Решение по дело №3176/2019 на Софийски градски съд

   Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е       №….

   Гр. София, 30.04.2020 г.

 

 

  В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

  СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова                                                                                    ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                Мл. съдия : С. Спасенов                     

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3176/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 540741/20.11.2018 г., 64 с - в, СРС по гр. д. № 16445/2014 г. е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж. к. „******, във вход 1, ет. 19, състоящ се от : една стая, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 43,76 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение № 47 с полезна площ от 2, 05 кв. м. и ведно е 0, 456 % ид. ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището : изток - улица, запад - коридор, север - ап.119, юг - ап.121 и при съседи на избеното помещение : изток - коридор, запад - мазе № 48, север - мазе № 46, юг - коридор, като по действащ кадастрален план апартаментът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор : 68134. 4082.405.15.119, при съседи имоти с идентификатори, както следва : на същия етаж - 68134.4082.405.15.121, 68134.4082.405.15.119, под обекта 68134.4082.405.15.113 и над обекта : 68134.4082.405.15.123 и е постановено разпределяне на сумата от проданта съобразно дяловете на съделителите.

С решението е М.Г.М. - Г. и П.К.Г. са осъдени да платят солидарно на П.Г.М., действащ чрез настойника си Н.П.М., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 3 080 лв. - припадаща се част от събрани наемни цени от отдаването под наем на процесния имот за периода 14.08.2015 г. - 14.06.2017 г.

Също така с решението са отхв лени претенциите на М.Г.М. - Г., и П.К.Г. срещу П.Г.М., действащ чрез настойника си Н.П.М., за заплащане на сумата от 7000 лв. за извършени в периода 1997 г. – 2014 г. подобрения в процесния имот.

С решението са отхвърлени и претенциите на П.Г.М., действащ чрез настойника си Н.П.М. срещу М.Г.М. - Г. и П.К.Г. за заплащане, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, на сумата от 3 080 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 14.08.2015 г. - 14.06.2017 г. Страните са осъдени за разноски, съобразно изхода от спора.

Решението се оспорва от ответниците М.Г.М. - Г. и П.К.Г., чрез представителя им, относно способа за извършване на делбата - чрез изнасяне имота на публична продан, както и в частта, в която ответниците са осъдени за заплащане на обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС. Според жалбоподателите СРС неоснователно е отхвърлил искането им за възлагане на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК. Имотът действително е неподеляем, но доколкото ответниците съпрузи не притежават друго жилище искането процесното да им бъде предоставено в дял е основателно. Излагат се съображения, че ответницата М.Г. е получила имота по договор за издръжка и гледане от майка си Н.М., като в последствие, по иск на брат й – ищецът П.М., договорът е развален за 1/2 ид. част от имота, поради което квотите в съсобствеността следва да са различни. Поддържа, че не следва М.Г. да се третира като ненаследник на майка си, за която се е грижела изцяло. По отношение на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС се поддържа, че ищецът не е доказал по безспорен начин, че е поискал от ответниците заплащане на обезщетение за лишаване от ползване и ги е поканил да му заплатят такова. Молят да се отмени решението в оспорените части и вместо това да се уважи претенцията за възлагане на имота, като се отхвърли иска по чл. 30, ал. 3 ЗС. Претендират разноски.

Ищецът П.Г.М., действащ чрез настойника си Н.П.М., оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че правилно и в съответствие с чл. 349, ал. 2 ГПК СРС е приел, че доколкото съсобствеността върху имота е възникнала в резултат от договор за издръжка и гледане и наследяване, той не може да се възложи на съделителката М.Г.. За да приложи този способ за делба следва частите от имота да са придобити изцяло по наследяване и претендиращият съделител да е живял в него. Предпоставките са предвидени кумулативно и по императивен начин и ответниците не отговарят на нито една от тях. Излагат се и доводи, че въпросът за дяловете в съсобствеността вече е решен с влязлото в сила решение по първата фаза и не може да се пререшава. Поддържа се още, че по делото е установено безспорно, че имотът се отдава под наем от семейство Г., за което получават приходи от него. Този факт е установен от представените от самите ответници писмени доказателства по делото и в първата фаза на делбата. Излагат се и доводи, че за уважаване на претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС не се изисква да е отправяна покана до съсобственика ползващ целия имот, за разлика от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС. Въпреки това ищецът е поканил ответниците да заплатят такова обезщетение чрез завеждане на иск пред друг състав на СРС. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да са потвърди в оспорените части. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност само в обжалваните части.

