№ 20546
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110111945 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. М. Б. срещу И. И. Х. и С. Р. Х., с
която са предявени искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от
10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 11 142 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в загуба на доход за периода от
17.06.2022 г. до 17.09.2022 г., всички те настъпили в резултат на нападение и ухапвания от
куче на 16.06.2022 г. в гр. ..., на ........ на к.. „......“, ведно със законната лихва върху
обезщетенията за периода от 16.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 16.06.2022 г., около 06:30 ч., на ........ на к.. „......“, гр. ..., в
непосредствена близост до бар „.“, бил нападнат и ухапан от куче порода „......“ /„.....“/,
мъжко, родено на 11.11.2015 г., с име Б... Посочва, че докато лежал на ........, чул ответницата
Х. да вика поименно кучето, обърнал се и видял, че към него се е насочило едро,
заплашително и агресивно изглеждащо куче, направил опит да се изправи, но то го съборило
и го захапало няколко пъти по лявата мишница и по гърба. Излага, че ответниците са
стопани на кучето и че към онзи момент двамата са го разхождали по ......... без повод и без
да осъществяват надзор и контрол върху него в нарушение на нормативните изисквания.
Твърди, че първа медицинска помощ му била оказана в „...“, където наред с това били
установени нанесените му травматични увреждания, обективирани в Съдебномедицинско
удостоверение № 260/16.06.2022 г. и изразяващи се в кръвонасядания и охлузни рани. Сочи,
че от причинените му травматични увреждания последвали трайно намалена
работоспособност, интензивни болки и страдания за продължителен период от време, като
по лекарско предписание му бил наложен режим на домашно лечение, а повече от 3 месеца
след инцидента продължил да чувства болки, изтръпване и слабост в пръстите и китката на
ръката. Излага, че инцидентът му причинил също така затруднения при самообслужване и
спане, силен стрес, душевен дискомфорт, дълговременен страх от кучета, започнал да се
дистанцира, да чувства безсилие, несигурност и безпомощност. Твърди, че в резултат от
инцидента е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от загуба
на доход в размер на 11 142 лв. за периода от 17.06.2022 г. до 17.09.2022 г. В тази връзка
заявява, че е стоматолог и че за изпълнение на задълженията му е изключително важно да
1
има здрави ръце, а в тримесечния период след инцидента не могъл да работи пълноценно,
поради което размерът на трудовите му доходи намалял. Посочва, че средномесечният му
доход е 4 544 лв., а през тримесечния период след инцидента е реализирал доход в среден
размер от 830 лв. на месец, т.е. с 3 714 лв. по-малко месечно. Обосновава солидарната
отговорност на ответниците с обстоятелството, че и двамата е следвало да осъществяват
непрекъснат надзор и контрол върху кучето, което разхождали съвместно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват ищецът да е бил нападнат и
ухапан от куче. Изтъкват, че не става ясно какво куче го е нападнало, доколкото в исковата
молба са посочени две различни породи. Оспорват твърдението на ищеца, че нападението на
кучето е било непровокирано. Оспорват да са разхождали кучето без повод и без да
осъществяват надзор и контрол върху него в нарушение на нормативните изисквания.
Възразяват срещу твърденията за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени
вреди в причинно-следствена връзка с инцидента. Оспорват той да е претърпял твърдените
травматични увреждания и произтичащите от тях физически болки, негативни емоционални
преживявания и битови затруднения. Оспорват на ищеца да е оказана каквато и да е
медицинска помощ във връзка с инцидента. Оспорват твърденията, че след нападението той
не е могъл да работи пълноценно и че трудовите му доходи са намалели, при това – със сума
в размер на 11 142 лв. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна
следното:
Установява се от Уведомително писмо с изх. № 346000-1941/20.06.2022 г. и от
материалите по преписка с вх. № 346000-1888/2022 г. по описа на РУ – ..., че преписката е
образувана по заявление от 16.06.2022 г., подадено от И. М. Б.. В него е посочено, че на
16.06.2022 г., около 06:30 ч., докато ищецът лежал неподвижно на ........ на к.. „......“ – до
заведение „.“, изведнъж към него отишло агресивно настроено куче, което започнало да го
хапе, и в резултат той бил ухапан по лявата мишница и гърба.
Не е спорно между страните, че заявлението на Б. се отнася до кучето Б.., за което е
издаден Паспорт на куче ....... и което е собственост на ответниците. Оспорване в тази
насока е направено от ответниците за първи път в писмената защита, поради което е
преклудирано. Видно е от паспорта, че кучето е порода „......“ /„.....“/.
По преписката Б. е дал Сведение на 16.06.2022 г., в което описал, че на 16.06.2022 г.,
около 06:30 ч., докато лежал на пясъка на ........ на к.. „......“ до заведение „.“ и правел
дихателни упражнения, след като бил приключил със сутрешната си тренировка, изведнъж
чул женски глас, който викал: „Б.., Б.., Б..“, при което се обърнал и видял, че към него се е
насочило агресивно изглеждащо куче, което не бил провокирал с нищо, опитал да се
изправи, но кучето го нападнало с голямо настървение и го захапало няколко пъти по лявата
мишница и гърба.
В хода на предварителната проверка ответникът И. И. Х. е дал Сведение на 16.06.2022 г.,
в което описал, че на 16.06.2022 г., около 06:30 ч., разхождал на ........ на к.. „......“
собственото си куче порода „......“, на име Б.., което е със спокоен характер и до този момент
не е проявявало агресия към хората, поради което и тъй като не забелязал присъствието на
човек на ........, го пуснал да тича без каишка, но впоследствие забелязал на ........ да лежи
човек, извикал кучето по име, човекът се стреснал, обърнал се рязко, при обръщането кучето
се уплашило и приближило човека, а след това се отдръпнало от него, Х. не забелязал
кучето да го е нападало, но впоследствие разбрал, че човекът има рана на лявата ръка като
от ухапване.
След извършване на предварителната проверка преписката е изпратена на РП – Б, където
е образувана преписка № 7866/2022 г., приключила с Постановление от 24.06.2022 г. за отказ
2
да се образува наказателно производство.
Установява се по делото, че във връзка с инцидента е съставен на ответницата С. Р. Х. Акт
за установяване на административно нарушение № 005398/16.06.2022 г. за това, че на
16.06.2022 г., около 06:30 ч., в гр. ..., к.. „......“, на ......... в непосредствена близост до бар „.“,
свободно е пуснала без повод кучето си при разхождане, като впоследствие то е налетяло и
ухапало лицето И. М. Б. и му е причинило леки видими следи от ухапване. Липсват данни
въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение да е
ангажирана окончателно административно-наказателната отговорност на ответницата с
влязло в сила наказателно постановление.
Видно е от представения Протокол за полицейски предупреждение, че той е съставен на
ответника И. И. Х., който е предупреден да спазва стриктно разпоредбите на чл. 22
НООРСТОС.
От Съдебномедицинско удостоверение № 260/2022 г., издадено от лекар – ординатор в
Отделение по съдебна медицина при „...“ АД, се изяснява, че при извършения на 16.06.2022
г. преглед на ищеца са констатирани кръвонасядане и охлузни рани по ляв горен крайник,
охлузна рана по гърба и болки в контузионните места, като получените наранявания са
причинили болка и страдание и отговарят да са получени по време и начин, както се
съобщава от пострадалия – от действието на твърди тъпи предмети, към които спада
ухапването от куче.
