Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 80 от 13.04.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 26 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез
адвокат И.А., срещу Решение № 433/10.12.2019 г., постановено по
административнонаказателно дело № 830/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № К-0049530/17.05.2019 г., издадено от директора на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП съгласно Заповед № 891/12.10.2016
г. на председателя на КЗП. Наведено е касационното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление.
Касаторът
не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото.
Дружеството ответник по касационната жалбата – „В.- М.” ЕООД, с
ЕИК *********, чрез процесуалните си представители по пълномощие в
писмения отговор и в съдебното заседание по делото оспорва жалбата.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП №
К-0049530/17.05.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при КЗП съгласно Заповед №891/12.10.2016 г. на председателя
на КЗП, с което на „В.- М.” ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 206, ал. 1
от Закона за туризма (ЗТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
лева за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ. Районният съд е установил от
фактическата страна на спора, че при извършена от служители на КЗП проверка на
29.01.2019 г. в обект заведение за хранене и развлечения, находящ се на адрес:
гр. С.Б., ул. „Х. Б.” №**, стопанисван от
„В.- М.” ЕООД, е установено, че в обекта се извършва туристическа дейност –
ресторантьорство, без същият да е категоризиран или за него да има издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № К-2683854/29.01.2019 г.,
екземпляр от който е връчен на управителя на дружеството. В същия е посочено,
че обектът разполага с 30 места за сядане, разположени в търговска зала, и с 8
места за сядане, разположени на обособена тераса, като в него се предлагат за
продажба топли, безалкохолни и алкохолни напитки, включително бира и вина,
както и супи, студени и топли мезета, основни ястия и десерти. С констативния
протокол на управителя на дружеството е указано на 08.02.2019 г. да представи
пред Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП удостоверение за
утвърдена категоризация. На посочената дата, видно от Протокол за проверка на
документи № К-0125708/08.02.2019 г., е представено Временно удостоверение за
категоризация № 3-177-1/07.02.2019 г. на обект кафе-аперитив „Т. к.”, находящ
се на адрес: гр. С. б., ул. „Х. Б.” № **, стопанисван от
„В.- М.” ЕООД. На 15.02.2019 г. на дружеството е съставен Акт № К-0049530 за
нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ – за това, че към датата на проверката – 29.01.2019
г., е извършвало туристическа дейност – ресторантьорство, в некатегоризиран
туристически обект – заведение за хранене и развлечения, и без за обекта да е издадено
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Препис от акта е
връчен упълномощен представител на дружеството на датата на съставянето му. Въз основа на горепосочения АУАН е издадено
процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството
пред въззивния съд са разпитани М. В. П. (актосъставител) и И. И. К. (свидетел при установяване на нарушението), които потвърждават изложените в акта фактически констатации,
както и А. П. К. (свидетел при съставянето на акта), който заявява, че актът е
връчен на 15.02.2019 г. на упълномощено лице, и И. М. И. (собственик на имота, в който се намира процесният
обект), който заявява, че в предоставения от проверяващите
срок дружеството е подало заявление за категоризиране.
Въззивният съд е приел от правна страна
липса на допуснати нарушения в процедурата по съставяне на акта за установяване
на административното нарушение и издаване на наказателното постановление,
компетентност на административнонаказващия орган, наличие на реквизитите по чл.
42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното постановление, доказаност
на административното нарушение и законосъобразно наложена санкция в минималния
законов размер. Приел е обаче, че е налице маловажност на случая по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и е отменил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон – неправилно, поради което подлежи на
отмяна, като при условията на чл. 222, ал. 1
от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще
потвърди наказателното постановление.
Правилен
е изводът на въззивния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на
наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на „В.- М.” ЕООД не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството. Правилна е и преценката му
за доказано деяние по чл. 114, т. 1 от
ЗТ. Съгласно посочената разпоредба
лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по
чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в
категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. С оглед отразените
констатации в констативния протокол, които не са
оборени с други доказателствени средства, е установено, че в процесния обект
в деня на проверката – 29.01.2019 г., е извършвана туристическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗТ –
ресторантьорство. Самият обект, съставлявайки туристически
обект по смисъла на чл. 3, ал. 2,
т. 2
от ЗТ, е подлежал на
категоризиране (в случая е
неприложимо изключението на чл. 120, т. 2 от ЗТ). В деня на проверката в обекта е нямало
и не е било представено удостоверение за категоризация или временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта.
Представеното от дружеството ответник временно
удостоверение от 07.02.2019 г. е ирелевантно
за спора, тъй като е издадено след
датата на проверката, а и касае обект,
находящ се на адрес: гр. С.Б., ул. „Х. Б.”
№ **, който е различен от адреса на проверявания обект (гр. С.Б.,
ул. „Х. Б.” № **).
Следователно,
правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.
206, ал. 1 във вр. с чл.
114, т. 1 от ЗТ е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „В.- М.” ЕООД. Отговорността на юридическите лица е обективна
(безвиновна), поради което не
следва да се обсъжда субективната
съставомерност на деянието. Административнонаказващият орган е
квалифицирал правилно деянието и имуществена санкция е в минималния размер по
чл. 206, ал. 1 от ТЗ.
Неправилен
е обаче изводът на въззивния съд за маловажност на случая. Нормата на чл.
28 от ЗАНН предвижда, че
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. В тези случаи следва да се съобразяват разпоредбите на чл.
11 от ЗАНН и чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК). Нормата на чл.
11 от ЗАНН урежда правната възможност по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита субсидиарно
да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се
предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на
понятието маловажен случай, поради което следва приложимите критерии
при определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай
да се изведат от чл.
93, т. 9 от НК. Съгласно посочената
разпоредба маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. За да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса
или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства. Маловажен случай ще е налице, само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В случая липсват
обстоятелства, които да сочат, че процесното
нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, поради което не е
налице маловажен
случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че
процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил,
районният съд е постановил неправилно решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 433/10.12.2019 г., постановено
по административнонаказателно дело № 830/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № К-0049530/17.05.2019 г., издадено от директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към
Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП съгласно Заповед № 891/12.10.2016 г. на председателя на КЗП, с което на „В.- М.” ЕООД, с ЕИК *********, на
основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00
(хиляда) лева
за нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.