Решението е постановено по иск за делба във фазата на извършването й. То не се оспорва в частите, в които са отхвърлени исковете на ищеца по чл. 31, ал. 2 ГПК, както и исковете на ответниците по чл. 346 ГПК за заплащане на подобренията в имота, поради което е влязло в сила в тези части.

Решението се оспорва само относно способа за извършване на делбата - чрез изнасяне имота на публична продан, както и в частта, в която ответниците са осъдени за заплащане на обезщетение по чл. 30, ал. 3 ЗС в полза на ищеца.

Относно изнасянето на имота, предмет на делбата на публична продан като неподеляем, оставяне без уважение на претенцията за възлагането му на ответниците по чл. 349, ал. 2 ГПК и във връзка с доводите на страните по въззивното обжалване, съдът намира следното : 

       Настоящият съд споделя изводи на СРС, че за да се уважи искане на съделител за възлагане на имота, предмет на делбата, следва да са налице кумулативно няколко основни предпоставки, предвидени в чл. 349, ал. 2 ГПК :  съсобствеността между страните да е възникнала в резултат на наследяване; имотът да представлява неподеляемо жилище, съделителят при откриване на наследството (т. е. към момента на смъртта на наследодателя) да е живял в него и да не притежава друг жилищен имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС). За да се допусне извършване на делбата посредством възлагане на имота, посочените предпоставки следва да се налице кумулативно, както сочи ищеца в отговора на въззивната жалба.

        Съгласно разясненията, дадени в т. 8 на същото ТР от обхвата на способа за извършване на делбата, визиран в чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.)  , сега чл. 349, ал. 2 ГПК, се изключва всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване. Прието е освен това, че комбинирана съсобственост е тази, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена СИО и наследяване, сделка с част от имота и наследяване и др. (в този смисъл решение № 44 от 13.07.2017 г. по гр. д. № 2894/2016 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС).

От влязлото в сила решение по допускане на делбата (решение на ВКС № 127/12.01.2017 г. по гр. д. № 1021/2016 г., с което е отменено решението на СГС № 7425/01.11.2015 г. по гр. д. № 8694/2015 г., потвърждаващо решение от 05.03.2015 г. на СРС, 64 с - в, по настоящото дело, относно квотите, при които е допусната делбата) е видно, че процесният имот не е бил част от наследството на Н.А.М.- обща наследодателка на страните П.Г.М. и М.Г.М. - Г..

Приживе тя се е разпоредила с него в полза на ответницата М.Г.М. - Г. чрез договор за издръжка и гледане, поради което имотът е станал собственост на ответницата и нейния съпруг - П.К.Г..  

Предвид това следва, че правото на собственост за ответниците М.Г.М. - Г. и П.К.Г. е придобито въз основа на договор за издръжка и гледане, а не по наследство, както се твърди в жалбата. Освен това, доколкото по въпроса за правата на страните в съсобствеността е налице влязъл в сила съдебен акт по първата фаза на делбата, той не може да се преразглежда в настоящото производство по втората й фаза.

От своя страна правата на ищеца върху останалата 1/2 част от имота  са придобити в резултат от упражняване на правото му да иска разваляне на договора за издръжка и гледане от 06.08.1997 г. в полза на М.Г..

Както е приел и ВКС в цитираното по - горе решение по първата фаза на делбата, след като с решение от 02.07.2007 г. на СРС, 38 с - в, по гр. д. № 10361/2006 г., влязло в сила на 24.07.2009 г., сключеният на 06.08.1997 г. договор за издръжка и гледане в полза на М.Г.М. — Г. е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до 1/2 ид. част от процесния имот, тази 1/2 ид. част не се е върнала в наследството на Н.М.. Според решението на ВКС по първата фаза на делбата, което обвързва страните, към момента на смъртта на общата наследодателка на страните тя не е притежавала собственост върху процесния имот, понеже се е разпоредила приживе с него в полза на дъщеря си. Наследодателката е притежавала само право да иска разваляне на договора. След нейната смърт това право е преминало в патримониума на наследниците й по закон, един от които е ищецът. При упражняване на това право и уважаване на иска за разваляне на договора за издръжка и гледане, ищецът е придобил 1/2 ид. част от имота, съобразно правата, който притежава от наследството на майка си (арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН). Именно за това делбата е допусната от ВКС при квоти по 1/2 ид. част за всяка от страните.

В заключение следва, че правата на страните не са получени от наследяване, а в резултат от договор за издръжка и гледане и развалянето му от ищеца за 1/2 част от правата му в наследството.

При условие, че не се е реализирала още първата предпоставка за възникване правото на възлагане съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК е безпредметно да се обсъжда наличието на останалите предпоставки.

