№ 339
гр. София, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600386 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба срещу протоколно определение №1433/13.04.2022г. по
описа на СГС, НО – 32 състав. В нея е посочено, че атакуваният съдебен акт е неправилен,
тъй като е налице освен формалната предпоставка, но и поправяне на С. Д. С.. Твърди се,
чрез неговия процесуален представител, че не следва да се взема предвид отрицателното
становище на Началника на затвора, тъй като били налице доказателства, които да
установяват положителна промяна в поведението на жалбоподателя.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срок и съответност.
При преценката по същество САС намира, че същата е неоснователна, поради което
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от №1433 от 13.04.2022 г. СГС, НО-32 състав по
НЧД№711/22год., е оставил без уважение молбата на С. Д. С. за допускане на условно
предсрочно освобождаване(УПО) от изтърпяване на останалата част на наказание
„лишаване от свобода“, съгласно определение от 14.07.2020г. на СГС по НЧД№751/2020г.,с
което е приета за изпълнение Присъда №53/05.02.2019г. на Окръжен съд – Констанца,
Република Румъния.
Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил
1
всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.
От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала, че е налице
първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК - изтърпяно фактически повече от ½
от наказанието.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се
солидаризира с мотивите на СГС.
Извън посоченото от първата инстанция, САС прецени, че с оглед депозираните
доказателства – текущ доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС,
индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, становището на администрацията на
Затвор – гр.София и досието на осъдения се установява, че при него са налице все още
съществуващи проблемни зони – „Умения за мислене“ и „Отношение към
правонарушението“.
Настоящата инстанция не може да се съгласи с възражението на адв.Т., че не било
ясно какво означава начин на мислене. В тази връзка процесуалният представител може би
смесва начин на мислене като общочовешко индивидуално качество с критерия „Умения за
мислене“, който е строго регламентиран и за същия си има установени стандарти. В
Доклада ИСДВР Д.Соколова изрично посочва какво се има предвид като проблем в тази
зона, а именно разпознаване частично на проблемите, което от своя страна води до липса на
способност за тяхното рационално разрешаване като има осъзнаване едва в известна степен
на последствията от собствените си действия. „Умения за мислене“ е един от най-важните
критерии в пенитенциарната система и поправителният ефект, който се търси, тъй като
основното е, че всеки осъден следва да осъзнае извършеното от него, да прецени, че това е
проблем, който следва да бъде разрешен и, че последиците от извършване на едно деяние са
сериозни. Последното е от важно значение освен за поправителния ефект, но и за
ресоциализацията на едно лице лишено от свобода. Същото се отнася и до другата
проблемна зона при жалбоподателя, а именно „Отношение към правонарушението“, където
отново в същия доклад е отбелязано конкретно, че жалбоподателят не приема отговорността
за деянието и все още не разбира мотивите за криминалното си поведение. Особено
тревожно е, че същият не зачита и признава правата на другите. И това не са относителни
понятия, както процесуалният представител е посочил в своята жалба.
Не може да се приеме и възражението, че тъй като нямало доказателства за
приключване на корекционната дейност, то следвало да се погледне обективно върху това,
че С. не е извършил противообществени прояви и за това следвало да се уважи жалбата за
УПО. В случая в доклада под понятието „не са налице достатъчно доказателства“ се има
предвид, че въпреки отчетените положителни тенденции, то остават проблемни зони върху,
които следва да продължи корекционния процес и когато се отчетат положителни промени в
последните две проблемни зони тогава вече ще са налични достатъчно доказателства за
приключване на корекционната работа.
2
Не става ясно какъв е точно смисъла на възражението на защитника, че след като
индивидуалният план не е изпълнен в цялост това следвало да се приема в полза на
осъдения, тъй като не е по негова вина. Следва да се има предвид, че неизпълнението на
индивидуалния план е съвкупност от елементи, които след като бъдат поетапно изпълнени
следва да се достигне и до съответния извод за това осъществени ли са целите на
наказанието. На л.6 от делото е депозиран въпросният план и там е отбелязано проблемни
зони, цели и задачи, време, място и форма на участие, отговорен служител и
продължителност.
Не е за пренебрегване и още една проблемна зона свързана с продължаващия среден
риск от сериозни вреди за обществото, което е допълнителен довод, че изтърпяното
наказание като времеви период до този момент е недостатъчен за достигане на целената
положителна промяна.
В допълнение следва да се обърне внимание, че този състав нееднократно е имал
възможност да изрази становището си, че макар УПО при наличните предпоставки да е
право на всеки осъден, то в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в
Препоръка Rec /2003/ 22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите -
членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.
Не на последно място настоящият състав няма как да се съгласи с възражението в
частната жалба, че не следвало да се взема предвид становището на Началника на затвора,
тъй като имало други доказателства в обратния смисъл за поправяне, тъй като именно
наличните доказателства установяват и потвърждават позицията и оценката не само на
началника на затвора, но и на доклада за оценка на риска и становището за УПО,
включително и затворническото досие на осъдения.
Именно поради изложеното социално-възпитателната работа със С. трябва да
продължи съгласно изготвения план на присъдата, както и корекционната работа, докато се
3
постигнат целите на наказанието и индивидуалния план за това.
От всичко изложено може да се направи извод, че при осъдения все още липсва
трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони,
въпреки положителните промени в неговото поведение. Поради тази причина не може да се
заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК, поради което
първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба на
осъдения за отмяна на атакувания съдебен акт и УПО оставена без уважение.
По отношение на здравния статус на осъдения САС изцяло се солидаризира с
посоченото от СГС още повече, че влошаването на здравословното състояние няма
отношение към процеса на корекция и поправянето на осъденото лице. Резонно е
отбелязано, че същото е относимо към раздел ІV от глава ХХХІІІ от НПК и глава Х от
ЗИНЗС.
Водим от гореизложеното, VІІІ състав – НО на Софийски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1433/13.04.2022г. по описа на СГС, НО – 32 състав
по НЧД№711/2022 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4