Решение по дело №490/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 253
Дата: 9 май 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20254430200490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Плевен, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20254430200490 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №24-0938-005166/15.01.2025г., издадено
от *** група в ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ - гр.Плевен,
на Н. Р. Ч., ЕГН ********** от гр. Плевен са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200,00 на основание чл.179,
ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП и
глоба в размер на 50, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, буква „г“ от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Н. Р. Ч., който го обжалва и моли съда да го отмени. В
жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че посочената в наказателното постановление
фактическа обстановка не съответства на действителната. Счита, че няма
вина за реализираното ПТП.
В съдебно заседания жалбоподателят не се е явява, представлява се от
пълномощник адвокат М. М. от АК- Плевен, която поддържа жалбата.
1
Ответникът в съдебното производство не се представлява в с.з.. В
съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната
преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без
последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
Акт за установяване на административно нарушение серия GA №
3387709 e съставен на 30.12.2024г. от М. Д. Г. на длъжност младши
автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ против Н. Р.
Ч. с ЕГН **** от гр. Плевен, *** с посока на движение към улица ***“ като
водач на лек автомобил *** с рег. № ЕН ***, собственост на **** Ч.а от
гр.Плевен предприема маневра за преминаване от дясна в лява пътна лента
като не се съобразява с попътно движещият се в лява лента лек автомобил
„*** с рег. № ЕН 1****, собственост на **** от гр. **** с водач ****, като го
удря в предна дясна част с което реализира ПТП с материални щети по двата
автомобила. Премества ППС от мястото на ПТП, с което виновно е нарушил
чл.25, ал.1 от ЗДвП - предприема маневра, създава опасност за участниците в
движението, без да се съобразява с тях. ПТП и чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП - след
ПТП премества или променя състоянието на ППС, или не се връща на
мястото на ПТП, след превозване на пострадалите.
Жалбоподателят е подписал акта без да изложи възражения.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179, ал. 2, вр. с
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 200,00 лв. за
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване
от пра до да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123,
2
ал.1, т.2 буква “г“ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява, от приетите по делото
писмени доказателства – АУАН №3387709/30.12.2024г., протокол за ПТП с
материални щети бл. № 2024-1029-52161-1, справка за нарушител и Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г., както и от показанията на свидетелите М. Д. Г. и В.
В. К., които съдът кредитира като обективни, логични и правдиви.
От показанията на актосъставителя и свидетел по М. Д. Г. се
установява, че заема длъжността младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ в ОД МВР Плевен. Установява се, че на датата на процесното
събитие с В. В. изпълнявали служебните си задължения в град Плевен на
улица *** където съставяли АУАН за неправилно паркиране. Твърди, че при
тях спрели два автомобила, от които слезли двама водачи като заявили, че са
участници в настъпило ПТП. Започнала разправия между тях като всеки от
двамата обяснявал по различен начин причината за настъпилото
автопроизшествие. Заявява, че отишли на посоченото от водачите място на
произшествието и прегледала камерите за видеонаблюдение, но не възприели
съприкосновение между двата автомобила. Тъй като не могли да установят по
безспорен начин кой е станал причина за настъпилото птп, съставили АУАН
и на двамата водачи.
Показанията на астосъставителя се потвърждават и от показанията на
св. В. В. К. - присъствал при установяване на нарушението и при съставянето
на акта.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя.
Същото е квалифицирано правно като нарушаващо предписанието в
разпоредбата разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
3
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно параграф 6, т. 30 ДР на ЗДвП пътнотранспортното
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В конкретния случай и по акта и по НП е посочено, че са причинени
материални щети.
В случая, обективният факт на настъпилото ПТП, като
съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179, ал.2 от ЗДвП, нито е
установен, нито е доказан с надлежни доказателствени средства, както в хода
на досъдебната фаза на административнонаказателния процес, така и в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление.
На практика изложената в обстоятелствената част на съставения АУАН и
на издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, се основава
единствено и само на твърденията на другия участник в заявеното от него като
настъпило ПТП, без наказващият орган да е събрал каквито и да е било
доказателства за проверка на тези твърдения.
Изводът на районен съд, че фактът на настъпилото ПТП с материални
щети, се явява недоказан
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е
резултатно такова – съставомерен признак на нарушението е наличието на
причинено пътнотранспортно произшествие, липсата на надлежни
доказателства за факта на настъпило ПТП по см. на §6, т.30 от ДР на ЗДвП при
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, обуславя
извод за несъставомерност на деянието по повдигнатото на административно
обвинение. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при
условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства,
които обуславят отговорността. В случая санкциониращият орган не е
4
установил и доказал по несъмнен начин.
Относно второто описано в НП нарушение:
В чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "г" от ЗДвП се предвижда - Водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са пострадали хора да не премества
превозното средство, като не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните
работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение
пострадалите, след което е длъжен да се завърне на мястото на
произшествието. Съответно санкцията за неизпълнение е въздигнато в състав
на административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Видно от същата разпоредба за нарушение на задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие водачите на МПС се наказват с
лишаване от право да управляват моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Следователно, за да е налице нарушение е
необходимо жалбоподателя да е бил водачът на пътно превозно средство,
участник в ПТП с пострадали хора, да не е останал на мястото на
произшествието до пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
В настоящия казус от показанията на свидетелите М. Д. Г., ***В. К.
и от протокол за птп се установява, че на инкриминираната дата
жалбоподателят съгласно ДР на ЗДвП – параграф 6, т. 25 е имал качеството
на водач - по смисъла на ЗДвП - "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата". При
анализ на събрания доказателствен материал, от разпита на свидетелите се
установява, че има реализирано ПТП, но няма пострадали хора. В случая
безспорно няма пострадали хора, за да се вменяват задължения по т. 2 на
коментираната разпоредба.
Тук съдът следва да отбележи, че наказващият орган неправилно е
определил нарушената материална разпоредба, като виновния водач е
следвало да бъде привлечен към административно наказателна отговорност
вместо за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б. "г" от ЗДвП, следва да е по чл.
123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, но от страна на АНО това не е сторено, поради
5
което и следва, че жалбоподателя не е извършил административно
нарушение, вменено му по този текст. Ето защо наказателното постановление
и в тази си част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна, с
оглед което оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Предвид всичко изложено и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0938 -005166/15.01.2025г.,
издадено от *** група в ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“
Плевен, с което на Н. Р. Ч., ЕГН ********** от гр. Плевен са наложени
на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП административни наказания съответно: глоба в размер на 200,00 лв. и
глоба в размер на 50, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец за нарушения по чл.25, ал.1 и чл.123, ал.1, т.2, буква „г“ от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

6