Решение по дело №628/2014 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 411
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20142100100628
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

№180                                                          15.05.2019г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 Първо гражданско отделение

На  петнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Д. Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик гр.д. № 628 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Първоначално делото е било образувано по повод исковата молба на ЕТ „Тодор Кунев” против И.П.И., К.  Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н., за разкриване на персоналната симулация на страната на купувача при сключване на  договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с  нот. акт **/0*.**.200*год., т. X***, рег. 7***, дело 1***/200*год. на нотариус Т. Великов, а именно, че посочените в този нотариален акт  като купувачи И.П.И. и Д.С.Н. са били подставени лица на Т.  К. К., в качеството му на ЕТ „Кунев – Тодор Кунев”, както и за приемане за установено по отношение на ответниците, че действителния собственик на недвижим имот, представляващ 1 400/10 600кв.м.ид.ч. от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ  от 10 600 кв.м., при  граници: изток- УПИ III, запад – УПИ – I, север – УПИ V-100, 103 и юг – ж.п. линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със  застроена площ от 418 кв. м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад № 5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж  върху УПИ II-10, е Тодор Колев Кунев в качеството му на ЕТ „Кунев – Тодор Кунев”. Ищецът е насочил исковите си претенции както  против приобретателите по сделката, извършена с нот. акт **/200*г. – И.И. и Д.Н., така и против лицата, които са се намирали в брак с купувачите – К.И. и И.Н.

Съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответниците, като в срока за отговор е постъпила насрещна искова молба  от И.П.И., К.Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н. против ЕТ „Кунев – Тодор Кунев”, при условията на евентуалност по отношение  на първоначалния иск, като в случай, че този иск бъде  уважен, да бъде разкрита персоналната симулация  на страната на купувача при сключване на  договор за покупко-продажба , извършен с нотариален акт **, том X***, рег. 7***, дело 1***/200* г.  по описа на нотариус Т. Великов, а именно, че посоченият в този нотариален акт  купувач ЕТ „Кунев – Тодор Кунев”  е бил  подставено лице на И.П.И. и Д.С.Н., както и  да се приеме за установено по отношение на ответника по насрещния иск, че  действителните собственици  на недвижимите имоти по посочения нотариален акт, а именно 3 900/10 600кв.м.ид.ч. от ПИ  с пл. № 10, за който е отреден  парцел II в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ от 10 600кв.м., ведно с построените  в имота три сгради , а именно:  масивен едноетажен  склад № 5 с площ от 420.78кв.м., масивен едноетажен „общ”  склад с площ от 98.82 кв.м. и масивен едноетажен склад „за олио” с площ 758 кв.м., са ищците по насрещния иск И.П.И., К.Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н..

С определение № 886/24.03.2014г. постановено по образуваното гр.д.№ 1912/13г. по описа на БОС, съдът е отделил предявеният насрещен иск.

Настоящото производство по гр.д. № 628/14г. по описа на БОС е образувано въз основа на насрещния иск.

Изпратени са преписи от него на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск, като по делото е постъпил  писмен отговор от адв. П.Н. в качеството му на процесуален представител на Т. К.К., в качеството му на  ЕТ „Кунев – Тодор Кунев”.

В законовия срок е подаден писмен отговор на насрещната искова молба от ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”. Излагат се доводи за неоснователност.

Заявява, че действително съществувало споразумение, разкриващо персонална симулация, но то било във вида и съдържанието, съгласно приложения от ответната страна екземпляр.

Оспорва като неистински представените с първоначалния иск копия от две споразумения, разкриващи персонална симулация. Твърди, че последните три изречения с текст:,,Това споразумение е привидно“, бил съставен по повод гр.д.№224/2003г. по описа на КРС и гр. д.№245/2003г.на КРС. Подчертава, че ако някоя от страните загубела правото си на собственост върху имота, предмет на горецитираните дела, споразумението следвало да се счита за невалидно.

Оспорва се и представеното от ищците по насрещните искове споразумение като неистинско по отношение последното изречение със следния текст:,,Това споразумение  е подписано  на 16.12.2002г. в четири еднообразни екземпляра- един за Т. К. К., един за ,,Кроной“ ЕООД, един за И.П.И. и К.Д.И. и един за Д.С.Н. и И.Р.Н..“. Счита, че горното  било добавено впоследствие. Навежда аргументи в тази насока.

Посочва се, че след изповядването на сделките, предмет на нот.акт№**/0*.**.200*г., том Х***,рег.№7***, дело№1***/200*г. и нот.акт№**, томХ***, рег.№7***, дело№1***/200*г., страните по делото уведомили нотариус Таньо Великов, рег.0323 а НК, район на действие КРС за допуснати грешки, изразяващи се в размяна на правата им на собственост по отношение на част от недвижимите имоти, предмет на сделката, обективирана в същите нотариални актове.

