Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.12.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на пети декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1180/2021година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД заявени от „Б.Л.“
АД, ЕИК ===== със седалище и адрес на управление ***, ЮПЗ, Б.С. „Б.“ срещу П.С., гражданин на РМ., роден на ***г.
в Р. И. с постоянен адрес The Rocklands,
Block 2, flat 9, Trig Windsor, Sliema, Malta, както следва:
- за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 5069,44лева, представляваща дължими кейови
такси за периода м.06.2020г. до м.01.2021г. вкл., на основание т.4.1 от сключен
между страните договор от 15.08.2018г. с предмет предоставяне за ползване на
място за базиране и престой на собствен на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на М., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.01.2021г. до окончателно погасяване на
задължението, за което са издадени фактури № 4894/02.06.2020г., №
5020/08.07.2020г., № 5060/05.08.2020г., № 5126/08.09.2020г., № 5204/05.10.2020г.,
№ 5282/03.11.2020г., № 5364/02.12.2020г. и № 5461/06.01.2021г., както и сумата
от 146,27лева, представляваща
обезщетение за забава начислено върху главницата за периода считано от падежа
на всяко задължение /7дена след издаване на фактурата/ до 08.01.2021г.вкл;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 2112,30лева, представляваща стойност на извършени от ищеца услуги- по преместване /на стойност 1232,17лв. без
ДДС/, за периодично включване на отводнителна помпа/на стойност 234,70лв. без
ДДС/, осигуряване на служители ангажирани с периодично отводняване/на
стойност 293,38лв. без ДДС/ в периода 01.05.2020г. до 31.07.2020г. по спешна и неотложна поддръжка на
собствения на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под
флага на М., на основание т.1.1 от сключения между страните договор от
15.08.2018г. с предмет предоставяне за ползване на място за базиране и престой
на собствен на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на М., за което е издадена фактура № 5267/19.10.2020г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
28.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 43,42лева, представляваща обезщетение
за забава начислено върху главницата за периода от 27.10.2020г. до 08.01.2021г.вкл.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът е собственик на кораб с начин на задвижване- моторен кораб, с
описание- дървена яхта за развлечения и име „П.“ с официален № 16631,
повиквателен сигнал 9НВ4790, нето тонаж 23,82т. с пристанище на регистрация
Валета, Република М..
На 15.08.2018г. с ответника са сключили договор с предмет предоставяне за ползване от ищеца на място за базиране и престой
на собствен на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на М., с
възможност за предоставяне и на определени услуги срещу допълнително заплащане. От тази дата се сочи, че корабът се намира в
пристанище със специално предназначение „Б. Логистика“, ЮПЗ, Варна. Корабът бил
построен 1958г. от дърво и при пристигане в пристанището във видимо състояние
за ремонт. Такъв ремонт нито бил извършен от корабособственика,
нито възложен на пристанището.
В чл. 4.1 е уговорена дължима такса за престой за ползването на кей в
размер на 270евро без ДДС, платима всеки месец в седемдневен срок от
фактурирането. Съгласно чл.4.2, месечната такса се дължи в лева по курса на БНБ
в деня на фактурирането, платима в 7-дневен срок от фактурирането. Срещу
допълнително заплащане е уговорена в т. 1.1 възможност за извършване на
допълните услуги предоставяни от пристанището, за ползване на които се съставял
нарочен протокол /т.4.3/.
Съгласно договора, консумираните за захранване вода и ел. енергия се
заплащали отделно в седемдневен срок от фактурирането.
След довеждане на кораба в пристанището, корабособственикът
повече не посетил пристанището, не възложил неговия ремонт и в нарушение на
правилата действащи на територията на пристанището не осигурил негов
представител, който да се грижи за кораба и екипажа съгласно уговореното в чл.
3.5. Екипаж дори липсвал. Липсата на капитан, дежурно лице на кораба и на
предприети от собственика мерки по поддръжка и грижа за кораба, се твърди, че е
застрашавало добрия ред и сигурността на акваторията. Поради липсата на
възлагане извършване на ремонт се посочва, че на корабособственика
са начислявани само ежемесечни такси за ползване на кей. До м.01.2020г.
ответникът ги е плащал периодично, след което плащанията са извършвани със
закъснение, а впоследствие и преустановени изцяло. Последното плащане е
извършено през м.май 2020г.
