№ 92
гр. Гълъбово, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100061 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, вр. чл.430 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 10.08.2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 92, впоследствие преименувано на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник
„Банка ДСК” АД, съгласно Удостоверение за вливане с изх. № 20200504100105/04.05.2020г.,
издадено от Агенция по вписванията - Търговски регистър София, като Кредитор и М. И. П.,
ЕГН: **********, като Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит Експресо №
418311 с разрешен размер 5 000 лева и срок на издължаване - 84 месеца, при лихва и други
условия, подробно уговорени в договора за кредит. Предоставеният кредит се олихвявал с
номинален фиксиран лихвен процент в размер на 10.05 % на година, за целия срок на
договора. Годишният процент на разходите по кредита (ГПР), изчислен към момента на
сключване на договора бил 15,46%. Падежната дата за издължаване на месечните вноски
била 25- то число на месеца. Крайният срок за погасяване на задължението бил 25.08.2022 г.,
видно и от погасителния план, неразделна част от Договора за кредит. Твърди, че съгласно
чл. 10, ал. 1 от част II от Договора за кредит: „При неиздължаване (изцяло или частично) на
месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период)
в предвидените в настоящият договор (погасителен план) срокове, договорената лихва се
увеличава с наказателна надбавка по чл.т.9.1. Наказателната лихва се начислявала отделно
извън анюитетните вноски (лихви и застрахователни премии през частичния гратисен
период) и при плащане се погасявала преди дължимите анюитетни вноски. Вследствие
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника М. И. П., ЕГН: **********, като
кредитополучател, по Договор за кредит Експресо – 418311 от 10.08.2015г. и окончателна
изискуемост на цялото вземане, поради настъпил краен падеж на вземането, кредиторът
„Банка ДСК“ АД наредила счетоводното записване на кредитното задължение като
изискуемо изцяло на 25.08.2022 г. и пристъпила към принудително събиране на вземането
си по съдебен ред. Подадено било Заявление по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд -
гр. Гълъбово. Със Заповед № 79/18.04.2023г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 18.04.2023г., издадени по ч.гр.д.
№ 20235550100163 по описа за 2023 година на Районен съд - гр. Гълъбово, въз основа на
представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” АД, кредитополучателят М.
1
И. П., ЕГН: **********, бил осъден да заплати на „Банка ДСК” АД следните суми: - 4
356,52 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда - 18.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; - 2 158,52 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.11.2016г. до 24.08.2022г.; - 998,06 лева -
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.12.2016г. до
24.08.2022г.; - 295,59 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост
за периода от 25.08.2022г. до 11.04.2023г. На основание издадените по ч. гр. д. № 163/2023 г.
по описа на Районен съд - гр. Гълъбово изпълнителни титули, по молба на “Банка ДСК” АД,
срещу ответника на 28.04.2023 г. било образувано изпълнително дело № 1340/2023 г. по
описа на ЧСИ Гергана Илчева, с per. № 765, с район на действие Окръжен съд - гр. Стара
Загора. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, била
връчена на длъжника на 09.08.2023г. на основание чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на
уведомление. Копие от съобщението, заедно с връчените документи с отбелязване на
връчването им на кредитополучателя било приложено по ч.гр.д. № 163/2023 г. по описа на
PC Гълъбово от ЧСИ Гергана Илчева, с peг. № 765, с район на действие Окръжен съд - гр.