Видно е от Амбулаторен лист № 2014/18.07.2022 г., че при преглед на Б. са установени от
лекар и отразени в графата „Обективно състояние“ остатъчни белези от ухапване,
хипотрофия на мускулатурата на лява ръка и нарушени движения на ръката, поради което е
издадено Медицинско направление за лекар със специалност „Съдова хирургия“.
За извършения преглед на ищеца при специалист по „Съдова хирургия“ е издаден
Амбулаторен лист № 222204073498/08.08.2022 г., в който е поставена диагноза „Флебит и
тромбофлебит с друга локализация“, а в графата „Обективно състояние“ е отразено, че
горните крайници са без оток и обемна разлика, но е налице шнуровидно уплътнение и
палпаторна болезненост по хода на цефаличната вена по латралната повърхност в средна
трета на лява мишница, както и редуцирана мускулна сила в лява китка. Поради това е
издаден от специалиста Болничен лист № Е20221945477 за отпуск за временна
неработоспособност в периода от 08.08.2022 г. до 21.08.2022 г. поради поставената диагноза
„Флебит и тромбофлебит с друга локализация“.
От документ от 22.07.2022 г., наименован „Медицинско направление/искане за
консултация“, е видно, че междувременно са извършени преглед и консултация на Б. с д-р П
/с неустановена по делото медицинска специалност/, при които е констатирано от лекаря, че
пациентът е с хипестезия в областта предимно на предмишницата и дланта, като съобщава и
за нарушения във финната моторика на лявата ръка, поради което са му предписани
лекарствена терапия и физиотерапия.
От представените хронологични регистри за периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2024 г. се
установява, че ищецът е лекар, регистриран да извършва дейност като „........“ ЕООД и
работещ със РЗОК – П, а от представените списъци дейности и спецификации за извършена
дентална дейност се изяснява, че той практикува в областта на денталната медицина. Видно
е от посочените документи, че обемът на извършената от него работа е различен през всеки
календарен месец, респ. получаваните от него през периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2024 г.
суми по договор с РЗОК – П и от пациенти не са фиксирани, а се определят от обема
извършена работа.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се изяснява следното: След
инцидента на 16.06.2022 г. ищецът е потърсил медицинска помощ и е бил освидетелстван
същия ден от съдебен лекар, като обективно установените и описани травматични
3
увреждания са довели до болки, страдания и временни функционални смущения, поради
което те сами за себе си и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Травмите, регистрирани при пострадалия, се дължат на съчетание на
удари, притискане и тангенционално въздействие на твърди тъпи предмети с добре изразени
ръбове на контактната повърхност, като причиняването им добре може да се обясни с
механизъм на притискане при захапване от зъби на куче, както е прието от наблюдавалия
непосредствено уврежданията съдебен лекар. Съгласно описанието им тези наранявания
могат да се приемат като такива, получени от захапване от голямо куче, т.е. като причинени
по време и начин, съобщени в исковата молба. Характерно за рани от ухапване е, че в
дълбочина винаги има и бактериално замърсяване на тъканите и това налага задължителна
хирургична обработка с дезинфекционни разтвори, след което – провеждане на
антибиотично лечение, особено при наличен хематом, който е благоприятна среда за
развитие на инфекциозни усложнения. При липса на предоставени по делото данни за
проведено лечение с хирургични манипулации и налагане на шевове и за предписано и
назначено медикаментозно лечение след инцидента може да се приеме, че не се касае за
проникващи дълбоко наранявания със засегнати фасции, мускулатура, нерви или по-големи
съдове, а че са бали наранени само кожа и подкожие, но без нараняване на фасции,
мускулатура, нерви и големи съдове. Симптомите след подобни наранявания със
сравнително повърхностни рани при благоприятно протичане на оздравителния процес
отшумяват средностатистически за около 2 – 3 седмици, като от раните остават
задължително белези. За нараняванията липсват данни за проведено проследяване и/или
лечение до 18.07.2022 г., когато при преглед анамнезно са съобщение данни за персистиращи
симптоми след инцидента с ухапване от куче от изтръпване на пръстите на лява ръка и
слабост на ръката с невъзможност да работи. Обективно са установени и описани белези от
рани от ухапване и хипотрофия на мускулатура на лява ръка с нарушени движения на
ръката, но отново няма данни за предписано лечение, а е препоръчана консултация със съдов
хирург и е издадено направление. При консултативен преглед на 08.08.2022 г. Б. е съобщил
отново същите симптоми и е установено шнуродивно уплътнение и палпаторна болезненост
по хода на цефалгичната вена по латералната повърхност в средна трета на лява мишница и
данни за редукция на мускулна сила в китката, но без данни за хипотрофия на мускулатура,
както и е констатирано, че горните крайници са без оток и обемна разлика. От ултразвуково
изследване е установено наличието на проходими артерии и дълбоки вени и данни за
частична тромбоза на лява вена цефалика в средна трета на мишницата, като стената е и
задебелена, което е дало основание за поставяне на диагноза „Флебит и тромбофлебит с
друга локализация“ /в описаната област на цефалгичната вена/. Развитието на възпалително
заболяване на венозната стена се нарича флебит и той много по-често се съчетава с
образуване на тромби, а асептично възпаление на вените с тромботичен процес в тях се
нарича тромбофлебит. Възпалителният процес засяга и околовенозните тъкани, включително
и кожата. Състоянието е известно като перифлебит. Предразполагащите фактори при флебит
и тромбофлебит включват всяко събитие, което може да намали венозния поток. Причините
включват продължително обездвижване, травма около вена с хематом, притискане и
увреждане на съдов ендотел. При отразените в медицинските документи данни от анамнеза
за персистиране на оплаквания от травмата от ухапване от куче и при отчитане съвпадането
по локализация на нараняването и мястото на съдово увреждане с флебит и тромбофлебит
на вена, както и с оглед вида на обективно установеното травмиране в деня на инцидента,
следва да се приеме, че се касае за развито съдово усложнение именно от травмата на
16.06.2022 г., което обаче освен от вида на увреждането във всички случаи би било повлияно
и от несвоевременно диагностициране и лечение на травмата, доколкото в медицинските
документи по делото въобще липсват данни за назначавано и провеждано лечение. Такова
посттравматично усложнение причинява постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. По делото няма данни за това колко време е персистирало травматично
4
обусловеното съдово увреждане и как е лекувано, но без проведено лечение не е възможно
спонтанно да отшуми и именно това е основание да се приеме за постоянно до момента на
евентуално успешно излекуване. При развит тромбофлебит е възможно персистиране с
месеци на последици от съдово увреждане с тенденция за задълбочаване на усложнението
без лечение. Без проведено лечение е нереалистично да се очаква спонтанно възстановяване
от посттравматичното усложнение. Липсата на данни за лечение и проследяване на
пострадалия след диагностицираното усложнение не позволява обективно да се прецени
провеждана ли е и каква терапия и как е протичал възстановителният процес, респ. в какъв
срок е настъпило възстановяване. Теоретично при такова посттравматично усложнение са
напълно възможни твърдяните в исковата молба болки, изтръпване и слабост в пръстите и
китката на ръката повече от 3 месеца след нараняването. Травмите са водели до временно
затруднение на движенията на левия горен крайник с нарушение на основната му функция –
хватателна, и това може да се е отразило на възможността за самообслужване и изпълнение
на служебни задължения, като това, че е било налице значимо и продължително нарушение
на функция от травмирането, се илюстрира добре и от установените в медицинските
документи данни от преглед през месец юни за хипотрофия на мускулатура за данни за
слабост на левия горен крайник при два контролни прегледа.
При изслушване на заключението на съдебно-медицинската експертиза в открито
заседание вещото лице д-р Г. разяснява, че от съдебномедицинска гледна точка при описание
на ухапване от куче се посочва, че контактната повърхност на въздействалия предмет е с
ограничена площ и с изразен ръб, но също така, че кучешките зъби се приемат за твърди
тъпи предмети, защото не са с остър връх и режещ ръб, поради което даденото описание в
съдебномедицинското удостоверение е коректно, а в него единствено липсва детайлът, че
въздействалият предмет е с ограничена площ и изразен ръб на контактната повърхност.
Посочва, че в случая е налице съчетание на контактни въздействия от удар, от притискане и
от тангенциално въздействие. Заявява, че ухапването от куче би могло да постави началото
на въпросното съдово увреждане, но би могло и само да допринесе за неговото развитие, ако
то вече е налично, но в случая не може да се приеме болестна причина, защото липсват
данни за болестен процес преди инцидента, засягащ венозните съдове, като това заедно с
локализацията на травмата в областта на развитие са обусловили извода на вещото лице, че
се касае за травматично обусловен тромбофлебит. При запознаване с мястото на травмата на
ищеца в открито заседание д-р Г. посочва наличието на белези от рани – два дъговидни
белега, със сив.-белезникав цвят и дъга, оформена нагоре по задната повърхност на горната
трета на лява мишница, където именно минава въпросният съд. Уточнява, че не става въпрос
за увреждания на самия съд от нарушаване на целостта му, а този тип травма има локален
ефект по механизъм на притискане от хематома – хематомът, който се образува в областта
на травмата, води до притискане на съдовата стена и оттам – до забавяне на кръвотока във
венозния съд, с намаляването на кръвотока се натрупват тромбоцити в тази област, а заедно
с това се появява и възпалителен ефект върху съдовата стена от самото инфектиране от
кучешките зъби. Категоричен е, че се касае за травматизъм – от една страна, липсват
болестни процеси, които да обусловят съдовото увреждане, а от друга страна, то настъпва в
травмираната зона. Посочва, че описаното в медицинския документ от 22.07.2022 г. касае
клинично установени симптоми на увреждане на периферен нерв в травмираната област –
лъчевият нерв на лява ръка, което е различно от съдовото увреждане, описано в
заключението, като би могло да се случи по същия механизъм – от развиващия се
травматичен оток, от евентуални възпалителни процеси и от натрупаната кръв като хематом
в областта на травмата, но в случая увреждането на периферен нерв не е инструментално
доказано /с електромиография или електроневрография/.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-медицинската експертиза /ведно с
разясненията на вещото лице д-р Г. при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК/ като
пълно, обективно, компетентно и обосновано.
5
От заключението на съдебно-почерковата експертиза се установява, че ръкописно
изписаните буквени и цифрови текстове и подписите, положени в мястото за подпис в
Заявление от 16.06.2022 г. и Сведение от 16.06.2022 г., са изпълнени от И. М. Б.. Съдът
кредитира заключението като пълно, обективно, компетентно, обосновано и неопровергано
от други доказателства по делото.
Свид. М..... разказва, че живее на семейни начала с ищеца. Посочва, че през месец юни
2022 г. една сутрин, докато били семейно на море с децата на к.. „...... – юг“ в ..., той я
събудил и й казал, че го е ухапало куче, което го нападнало, докато седял на .........
Свидетелката видяла, че горнището му е разкъсано и имал разкъсно-контузни рани и синки.
Кучето, което го нападнало, било едро, масивно и набито и било на летуващи в съседната
......., чиито имена не знае. В следващите дни то отново се разхождало без повод и
намордник, а други съседи потвърдили, че кучето е агресивно. С Б. веднага след инцидента
отишли в медицински център в гр. Б, където му били поставени ваксини срещу тетанус и
бяс. След това до края на почивката семейството избягвало да излиза от бунгалото, въпреки
че по принцип нямат страх от кучета. Следващите месеци ищецът провел физиотерапия
заради засегнат нерв, защото е ........ и професията му е свързана с това да използва ръката
си, а тя започнала да изтръпва около седмица след инцидента и имал затруднения в работата
– не можел да работи пълноценно, поради което М..... трябвало да ходи да му помага, като се
възстановил напълно след около 3 месеца. През това време бил в болничен и имало
напрежение в дома им заради това, че не може да работи, а също така се изнервял от
ходенето по прегледи и физиотерапия. Свидетелката няколко пъти го придружавала на
физиотерапия. Заради засегнатия нерв му било предписано и медикаментозно лечение от
неврохирург, като сред медикаментите със сигурност бил и „Невробекс“.
Свид. Н. е полицейски служител и разказва, че се е отзовавал на сигнал за свободно
придвижване на кучета по ........ без повод, но за конкретния случай не си спомня дори и
след предявяване на съставената от него докладна записка. Посочва, че в общия случай
сигналът се предава чрез телефон 112 и с колегите му отиват на място след инцидента, а
когато се установят собственикът на кучето и свидетели, които са присъствали на
инцидента, съставят акт срещу собственика по наредбата на общината, преди което винаги
снемат самоличността му по лична карта, а ако повече лица казват, че кучето е тяхно,
съставят акта на лицето, което докаже това с документ за собственост на кучето.
Свид. В заявява, че познава ответниците отдавна и не познава ищеца, а единствено
ответниците му го показали след случая с кучето, което го нападнало. Не е присъствал на
инцидента, а разбрал за него от ответниците и от една съседка по ....... – Е, които му
разказали, че кучето е нападнало ищеца на една пътека между караваните на к.. „......“,
дошла полиция, потърпевшият заплашил ответниците пред полицаите, че има пистолет, и
казал, че ако застреля кучето, няма да заведе дело. Ответниците му показали пострадалия
още в деня на инцидента, но свидетелят не помни той да е имал наранявания или превръзка.
Знае, че във връзка с инцидента на ответниците е съставен някакъв документ от полицията.
В е виждал ищеца на ........ в дните след инцидента и той бил физически активен – правел
гимнастически упражнения.
Свид. Д. е полицейски служител и разказва, че на 16.06.2022 г. сутринта отишъл на к..
„......“ по сигнал, свързан с куче питбул, което било пуснато свободно и захапало някакъв
човек за крака, като за случая бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, по който свидетелят не бил актосъставител. Разяснява, че при съставяне на акт
самоличността на нарушителя се установява чрез справка от оперативния дежурен, а ако на
място има лице, задължително се иска неговият документ за самоличност. След предявяване
на съставения във връзка с процесния инцидент акт за установяване на административно
нарушение заявява, че го е подписал като свидетел, че актът е съставен на място на ........ и
че това е същият случай, за който разказва преди предявяването на документа. Помни, че
6
пострадалият е доктор, както и си спомня кучето, защото то тръгнало и него да го хапе.
Пред Д. пострадалият разказал, че докато бил на ........, минал човек с куче, което било
свободно пуснато и го захапало. Свидетелят и колегата му пристигнали на място 5 – 10
минути след инцидента и там заедно с кучето ги изчакал неговият собственик, който е мъж.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявени са при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
обезщетения за причинени му неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат
на нападение и ухапвания от куче. Съдът намира, че с оглед изложените от ищеца твърдения
предявените искове следва да се квалифицират по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като се търси
отговорност на ответниците за причинените на ищеца вреди от нападението на кучето Б..
поради собственото им противоправно поведение, изразило се в разхождането му на ........
