№ 1395
гр. В., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110111181 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Д. З.” АД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.С., бул. „К. А. Д.“ № 68 срещу ХР. Й. К., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. В., ул. Х. П. № 4, ет.2, ап.7 иск с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 пр.
последно КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва: 18000лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в полза на П. М. П. по застраховка „Гражданска отговорност” №****
със срок на валидност 26.10.2013г. до 25.10.2015г., вследствие на виновно причинено от
ответника пътно- транспортно произшествие на 20.11.2013г. в гр. В., на кръстовището на
бул.“Вл.В.“ и ул.“О. П.“ при управление на лек автомобил „Мазда 3”, рег. № ***, като
ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, напускайки
местопроизшествието, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 1250лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, начислено за периода
06.09.2020г. – 29.07.2021г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
20.11.2013г. в гр. В., на кръстовището на бул. “Вл.В.“ и ул.“О. П.“, ответникът при
управление на л.а „Мазда 3”, рег. № *** предизвиква ПТП с л.а. „Фиат Албеа“ с рег. №
****.
Навежда се, че ответникът е напуснал местопроизшествието и се е отклонил от проверка за
алкохол. Излага, че с присъда по НОХД №2469/2017г. по описа на ВРС, ответникът е
признат за виновен за извършеното деяние, а именно, че е нарушил правилата за движение
по пътищата вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице - П. М. П. и С. С. И., като е напуснал местопроизшествието. Навежда
1
се, че отговорността на ответника е била застрахована по сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №****, валидна към дата
на застрахователното събитие. Сочи, че на 12.07.2018г. пострадалият П. П. е отправил към
ищеца писмено претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, по
повод на което била образувана преписка по щета №*********. На 20.08.2018г. ищецът
изплатил на пострадалото лице сума в размер на 18000лева – обезщетение за претърпените
болки и страдания вследствие на получените от него травми, което било определено от
експертна комисия при отчитане на всички релевантни обстоятелства. С писмо с изх.
№21.08.2020г. ответникът бил поканен да заплати сумата по изплатеното застрахователно
обезщетение. В отговор на 15.09.2020г. ответникът отправил предложение за разсрочено
изплащане на част от претендираната сума в размер на 5000лева. Поради неприемане на
предложението, ищецът завел настоящата искова молба. Искането е за уважаването на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва по основание и размер. Не оспорва, че е участвал в произшествието, нито
качеството на застраховател на ищеца, като възразява ответникът да е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Твърди, че е налице съпричиняване на вредите, тъй като пострадалият
П. П. е бил без поставен обезопасителен колан. Твърди, че споразумение от 14.08.2018г. е
антидатирано и сключено без съгласие на ответника, като в тази връзка прави възражение за
изтекла погасителна давност, вкл. по отношение на предявения акцесорен иск. Твърди, че
претендираната сума реално не е платена, респ. не е постъпвала по сметка на пострадалото
лице. Сочи, че неимуществените вреди не са в причинно - следствена връзка с деликта,
както и че не е установен периода на интензитет на болките и страданията на пострадалия.
Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност
за намаляване на размера й. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 274, ал.1, т.1
КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест
по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия
автомобила по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че
в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на пострадалия
са причинени неимуществени вреди – болки и страдания съответно техния размер; че
ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът виновно се
е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог напускайки
местопроизшествието; изпадането на ответника в забава и размер на обезщетението за
забава. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
2
отговорността.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 20.11.2013г. е настъпило ПТП между л.а „Мазда 3”, рег. № ***, управляван от
ответника и л.а. „Фиат Албеа“ с рег. № ****, управляван от П. М. П.. За произшествието е
бил изготвен протокол за ПТП № 3894/20.11.2013г. от служители на сектор ПП при ОДМВР
В.. Произшествието е настъпило на кръстовището на бул. “Вл.В.“ и ул.“О. П.“, и е
обслужено в 01,10ч. от органите на МВР. Документирани са увреждания и по двата л.а.,
както и са описани пострадалите лица от инцидента: С. С. И., П. М. П. и П. ЯНК. В..
С влязла в сила Присъда №45 по НОХД№2469/2017г. по описа на ВРС, потвърдена с
Решение №157/04.06.2018г. по ВНОХД№431/2018г. по описа на ВОС, ответникът ХР. Й. К.,
е признат за виновен затова, че на 20.11.2013г. в гр. В. при управление на л.а „Мазда 3”,
рег. № *** е нарушил чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - П. М. П. и С. С. И., като е
избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343ал.3, пр.4 и 6 б.“а“, пр.2 вр. ал.1
б.“б“, вр.чл. 342 ал.1 пр.3 НК.