Съгласно чл. 2.9 от договора, пристанището имало правомощия с оглед влошена
метеорологична обстановка или организационна/ пространствена необходимост да
отмести/премести базирания в него съд. Твърди, че в периода 01.05-31.07.2020г.
е предоставил на ответника допълнителни услуги по спешна и неотложна поддръжка
на кораба, за запазване и съхранението му, а именно- услуги за преместване /на
стойност 1232,17лв./, периодично включване на отводнителна помпа/на стойност
234,70лв./, осигуряване на служители ангажирани с периодично отводняване/на
стойност 293,38лв./, извършване на периодични проверки за сигурност и
безопасност за периода „без екипаж“ считано от м.август 2019г. Предвид спешния
порядък на организирането им се сочи, че извършването им по вид и цена е било
уговорено с ответника по телефона, и същите са били плащани от него до
30.04.2020г.
Посочва, че доколкото никоя от страните не е отправяла предизвестие за
прекратяване на договора и предвид постъпилото на 16.01.2019г. искане за
неговото продължаване, страните са приели анекс № 1/17.01.2019г. за удължаване
срока му до 31.05.2019г. В имейл от 06.06.2019г. ответникът отново е изразил
желание за неговото продължаване. Предвид продължилото ползване на собствената
на ищеца вещ от ответника и заплащане до 07.05.2020г. на дължимите за това
такси, срокът на договора е бил продължен за неопределен срок, действащ и
понастоящем. Доколкото страните са уговорили падеж на плащане на задълженията,
а именно седем дни от издаване на фактурата и допуснатата от ответника забава,
ищецът заявява и претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника чрез особения му представител, с който
искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че въз основа на уговорката в
чл.2.8 от договора, претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за
извършени услуги по периодично осигуряване на помпа, служители за периодично
отводняване и проверка сигурност и безопасност, са неоснователни. Нямало и
данни плавателният съд да е бил в лошо състояние. Оспорва се и претенцията за
услуги по преместване на кораба предвид, че сам ищецът твърди корабът да не е
преместван. Освен това единствената хипотеза, при която наемодателят имал право
да отмести/премести кораба е тази по чл. 2.9, която обаче не конкретизирала за
чия сметка следва да се извърши това. Нямало и данни за възникнала необходимост
от това.
Твърди, че съгласно т.
10 от Тарифата за услуги и общи правила и условия /видими на електронната
страница на ищеца/ приети на 15.12.2021г. /но по всяка вероятност аналогични по
вид на действащите за процесния период/, другите
услуги, в които се включват и процесните, се
заплащали по договаряне, данни за каквото в случая нямало. Според т.2.3 ОУ
въпросните услуги се изчисляват на база индивидуалната оферта предоставена от
клиента, каквато в случая ответникът не бил получавал.
Претенцията за наемна
цена се оспорва с твърдения, че на основание чл. 5.2 от договора и поради
неплащане на две поредни наемни вноски, ищецът е можел да прекрати договора,
след което на основание т.9.2 ОУ да предприеме действия по извеждане кораба от
пристанището. Счита, че това не е било сторено с единствената цел образуване на
съдебно производство, възбраняване на плавателния съд
и последващото му придобиване с оглед удовлетворяване
на вземането. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и моли претенциите му да бъдат
уважени.
Ответникът поддържа депозирания писмен отговор. По
същество искането е за отхвърляне на исковите претенции.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на осъдителните
претенции са дължима наемна цена за м.06.2020г. до м.01.2021г. вкл., на
основание т.4.1 от сключен между страните договор от 15.08.2018г. с предмет
предоставяне за ползване на място за базиране и престой на собствен на
ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на М.
и обезщетение за забава върху него, както и възнаграждение за конкретно
извършени услуги по същия договор, ведно с обезщетение за забава.
Основателността им
предполага успешно проведено от ищеца доказване на следните правнорелевантни
факти, относими към възникване на сочените права, а
именно наличие на валидно сключен с ответника договор със
сочения предмет, по който е поел задължение да предостави за ползване място за
базиране и престой на собствен на ответника моторен кораб PIETRO срещу
заплащане на определено възнаграждение /наемна цена/ и неговия размер;
изправността си по договора, а именно че е предоставил за процесния
период място за базиране и престой на моторния кораб, за което му се дължи наемна
цена в претендирания размер; падеж на задължението и
размер на дължимото се обезщетение за забава; че в периода 01.05-31.07.2020г. е предоставил на
ответника допълнителни услуги по спешна и неотложна поддръжка на кораба,
необходими за запазване и съхранението му; че извършването на тези услуги е
ставало по възлагане на ответника, че услугите са предоставени и работата по
извършването им е била приета от ответника; размер на дължимото се за тях
възнаграждение, падеж на задължението за плащането им и размер на дължимото
обезщетение за забава.
Ответникът дължи доказване на наведените от него възражения за осъществени
основания освобождаващи го от изпълнение на твърдяните
задължения.
От ангажираните по делото доказателства се установява следното:
Ответникът е собственик на моторна яхта „П.”, официален номер 16631, вписан
в Малтийския регистър на корабите, съгласно представено свидетелство за
регистрация със срок на валидност 10.02.2021г. и отговор по отправено от
Агенция Морска администрация запитване.
На 15.08.2018г. между ищеца, като наемодател и ответника, като наемател е
сключен договор с предмет- предоставяне на място за базиране и престой на м/к П.,
плаващ под флага на М. срещу заплащане на месечна наемна цена от 270евро без
ДДС, платима в 7дневен срок след фактуриране по фиксинга на БНБ/чл.4.1 и сл./.
Съгласно чл. 1.2 договорът се сключва за срок от 6месеца, считано от
подписването му.
Сред уговорените в раздел II права и задължения на наемодателя са: да
предостави ползването на място за престой и базиране; да предостави по
възможност и срещу допълнително заплащане определени услуги на наемателя; с
оглед влошената метеорологична обстановка или организационна/ пространствена
необходимост да отмести/ премести базирания в неговото пристанище плавателен
съд.
Сред уговорените в раздел III права и задължения на наемателя са: да ползва
наетата вещ съобразно уговореното; да определи свой упълномощен представител
отговарящ за плавателното средство денонощно, вкл. за екипажа му; да освободи
имуществото в 10-дневен срок след изтичане на срока на договора, като ако и
след това продължи да държи наетото имущество да заплаща наемна цена съгласно
действащата Тарифа на пристанището- наемодател за съответния период.
Съгласно раздел V, договорът може да бъде изменен/допълнен само по взаимно съгласие на
страните изразено в писмена форма. Като хипотези на прекратяване са изброени-
изтичане на срока; взаимно съгласие на страните изразено в писмена форма; неплащане
на две поредни наемни вноски и/или консумативни разходи и/или допълнителни
услуги със 7-дневно предизвестие отправено от наемодателя.
В раздел VI, страните
са уговорили, че всички съобщения и уведомления между тях ще бъдат отправяни в
писмена форма или електронна форма- е-мейл, като
форма за действителност. Съобщението отправено по електронна поща ще се счита
за получено с отчитане на изпращането му и констатиране на статус „получен” от
информационната система на изпращащия.
В резултат на водена между страните кореспонденция по ел. поща, между
страните са подписани Анекс № 1/17.01.2019г. и Анекс № 2/30.05.2019г. към
договора, съгласно които срокът на действие на договора е продължен първо до
31.05.2019г., а след това до 31.12.2019г., при запазване на останалите уговорки
по него.
През 2020г. ответникът е продължил ползването на наетата вещ. За дължимата
наемна цена и извършвани допълнителни услуги, ищецът е издавал фактури, по
които ответникът е извършвал плащания с посочено основание- съответната
фактура, на дати 14.01.2020г.- на сумата от 631,80лева, 23.03.2020г.- на сумата
от 1270,46лева, на 07.05.2020г. на сумата от 631,80лева; на 03.04.2020г. на
сумата от 1801,80лева.
От м.06.2020г. до м.01.2021г.вкл. са издавани фактури за дължима наемна
цена от по 633,68лева на месец, както и за сумата от 2112,30лева представляваща
стойност на извършени в периода 01.05.2020г. до 31.07.2020г. допълнителни
услуги за преместване на плавателния съд на безопасно място, периодично
осигуряване на отводнителна помпа и осигуряване на служители ангажирани с
периодичното отводняване на плавателния съд.