без повод и без осъществяване на надзор над него, което поведение е довело до нападението
на кучето над ищеца.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят физически лица, които са
причинили вреда чрез свои виновни действия и/или бездействия. Тази отговорност се
поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму, произтичащо
непосредствено от закона /чл. 45 ЗЗД/. При неизпълнение на това задължение за увреждащия
възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди
другиму от конкретен извършител в качеството му на физическо лице. За да са налице
основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, следва да бъде
установено наличието на причинна връзка между тяхното противоправно и виновно
поведение /действие и/или бездействие/ и настъпилите вреди. Вината се предполага до
доказване на противното /т.е. приема се за доказана при липсата на ангажирани
доказателства от ответниците за оборване на законовата презумпция/, но всички останали
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на пълно и главно
доказване от претендиращия обезщетенията съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Липсата на която и да е от посочените кумулативни предпоставки
води до неоснователност на претенциите.
Съдът намира, че в случая извод за осъщественото от ответниците поведение, изразило се
в разхождане на тяхното куче Б.. в района на ........ на к.. „......" в гр. ... на 16.06.2022 г.
сутринта без повод и без ефективно осъществяване на надзор върху него, следва, на първо
място, от показанията на свид. В, пред когото самите ответници са признали този факт и на
когото свидетел – очевидец /лице със собствено име Е/ е разказал същото. В тази част
неговите показания са обективни, добросъвестно дадени и неопровергани от други
доказателства по делото.
На следващо място, даденото от ответника Х. Сведение от 16.06.2022 г. по образуваната
въз основа на подадено от ищеца Заявление от 16.06.2022 г. предварителна проверка,
приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство, съдържа извънсъдебно
признание на неизгодни за него факти – че на процесните дата и място е разхождал кучето
Б.. без каишка, че изгубил контрол върху него и то осъществило поведение, непосредствено
след което се оказало, че друг човек има рана на лявата ръка като от ухапване.
Що се отнася до подаденото от Б. Заявление от 16.06.2022 г., въз основа на което е
образувана предварителната проверка, и до даденото от него в хода на същата Сведение от
16.06.2022 г., следва да се отбележи, че тези документи са оспорени от ответниците като
неавтентични, във връзка с което е открито производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК за
проверка на тяхната автентичност. В тази връзка е допусната съдебно-почерковата
експертиза, от заключението на която /прието без възражения на страните/ категорично се
7
установява, че именно ищецът е автор на документите. При това положение принципно
липсват пречки за ползването им при изграждането на фактическите и правните изводи по
делото. Възраженията на ответниците за недоказаност, че документите са действително
подадени, са напълно голословни, защото подаването им се установява при съвкупната
преценка на Уведомително писмо с изх. № 346000-1941/20.06.2022 г. и на материалите по
преписка с вх. № 346000-1888/2022 г. по описа на РУ – ....
Във връзка с показанията на свид. В в частта, обективираща признание на ответниците,
Сведение от 16.06.2022 г. от ответника Х. и подадените от ищеца Заявление от 16.06.2022 г.
и Сведение от 16.06.2022 г. следва да се посочи, че признанието представлява обяснение на
страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни
за нея факти. В случая обаче подписаните от Б. Заявление от 16.06.2022 г. и Сведение от
16.06.2022 г. обективират единствено негови твърдения за изгодни за него факти, поради
което тези документи не доказват верността на твърденията, а последните подлежат на
доказване по общия ред. В тази връзка не може да бъде споделена тезата на ответниците, че
подписаните от ищеца документи по предварителната проверка са противоречиви, с която
теза те се домогват да убедят съда, че инцидентът не е настъпил или че не е настъпил с
участието на тяхното куче.
Що се отнася до разказа на ответниците пред свид. В и до написаното от Х. в Сведение от
16.06.2022 г., съдът намира, че те касаят изцяло неизгодни за тях факти, поради което имат
характер именно на признание. Признанието на неизгодни за страната факти може да се
направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не
е направено пред съда, разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде
доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе
предвид при решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или
със свидетелски показания, или с документа, който го материализира. На такова доказано
извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат
противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл. 114 ГПК /отм./, които съдържат
изгодни за нея факти, и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения
/Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Извънсъдебните
признания на страната за неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички
доказателства по делото. Когато страната е направила писмени изявления пред орган на
досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията й с насрещната страна по
гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти
съставляват доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд /Решение №
210/19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д.
№ 513/2010 г. на ВКС, ІV ГО/. Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти
съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по
делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл. 175 ГПК. Макар да няма
обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно
игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на неизгодни
за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на
признанието или неговата неистинност /неавтентичност или невярно съдържание/. Тези
възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма
доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът
трябва да зачете признанието на страната /Решение № 84/23.05.2018 г. по гр. д. № 3361/2017
г. на ВКС, ІІІ ГО/. В случая направеното пред свид. В признание от двамата ответници и
направеното пред полицейските органи признание от ответника Х. имат доказателствена
стойност, тъй като срещу тях не са направени възражения от ответниците, нито пък са
събрани доказателства, които да ги опровергават.
В случая тези признания дори намират опора в показанията на свид. М....., която макар да
не е очевидец на събитието, лично е възприела разказа на ищеца за него, съответстващ на
8
физическото му състояние му към този момент.
Признанията на ответниците корелират и с показанията на свид. Д., който също не е
очевидец, но е дошъл на мястото на инцидента само 5 – 10 минути след настъпването му и е
заварил там ищеца и кучето заедно с мъж, представящ се за негов собственик, като именно
пред последния Б. разказал на полицаите какво се е случило и липсват данни собственикът
да е изразил несъгласие с разказаното, още повече че в случая Х. е подписал съставения му
Протокол за полицейско предупреждение. Неточностите в показанията на свид. Д. относно
породата на кучето, извършило нападението, относно локализацията на ухапването и
относно заварените на мястото на инцидента лица /сред които очевидно е била и
ответницата Х./ са напълно обясними предвид изминалия дълъг период от време между
датата на събитието и датата на разпита, както и с оглед заеманата от свидетеля длъжност,
предполагаща натрупване на множество възприятия за други инциденти, елиминиращи
спомените за отделни детайли около процесното събитие.
Що се отнася до показанията на свид. Н., следва да се посочи, че той няма съхранен
спомен за конкретния инцидент, но заявеното от него, че акт се съставя на собственика на
кучето, преценено в контекста на установения по делото факт, че в случая акт за
установяване на административно нарушение е съставен на ответницата Х., сочи на извод,
от една страна, че нападението е извършено именно от кучето Б.., за което ответниците не са
оспорили своевременно, че са негови собственици, а от друга страна – че ответницата Х.
/противно на спомена на свид. Д./ също се е намирала на мястото на инцидента и е
съпричастна към неговото настъпване. В тази връзка следва да се посочи, че макар актът за
установяване на административно нарушение да няма материална доказателствена сила
относно обстоятелствата около настъпването на събитието и участниците в него, щом
актосъставителят не е присъствал на инцидента и не е възприел лично отразените в акта
обстоятелства около неговото настъпване и същевременно не е доказано въз основа на него
да е издадено и влязло в сила наказателно постановление, все пак актът не може да бъде
безпричинно игнориран, при положение че вписаният в него нарушител го е подписал, без
да изложи възражения, и при положение че липсват доказателства, които да оборят
описаното в акта.
При съвкупната преценка на всички горепосочени доказателства се налага категоричен
извод, че именно ответниците са лицата, които на процесните дата и място са разхождали
своето куче Б.., порода „......“ /„.....“/ на ........ на к.. „......“ в гр. ..., по време на която разходка
то е нападнало ищеца и го е ухапало.
Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон взема мерки да не
допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост
или на обществени места. Легална дефиниция за „животни-компаньони“ се съдържа в § 1, т.
