О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. Перник, 05.05.2021 г.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия:
Михаил Малчев
като разгледа
докладваното от съдия Малчев административно дело № 134 по описа на
Административен съд – Перник за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Със свое решение от 30.03.2021
г. съдът е отменил по жалба на В.Н.Г. с ЕГН:********** решение №
ПИ-41/08.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – София и постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С210022-022-0001366/15.01.2021
г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София по
изпълнително дело № 14150001953/2015 г. Със същото решение съдът е осъдил Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите - София да заплати на В.Н.Г. с ЕГН:**********
сумата от 610 лв. за съдебно – деловодни разноски по делото.
В законовоустановения срок е
постъпила молба от адвокат А.А., в качеството си на процесуален представител на В.Н.Г.,
за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. В тази
насока се излагат съображения за основателност на претенцията за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1200 лева съгласно приложения
списък по чл. 80 ГПК. Поддържа се, че претендираното адвокатско възнаграждение
не е прекомерно и че дори е под минималния размер по Наредба № 1/2004 за мин.
размери на адв. възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК
е постъпил отговор от ответника по жалбата, с който се оспорва като неоснователно
искането за присъждане на разноски в размер над 600 лева.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото, прие следното:
Адвокат А.А., действаща като
процесуален представител на жалбоподателя В.Н.Г., твърди, че по делото следва
да бъдат присъдени разноски в размер от 1200 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК
за предоставена правна защита на жалбоподателя. Иска се от съда да измени
съдебния акт в частта за разноските и да присъди претендирания размер на адвокатско
възнаграждение.
Съдът констатира, че производството
по адм. дело № 134/2021 г. по описа на Административен съд - Перник е по реда
на глава двадесет и четвърта, раздел първи от ДОПК и по-конкретно по чл. 197,
ал. 2 от ДОПК. От това следва, че в полза на жалбоподателя са дължими
евентуално разноски за предоставяне на правна защита по дело за оспорване на
решение на директора на ТД на НАП – София, с което пък е потвърдено
постановление за налагане на обезпечителни мерки по ДОПК. Процесното съдебно производство
представлява административно дело без определен материален интерес.
Несъстоятелен е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че делото
е с материален интерес, който се определя от размера на публичното вземане,
което се обезпечава чрез съответната обезпечителна мярка. Предметът на спора по
дела по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК е
законосъобразността на наложената обезпечителна мярка, а не дължимостта на публичното вземане, за което е образувано
съответното изпълнително дело пред публичния изпълнител.
В мотивите на постановеното от
съда решение са изложени съображения относно претенцията на жалбоподателя за
разноски. Съдът е приел с оглед изхода на спора и в съответствие с разпоредбата
чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК, че в полза на В.Н.Г. следва да бъдат присъдени
сторени разноски, включващи адвокатско възнаграждение. От другата страна е
направено възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Съдът е намерил
възражението за основателно. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание,
съдът е заключил, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1200 лева е
прекомерно, като същото е намалено до минимален размер от 600 лева.
Съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК при прекомерно
възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа
сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно вида на административното производство (без определен
материален интерес) и правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение в разглеждания случай възлиза на 600 лева.
От всичко гореизложено може да
се направи извод, че следва да бъде
отхвърлено искането за допълнително присъждане на разноски в полза на В.Н.Г..
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането с правно основание по чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК на
адв. А.А., в качеството си на процесуален представител на В.Н.Г., за изменение
на решението от 30.03.2021 г. в частта за присъдените разноски.
Определението не подлежи на
обжалване, тъй като постановеното решение по чл. 197, ал. 2 от ДОПК е
окончателно.
СЪДИЯ: /п/