Стара Загора в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл. 418, ал. 5 от ГПК. Това породило
за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Иска от съда да признае за установено по отношение на ответника М. И. П., че същият му
дължи сумите, за които е издадена Заповед № 79/18.04.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист от 18.04.2023г. по
ч.гр.д. № 163 по описа за 2023 година на Районен съд - гр. Гълъбово, произтичащи от
Договор за кредит Експресо № 418311 от 10.08.2015г., и включващи: 4 356,52 лева -
главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда -
18.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; 2 158,52 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.11.2016г. до 24.08.2022г.; 998,06 лева - обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.12.2016г. до24.08.2022г.;
295,59 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от
25.08.2022г. до 11.04.2023г. Претендира и разноските, направени в настоящото исково
производство, както и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор по чл.131 ГПК
изразява становище, че оспорва изцяло основателността на исковете за установяване на
посочените вземания. Изрично прави възражение за погасяване по давност на вземанията на
Банката от лихви и главници. Сочи, че според твърденията в исковата молба длъжникът е
спрял да плаща вноски по кредита от 25.08.2022г., а Банката е обявила предсрочната
изискуемост, като е предявила вземанията си по съдебен ред през 2023г. В допълнително
становище излага, че начислените лихви просрочени лихви в размер на 2158,52 лв. и лихви
за просрочие в размер на 959,51 лв. /установени от заключението на съдебно-
икономическата експертиза/ имат едно и също предназначение – лихви за забава, поради
което е недопустимо да се събират два пъти обезщетения за една и съща забава. Твърди
недоказаност на претенцията на ищеца в размер на 295.59 лв., представляваща обезщетение
за забава след датата на настъпване на изискуемостта.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
От изисканото и приложено за послужване частно гр. дело № 163/2023 г. по описа на
РС – Гълъбово се установява, че е налице издадена заповед за изпълнение № 79 от
18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с
която М. И. П. е бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД суми, произтичащи от Договор
за кредит Експресо № 418311 от 10.08.2015г., а именно: 4 356,52 лева - главница, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 18.04.2023г. до окончателното
изплащане на вземането; 2 158,52 лева — договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
25.11.2016г. до 24.08.2022г.; 998,06 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на
изискуемост за периода от 25.12.2016г.до 24.08.2022г.; 295,59 лева - обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.08.2022г. до 11.04.2023г.
2
В указания му едномесечен срок заявителят е подал иск за установяване на
вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените
обстоятелства, предявените искове се явяват процесуално допустими.
Основателността на исковата претенция е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително правоотношение по
договор за кредит от 10.08.2015 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне
получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът
да е предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил задълженията
си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; размера на всяко от претендираните
вземания (по пера).
Представен е Договор за кредит „Експресо” № 418311/13.08.2015 г., сключен между
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, наричан за краткост „Банката“, и М. И. П. –
„Кредитополучател“, по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателя банков
кредит в размер на 5000лева, с краен срок за погасяване 25.08.2022 г., съобразно
погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. От представения от
ищеца като писмено доказателство Удостоверение изх. № 20200504100105/04.05.2020г.,
издадено от Агенция по вписванията, е видно, че правоприемник на дейността на
„Експресбанк“ АД, ЕИК ********* (с предишно наименование „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД) е „Банка ДСК“ АД., поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност,
като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Видно от представения по делото Договор за кредит Експресо от 10.08.2015 г.,
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД - /към момента на подписването на договора,
преименувана на „Експресбанк“ АД, с универсален правоприемник „Банка ДСК“ АД/ е
предоставила на ответника М. П. кредит, в общ размер на 5000, със срок на издължаване 84
месеца. Съобразно подробния погасителен план към договора, погасителните вноски по
изплащането на кредита са 85 на брой, като всяка месечна погасителна вноска е в размер на
84,75 лв., с изключение на първата в размер на 17,78 лв. В така определения размер на
месечните вноски е включена освен главницата по кредита и дължимата лихва и
застраховка. В случая, страните по делото са се обвързали от облигационно правоотношение
по Договор за кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника паричен заем, в
размер на 5000 лева. Не се спори, а и видно от заключението на съдебно счетоводната
експертиза, отпуснатият кредит е преведен на 13.08.2015 г. по банков път по сметка на
ответника, на която дата всъщност кредитът е усвоен. Т.е., ищецът е изправна страна по
договора. По силата на сключения с ищеца договор, за ответника е възникнало
задължението да върне заетата сума, със срок на издължаване 84 месеца, при лихва и
условия, уговорени в договора за кредит.
Безспорно се установи от събраните доказателства - писмени и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, че Банката е изпълнила основното си задължение -
да отпусне на Кредитополучателя определената в договора сума, която е усвоена от него
изцяло и наведнъж. С отпускане на кредита е станало дължимо задължението на
Кредитополучателя да го върне в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430,
ал.2 от ТЗ/.
От приетото по делото заключение на назначената ССчЕ се установява, че
3
Кредитополучателят е бил неизправна страна по договора. Същият не е изпълнявал точно
поетите задължения за заплащане на вноски в договорените срокове и в определените по
взаимно съгласие размери. Видно от заключението, последната платена от
Кредитополучателя погасителна вноска е била направена на 25.11.2016 г., като за 25.08.2015
г. – 25.11.2016 г. по процесния договор в срок са платени погасителни вноски в размер на
1321,50 лв. Вещото лице констатира, че за м.декември 2016 г. няма направена пълна вноска
от кредитополучателя, поради което и дължимата на 25.12.2016 г. вноска не е погасена и
това е и датата на която е преустановено плащането на суми за погасяване на кредита.
Вещото лице е установило, че неплатените суми по процесния договор са както следва –
4356,52 лв. главница, 2158,52 лв. договорна лихва и 959,51 лв. дължима наказателна лихва.
Неиздължената главница по кредита към датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е в претендирания размерна 4356,52 лв., която сума се
дължи от ответника. Ето защо искът по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ относно
претендираната главница следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ кредитополучателят дължи уговорената с банката
лихва за ползването на предоставената му на парична сума. От заключението на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че договорната лихва, за периода от първото
неплащане 25.11.2016 г. до датата на изискуемостта 25.08.2022 г. е в размер на 2158,52 лв.
Дължимо се явява и претендираното обезщетение за забава, тъй като по делото се
установява просрочие в плащането на погасителните вноски. Видно от заключението на
съдебно счетоводната експертиза длъжникът е допуснал забава в погасяването на част от
вноските по кредита, като след 25.12.2016 г. изцяло е преустановил плащането по кредита.
Ето защо ответникът дължи заплащането на сумата от 959,51 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 25.11.2016 г. до 24.08.2022 г., съобразно заключението на
съдебно счетоводната експертиза, в какъвто размер се явява и основателна и доказана
претенцията. В останалата част до претендираната сума от 998,06 лв. за периода 25.12.2016
г. до 24.08.2022 г., искът подлежи на отхвърляне. По отношение на сумата в размер на 295,59
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.08.2022 г. до 11.04.2023 г., искът е
доказан по основание, но не и по размер, същият следва да бъде определен служебно от
съда по реда на чл. 162 ГПК. След направени служебни изчисления от съда, размерът на
обезщетението за забава за периода е 295,69 лв., но претенцията е за сумата от 295,59 лв.,
поради което ще бъде изцяло уважена в този размер.
Съдът намери за неоснователно възражението на особения представител на ответника
за погасяване на вземанията поради изтекла давност. Обстоятелството, че Банката не е
обявила кредита за изискуем в продължение на пет години, считано от последната платена
вноска, в случая – от 25.11.2016 г. не освобождава Кредитополучателя от задължението да
плаща месечните погасителни вноски на съответните им падежи, тъй като крайният срок на
погасяване на кредита е 25.08.2022 г. /в този смисъл е Решение № 161 от 8.02.2016 г. на ВКС
по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК/.
С оглед на така събраните доказателства, съдът следва да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 4 356,52 лева – главница по Договор за кредит Експресо
№ 418311 от 10.08.2015г, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда - 18.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 2 158,52 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.11.2016г. до 24.08.2022г.; сумата 959,51
лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от
25.12.2016г. до 24.08.2022г.; сумата 295,59 лева - обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 25.08.2022г. до 11.04.2023г., за което вземане е
издадена Заповед № 79 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на РС Гълъбово. В останалата част искът
по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен за сумата над 959,51 лв. до претендираните
998,06 лв., представляваща обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемостта
за периода 25.12.2016 г. - 24.08.2022 г. С оглед изхода на делото, и осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски – в
4
заповедното и в настоящото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Отхвърлителната част е минимална в случая поради което се дължат разноските така както
са направени, а именно: разноските по – ч.гр.д. № 163/2023г. по описа на РС Гълъбово,
възлизат на 256,18 лв., а в настоящото производство – 1876,90 лв. / за платена държавна
такса от 156,18 лв., за възнаграждение за вещо лице от 439,85 лв., за особен представител от
1080,87 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., определено от съда на
основание чл.37 ЗПП вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. П., ЕГН **********, с адрес
*********, че дължи на "БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Московска” № 19, сумата от 4 356,52 лева – главница по Договор
за кредит Експресо № 418311 от 10.08.2015г , ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда - 18.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата 2 158,52 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.11.2016г. до
24.08.2022г.; сумата 959,51 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на
изискуемост за периода от 25.12.2016г. до 24.08.2022г.; сумата 295,59 лева - обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 25.08.2022г. до 11.04.2023г.,
за което вземане е издадена Заповед № 79 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 163/2023 г. на РС Гълъбово, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК в останалата част за сумата над 959,51 лв. до
претендираните 998,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.08.2022 г.
до 11.04.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН **********, с адрес *********, ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска”
№ 19, сумата от 256,18 лв. – за разноски по ч.гр.д. № 163/2023 г., по описа на РС Гълъбово,
както и сумата 1876,90 лв лв. – за разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5