По повод настъпилото ПТП, пострадалият П. М. П. на 12.07.2018г. е заявил писмено
претенция към застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
виновния водач „Д. З.“ АД. Във връзка с подписано между страните споразумение
застрахователят е определил и изплатил на пострадалия П. М. П. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000лева, след което е отправил регресна
претенция към ищеца. Последният се явява застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ полица № ****/23.3.2015г. валидна от
26.10.2013г. до 25.10.2014г. Следователно застрахователното събитие е настъпило в срока
на действие на задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Във връзка с оспорване от ответника на факта на заплащане на обезщетението по
делото са ангажирани специални знания чрез назначената СЧЕ, която като неоспорена от
страните и отговорила в цялост на поставения въпрос, съдът кредитира в цялост. Вещото
лице Р.С. след извършена проверка на счетоводна документация е установило, че
процесната сума от 18000лева е заплатена по банковата сметка на пострадалия П. М. П. на
21.08.2018г.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест и по искане на страните по
делото е назначена и изготвена СМЕ, която като неоспорена от страните и отговорила на
поставените задачи пълно и компетентно, съдът кредитира в цялост. От заключението на
експерта, вкл. и от разясненията дадени непосредствено пред съда в о.с.з., се установява, че
пострадалият П. П. е получил следните травматични увреждания вследствие на
претърпяното от него ПТП: контузия на главата - контузно разкъсна рана с дължина 4 см в
тилната част на главата и контузия на гръден кош- счупване на гръдна кост с разместване на
фрагменти. Според експертът счупването на гръдната кост е било съпроводено със
значителна и продължителна болка в процеса на извършване на дихателните движения,
3
както и при движението на снагата, като болките са продължили по време на целия
възстановителен период в рамките на 2-2,5 месеца. По отношение на счупването на
гръдната кост е предприето консервативно лечение с прилагане на обезболяващи средства.
Експертът е приел още, че установеното счупване на гръдната кост е получено по механизма
на удар с или върху твърд тъп предмет и добре отговаря да е получен по механизма на т.н.
„воланна травма" - при удар на предната повърхност на гръдната кост във волана на
автомобила. Това било характерно в случаите на непоставен предпазен колан или
евентуално при неизправност на този колан.
Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява
противоправното поведение на ответника при ПТП, доколкото същият е нарушил
разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, установено с влязъл сила съдебен акт.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали
напускайки произшествието, ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
който положителен извод би обосновал възникване на регресното вземане на ищеца спрямо
него, съобразно чл. 274, ал.1 КЗ.
По този въпрос съдът съобрази трайно установената практика на ВКС /пр. решение
№ 16/ 02.02.2011г. по т.д. № 374/2010г. на ВКС, II ТО, решение № 183/22.11.2010г. по т.д. №
30/ 2010г. на ВКС, II ТО, решение № 113/ 11.01.2012г. по т.д. № 741/ 2010г. на ВКС, I ТО,
т.д. № 1147/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./, с която е дадено правно разрешение, че само
фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклонение от проверка за алкохол и само при наличие на данни за предприети мерки за
извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил,
би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. посл. КЗ /отм./ за
регресна отговорност на застрахования. Съвкупният анализ на ангажираните по делото
доказателства не биха могли да обосноват категорично извод, че с безспорно установеното
си по делото поведение по напускане на произшествието, ответникът се е и виновно
отклонил от проверка за алкохол. В случая, няма каквито и да е доказателства да са
предприемани действия по тестване именно на водача ХР. Й. К. за алкохол, които да се
квалифицират като виновно отклоняване от проверка за алкохол. Следва да се отбележи и че
в мотивите на постановената влязла в сила присъда наказателният съд е констатирал, че не
са събрани доказателства, затова виновният водач да е употребил алкохол.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответникът по см. на чл. 274, ал.1, т.1, пр.последно КЗ /отм/.
Ето защо, предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, вкл. досежно заявената
акцесорна претенция.
Неоснователността на исковата претенция, която остана недоказана не предполага и
произнасяне на съда по възражението на ответника за изтекла погасителна давност, по което
съдът не дължи произнасяне, както и по отношение на съпричиняването на вредоносния
резултат.
4
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза на ответника. Представен е
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са
1100лева за платено адв. възнаграждение, съгл. договор за правна защита и съдействие от
17.10.2021г., платен депозит за СМЕ – 100лева и за СЧЕ-200лева. Така, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 1400лева.
Воден от горното, съдът.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Д. З.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.С., бул. „К. А. Д.“ № 68 срещу ХР. Й. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., ул.
Х. П. № 4, ет.2, ап.7 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
18000лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в полза на П. М. П. по застраховка „Гражданска отговорност” №**** със срок на
валидност 26.10.2013г. до 25.10.2015г., вследствие на виновно причинено от ответника
пътно- транспортно произшествие на 20.11.2013г. в гр. В., на кръстовището на бул.“Вл.В.“
и ул.“О. П.“ при управление на лек автомобил „Мазда 3”, рег. № ***, като ответникът
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, напускайки местопроизшествието, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.07.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 1250лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата, начислено за периода 06.09.2020г. – 29.07.2021г., на
основание чл. 274, ал.1, т.1 пр. последно КЗ /отм./.
ОСЪЖДА „Д. З.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„К. А. Д.“ № 68 ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Й. К., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В., ул.
Х. П. № 4, ет.2, ап.7 сумата от 1400лева, съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5