Р Е
Ш Е Н И Е № 260868
гр. Пловдив, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1819 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. чл.79, ал.1 ТЗ, във вр. чл.286 ТЗ, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ от „Балкан
Груп 2010“ ЕООД – гр. Пловдив, против „Надежда – 2000“ ЕООД – гр. Пловдив за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 945 лв., представляваща
незаплатена цена на стоки по договор за покупко-продажба на хранителни стоки –
1500 кг. брашно „Мелина“, за която сума е издадена фактура № **********/ 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.11.2019
г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК № 10269/ 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 19104 по описа
за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
В исковата молба се твърди, че между страните са
налице търговски отношения, в резултат на които на дата 16.04.2019 г. ищецът
доставил, а ответникът получил хранителни стоки – брашно „Мелина“, 1500 кг., с
единична цена 0,525 лв. за 1 кг., на обща стойност 945 ля., за което била
издадена фактура № **********/ 16.04.2019 г., както и на дата – 30.04.2019 г. –
същото количество брашно на същата стойност, за което била издадена фактура №
**********/ 30.04.2019 г. За сумата от
общо 1890 лв. по двете фактури, ищецът подал заявление по реда на чл.410 ГПК на
дата 22.11.2019 г., въз основа на което била издадена заповед по ч.гр.д. №
19104 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с. На дата 10.12.2019
г. ответникът заплатил сумата от 945 лв., дължима по фактура № **********/
16.04.2019 г. и депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, за недължимост на
сумата по втората фактура. Поради това ищецът обосновава интерес от предявяване
на настоящия установителен иск за дължимост на сумата от 945 лв. по фактура №
**********/ 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Надежда 2000“ ЕООД – гр. Пловдив,
чрез адв. М.П., със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
исковата молба е нередовна. Поддържа, че не е сключван твърденият договор за
продажба, не са получавани посочените от ищеца стоки, процесната фактура не
съдържала подписа на представител на ответното дружество. Оспорва авторството
на процесната фактура, като твърди, че подписът, положен от нея не изхождал от
управителя Н. М. Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на производството:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 19104 по описа за 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. състав, образувано по депозирано от ищцовото
дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
издадена заповед № 10269/ 25.11.2019 г. за сумата от общо 1890 лв.,
представляваща неплатена цена по фактура № **********/ 16.04.2019 г. и фактура
№ **********/ 30.04.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника, с което оспорва задължението по фактура № **********/ 30.04.2019 г. и
признава претенцията по фактура № **********/ 16.04.2019 г. Съдът е указал на
заявителят на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК да предяви иск за установяване на
оспореното вземане по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящия иск, който има за предмет вземанията единствено по оспорената фактура
№ **********/ 30.04.2019 г. Налице е пълен идентитет между претенцията, за която
е издадена заповедта за изпълнение, и тази, предмет на производството по
делото. Затова предявения иск е допустим.
По основателността на иска:
Ищецът основава исковата
си претенция на сключен между страните договор за покупко-продажба на стоки.
Доколкото и двете страни в правоотношението притежават качеството на търговци,
процесният договор се намира под приложното поле на чл.318 и сл. от ТЗ и чл.286 ТЗ. За всяка от страните се пораждат следните задължения, а именно – за
продавача (ищец): да прехвърли правото на собственост върху описаните в
процесната фактура стоки и да предаде тяхното владение на купувача, а за
купувача (ответник) – да заплати уговорената продажна цена и да получи вещите,
предмет на договора – така чл.200, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.288 ТЗ. Доколкото
договорът за покупко-продажба е консенсуален и неформален, същият се счита за
сключен при наличие на съгласие от всяка от страните досежно съществените му
елементи. Изпълнението на задължението по предаването на вещите и по
заплащането на продажната цена не е част от фактическия състав на
облигационното правоотношение и при липсата им не опорочава неговото
възникване.
Съгласно разпоредбата на
чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Предвид законовия регламент, от съществено значение за възникване на
задължението на купувача по заплащане на цената е изпълнение на задължението на
продавача да предаде процесните стоки. След предаването на последните,
продавачът е изпълнил основните си задълженията по договора, описани по-горе,
поради което и може да претендира изпълнение на насрещното задължение на
купувача по заплащане на цената.
За доказване на
претенцията си ищецът представи процесната фактура № **********/ 30.04.2019 г.,
подписана от двете страни в правоотношението. Ответната страна, в депозирания
писмен отговор, оспори подписът, положен за купувач, да изхожда от управителя
на дружеството или от негов служител. В първото по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ответното дружество заяви, че оспорва посоченото
от ищеца лице „Севда“ да е имала правомощия да получава доставки от името на
дружеството, както и да е имала правна връзка с него. Така заявеното оспорване
се квалифицира под правната норма на чл.301 ТЗ. Съгласно цитираната норма,
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС (така решение №
156/12.01.2015 г., постановено по т.д. № 2989/2013 г. на ВКС) приложението на
чл.301 ТЗ предполага изследването на конкретни факти, от които може да се
обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал
за сключването на сделката или действията, извършени от негово име, но без
представителна власт, и не се е противопоставил на същите веднага след узнаването. При търговските сделки законодателят е
приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.
потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага
след узнаването на извършените правни действия в хипотеза на мним представител
или при превишаване на пределите на представителната власт. Законодателят е
обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт, или при превишаване на пределите на представителната
власт, сделка с момента на узнаване на
сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който
търговецът узнава за нея. Ако е доказано узнаването на действията без
представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност
на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето
и извършването му веднага след узнаването. В този смисъл – решение № 107/
27.07.2015 г., постановено по т.д. № 4680 по описа за 2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 202/ 06.02.2012 г. по т.д. № 87 по
описа за 2011 г. на ВКС, II т.о.
