. да се вземат предвид правилата на чл. 5 от ЗОДОВ. Критериите при определяне на обезщетението за имуществени вреди от
сочения вид са вида и тежестта на обвинението, интензитета
на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът
предстои да положи при осъществяването на защитата. Правната защита се
преценява въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното
наказателно производство до неговото приключване, и при съпоставяне на
заплатеното адвокатско възнаграждение с действително причинените вреди от
повдигане на конкретното обвинение / решение 66/18.06.2019 г. по гр.д. 2099/2016
г. на Трето ГО на ВКС/. Настоящият
съдебен състав не намира, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение да
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
наказателното дело. Поради което възприема възражението на
ответната страна като неоснователно.
Данни по делото за имуществени вреди,
изразяващи се в пътни разходи по делото не са ангажирани, поради което в тази
част претенцията е неоснователна.
Ответникът дължи обезщетение на ищеца
в размер на доказаните неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на
увреждането/ чл.84, ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на
обезщетението, защото съгласно цитираната разпоредба, деликвента се счита в
забава без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на
законната лихва е последица от уважаването на главния иск като размерът
на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. В настоящото производство обаче ищецът е заявил самостоятелна претенция за
мораторна лихва за периода от датата на влизане в сила на решението на
наказателния съд до датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело в
съда. Не
съществува пречка ищецът да предяви като самостоятелен иск обезщетение в размер
на законната лихва по чл.86 ЗЗД, като в този случай съдът ще
бъде сезиран с два обективно съединени иска и ще дължи произнасяне по всеки
един от тях с решението, като силата на присъдено нещо ще се разпростира и
върху притезанието по двата иска. Обезщетението за забава, от датата на деликта
до датата на предявяване на иска, ще бъде определено по размер и ще подлежи на
изпълнение така както е установено от съда в съдебното решение. В този смисъл е
определение 406/15.07.2009 г. на ВКС, Първо ТО по ч.т.д. 300/2009 г. Доколкото
ищецът е навел тази претенция като самостоятелен иск и при спазване правилото
на чл. 162 от ГПК същият е основателен за сумата от 86, 67 лв. по отношение
обезщетението за неимуществени вреди и за сумата от 69,33 лв. по отношение
обезщетението за имуществени вреди като за горницата до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 15.10.2019
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса т.е. на ищеца се
следва сумата от 10 лв. – разноски за ДТ.
На процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА с оглед своевременно заявеното
искане респ. данните по делото, че процесуалното представителство е осъществено
по посочения ред /стр. 39 в делото/. Заявено е искане за
заплащане на такова в размер на 3 530 лв., което е съизмеримо на
минималното такова по Наредба 1/2004 г. с оглед цената на заявените искове. Припадащата
се част от разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
исковете възлиза на 125, 11 лв., която се следва на процесуалния представител
на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДАП.на Р Б. – с
адрес: гр. София, бул. “********на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4
от ЗОДОВ да заплати на Г.А.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 1 – адв. Д.Т. сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по анд
58/2019 г. на ВС - София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан,
както и сумата от 1 600 /хиляда и
шестстотин / лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.10.2019
г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата
до пълния предявен размер от 1 700 лв. като неоснователен и недоказан,
както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 86,
67 лв. –
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
15.10.2019 г. – 17.03.2020 г. и сумата
от 69, 33 лв. – обезщетение за забава върху обезщетението за имуществени
вреди за периода 15.10.2019 г. – 17.03.2020 г., като отхвърля за
горницата до пълния предявен размер от 4 280 лв., кто и на основание чл.
78 ал.1 от ГПК сумата от 10 лв. –
сторени разноски.
ОСЪЖДАП.на Р Б. – с адрес: гр. София, бул. “********на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА да заплати на адв. Д.Т., адрес: *** сумата от 125, 11 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :