РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Ямбол, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20232330200285 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № .... г., издадено от
Началник сектор „ПП“ в ОДМВР- Я...., с което на Н. П. С., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, както и на основание Наредба 1з-2539/17.12.2012 г. на МВР са
отнети 10 контролни точки за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на
жалбоподателя, като се претендират и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност или алтернативно ако се потвърди
наказателното постановление се искат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок /НП е връчено на
07.03.2023 г., а жалбата е подадена на 10.03.2023 г./, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
От фактическа страна се установява, че на 10.09.2022 г. в 10,30 ч. на
път .... в посока гр. Я., жалбоподателят е управлявал МПС „...., собственост
на И., ЕГН **********, което не е било регистрирано по надлежния ред.
Регистрацията е била прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, МПС е
без задължителна застраховка ГО на автомобилистите, като нарушението е
било установено с РСОД АИС-ПП. Свид. Д.-служител на РУ-служител в ОД-
МВР-Я., сектор ПП съставил акт за така констатираното, като била сезирана
ЯРП за преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал.2, вр.ал.1 от НК. С
постановление за отказ да се образува ДП от 05.12.2022 г. прокурорът счел, че
липсва състав на престъпление, поради което изпратил преписката на
началника на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Я. за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Административнонаказващият
орган приел, че е налице състав на нарушение, поради което издал
процесното НП.
В хода на съдебното производство от съда е била изискана справка за
извършено уведомяване на собственика на процесното МПС, като видно от
писмо рег. № .... на ОД-МВР-С.... служебно е била прекратила регистрацията
на МПС-то от 24.08.2022 г. при уведомление от ГФ без ГО и възстановена на
10.09.2022 г. след представена валидна ГО.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Д.. От тях се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за
установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е
извършил справка със служебен таблет, при която е получил информация, че
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е с прекратена регистрация.
Изяснява се и причината за дерегистрацията, а именно липса на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Показанията на
свидетеля се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото,
поради което се ценят като достоверни.
Безспорно се явява и обстоятелството, че към 10.09.2022 г.
регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил „.... е била
прекратена, като това е видно от справката за регистрация на автомобила,
видно от която на 24.08.2022 г. регистрацията е била прекратена на основание
чл. 143, ал.10 от ЗДвП, а на 10.09.2022 г същата е била възстановена.
2
Безспорно се доказва и че уведомление до собственика на превозното
средство не е било изпращано, като в доказателствената тежест на
административнонаказващия орган е било да представи доказателства в хода
на съдебното следствие за този факт, което не е било сторено, като и в
деловодната система на сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР-Я... липсват
данни такова уведомление да е било изпращано.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай
деянието, осъществено от жалбоподателя е несъставомерно както от
обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в
обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в
състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак
препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като
нарушение от съответния вид.
В конкретния случай в автоматизираната информационна система на
МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек
автомобил на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП. За разлика от останалите
хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал.10 от ЗДвП изрично е
предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното
средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз „и“ – „и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство“. По делото не се
доказва това задължение да е изпълнено от наказващата администрация към
датата на деянието, а и към датата на изискване на справката. Както вече се
посочи, доказателствената тежест в процеса се носи от
административнонаказващия орган, а съгласно постъпилия отговор от ОД-
МВР-С... не са предприемани действия по уведомяването на собственика на
автомобила за прекратената регистрация. Следователно от обективна страна
липсва признак от фактическия състав на нарушението.
На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за
уведомяване на собственика следва да се приеме, че е налице хипотеза на
изключение от общото правило по чл.7, ал.1 от ЗАНН. Непредпазливостта
като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението
за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно
допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях
деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй
като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяването на
регистрацията.
По тези съображения съдът приема, че административнонаказващият
орган в настоящия случай е процедирал, както в останалите хипотези на
служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и така е
3
игнорирал особеността на процедурата по чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Доказано по
делото е, че липсва уведомяване на собственика на процесното ППС, с което
процедурата е нарушена, поради което и деянието, санкционирано с
обжалваното наказателно постановление, е несъставомерно.
Така мотивиран, съдът приема, че от обективна страна не е изпълнено
включеното в състава на нарушението изискване за уведомяване на
собственика на превозното средство за прекратената регистрация. Тази
непълнота в процедурата представлява неин съществен порок и е основание
за отмяна на наказателното постановление поради несъставомерност на
деянието.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно, поради което и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 750 лв. Съдът обсъди
възражението за прекомерност на въззиваемата страна, като счете, че същото
се явява основателно, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание
с разпит само на един свидетел, без да са били назначавани експертизи или да
са били разпитвани повече свидетели. Поради това и възнаграждението
следва да се редуцира до минимално предвидения към момента на
сключването на договора размер съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възражения, а именно - до размер от 400 лв.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се
явява ОДМВР-Я., поради което и разноските следва да се възложат именно
върху нея.
Мотивиран от горното ЯРС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ....г., издадено от Началник
сектор „ПП“ в ОДМВР- Я... с което на Н. П. ..., ЕГН ********** от с. Д....4 е
наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, както и на основание Наредба 1з-2539/17.12.2012 г. на МВР са
отнети 10 контролни точки за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Я. да заплати на Н. П. С. с посочена по-горе
самоличнвост сумата в размер на 400 лв., представляваща направени разноски
в производството пред ЯРС.
4
Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5