Спор между страните относно сключване на договора при сочените параметри и
изпълнение задължението на наемодателя по предоставяне ползването на вещта е
нямало, а и принципно от ангажираните от ищеца доказателства /писмени и гласни/,
категорично се установява този факт. Договорът е сключен за определен срок- до
31.12.2019г. Но, ищецът твърди, да се е конвертирал в безсрочен такъв,
доколкото с негово съгласие и без противопоставяне, ползването на наетата вещ
от ответника е продължило и след този срок. Нормата на чл. 236, ал.1 ЗЗД
разписва тази възможност за продължаване облигационната връзка по договор за
наем и след изтичане срока, за който е сключен, стига обаче договорът да не е
прекратен на някое друго основание, каквито твърдения изначално липсват. Т.е възможността договорът да продължи действието си и след изтичане на
уговорения срок, би съществувала само, ако няма изявление за прекратяване на
договора и за връщане на вещта, и при положение, че наемодателят изрично или с конклудентни действия се е съгласил с продължаването на
облигационната връзка между страните. Факт е, че ползването на наетата вещ е продължило от ответника и след
31.12.2019г., на което ползване ищецът не се е противопоставял. Поведението на
ответника, че до м.05.2020г. е изпълнявал задължението си по заплащане на
уговорената с договора наемна цена, идва да покаже воля по продължаване
действието на договорната връзка, в който смисъл е приемането на плащането от
ищеца в погашение на това му задължение. Затова следва да се приеме, че
договорната връзка не е била прекъсната и след 31.12.2019г. ответникът дължи
изпълнение на поетите с договора от 15.08.2018г. задължения.
Защитната позиция на ответника срещу тази претенция е била по
недобросъвестно поведение на ищеца, който не се е ползвал от клаузата на чл.
5.1 от договора разписваща възможност за едностранно прекратяване на договора
при виновно неизпълнение задълженията на наемателя за плащане на дължимата
наемна цена, с цел последващо придобиване на вещта от
наемодателя. Тези възражения съдът приема за неоснователни. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили. Страните са уговорили в чл. 5.1, раздел V хипотези на прекратяване на договора, последната от
който- поради неплащане на две наемни вноски или консумативни разходи, със
7-дневно писмено предизвестие от наемодателя. Очевидно е, че тази клауза е
разписана в полза на наемодателя, предвиждайки улеснен ред по освобождаване от
облигационната връзка поради неизправност на наемателя. Т.е негова е волята
дали ще се възползва от нея или не. Фактът, че не е упражнил това си право, без
значение съображенията за това, не може да освободи наемателят от насрещните му
задължения по съществуващ договор, за плащане на дължимата наемна цена.
С оглед уговореният
падеж на задължението за плащане на наемната цена- в 7дневен срок след фактуриране платима, следва че
вземането за наемна цена за всички претендирани
месеци от м.06.2020г. до м.01.2021г.вкл. в размер на по 633,68лева /270евро без
ДДС изчислени в лева по фиксинга на БНБ към датата на фактуриране съгласно чл.
4.1 и чл.4.2/ е изискуемо. Размерът на претенцията не е оспорен, а и същият бива
установен от ангажираните писмени доказателства. Доказателства за неговото
погасяване чрез плащане ответникът не е ангажирал.
В заключение, исковата
претенция е доказана в своето основание, а и по размер.
По претенция за
установяване съществуването на вземане за лихва за забава върху горните
задължения: На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно чл. 4.2, наемната цена е дължима
ежемесечно в 7-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднал
в забава за заплащане на наемната цена считано от деня, следващ
изтичането на 7- дневния срок от издаване на съответната фактура. Оспорване
размера на дължимото обезщетение за забава не е отправено, а и той изчислен от съда с помощта на програмен продукт Апис финанси е, както следва: върху главницата по фактури №
4894/02.06.2020г. за сумата от 633,68лева за периода 10.06.2020г. до
08.01.2021г. е 37,50лева, № 5020/08.07.2020г. за сумата от 633,68лева за
периода 16.07.2020г. до 08.01.2021г. е 31,16лева, № 5060/05.08.2020г. за сумата
от 633,68лева за периода 13.08.2020г. до 08.01.2021г. е 26,23лева, №
5126/08.09.2020г. за сумата от 633,68лева за периода 16.09.2020г. до
08.01.2021г. е 20,24лева, № 5204/05.10.2020г. за сумата от 633,68лева за
периода 13.10.2020г. до 08.01.2021г. е 15,49лева, № 5282/03.11.2020г. за сумата
от 633,68лева за периода 11.11.2020г. до 08.01.2021г. е 10,39лева, №
5364/02.12.2020г. за сумата от 633,68лева за периода 10.12.2020г. до
08.01.2021г. е 5,28лева. За вземането по фактура № 5461/06.01.2021г. за сумата
от 633,68лева обезщетение за забава не се дължи, доколкото падежът му е
настъпил на 14.01.2021г., т.е на дата следваща крайна дата, до която е заявено
то- 08.01.2021г. Или общо размерът му е 146,29лева, което обосновава доказаност на претенцията в пълния й размер от 146,27лева.