Подчертава се, че Т. К. К., в качеството си на ЕТ,,Кунев- Тодор Кунев“ бил реален ползвател на процесния имот, което ползване продължило повече от 18 години, като  в тази връзка, сочи доказателства.

Заявява се, че въз основа на представените писмени доказателства(подробно изброени) се установявало, че по отношение на процесния имот била направена договорка за закупуване на същия от неговия предходен собственик- ,,КАРНОЙ“ЕООД в полза на ЕТ ,,Кунев- Тодор Кунев“. При тези безспорно установени фактически отношения и при допуснатата грешка при оформянето на нот.акт №**/0*.**.200*г.,том Х***, рег.№7***, дело№1***/200*г. и нот.акт **, том Х***, рег.№7***, дело№1***/200*г., изразяващи се в ,,размяна на конкретните имоти“, които следвало да бъдат придобити от страните по делото, съставянето на представеното с исковата молба споразумение, разкриващо персонална симулация , представлявало логично действие и правна последица, целяща възстановяването на реалните права на всяка от страните.

Насрещният иск, предмет на разглеждане в настоящото производство, е основан  и свързан със споразумението, на което се основава и първоначалния иск, като насрещният иск е предявен при условията на евентуалност – да бъде разгледан в случай, че първоначалния иск бъде уважен.

С Определение №955 от 02.04.2014г., производството по  настоящото дело е спряно до приключване  с влязло в сила решение на  производството по г.д. №1912 по описа за 2013 год.  на Бургаски окръжен съд.

С Решение№394 от 03.12.2014г. по г.д.№1912/2013г. по описа на БОС, съдът е отхвърлил исковите претенции на ЕТ „Тодор Кунев” против И.П.И., К.  Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н.. Бургаският апелативен съд е отменил горецитираният съдебен акт на  ОС - Бургас, като е приел за установено по отношение на И.П.И., К.  Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н. и В.Г.Г., че договор  за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 1 400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ  от 10 600 кв.м., при  граници: изток- УПИ III, запад – УПИ – I, север – УПИ V-100, 103 и юг – ж.п. линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със  застроена площ от 418 кв. м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад № 5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж  върху УПИ II-10, извършен с нот. акт **/0*.**.200*год., т.X***, рег. 7***, дело 1***/200*год. на нотариус Т. Великов, е нищожен като привиден, сключен при условията на персонална симулация, както и е приел за установено, че действителният собственик на описания в нот. акт **/0*.**.200*год. недвижим имот е ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”- гр.Карнобат.

С Определение № 1474/25.07.2018год., производството по делото е възобновено, като на страните по делото е указано да заявят дали поддържат предявения иск и отговора на насрещната искова молба. Постъпили са становища от ищците и от ответника , като ищците са поискали конституиране на ответници на В.Г.Г., ЕГН  ********** от ***  и Е.Ч.Г., ЕГН ********** от ***, поради обстоятелството, че същите лица са подписали споразумението, на основание на което се твърди наличието на персонална симулация по нот.акт **, том X***, рег. 7***, дело 1***/200* г.  по описа на нотариус Т. Великов.

С Определение № 1955/08.10.2018 год. съдът е изготвил предварителен доклад по делото и е конституирал като ответници по делото В.Г.Г. и Е.Ч.Г..

След конституирането им, в срока за отговор на исковата молба , ответниците са подали отговор, в който посочват, че петитума на предявения иск е неясен, което затруднява защитата им и повдига въпроси относно допустимостта на процеса, поради което съдът е дал указания на ищеца да конкретизира петитума , като заяви изрично дали са предявени два обективно съединени иска , а именно – иск за установяване на нищожността на договор за покупко- продажба , сключен във формата на нот.акт №70, том X***, рег. 7***, дело 1***/200* г.  по описа на нотариус Т. Великов, поради персонално симулация на страната на купувача и установителен иск за собственост по отношение на имот,  представляващ 1 400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ  от 10 600 кв.м., при  граници: изток- УПИ III, запад – УПИ – I, север – УПИ V-100, 103 и юг – ж.п. линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със  застроена площ от 418 кв. м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад № 5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж  върху УПИ II-10 или е предявен единствено вторият посочен иск – установителен иск за собственост , като се иска от съда да установи персоналната симулация при установяване кой е носител на правото на собственост върху процесния имот.