9 ДР ЗЗЖ – животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното,
доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни,
гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби. В случая
няма съмнение, че кучето Б.. е животно-компаньон по смисъла на легалната дефиниция.
Според чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на
животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености
/издадена от Министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 1/06.01.2009 г./, всеки,
който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и
непосредствен контрол над него с цел защита на живота и здравето на хората и животните.
Според чл. 8, ал. 2, т. 1, б. „а“ от тази наредба лицата по ал. 1 са длъжни да осъществяват
контрол върху поведението на животното компаньон в случай, че се намира извън дома на
9
собственика, като осигуряват постоянен и непосредствен надзор, като в случай, че
животното е куче, го водят винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е
агресивно. Чл. 9 от наредбата гласи, че всеки, който отглежда или се грижи за животно
компаньон, носи отговорност за вредите, причинени от личната си неспособност да взема
навременни и достатъчни мерки по чл. 8.
В случая се установи по делото, че кучето е проявило необоснована агресия на
обществено място и при ситуация, застрашаваща живота и здравето на хора, поради което не
може да се приеме, че то е дружелюбно към хората, особено като се има предвид и заявеното
от свид. Д., че то тръгнало да хапе и него самия. При това положение за ответниците като
лица, които не само са негови собственици, но и на процесните дата и място непосредствено
са се грижели за него, е съществувало задължението да го водят само на повод и с
намордник, което в случая не са сторили.
На следващо място, с оглед мястото на настъпване на събитието приложение намира и
Наредба за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община ... /приета с
Решение № 1254 от Протокол 45/30.11.2018 г. на Общински съвет ..., изм. с Решение № 1362
от Протокол 48/22.02.2019 г. на Общински съвет ..., изм. с Решение № 1481 от Протокол
56/19.09.2019 г. на Общински съвет ..., изм. с Решение 264 от Протокол 14/17.12.2020 г. на
Общински съвет ..., изм. с Решение № 403 от протокол 19/31.05.2021 г. на Общински съвет
..., и изм. с Решение № 625 от протокол 28/25.03.2022 г. на Общински съвет .../, съгласно чл.
22 от която е забранено свободното пускане и разхождане на кучета в дворовете на
училищата, детските заведения, стадионите и ........., като е предвидено разхождането им по
улиците, парковете, градините и другите места за общо ползване да става само с каишки. В
случая е категорично доказано по делото, че ответниците са разхождали кучето си на
16.06.2022 г. сутринта на ......... на к.. „......“ без каишка.
Следователно поведението на ответниците е противоправно, защото те не са изпълнили
задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ, чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 2,
т. 1, б. „а“ от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони,
съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, както и задължението си
по чл. 22 от Наредба за опазване на обществения ред и сигурност на територията на Община
.... Ето защо и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД те следва да отговарят, в случай че са
причинени вреди на ищеца от тяхното куче, по отношение на което те не са осъществили
постоянен и непосредствен надзор /включително чрез поставянето на повод и намордник/ по
време на разхождането му на обществено място, каквото е ..........
Извод за получените от Б. травматични увреждания, тяхната медицинска характеристика
и причинно-следствената им връзка с осъщественото от кучето Б.. нападение, а оттам – и с
поведението на ответниците Х.и, следва при съвпукната преценка на: показанията на свид.
М....., която е възприела състоянието на ищеца непосредствено след инцидента; отразеното в
акта за установяване на административно нарушение негово състояние, което е било лично
възприето от актосъставителя, поради което в тази част актът има материална
доказателствена сила; признанието на ответника Х. в Сведение от 16.06.2022 г.;
съдебномедицинското удостоверение; заключението на съдебно-медицинската експертиза
/ведно с разясненията на вещото лице д-р Г. при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2
ГПК/. Посочените доказателства непротиворечиво установяват, че при нападението от
кучето Б.. Б. е получил повърхностни травматични увреждания на лявата ръка и гърба,
описани в съдебномедицинското удостоверение и причинили му временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Ответниците са оспорили автентичността и верността на представеното от ищеца
съдебномедицинско удостоверение, във връзка с което е открито производство по реда на чл.
193, ал. 2 ГПК за неговата проверка. Възраженията на ответниците за липса на издател,
номер и дата не корелират на действителното съдържание на документа, в който тези
10
реквизити са налице. Съдебномедицинското удостоверение е официален свидетелстващ
документ и се ползва с предвидената в закона материална доказателствена сила, като
представлява доказателство за изявленията пред лекаря и за извършените от него и пред
него действия /чл. 179 ГПК/, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му,
който извод не се влияе от факта, че е издаден от лекар – ординатор, след като същият е
назначен именно в отделението по съдебна медицина. При това положение съгласно чл. 193,
ал. 3, изр. 1 ГПК тежестта за доказване неистиността на документа пада върху страната,
която го оспорва, т.е. върху ответниците, което изрично им е указано с протоколно
определение от 10.04.2025 г. Доказателства от тях, че автор на документа е лице, различно
от вписаното като автор лице, не са ангажирани от тях, поради което формалната
доказателствена сила на документа не е опровергана. Същевременно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза /ведно с разясненията на д-р Г. в открито заседание/
следва, че отразеното в съдебномедицинското удостоверение е коректно, макар и лишено от
детайлност. Ето защо съдът намира, че съдебномедицинското удостоверение е истински
документ, поради което основава фактическите и правните си изводи върху него.
Не следва различен извод относно физическото състояние на ищеца непосредствено след
процесното събитие от показанията на свид. В в частта, в която разказва, че когато
ответниците му показали пострадалия още същия ден след инцидента, той нямал
наранявания или превръзка, както и че го е виждал на ........ в дните след инцидента, при
което Б. бил физически активен – правел гимнастически упражнения. Наличието на
повърхностни травматични увреждания по ищеца в резултат на нападението на кучето Б.. е
категорично установено независимо от наблюденията на свид. В и спомените му по този
въпрос, поради което в тази част показанията му са изолирани. Обстоятелството, че Б. и след
инцидента е бил физически активен, не опровергава наличието на травматични увреждания
предвид тяхното естество – кръвонасядане и охлузни рани по ляв горен крайник и охлузна
рана по гърба, които са били повърхностни и са обусловили само временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е. не се касае за травматични увреждания, които да
възпрепятстват цялостната физическа активност на лицето.
Представените от ищеца амбулаторни листове, направление за съдов хирург и болничният
лист са оспорени от ответниците като неавтентични и неверни, поради което е открито
производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК за тяхната проверка. Доколкото се касае за
официални документи, доказателствената тежест за установяване на тяхната неистинност е
за ответниците, което им е изрично указано с протоколно определение от 10.04.2025 г.
Въпреки това доказателства за доказване на неавтентичност на документите не са
ангажирани от тях. Същевременно заключението на съдебно-медицинската експертиза
потвърждава верността на отразените в амбулаторните листове и в болничния лист
медицински констатации и поставената диагноза „Флебит и тромбофлебит“. Следователно
документите са истински и поради това съдът ги ползва при изграждане на фактическите и
правните си изводи по делото.