По осъдителната
претенция за предоставени допълнителни услуги в периода 01.05-31.07.2020г. по
спешна и неотложна поддръжка на кораба, за запазване и съхранението му.
От ангажираните по
делото доказателства имащи отношение към доказването по нея се установява, че:
С протокол от 18.06.2020г. е удостоверено от ищеца преместване на м/к от
кей № 2 на кей № 4 с цел предотвратяване на потъване, както и поставяне на две отводнителни
помпи захранени с ел. енергия. Протоколът е оспорен от ответника с твърдения да
е изготвен за целите на процеса.
По искане на ищеца са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Дилян Щ., от чийто показания се установяват
следните релевантни факти:
Свидетелят работи като вещо лице. Посетил е кораба на 19.03.2021г. по повод
извършване на оценката му, но го е виждал и преди това. При огледа му на
19.03.2021г., видимо корабът е бил за ремонт. Не е бил поддържан по никакъв
начин, а конструкцията му е от дърво. От балера на
рула постъпвала вода. Имало поставени шлангове и помпи за изпомпване на водата,
които в него момент не са работели. Не може да посочи дали помпите са били част
от оборудването на кораба. Изпомпването на водата е било необходимо с цел
предотвратяване потъването на кораба. На борда е нямало екипаж, като от
разговор с хората на пристанището му било съобщено, че от време на време
стартират помпите за отводняване. Преди това е виждал кораба само външно.
Правел впечатление, понеже бил красив. Към 19.03.2021г. корабът е бил
позициониран на различно място, в сравнение, когато го е виждал преди това.
Състоянието му към 19.03.2021г. не е позволявало да се придвижи на собствен ход
и предполага, че преместването му е извършено с физическа сила или ползване на
други плавателно средство, камион, трактор. Логично било, когато в кораба влиза
вода, той да бъде преместен на по- плитко място, вкл. с оглед обезопасяването
му.
Оспорванията на ответника по тази претенция са били: 1. Нямало данни в наложителността
на извършваните услуги с оглед състоянието на м/к; 2. Не е имало индивидуално
уговаряне в извършването им, както разписват ОУ и договора.
За извършването на допълнителните услуги- по преместване, периодично включване на отводнителна
помпа и осигуряване на служители ангажирани с периодично отводняване в периода 01.05.2020г. до 31.07.2020г., ищецът се позовава на чл. 2.9 от
договора, като е твърдял, че с оглед спешния порядък в предприемането им,
уговарянето им е извършвано с ответника по телефон. Доказателства за такова
уговаряне обаче не са ангажирани, въпреки дадените указания по реда на чл. 146,
ал. 2 ГПК. Представените документи за извършени от ответника плащания за такива
услуги, но за периода 01.01-30.04.2020г., не могат да обосноват извод при
направеното оспорване, че съдържат признание и за уговаряне на последващо извършените за процесния
период. Съгласно изричната уговорка- чл.1.1 между страните предоставянето на
допълнителни услуги е предмет на допълнителна уговорка между страните и за
ползването им се съставя нарочен протокол, какъвто не се е твърдяло да е
изготвен, респ. не е представен. По аналогичен начин е и разписаното в чл.2.3
ОУ, предвиждащ, че всички останали такси и пристанищни услуги, вкл.
кораборемонтни такива /извън кейовите такси/ се
изчисляват на база индивидуална оферта предоставена на клиента. Данни такава да
е предоставяна на ответника няма. Процесните услуги
не попадат сред тези изрично предвидени в представената Тарифа на пристанището-
ищец за процесния период, което говори, че те би
следвало да са предмет на индивидуално уговаряне, както предвижда т. 5 от
Забележки към Тарифата. Представен е единствено протокол за преместване от
18.06.2020г. на кораба, за който факт говори и св. Щ.. В него е удостоверено,
че преместването е извършено с цел предпазване от потъване. Този протокол е
оспорен и като частен свидетелстващ такъв, доказателствената
му стойност следва да се цени съвкупно с останалите доказателства. Други такива
обаче, подкрепящи го, няма. От гласните доказателства става ясно единствено, че
действително корабът е преместен, но не и кога е извършено и какво конкретно е
наложило това. Още по- малко пък може да се изведе извод, че преместването е
уговорено с ответника, респ. с него е съгласуван и размерът на дължимото
възнаграждение за услугата. А договаряне предоставянето им е от съществено
значение, след като претенцията се заявява на договорно основание. Всъщност,
гласните доказателства не са достатъчно информативни и в доказване извършването
на услугите, тъй като свидетелят е видял обстойно кораба, едва на 19.03.2021г.,
т.е в период значително отдалечен от процесния. Той
не е възприемал отводняването му, нито преместването му и дори не може да
посочи дали видяните на място от него помпи не са
част от оборудването на кораба. Единствено свидетелства за състоянието му към
19.03.2021г. и необходимостта от ремонт към нея дата, която както се посочи е
отдалечена от процесния период.
В заключение тази искова
претенция се явява недоказана в своето основание и размер, а оттам и акцесорната й за обезщетение за забава заявена за сумата от
43,42лева за периода от 27.10.2020г. до 08.01.2021г.вкл.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са: 337,27лева платена
държавна такса, 471лева депозит на превод /при внесен 500лева/, 800лева депозит
на особен представител, 30лева депозит на свидетел /останал неусвоен/, юк. Възнаграждение и 50евро /97,79лева/ такса за връчване
на съдебните книжа. Надвнесеният депозит за превод и внесеният депозит за
свидетел като неусвоени не следва бъдат съобразявани при разпределяне
отговорността на разноски, като подлежащи на връщане. На основание чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78,
ал.8 ГПК, съдът определя юк.възнаграждение в полза на
ищеца от 150лева. Или общият размер на сторените разноски е 1856,06лева, от които
съобразно изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на ответника в
размер на 1313,27лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.С., гражданин на РМ., роден на ***г. в Р. И. с
постоянен адрес Т.....ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Л.“ АД, ЕИК ===== със седалище и адрес на
управление ***, ЮПЗ, Б.С. „Б.“ сумите, както следва: 5069,44лева, представляваща дължими кейови такси за периода м.06.2020г. до м.01.2021г. вкл., на
основание т.4.1 от сключен между страните договор от 15.08.2018г. с предмет
предоставяне за ползване на място за базиране и престой на собствен на
ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на М.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-
28.01.2021г. до окончателно погасяване на задължението, за което са издадени
фактури № 4894/02.06.2020г., № 5020/08.07.2020г., № 5060/05.08.2020г., №
5126/08.09.2020г., № 5204/05.10.2020г., № 5282/03.11.2020г., №
5364/02.12.2020г. и № 5461/06.01.2021г., както и 146,27лева, представляваща обезщетение за забава начислено върху
главницата за периода считано от падежа на всяко задължение /7дена след
издаване на фактурата/ до 08.01.2021г.вкл, на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б.Л.“ АД, ЕИК ===== със
седалище и адрес на управление ***, ЮПЗ, Б.С. „Б.“ срещу П.С., гражданин на РМ.,
роден на ***г. в Р. И. с постоянен адрес Т.....за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумите,
както следва: 2112,30лева, представляваща стойност на извършени от ищеца услуги- по преместване /на стойност 1232,17лв. без
ДДС/, за периодично включване на отводнителна помпа/на стойност 234,70лв. без
ДДС/, осигуряване на служители ангажирани с периодично отводняване/на
стойност 293,38лв. без ДДС/ в периода 01.05.2020г. до 31.07.2020г. по спешна и неотложна поддръжка на
собствения на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под
флага на М., на основание т.1.1 от сключения между страните договор от
15.08.2018г. с предмет предоставяне за ползване на място за базиране и престой
на собствен на ответника моторен кораб PIETRO, плаващ под флага на М., за което е издадена фактура № 5267/19.10.2020г.,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
28.01.2021г. до окончателното погасяване на задължението, както и 43,42лева,
представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от
27.10.2020г. до 08.01.2021г.вкл., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.С., гражданин на РМ.,
роден на ***г. в Р. И. с постоянен адрес Т.....ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Л.“ АД, ЕИК ===== със седалище и адрес на управление ***, ЮПЗ, Б.С. „Б.“ сумата от 1313,27лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно уважената част на претенциите, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ при РС Варна: