Решение по дело №10024/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 10.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Любомир Игнатов

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №10024 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №102681/28.05.2020г., постановено по гр.дело №64897/2018г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, С.О.е осъдена да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.”АД с ЕИК *****, на основание чл.411, ал.1 КЗ, сумата от 16355,36 лева, ведно със законната лихва от 05.10.2018 г. до окончателното изплащане- изплатено от ищеца застрахователно обезщетение  по щета от ПТП на 28.06.2017г. в гр.София с МПС „Мерцедес Конекто“ с ДК№*****, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 150,22 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от 19.07.2018г. до 04.10.2018г., както и разноски в размер на 2119,21лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установен вида на шахтата, размерите и точното и местоположение на пътното платно, поради което не може да се установи и чия собственост е същата. Твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения при събирането на релевантните за спора доказателства. Твърди също така, че е налице непреодолима сила. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът по делото и ответник по жалбата „ЗАД Б.В.И.Г.”АД не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

В случая се оспорва твърдението на ищеца, че процесното събитие, респективно- щета, е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на служители на ответника. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на моторното превозно средство, както и изплащането на застрахователно обезщетение за процесното събитие от ищеца на застрахованото лице в посочения в исковата молба размер. От представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели в първата инстанция безспорно се установяват посочените във въззивната жалба и релевантни за спора факти и обстоятелства. Установено е, че се касае за канализационна шахта, която е собственост на ответника и негово задължение е да я поддържа в такова състояние, което да изключва причиняването на имуществени вреди на преминаващите по пътното платно превозни средства. Безспорно е обстоятелството, че пътят (улицата) на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи всяка неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация на ищеца срещу ответника, предвид неоспореното изплащане на застрахователното обезщетение.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят или предполагат наличието на препятствия по пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. 

По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски в размер на 1307 лева за възнаграждение на един адвокат, които следва да му се присъдят изцяло. Възражението относно размера на възнаграждението настоящият състав намира неоснователно, доколкото същото е съобразено от една страна с минималните размери съгласно НМРАВ, а от друга- с действителната фактическа и правна сложност на спора.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                       

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №102681/28.05.2020г., постановено по гр.дело №64897/2018г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в.

ОСЪЖДА С.О.с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“******* да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.”АД с ЕИК ***** сумата от 1307 (хиляда триста и седем) лева- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                      2/