Доказва се при съвкупната преценка на амбулаторните листове, медицинските
направления и болничния лист, както и на показанията на свид. М....., че 1 седмица след
инцидента Б. е започнал да чувства изтръпване на травмираната ръка, което е продължило
дълго време, поради което е потърсил медицинска помощ, тъй като оплакванията са били
свързани с функционалността на лявата му ръка. Поставена му е била диагнозата „Флебит и
тромбофлебит“ и в резултат от това му е издаден болничен лист за временна
неработоспособност. От заключението на съдебно-медицинската експертиза категорично се
изяснява, че съдовото увреждане с флебит и тромбофлебит на вена е резултат именно от
процесния инцидент, при който ищецът е ухапан от кучето Б... От разясненията на вещото
лице д-р Г. при изслушване на заключението по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК е видно, че
увреждането на периферен нерв в травмираната област – лъчевият нерв на лява ръка,
констатирано клинично на 22.07.2022 г. и във връзка с което свид. М..... заявява, че Б. е
11
провел физиотерапията, теоретично би могло също да представлява усложнение от
ухапването, но то подлежи на инструментално доказване, каквото в случая няма данни да е
проведено. Ето защо съдът приема, че само съдовото увреждане е последица от процесното
събитие, но не е доказано пълно и главно от ищеца такава да е и увреждането на периферен
нерв.
Твърденията в исковата молба, че от причинените на ищеца травматични увреждания
последвали трайно намалена работоспособност, интензивни болки и страдания за
продължителен период от време, като по лекарско предписание му бил наложен режим на
домашно лечение, а повече от 3 месеца след инцидента продължил да чувства болки,
изтръпване и слабост в пръстите и китката на ръката, намират доказателствена опора в
обсъдените по-горе медицински документи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на свид. М......
Ищцовите твърдения, че инцидентът му причинил също така затруднения при
самообслужване и спане и дълговременен страх от кучета, че започнал да се дистанцира, да
чувства безсилие, несигурност и безпомощност, не са доказани по делото. В тази връзка е
разпитана свид. М....., която разказва единствено, че неудобствата на Б. след инцидента се
изразяват в това, че до края на почивката той заедно със семейството си избягвали да
излизат от бунгалото, въпреки че по принцип нямат страх от кучета, че той се изнервял от
ходенето по прегледи, че имал нужда от помощта й в работата си като ........, а по времето, в
което бил в болничен, имало напрежение в дома им заради невъзможността му да работи.
Макар от заключението на съдебно-медицинската експертиза да се установява, че
принципно съдовото усложнение от травмите би могло да доведе до затруднения при
самообслужване, в случая доказателство за реално настъпило такова затруднение не се
съдържат в показанията на свид. М....., а дори фактът, че Б. след събитието е продължил да
работи /макар и със затруднения/, опровергава вероятността той да не е могъл да се
самообслужва. Към причинените на ищеца неудобства в резултат на инцидента не следва да
бъде отнесена физиотерапията, за която разказва свид. М....., защото тя е извършена по
повод увреждането на нерв, за което обаче по делото не се установява категорично да се
намира в причинно-следствена връзка с процесното събитие.
В обобщение – съдът приема за доказано, че в резултат на нападението на кучето Б.. на Б.
са причинени травматичните увреждания, описани в съдебномедицинското удостоверение, и
съдовото увреждане с флебит и тромбофлебит, поради което била засегната хватателната
функция на лявата му ръка и в резултат от това ищецът бил затруднен в извършването на
работата си като ........, а за периода от 08.08.2022 г. до 21.08.2022 г. дори се наложило да
ползва отпуск за временна неработоспособност, наред с което непосредствено след
събитието ищецът бил стресиран от нападението, а във възстановителния период с обща
продължителност около 3 месеца бил изнервен от ходенето по прегледи и от това, че не
може да работи пълноценно. Не се установява от него при условията на пълно и главно
доказване да е понесъл други неимуществени вреди в резултат от нападението на кучето Б...
Следователно предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по
основание.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Така е, защото неимуществените вреди не подлежат на точна парична
оценка. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани например с вида на уврежданията, начина на настъпването им,
наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му
състояние, наличие на загрозяване и белези и други. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното пострадало лице болки, страдания и неудобства – физически,
12
емоционални и психически сътресения, които намират отражение върху здравето и върху
психиката му и му създават дискомфорт за определен период от време, а понякога – и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното и/или психическото му
състояние, и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
При определяне в случая на размера на понесените от Б. неимуществени вреди в
съответствие с разясненията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/1968 г., съдът взе предвид
следните обстоятелства: 1. момента на настъпване на събитието и социално-икономическата
конюнктура в страната към този период, определяща глобалните параметри на критерия за
справедливост, във връзка с което съобрази средната месечна работна заплата според НСИ;
2. възрастта на пострадалия към датата на събитието – 38 години; 3. вида, характера и
степента на получените травматични увреждания – кръвонасядане и охлузни рани по левия
горен крайник и охлузна рана по гърба, които са причинили само временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като се касае за сравнително повърхностни травми; 4. начина,
времетраенето и степента на тяхната регенерация – по делото са налични данни само за
поставяне на ваксини след ухапването, но липсват данни за хирургични манипулации и за
провеждано антибиотично лечение на травматичните увреждания, като с оглед
заключението на съдебно-медицинската експертиза следва да се приеме, че те са отшумяли в
рамките на нормалния срок от 2 – 3 седмици, но от тях са останали белези, констатирани при
прегледа на ищеца през м. 07.2022 г. и при изслушване на вещото лице д-р Г. в откритото
заседание на 10.04.2025 г.; 5. интензитета на търпените болки, страдания и неудобства по
време на възстановителния процес от травмите – липсват данни за толкова интензивни
болки, които да налагат медикаментозно обезболяване, и за големи неудобства по време на
възстановителния процес от травмите, като дори се установява, че ищецът е бил физически
активен непосредствено след инцидента /продължил е сутрешните си тренировки/; 6.
наличието на посттравматично усложнение – съдово увреждане с флебит и тромбофлебит
/увреждането на периферен нерв не е инструментално доказано/, което е причинило
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като оплакванията, дължащи се на
съдовото увреждане, са отшумели за период от около 3 месеца, поради което и доколкото
понастоящем не се твърди и не се установява да има остатъчни проявления от него, следва
да се приеме, че е настъпило пълно възстановяване от усложнението, което предвид
разясненията на вещото лице д-р Г. не може да настъпи от само себе си, т.е. провеждано е
лечение от ищеца, но липсват конкретни данни за начина и продължителността на
проведеното лечение на съдовото увреждане; 7. претърпените болки и неудобства по време
на възстановяването от посттравматичното усложнение – болки, изтръпване и слабост в
пръстите и китката на ръката за около 3 месеца след събитието, необходимост от провеждане
на медицински прегледи и засягане на работоспособността на ищеца по време на
възстановителния процес поради нарушението на хватателната функция на лявата ръка,
налагащо получаване на помощ при осъществяване на професионалната дейност и ползване
на отпуск за временна неработоспособност за 2 седмици; 8. отражението на събитието върху
психо-емоционалния статус на пострадалия – в тази връзка съдът съобрази, че характерът на
инцидента – нападение и ухапвания от куче порода „......“ /„.....“/, предполага понесен силен
стрес от пострадалия, който обаче в случая не се установява да е довел до формиране на
дългосрочен страх от кучета, както и че след събитието в рамките на възстановителния
период от съдовото увреждане е възникнало напрежение у ищеца заради намалената му
работоспособност и необходимостта от извършване на медицински прегледи. Съвкупната
оценка на горните обстоятелства обуславя извод, че на Б. следва да се определи в
съответствие с принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Присъждането на по-голяма сума според съда би
довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта имуществено разместване.