Изводите на СРС, че в полза на ответниците не е осъществена по чл. 349, ал. 2 ГПК са съобразени с материалния и процесуален закон, поради което решението в частта касаеща способа за извършване на делбата следва да се потвърди.  

По жалбата на ответниците срещу решението в частта по чл. 346 ГПК, в която са уважени претенциите на ищеца по чл. 30, ал. 3 ЗС за периода 14.08.2015 г. – 14.06.2017 г., въззивният съд намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. При възмездно отдаване за ползване на съсобствен имот само от един от съсобствениците, отношенията между него и останалите се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Реализиралият доходите съсобственик дължи съответната, припадаща се, част от събирани граждански добиви (наем) по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС на останалите съсобственици и без да му е отправено нарочно искане (покана) в каквато и да е форма. (в този смисъл решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Такова разрешение е възприето и в разясненията на ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че когато претенцията на неползващия съсобственик на общия имот касае искане за заплащане на съответната (припадаща се) част от събрани граждански добиви (наем), писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС не е необходимо, след като се касае до възмездно предоставяне общата вещ за ползване на третото лице. Действията на съсобственика, сключил договорите за наем, са действия по обикновено управление на общата вещ. От момента на получаване на доходите за ползване на имота от трето лице, в полза на съсобственика, неполучил припадащата се на дела му част, възниква вземането за тази част срещу съсобственика, събрал тези доходи. В същата насока е и последователната съдебна практика, обективирана в решение № 304/04.06.2009 г. по гр. д. № 550/2008 г. на ВКС - II ГО, решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр. д. № 1315/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, решение № 155 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 3518/2014 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и т. н.

Предвид изложеното, възражението на ответниците, че не им е отправяна покана за заплащане на суми във връзка с ползването на целия имот от тяхна страна, е неоснователно.

На следващо място, по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за наем относно процесния имот, получаването на наемна цена от ответниците, която съответства на притежаваната от ищеца идеална част от имота.

От показанията на свидетеля разпита В.К.В., които се кредитират от съда, се установява, че през процесния период имотът е бил ползван от наематели, като достъпът до него е предоставен от адв. Т. (процесуалният представител на ответниците по делото). Свидетелят има непосредствени впечатления за изложеното, като е провел и личен разговор с лица, които са ползвали имота и са се представили като наематели. Освен това ответниците не оспорват факта, че през периода, за който е предявен иска, имотът е отдаван под наем от тях.

Относно наемна цена пред СРС е прието без възражения заключението на СТЕ, което настоящият състав също кредитира. Според него средната пазарна цена за имота за периода 14.08.2015 г. - 14.06.2017 г. е в размер на 6 160 лева (по 280 лева на месец). Основателно и като е съобразил правата на ищеца в съсобствения имот (1/2 ид. част) СРС е приел, че ищецът има право на половината от събраната наемна цена или на сумата от общо 3 080 лв., която се дължи от ответниците при условията на солидарност - чл. 32, ал. 2 СК.

Като е уважил изцяло иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, (съгласно изменението допуснато в съдебно заседание на 18.04.2018 г.), СРС е постановил решение в съответствие с материалния и процесуален закон.

Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението в оспорените части, включително по присъдените разноски в тежест на ответниците, следва да се потвърди.

По разноските пред СГС :

При този изход от спора право на разноски за въззивното производство има ищеца. В негова полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                     Р  Е  Ш  И  :      

            

ПОТВЪРЖДАВА решение № 540741/20.11.2018 г., 64 с - в, СРС по гр. д. № 16445/2014 г. в частта, в която, на основание чл. 348 ГПК, е изнесен на публична продан апартамент № 120, находящ се в гр. София, ж. к. „******, във вход 1, ет. 19, описан подробно в решението и М.Г.М. – Г., ЕГН ********** и П.К.Г., ЕГН ********** са осъдени да платят солидарно на П.Г.М., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.П.М., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 3 080 лв. - припадаща се част от събрани наемни цени от отдаването под наем на процесния имот за периода 14.08.2015 г. - 14.06.2017 г., както и в частта по разноските.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалите неоспорени от страните части.

 

ОСЪЖДА М.Г.М. - Г., ЕГН ********** и П.К.Г., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Т. да заплатят на П.Г.М., ЕГН **********, действащ чрез настойника си Н.П.М., с адрес на представителя : гр. София, ул. „*******, чрез адв. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 800 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението до страната, че е изготвено само в частта по извършване на делбата.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване в частта по претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                            

 

 

 

 

 

2.