Съдът приема, че ответникът
не доказа да се е противопоставил на извършените от лице без представителна
власт действия веднага след узнаването за тях. Първият момент, известен по
делото, в който ответната страна е узнала за наличието на процесната фактура е
моментът на получаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 19104/ 2019 г. на РС Пловдив, IV бр.с.
– 28.11.2019 г. В този момент страната е разбрала, че ищецът има претенция от
нея във връзка с доставка на брашно, за която е издадена фактура № **********/
30.04.2019 г. В депозираното възражение вх. № 80960/ 10.12.2019 г. длъжникът,
действащ чрез законния си представител, е възразил, че процесната фактура не е
осчетоводена в счетоводството му, поради което не дължи изпълнение по нея. Във
възражението липсва изискуемото в закона изрично противопоставяне на
извършените без представителна власт действия от името на търговеца. На
следващо място, след получаването на препис от исковата молба по настоящото
дело лично от управителя на ответника на дата 04.03.2020 г. – л.18 от делото,
страната не се е противопоставила по реда на чл.301 ТЗ. За пръв подобно твърдения
се навежда едва в първото по делото съдебно заседание от процесуалния
представител на ответника, след като адвокатът на ищеца заяви, че името на
лицето, получило стоката е Севда. Така направеното оспорване съдът приема за
несвоевременно заявено. Ищецът няма задължението да посочи точно името на
лицето, на което е предоставило стоката, за да може „мнимо представляваният“ да
заяви своето противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ. Законодателят, нито пък
съдебната практика, не поставят подобни изисквания. Те не следват и от
характера на взаимоотношенията между търговци, за които Търговският закон, с
оглед динамиката в оборота, поставя по-занижени изисквания от тези между
граждани. Още повече, страните не спорят, че между тях са налице едни трайни
търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е доставят периодично
стока – брашно, в базата на ответното дружество, където стоката е приема от лице,
недвусмислено представящо се за служител на дружеството. Именно поради динамичния
търговски оборот, законодателят е предвидил презумпцията по чл.301 ТЗ и е
придал на мълчанието ролята на съгласие – ако търговецът не оспори веднага след
узнаването, то действието се счита за потвърдено, а тежестта да докаже, че е
сторил това своевременно е на мнимо представлявания. Ответната страна не
доказа, при разпределена доказателствена тежест в първото по делото съдебно
заседание, да се е противопоставила веднага след узнаването, за който най-ранен
момент съдът приема получаването на заповедта за изпълнение. Оспорването
заявено едва в първото по делото съдебно заседание не е своевременно.
Освен това по делото се
установи от представените фактури, издадено по повод други доставки, както и от
показанията на разпитания свидетел И.А. Ж., че именно лицето С. е получавала
стоката и се е подписвала на всички фактури. Несъстоятелни са доводите на
ответника, че дружеството можело да потвърди едни доставки, получени от едно
лице, а други достави, получено от същото лице – да не потвърди. Непоследователни
са и твърденията на ответника, който първоначално заявява в писмения отговор,
че оспорва подписът да е положен от служител на дружество, като твърди, че
служител на име С. няма, а от друга страна, както в заповедното производство,
така в настоящото признава задължения по други доставки, получени именно от
това лице „С.“.
Предвид изложеното съдът
приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
продажба на стоки – брашно. Процесното брашно е доставено от ищеца в базата на ответника,
което обстоятелство се установява от показанията на разпитания свидетел И. Ж.,
който е извършвал доставките. Неговите показания, разгледани съвкупно с
останалия доказателствен материално по делото, се кредитират от съда, въпреки
установените служебни правоотношения с ищеца. От своя страна ответната страна
не наведе съмнения в установения от ищеца факт на осъществената доставка. С
последната е извършено и индувидуализирането на продадени родово определени
вещи по смисъла на чл.24, ал.2 in fine ЗЗД. Неосчетоводяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество, в какъвто смисъл е
заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, не
разколебава извода на съда.
Предвид изложеното
предявеният установителен иск подлежи на уважаване. Като законна последица от
това е присъждането на законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.11.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. В исковото производство се доказаха разноски за ДТ в
размер на 25 лв., възнаграждение за вещо лице – 150 лв., както и адвокатски
хонорар в размер на 300 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от
03.02.2020 г. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство в размер на 175 лв. (адвокатско
възнаграждение от 150 лв., доколкото претенцията предмет на настоящото дело е
само една от фактурите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и 25 лв. –
ДТ), тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Общата дължима сума за
разноски възлиза на 650 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Надежда -
2000“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.
„Заводска“ № 4, представлявано от управителя Н. Т. М., дължи на „Балкан Груп 2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Поп Златан“ № 8, представлявано от
управителя Ю. А. Б., на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ТЗ, във
вр. чл.286 ТЗ, във вр. чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 945 лв. (деветстотин четиридесет и пет лева), представляваща незаплатена цена на стоки по договор за
покупко-продажба на хранителни стоки – 1500 кг. брашно „Мелина“, за която сума
е издадена фактура № **********/ 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.11.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 10269/ 25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 19104 по описа за
2019 г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
ОСЪЖДА „Надежда - 2000“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл.78,
ал.1 ГК да заплати на „Балкан Груп 2010“ ЕООД сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) – съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 19104 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, IV бр.с.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ГБ