Що се отнася до претенцията за обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в намаляване на дохода от упражняваната от ищеца
13
свободна професия като ........ за периода от 17.06.2022 г. до 17.09.2022 г., съдът намира
следното:
В мотивите на ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като при така очертания обем
на отговорността не съществува съмнение както в теорията, така и в практиката, че
обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза. Понятието
пропусната полза не е дефинирано в гражданския закон. В теорията и съдебната практика се
приема, че пропуснатата полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора,
респективно на третото лице, увредено от деликта, като тя е с едно и също съдържание
както при договорната, така и при деликтната отговорност. Както при договорната, така и
при деликтната отговорност, в закона няма презумпция, по силата на която пропуснатата
полза да се предполага за настъпила, поради което доказването на пропуснатата полза в
двата случая следва да е еднакво. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е.
правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не
предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на
неоснователно обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната
полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от
които произтича тази възможност. Тъй като законът изисква реално настъпила вреда, за да
възникне правото на обезщетение, предположението за наличието на пропусната полза
трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на
увреденото лице, като не може да почива на логическото допускане за закономерно
настъпване на увеличението, както е и прието с ТР № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото
лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на
увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а деликвентът
следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или до
ограничаване на обема й. В чл. 45 ЗЗД е предвидено, че при непозволеното увреждане
вината на деликвента се предполага до доказване на противното, от което следва, че всички
останали елементи от фактическия му състав, включително и вредите, подлежат на
доказване от увреденото лице. Вредите са обективна категория и затова за уважаването на
иска за непозволено увреждане не е достатъчно настъпването им да е предполагаемо и
хипотетично, а е необходимо да се установи реалното им съществуване. В този случай на
доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата,
както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. Тези факти са конкретни
и обективно съществуващи. Затова при спор относно претърпяна пропусната полза съдът
следва да преценява всички – както преки, така и косвени, доказателства за действително
съществуващите факти и състояния, от които може да се направи обоснован извод за
сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, което е осуетено от деликта.
Поради това в ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както
трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на
договорно задължение. В мотивите на ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, към които препраща горното тълкувателно решение, е прието, че установяването на
пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си,
съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Ето защо за доказване основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди е
необходимо ищецът да установи фактите, от които произтича сигурната възможност за
14
реализиране през исковия период на допълнителни трудови доходи /над фактически
реализираните/ в твърдяния размер, както и че реализирането й е осуетено от деликта.
С проекта за доклад, обективиран в Определение № 6080/05.02.2025 г. и приет за
окончателен без възражения на страните, изрично е указано на ищеца на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за сигурното увеличение на неговото имущество със
сума в размер на 11 142 лв., което е било осуетено от нападението и ухапванията от кучето.
В отговор на съдебните указания Б. е ангажирал единствено писмени доказателства –
хронологични регистри, списъци дейности и спецификации за извършена дентална дейност.
Възраженията на ответниците срещу тези документи са неоснователни. Касае се за
счетоводни документи и за документи, съставени във връзка с отчитането на дейността на
ищеца по повод сключен договор с РЗОК – П, поради което и доколкото същите не са
опровергани от други доказателства по делото, следва да бъдат кредитирани.
От посочените писмени доказателства се изяснява, че Б. има развита практика като ........,
както и че почти всеки месец в периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2024 г. /без м. 04.2024 г./ е
реализирал доход от нея в различен размер поради различния обем свършена работа.
В случая не се твърди от ищеца, че през процесния период не е получавал никакъв доход
от упражняваната от него свободна професия, в който случай несъмнено искът за
обезщетение за пропуснати ползи би бил доказан в своето основание за целия исков период
дори и само въз основа на посочените писмени доказателства. По делото е доказано, че и
през исковия период той е получавал месечни доходи като ......... Установява се, че през м.
06.2022 г. е получил доход в общ размер на 1 346.20 лв. /40 лв. – от П. Н И., 1 056.20 лв. – от
РЗОК – П, и 250 лв. – от А А А/, през м. 07.2022 г. – в общ размер на 1 143.59 лв. /1 002.31
лв. – от РЗОК – П, и 250 лв. – от В М, от които е приспадната сумата от 108.72 лв. по
кредитно известие от 10.08.2022 г., отнасящо се за м. 07.2022 г./, през м. 08.2022 г. – в размер
на 321.39 лв., и през м. 09.2022 г. – в общ размер на 4 389.34 лв. /2 969.34 лв. – от РЗОК – П,
530 лв. – от Е А, 220 лв. – от М А, 370 лв. – от Г Ш, и 300 лв. – от Б В Д/. Неговите
твърдения са, че доходите му през процесния период са щели да бъдат в по-големи размери,
ако не беше настъпил деликтът. При тези твърдения, както и предвид обстоятелството, че
всички месеци, включени в исковия период, са летни, което дори и при нормални
обстоятелства /т.е. и без непозволеното увреждане/ предполага намаляване на количеството
на работата и на размера на получените доходи от нея /това за отделни летни месеци е видно
от хронологичните регистри за 2021 г. /за м. 09.2021 г./, за 2023 г. /за м. 08.2023 г./ и за 2024 г.
/за м. 08.2024 г.//, налага преценката за доказаност на пропуснатите ползи да бъде извършена
поотделно за всеки месец, включен в процесния период.
Съдът счита, че отговорът на въпроса дали е доказана въз основа на посочените писмени
доказателства сигурната възможност ищецът през всеки процесен месец да получи по-
високи доходи от упражняваната от него свободна професия, която възможност да е
осуетена от деликта, предполага да бъде извършена съпоставка не само на доходите му за
всеки от месеците от исковия период – от една страна, с доходите му за месеците /всички
или някои/ извън него – от друга страна, но и съпоставка на всички негови доходи за
месеците извън процесния период помежду им. При извършването на такова сравнение се
наблюдава значителна разлика в размера на получаваните доходи за някои месеци извън
исковия период спрямо други такива месеци – така например полученият доход за м. 01.2021
г. възлиза на 6 607.95 лв., за м. 03.2021 г. – на 3 557.49 лв., а за м. 09.2021 г. – на 2 480.41 лв.;
полученият доход за м. 04.2022 г. възлиза на 2 113.45 лв., за м. 10.2022 г. – на 5 753.92 лв., а
за м. 11.2022 г. – на 8 269.20 лв.; полученият доход за м. 05.2023 г. възлиза на 7 607.18 лв., за
м. 06.2023 г. – на 4 659.40 лв., за м. 08.2023 г. – на 1 489.93 лв., а за м. 11.2023 г. – на
11 864.49 лв.; полученият доход за м. 01.2024 г. възлиза на 8 251.13 лв., за м. 02.2024 г. – на
17 384.47 лв., за м. 08.2024 г. – на 2 910.25 лв., за м. 09.2024 г. – на 5 291.29 лв., а за м.
12.2024 г. – на 35 974.64 лв. Следователно от документите не може да се изведе никаква
15
закономерност относно приблизителното количество работа през определени месеци и
съответстващия й приблизителен размер на получения доход. При това положение
представените писмени доказателства за твърде разнородните по размер доходи на Б. за
месеците извън исковия период /включително за доходите му за другите месеци от 2022 г./,
макар и да могат да послужат за сравнение с фактически получените от него доходи през
всеки процесен месец, не са достатъчни, за да се формира само въз основа на тях
категоричен извод, че ако деликтът не бе осъществен, доходите му за всеки месец от исковия
период със сигурност биха били по-големи от тези, които действително е получил.
Други доказателствени искания за установяване на сигурното увеличаване на ищцовото
имущество през процесните месеци с допълнителен доход от упражняваната от него
свободна професия, което увеличаване да е осуетено от деликта – например договори за
абонаментно дентално обслужване на служители на фирми или искане за разпит на
свидетели /например на медицинска сестра, работеща при него; на друг ........, към когото са
били пренасочвани негови пациенти през исковия период; на пациенти, чието лечение Б. е
отказвал през процесния период поради причинените му телесни увреждания при
инцидента/, не са направени. Следователно поради процесуалното бездействие на ищеца
други доказателства за твърденията му за пропуснати ползи не са събрани по делото.
