О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 35
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на единадесети януари двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. ч. гр. д. № 16 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на С.А.Х., Н.М.М., Р.М.М. и З.М.А.
против Определение № 1538/ 29.10.2018 г. по гр. д. № 1943/ 2018 г. на РС –
Хасково, с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се прави
оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като районният
съд неправилно е приел, че предявеният иск е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, правният
интерес от който не е налице. Предвид изложеното се прави искане да се отмени атакуваното
определение и делото да върне на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 275, ал. 1 КТ е постъпил отговор от ответниците Н.С.Н. ***, които оспорват жалбата.
Съдът, като се запозна
материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Производството по гр. д.
№ 1943/ 2018 г. на РС – Хасково е образувано по искова молба на С.А.Х., Н.М.М., Р.М.М. и З.М.А., с която са поискали да бъде
установено по отношение на община Стамболово, че са собственици на 1417 кв. м.,
представляващи част от ПИ № 000171 по картата на възстановената собственст на
землището на с. З., ведно с построената в тази част двуетажна сграда на 71 кв.
м., а по отношение на втория ответник - Н.С.Н., че собственици на 1173 кв. м.,
представляващи част от ПИ № 000168 по картата на възстановената собственост на
землището на с. З., ведно с построената в тази част селскостопанска сграда на
62 кв. м., които части са отразени графично на приложената към исковата молба
скица на л. 8, изготвена от правоспособно да извършва дейности по кадастъра
лице.
За да прекрати
производството по делото, районният съд е приел, че предявените искове са с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, правният интерес от които не е налице,
тъй като по отношение на процесния имот не е подадено заявление за
възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, нито е предявен иск по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ до изтичане на крайния срок по § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бр. 13/ 20107
г.) – до 12.05.2007 г.
Горният извод на съда е
незаконосъобразен.
С иска по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ се цели да се установи правото на собственост на правоимащите лица по чл.
10, ал. 1 ЗСПЗЗ към един минал момент - към
момента на внасянето на земята в ТКЗС, ДЗИ или друга селскостопанска организация. Както правилно е
отбелязал районният съд, този иск е допустим само при висещо административно
производство по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде
образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за
възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за
обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ.
В случая с предявените
искове ищците искат да бъде установено, че са собственици на придобитият с НА №
85, т. II, д. № 526/ 1074 г. имот ведно с изградените в него
постройки, който
имот понастоящем е отразен като част от ПИ № 000168 и ПИ № 000171, записани
като собственост на ответниците Н.С.Н. *** съгласно картата на възстановената
собственост. Тоест в случая се касае за класически собственически иск по чл.
124, ал. 1 ГПК, правният интерес от който произтича от наличието на спор
относно собствеността на претендирания от ищците имот. При липса на твърдения,
че процесният имот е бил включен в ТКСЗ, както
и на формулиран петитум за установяване на правото на собственост към момента
на колективизацията, предявеният иск неправилно е квалифициран от районния съд
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Въпросите относно правния статут на имота – запазил ли
е наследодателят на ищците собствеността върху реална част от него или същият
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, са по съществото на спора и нямат отношение
към допустимостта на предявения иск.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
определение, с което районният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, правният интерес от който не е налице, за незаконосъобразно, поради
което следва да се отмени, като делото се върне на РС – Хасково за разглеждането
му по същество.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1538/ 29.10.2018 г. по гр. д. № 1943/
2018 г. на РС – Хасково.
ВРЪЩА делото на РС – Хасково за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: