№ 223
гр. Севлиево, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100110 по описа за 2022 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединени са и искове
по чл. 53 СК, по чл. 59 СК, по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 СК.
Постъпила е искова молба от М. В. Д., с ЕГН **********, от с. ***, общ. Севлиево
срещу И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., ****.
Ищцата твърди, че страните са заживели на съпружески начала преди около 16
години. На 03.09.2011 г. сключили граждански брак в гр. К., Община ***. Имали две деца:
Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. /преди брака/ в гр. ***, и Г. Д., с ЕГН **********,
роден на *** г. в км. ***, общ. ***. Страните нямали собствено жилище, последните пет
години живели на о-в ***, който напуснали и двамата. През първите години живота им бил
нормален, но от 7-8 години отношението на ответника към ищцата се променило, като било
съпроводено с постоянен психически тормоз, ревност, ограничаване и контролиране на
социалните й контакти, вкл. със семейството и нейните близки. Имало и прояви на
физическо насилие, които ищцата премълчавала, но това се отразило на нейното
самочувствие. За да предотврати задълбочаващата се депресия, през септември 2021 г.
ищцата се разделила с ответника и заедно с децата се прибрала при своите родители и
близки в с. ***, където живеела и досега. Ответникът заминал за Холандия, където работел
като шофьор. Около месец след раздялата той направил опит да разубеди ищцата, но това
отново било съпроводено със заплахи за убийства и самоубийство. С оглед гореизложеното
за ищцата бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, безполезен за страните и за
обществото, и следвало да бъде прекратен. За отглеждането и издръжката на децата
понастоящем се грижела майката, те учели в ОУ с. ***, Севлиевско. Майката работела в
Севлиево и била подпомагана от своите близки в грижата за децата, които поддържали
връзка с бащата по интернет. Осигурени били много добри битови условия за отглеждането
1
им и подходяща семейна и приятелска среда. Предвид гореизложеното ищцата иска
прекратяване на брака на страните по вина на ответника, като упражняването на
родителските права върху децата да се предостави на майката, където да бъде тяхното
местоживеене, определяне на режим за личните контакти на децата с бащата, когато е в
страната, всяка първа и трета събота и неделя на месеца с преспИ.е от 9 ч. в събота до 18 ч. в
неделя, както и за един месец през летния сезон, когато майката не ползва платения си
годишен отпуск, издръжка в размер по 200 лв. за всяко от децата месечно, считано от
01.01.2022 г. платима със законната лихва при просрочие до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, както и след развода жената да носи предбрачната си
фамилия В.. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител. Заявява, че към
момента на отговора не може да вземе становище по основателността на исковата
претенция. Това можело да бъде направено едва след събиране на допуснатите от съда
доказателства по делото. Оспорва искането за предоставяне на родителските права върху
двете родени деца от брака на майката, както и претенцията за заплащане на издръжка по
200 лв. на дете от 01.01.2022 г. като недоказани. Оспорва, че е станал причина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака, както и че е проявявал постоянен психически тормоз,
ревност, физическо насилие, което се отразило на самочувствието на ищцата, както и
отправяне на заплахи за убийство и самоубийство. Възразява по отношение твърдението, за
виновно поведение на ответника И. Г. Д..
В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове по доводите изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, чрез назначения му особен представител, поддържа
отговора.
Малолетното дете – Д. Д., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че иска да
остане при майка си, защото при нея се чувства по – добре, а с баща си са се чули последно
преди една седмица, като преди три месеца се видели в гр. Севлиево.
Ищцата, майка на децата – М. Д., лично пред съда, заявява, че иска ответника да
плаща издръжка и няма нищо против същият да взема децата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение от 03.09.2011 г., че ищцата М. В. В. и ответника И. Г.
Д. са сключили граждански брак на 03.09.2011 г., за което е съставен акт за граждански брак
№ 0010/03.09.2011 г. на гр. К., Община ***. Посочено е в удостоверението, че след брака
съпругата ще носи фамилното име Д..
Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Д.
Д., с ЕГН **********, родена на *** г..
Видно от удостоверение за раждане, че страните са родители на малолетното дете Г.
2
Д., с ЕГН **********, роден на *** г..
Видно от два броя служебни бележки от 24.01.2022 г., че двете деца Д. Д. и Г. Д.
през учебната 2021 г. – 2022 г. посещават редовно учебните занятия в ОУ„Васил Левски“ –
с. ***, общ. Севлиево.
Видно от удостоверение от 25.01.2022 г., от „***“ Севлиево, че М. В. В., за периода
от месец януари 2021 г. до месец декември 2021 г., е била със средномесечен брутен доход
146,44 лева, като доходи са получени само последните два месеца /месец ноември 2021 г. -
625,50 лв. и месец декември 2021 г. – 1131,73 лв./.
От социален доклад от Д "СП" Севлиево и писмо от Д "СП" *** е видно, че
служители на Д "СП" са провели среща с ищцата М. В. В., като са установили, че грижи за
децата към момента на срещата се полагат от майката; майката и децата живеят в с. ***,
общ. Севлиево, в жилище, с необходимите материални условия за отглеждане на децата;
налице е емоционална привързаност на децата с майката и роднините , които помагат в
отглеждането на децата; децата споделят, че са контактували с бащата по телефона след
раздялата на родителите им; майката заявява, че получава средномесечен доход около
1100,00 лева; въпреки неколкократните опити на служителите, ответника не осъществява
среща с тях, за преценка на родителския му капацитет.
От показанията на свидетелката К. В. В., сестра на ищцата, преценени по реда на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост
на свидетелката, се установяват следните факти: свидетелката заявява, че страните живели
много добре, но ответника прекалено много ревнувал ищцата, същата нямала свобода,
имало заплахи от страна на ответника; ищцата стигнала дори до психолог; ответника
отправял към ищцата обиди и тя плачела; последната година ответника започнал да се
държи още по - гадно, обиждал ищцата, блъснал я една вечер пред свидетелката; страните се
разделили от около една година, преди съдебното заседание; свидетелката мисли, че
ответника бил в Испания; свидетелката счита, че ответника е добър баща, но като съпруг не
бил добър.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
3
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. От показанията на
разпитания по делото свидетел – К. В., сестра на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК,
с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетелката, се установява, че страните от продължително време имат проблеми, като от
около година преди съдебното заседание ответника обиждал ищцата, блъснал я пред
свидетелката, като от посочения момент страните живеят разделени. С оглед изложеното
съдът намира, че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание,
съгласно разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално.
Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приема, че тя е на ответника. Видно от
показанията на свидетеля, социалният доклад и изслушването на едното дете на страните,
че ответника започнал да упражнява физическо и психическо насилие над ищцата –
блъскане и заплахи, поради което следва да се приеме, че вината на съпруга, произтича от
посочените негови действия. С посочените по – горе действия ответника изцяло е
пренебрегнал и нарушил моралните си и етични задължения като съпруг, регламентирани в
чл. 14 и сл. СК. Предвид всичко изложено брака следва да бъде прекратен с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина съпруга.
Относно предоставянето на родителските права и определяне режима на лични
отношения с децата:
Предвид установените по делото факти настоящият съдебен състав намира, че в
интерес на децата Д. Д. и Г. Д. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване
на майката, на основание чл. 59, ал. 2 СК. Не се установиха по делото факти, които да сочат
за наличие у майката на отрицателни морални качества или социално обкръжение, които
биха дали неблагоприятно отражение върху развитието на децата. Напротив, установи се, че
майката разполага с необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и
възпитание на децата. Именно майката е родителя, който основно е полагал лично грижи за
отглеждането и възпитанието на децата. Видно от социалния доклад, изготвен по делото и
изслушването на децата, че е налице емоционална привързаност на децата с майката и
роднините , а в същият смисъл следва да се приеме, че е и заявеното от изслушаното дете и
явилият се родител желание. Към настоящия момент майката има собствени доходи, а
доказателства за конкретни доходи на бащата по делото не са ангажирани. Установи се, че
майката има възможност да потърси помощ в отглеждането на децата от трети лица –
роднини, а за бащата не са налице данни за такива обстоятелства. След цялостна преценка
на всички обстоятелства по делото, изрично посочени по – горе, съдът намери, че е изцяло в
интерес на децата, родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката,
която пълноценно и адекватно е полагала грижи за децата, като всяка добра и грижовна
майка, до момента на раздялата на страните, а и след това.
4
След преценка на обстоятелствата по делото съдът намира, че най -целесъобразно с
оглед интересите на децата е определяне на режим на лични отношения с бащата, при който
последният да взима децата Д. Д. и Г. Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспИ.е при бащата от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя и един месец през лятната
ваканция на децата, когато майката не е в платен годишен отпуск. Този режим е съобразен с
тяхната възраст, ангажираност и установени материални възможности на бащата и майката
и би осигурил възможност за пълноценен контакт на родителите с децата. Не се установиха
по делото обстоятелства, които да обосновават определяне на още по – разширен и
обстоятелствен режим от горният, като в конкретния случай такъв не би бил в интерес на
децата и единствено би препятствал нормалното им отглеждане и развитие.
Относно издръжката на децата:
Налице са предвидените в чл. 143, ал. 2 СК основания за присъждане на издръжка на
малолетните Д. Д. и Г. Д., в размер на 200,00 лева за всяко от децата месечно, от
предявяване на исковата молба – 02.02.2022 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя
абсолютен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният
размер на тази издръжка: ¼ от минималната работна заплата за страната или същата възлиза
на 177,50 лева.
Съобразявайки нуждите и потребностите на децата - малолетните Д. Д. и Г. Д., с
оглед възрасттта им, както и възможностите на всеки от родителите: майката реализира
средномесечен брутен доход, в размер на 146,44 лева, но последния месец, за който се
отнасят писмените доказателства по делото, а и след това предвид признанието на ищцата
пред социалните работници, изготвили социалния доклад по делото, същата получава около
1100,00 лева, месечен трудов доход; а за бащата не се установи какви конкретни трудови
доходи е реализирал, но същият е трудоспособен и следва да си осигурява доход поне в
размер на минималната работна заплата – 710,00 лева, съдът намира, че необходимата сума
за издръжка на всяко от децата е 320,00 лв.. Двамата родители следва да осигуряват
ежемесечно общо посочената сума за издръжката на всяко от децата, от които суми, бащата
ще следва да заплаща по 200,00 лева за тяхната издръжка, а майката ще следва да заплаща по
120,00 лв. за издръжката на всяко от децата. Съдът отчита обстоятелството, че
непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на децата, се полагат от майката.
От друга страна предвид липсата на установено имущество на бащата и конкретен размер
на доходи над гореобсъдените не може да се приеме, че същият има възможност за
заплащане на суми над горепосочените. Определянето на дължимата от ответника издръжка
за децата с 22,50 лева, над минималния размер е с оглед обстоятелствата, че не се установи
същият да дължи издръжка на други свои деца, а и по делото са налице данни, че ответника
пребивава извън страната, конкретно в Кралство Испания, където е ноторноизвестно, че
минималните трудови доходи са в по – голям размер от получаваните такива в Република
5
България.
Предвид изложеното исковете за издръжка са основателни, като следва да се осъди
бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 200,00 лева за издръжката на всяко от
децата, считано от предявяване на исковата молба – 02.02.2022 г., до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката. Основателни са и следва да се
уважат и исканията за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска
от присъденият размер на издръжката.
Основателни до посоченият по – горе размер са и предявените искове с правно
основание чл. 149 СК за присъждане на издръжка за минало време на малолетните Д. Д. и Г.
Д.. Установи се, че за децата се е грижила ищцата в с. ***, общ. Севлиево, като последните
са посещавали училище, като са се нуждаели от същият, като посоченият по - горе месечен
размер на издръжка за посрещане на нуждите си. Установи се, че издръжката се дължи,
както и възможността на ответника да я дава и неплащането й от това задължено лице. В
тежест на ответника бе да докаже, че е давал издръжка през процесният период, но
доказателства в тази насока не се събраха, а и същият не е твърдял такива обстоятелства в
срока за отговор. Не се установи по делото ежемесечно заплащане на конкретно определена
сума като издръжка на децата, давана от техния баща. С оглед на изложеното, съдът намира,
че не е установено ответника да е заплащал издръжка за децата за периода до предявяване на
исковата молба, поради което издръжка в посочения по – горе месечен размер се дължи от
ответника за периода от 01.01.2022 г. до деня предхождащ предявяване на исковете с
исковата молба - 01.02.2022 г., за който също са налице предпоставките на чл. 143, ал. 2 СК.
Изложеното обуславя основателност на исковете за издръжка за минало време, поради което
следва да се осъди бащата да заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 200,00 лева за
издръжката на всяко от децата, считано от 01.01.2022 г. до деня предхождащ предявяване на
исковете с исковата молба - 01.02.2022 г.. Основателни са и следва да се уважат и исканията
за присъждане на законна лихва върху всяка просрочена месечна вноска от присъденият
размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение
на решението в частта, относно присъдената издръжка.
Относно фамилното име след развода на съпругата съдът намира следното:
При сключване на брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си, като в хода
на производството, същата е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име,
поради което след прекратяването на брака, на основание чл. 53 СК, ищцата следва да носи
предбрачното си фамилно име В..
Страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг след прекратяване на
брака, поради което такава не следва да им бъде присъждана.
6
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25,00
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за
решаване на делото за развод – 25,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Ответника следва
също така да заплати държавни такси в размер на 100,00 лв. върху присъдената издръжка за
минало време, по исковете за двете деца, а също и държавни такси върху тригодишните
платежи на определените за двете деца издръжки в размер на 288,00 лева или общият размер
на държавните такси, които ответника следва да заплати по сметка на РС - Севлиево е
388,00 лева. Ответника следва да бъде осъден още да заплати на ищцата разноски за
заплатените такси, в размер на 25,00 лева, възнаграждение за особения представител на
ответника, в размер на 300,00 лева, а също така и за заплатено адвокатско възнаграждение, в
размер на 600,00 лева, или общо сумата 925,00 лева, за разноски по делото, с оглед
решението, в частта за вината за разстройството на брака, и на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 03.09.2011 г., за което е съставен акт за
граждански брак № 0010/03.09.2011 г. на гр. К., Община ***, между М. В. Д., с ЕГН
**********, от с. ***, общ. Севлиево и И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., ****.
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак, сключен на
03.09.2011 г., за което е съставен акт за граждански брак № 0010/03.09.2011 г. на гр. К.,
Община ***, има съпруга - И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., ****.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, след прекратяване на брака,
по отношение на родените деца на страните – Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. и Г.
Д., с ЕГН **********, роден на *** г., на майката М. В. Д., с ЕГН **********, от с. ***,
общ. Севлиево, при която да живеят децата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., ****
с децата - Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. и Г. Д., с ЕГН **********, роден на ***
г., както следва: бащата И. Г. Д. да взима децата - Д. Д. и Г. Д., всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспИ.е при бащата от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя и един
месец през лятната ваканция на децата, когато майката М. В. Д., с ЕГН **********, от с.
***, общ. Севлиево не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., **** да заплаща за всяко едно от
малолетните си деца Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. и Г. Д., с ЕГН **********,
7
роден на *** г., чрез тяхната майка и законен представител М. В. Д., с ЕГН **********, от с.
***, общ. Севлиево, месечна издръжка в размер на 200,00, считано от 01.01.2022 г. до
01.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване
на задължението, както и по 200,00 лева месечна издръжка, считано от 02.02.2022 г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва от датата на забавата до окончателното погасяване на задължението.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака с развод жената да носи
предбрачното си фамилно име – В..
ОСЪЖДА И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., **** да заплати в полза на държавата по
сметка на РС – Севлиево държавна такса в размер на 388,00 лева, както и 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена
доброволно.
ОСЪЖДА И. Г. Д., с ЕГН ***, от гр. К., **** да заплати на М. В. Д., с ЕГН
**********, от с. ***, общ. Севлиево, направените разноски по делото, в размер на 925,00
лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8