Същевременно от показанията на свид. М..... и на свид. В се изяснява, че след инцидента
Б. е продължил своята лятна почивка със семейството си, чиято продължителност не е
установена по делото, т.е. той не се е върнал на работа веднага след събитието. Това
означава, че през м. 06.2022 г. намаляването на дохода му се дължи не на получените
телесни увреждания, затрудняващи работата му като ........, а на факта, че не е бил на работа,
защото е бил на море.
Що се отнася до м. 07.2022 г., съдът счита, че е мислимо с оглед представените от ищеца
писмени доказателства да се допусне, ако той не бе физически увреден при процесното
събитие, би могъл да извърши по-голямо количество работа и да получи по-голям доход от
този, който реално е получил през посочения месец. От друга страна, при липса на
достатъчно доказателства за наличието на обективни факти от действителността, от които
произтича възможността през този месец Б. да извърши повече работа и съответно да
получи по-висок доход, такъв извод би бил изцяло хипотетичен, т.е. не е доказана
възможност за сигурното увеличаване на имуществото му през м. 07.2022 г. Ето защо и с
оглед постановките на цитираните тълкувателни решения не може да се формира извод за
реално настъпила вреда под формата на пропусната полза през посочения месец.
По отношение на м. 08.2022 г. съдът намира, че с оглед крайно ниския размер на дохода
на ищеца за този месец – 321.39 лв., преценен съвкупно с факта, че през половината месец –
от 08.08.2022 г. до 21.08.2022 г., той изобщо не е могъл да упражнява своята професия
поради ползвания отпуск за временна неработоспособност в резултат от процесното събитие,
се налага категоричен извод за намален доход от трудовата му дейност през м. 08.2025 г.
именно заради деликта.
Пропусната полза, изразяваща се в намален доход за м. 09.2022 г., не е доказана, защото
полученият от Б. доход през този месец дори надвишава дохода му за м. 04.2022 г.,
предхождащ датата на събитието, както и дохода му за същия месец предишната година.
Следователно през м. 09.2022 г. изобщо не е налице намаляване на дохода му.
По горните съображения съдът намира за доказано по делото, че ако ответниците не бяха
осъществили деликта, ищецът само през м. 08.2022 г. със сигурност щеше да реализира
полза, изразяваща се в получаване на по-висок доход от упражняваната от него професия.
Размерът, за който искът за обезщетение за пропуснати ползи за м. 08.2022 г. следва да
бъде уважен, подлежи на определяне по реда на чл. 162 ГПК. В тази връзка съдът счита, че
размерът не следва да се определя нито по осреднена стойност на доходите му за 1-
годишния период преди събитието, нито по осреднена стойност на доходите му за 2021 г.,
16
поради прекалено голямата разлика в доходите му през месеците, включени в тези периоди,
която възпрепятства съда да приеме, че през м. 08.2022 г. Б. със сигурност би реализирал
доход в размер, близък до средния, още повече че от хронологичните регистри за 2021 г.,
2023 г. и 2024 г. е видно, че всяка година през м. 08. доходът му е значително под средното за
съответната година. По тези съображения съдът намира, че показателят, който следва да
ползва при определянето на размера на вземането по реда на чл. 162 ГПК, е доходът на
ищеца за същия месец предишната година, възлизащ на 2 176.31 лв. Следователно искът за
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи следва да бъде уважен
за сумата от 1 854.92 лв., представляваща разликата между сумата от 2 176.31 лв., която
съдът приема, че Б. би получил през този месец, ако не беше настъпило събитието, и
действително получената от него сума от 321.39 лв.
За останалата част от исковия период и за разликата над 1 854.92 лв. до пълния предявен
размер искът за обезщетение за пропуснати ползи е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Възражението на ответниците, че нападението на кучето е провокирано от ищеца, по
правната си характеристика представлява възражение за съпричиняване. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният
характер на съпричиняването е признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г. Прието е, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. В случая ответниците,
които носят доказателствената тежест да установят наличието на съпричиняване, не са
ангажирали доказателства в тази насока, включително показанията на разпитания по тяхно
искане свид. В не съдържат данни за съпричиняване, поради което възражението им е
неоснователно.
Съгласно чл. 53 ЗЗД отговорността на ответниците е солидарна.
Върху определените обезщетения се дължи и законната лихва, считано от датата на
увреждането – 16.06.2022 г., до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената
част от исковете му, но при съобразяване всеки от разходите във връзка с кой от исковете е
направен. Съдът приема, че на ищеца се дължат разноски в общ размер на 1 485.77 лв.,
както следва: 275.77 лв. – държавна такса /200 лв. – по иска за обезщетение за
неимуществени вреди, и 75.77 лв. – по иска за обезщетение за имуществени вреди/; 379.20
лв. – депозити /200 лв. – депозит за съдебно-медицинска експертиза, 128 лв. – депозит за
съдебно-почеркова експертиза /при отчитане, че тя е относима към основанието на двата
иска/, и 51.20 лв. – депозит за свидетели /при отчитане, че показанията им са относими към
основанието на двата иска/; 830.80 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /при липса на
разграничение в договора за правна защита и съдействие съдът приема, че за всеки от
исковете се отнася половината заплатен адвокатски хонорар, респ. съразмерно на уважената
част от всеки от исковете на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 620 лв.
– за иска за обезщетение за неимуществени вреди, и адвокатско възнаграждение в размер на
210.80 лв. – по иска за обезщетение за имуществени вреди/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от ответниците се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от искове. В случая те са заплатили адвокатско възнаграждение в общ
размер на 2 500 лв., като поради липсата на разграничение кой от тях каква част от него е
платил и каква част се отнася за защитата им по всеки от предявените искове съдът приема,
17
че всеки е платил половината, т.е. по 1 250 лв., от която сума половината се отнася за
защитата по иска за обезщетение за неимуществени вреди и другата половина – по иска за
обезщетение за имуществени вреди. Отчитайки отхвърлената част от исковете, съдът
намира, че на всеки ответник се дължи адвокатско възнаграждение в общ размер на по
831.25 лв. /312.50 лв. – по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и 518.75 лв. – по
иска за обезщетение за имуществени вреди/.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
сумата от 355.42 лв. – такса за служебно изготвяне на преписи от исковата молба и от
уточнителните молби и допълнително възнаграждение за съдебно-почерковата експертиза,
за които разноски той е останал задължен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН **********, и И. И. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
..........., да заплатят на И. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., солидарно на
основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 5 000 лв. – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 854.92 лв. – обезщетение
за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в загуба на доход за м.
08.2022 г., всички те настъпили в резултат на нападение и ухапвания от куче на 16.06.2022 г.
в гр. ..., на ........ на к.. „......“, ведно със законната лихва върху обезщетенията за периода от
16.06.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД да му
заплатят разделно – всеки от тях по 1/2, сумата от 1 485.77 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ частично иска за обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 5
000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., и иска за обезщетение за имуществени
вреди – за разликата над 1 854.92 лв. до пълния предявен размер от 11 142 лв. и за периодите
от 17.06.2022 г. до 31.07.2022 г. и от 01.09.2022 г. до 17.09.2022 г.
ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на С. Р. Х., ЕГН **********, и И. И. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.
..........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 831.25 лв. на всеки от тях – разноски по
делото.
ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., да заплати на основание чл. 77
ГПК по сметка на Софийски районен съд сумата от 355.42 лв. – разноски, за които е останал
задължен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18