С молба от 21.01.2019 год. /л.174/, ищците са посочили, че предявеният иск е установителен иск за собственост по отношение на имот,  представляващ 1 400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ  от 10 600 кв.м., при  граници: изток- УПИ III, запад – УПИ – I, север – УПИ V-100, 103 и юг – ж.п. линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със  застроена площ от 418 кв. м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад № 5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж  върху УПИ II-10 или е предявен единствено вторият посочен иск – установителен иск за собственост , като се иска от съда да установи персоналната симулация при установяване кой е носител на правото на собственост върху процесния имот към момента на сключването на покупко – продажбата. С оглед направеното уточнение на иска, новоконституираните ответници са поискали производството да бъде прекратено по отношение на тях , защото мотивът за конституирането им е че са страни по сделката , чиято нищожност се установява. С определения от 17.12.2018 год. и от 04.02.2019год. е прекратено производството по отношение на В.Г.Г. и Е.Ч.Г.. Определенията са влезли в сила.

Бургаският окръжен съд , с оглед изложеното по-горе по отношение на родовата компетентност и като съобрази , че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора , приема , че предявеният установителен иск е допустим.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.26, ал.2, пр.пето и чл.17, ал.1 от ЗЗД от И.П.И., ЕГН **********; К.Д.И., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Д.С.Н., ЕГН ********** и И.Р.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.Иван Чавдаров- БАК положителен установителен иск за собственост против ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”- гр.Карнобат, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин“№ 22, представлявано от Т. К., чрез адв. Петър Начков от АК-Сливен, за да приеме за установено, че недвижим имот,  представляващ 1 400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ  от 10 600 кв.м., при  граници: изток- УПИ III, запад – УПИ – I, север – УПИ V-100, 103 и юг – ж.п. линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със  застроена площ от 418 кв. м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад 5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж  върху УПИ II-10 е собствен на ищците към датата на сключване на покупко-продажба във формата на нот.акт **, том X***, рег. 7***, дело 1***/200* г.  по описа на нотариус Т. Великов, поради наличие на персоналната симулация на страната на купувача, като ищците, а не ответника са придобили собствеността на имота чрез горната продажба.

Ищците твърдят, че при сключване на договора за покупко- продажба, извършен с нотариален акт№ **, том **, рег.№7***, издаден по нотариално дело №1***/200*г. по описа на нотариус Таньо Великов, район на действие – Районен съд- Карнобат, посоченият в нотариалния акт купувач- ЕТ „Кунев- Тодор Кунев” е бил подставено лице на И.П.И. и Д.С.Н., поради което действителните собственици на недвижимите имоти по  посочения нотариален акт, а именно: 3900/10600 ид.части от поземлен имот с планоснимачен №10, за който е отреден парцел ІІ в квартал 3 по плана на Промишлена зона в гр.Карнобат при описани в акта граници, ведно с построените в парцела три сгради, а именно: масивен едноетажен склад №5 с площ от 420.78кв.м.; масивен едноетажен ,,общ“склад с площ от 98.82кв.м. и масивен едноетажен склад ,,за олио“ с площ от 758 кв.м., са ищците по настоящия иск.

В подкрепа на твърдението си се позовават на представеното от ответника в настоящото производство и ищец в производството по първоначалния иск по гр.д. №1912/2013год. на ОС-Бургас, споразумение между страните по настоящото дело и продавачите по нотариален акт№ ** – „Карной“ЕООД, представлявани от Е.Г. и В.Г., в което страните декларират в т.1 от споразумението, че действителните купувачи в договора за покупко-продажба , сключен във формата на  нотариален акт **, том **, рег.№7***, издаден по нотариално дело №1***/200*г. по описа на нотариус Таньо Великов са И.П.И. и Д.С.Н., а не посочения в нотариалния акт ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”.

Споразумението е представено от ответника ЕТ „Кунев- Тодор Кунев” с исковата молба пред РС-Карнобат/л.6-8 от гр.д.№607/2010год. по описа на КРС, приложено в кориците на настоящото дело/,  а е заверено от него в открито съдебно заседание пред АС-Бургас, което се установява от изявленията на процесуалните представители на двете страни в този смисъл. Това споразумение не е оспорено от ищците в настоящото производство. Същото писмено доказателство е било представено от ответника в настоящото производство и е било заверено от него , поради което съдът приема, че това споразумение е действително.

Не се спори, че с нот.акт **, том **, рег.№7***, издаден по нотариално дело №1298/2001г. по описа на нотариус Таньо Великов „Карной“ЕООД /понастоящем заличено от Търговския регистър/, представлявано от едноличния собственик Е.Г. и ******** й В.Г. са продали на ЕТ „Кунев- Тодор Кунев” описания в исковата молба недвижим имот.

В споразумение, без дата, страните по тази сделка са удостоверили, че купувач по нея са И.П.И. и Д.С.Н., а вписаният като купувач  в нотариалния акт ЕТ „Кунев- Тодор Кунев” е бил  тяхно подставено лице, както и че покупната цена за продадените имоти е заплатена на продавача „Карной“ ЕООД от И.П.И. и Д.С.Н.. Споразумението съдържа и обяснение, че на 11.12.2001г. - деня на сделката, продавачът „Карной“ ЕООД е предал фактическата власт върху продадените недвижими имоти на И.П.И. и Д.С.Н., а не на ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”.

Предпоставки за уважаване на предявения иск за прогласяване на нищожност  с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД е доказване на привидност на изразената воля в договорите , а с оглед твърденията за наличие на прикрита сделка , следва да се докаже , че точно привидната сделка е сключена с цел прикриване на друго съглашение между страните , последиците, от което са били желани , но страните не са желаели да ги афишират. При доказване на привидност , съдът следва да съобрази и процесуалните правила на чл.165, ал.2 от ГПК, т.е. ако страна не представи т.нар.”обратно писмо” , удостоверяващо привидността , то тя може да иска доказването да стане с гласни доказателства единство при наличието на „начало на писмено доказателство” , налично в кориците на делото. Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД нищожни са всички привидни договори, а привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява договорът. Безспорното съществуване на симулацията е налице когато страните са подписали т.нар. обратен документ - изявление, което е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност и в което привидността е ясно и категорично призната. С него симулацията се разкрива напълно и ако документът е истински, той е достатъчно доказателство за уважаване на иска.

В случая, посочените по-горе облигационни отношения между страните сочат на фигурата на подставено лице или така наречената персонална симулация, при която две лица сключват сделка, но желаят да е прикрият пред третите лица и се уговарят като страна по нея привидно да фигурира друго лице. Посочения документ сам по себе си е пълно доказателство за симулацията и има всички характерни белези на обратно писмо по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, установяващо симулацията. Отразеното в него писмено изявление на страните по сделката не оставя съмнение, че действителната им воля при сключване на сделката през 2001г. не е била такава, каквато е отразена в него, а именно че те са знаели, че недвижимите имоти, предмет на сделката по нот.акт **/200*г. са закупени от ищците  И.П.И. и Д.С.Н., които са заплатили продажната цена на продавача и комуто продавачът е предал фактическата власт върху тях. От събраните гласни доказателства се установява, че непосредствено след продажбата ищците са владели процесния имот. Това е достатъчно, за да се приеме, че действителната воля на страните досежно лицата, посочени в нотариалния акт за купувач, е различна от външно изразената по атакуваната сделка, поради което съдът приема за доказано твърдението на ищците за нищожност на договора за покупко-продажба поради персонална симулация.

Ответникът се легитимира в производството като собственик с нищожно сделка, като не твърди и не доказва друго основание за възникване и съществуване на  правото на собственост към датата на сключване на нищожната сделка. Поради тази причина, съдът намира, че следва да зачете последиците на прикритата, чрез персоналната симулация сделка и да приеме, че към момента на сключването й собственици на процесния имот са станали ищците по делото - И.П.И. и Д.С.Н. и техните съпрузи, доколкото имотът е придобит по време, когато прикритите приобретатели са били в брак  и придобитото е в режим на съпружеска имуществена общност.

С горните мотиви съдът приема , че предявеният иск е основателен и доказан.

Съобразно с уважаването на исковата претенция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцовата направените по делото разноски в размер на 1500лв., съожбразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”- гр.Карнобат, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин“№ 22, представлявано от Т. К., чрез адв. Петър Начков от АК-Сливен, че недвижим имот,  представляващ 1 400/10 600 кв.м.ид.ч. от УПИ II-10 в кв. 3 на Промишлена зона – север по плана на гр. Карнобат, с площ  от 10 600 кв.м., при  граници: изток- УПИ III, запад – УПИ – I, север – УПИ V-100, 103 и юг – ж.п. линия, заедно с построения в него масивен едноетажен склад №6 със  застроена площ от 418 кв. м., при граници на склада: изток – външен зид, запад – склад 5, север – външен зид, юг – външен зид, ведно с правото на строеж  върху УПИ II-10 е собствен на И.П.И., ЕГН **********; К.Д.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН ********** и И.Р.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез адв.Иван Чавдаров- БАК, към датата на сключване на покупко-продажба във формата на нот.акт **, том X***, рег. 7***, дело 1***/200* г.  по описа на нотариус Т. Великов, поради наличие на персоналната симулация на страната на купувача .

 

ОСЪЖДА ЕТ „Кунев- Тодор Кунев”- гр.Карнобат, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул. „Юрий Венелин“№ 22, представлявано от Тодор Кунев да заплати на И.П.И., ЕГН **********; К.Д.И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН ********** и И.Р.Н., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, разноски в размер от 1500лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: