Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27.03.2019 г гр.Белоградчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Белоградчишкият районен съд втори състав
На двадесет и седми март
две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Районен съдия :
Антон Антов
Секретаря Жанета Еленкова,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 715 по описа за 2018 година,
и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл.
422, ал.1 ГПК : за установяване на вземането на заявител в р-р на 2 757.38
лв. – главница по договор за кредит с пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
240 ЗЗД, възнаградителна лихва – 1 803.47лв.,
законна лихва за забава – 203.02лв. - на
осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба, предявена от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България се излага : Между ищеца и
ответника – М.С.Д. е сключен, договор за потребителски кредит от 28.06.2016 г. с
който се предоставя на ответника кредит, в размер на 3 000.00 лв. Сумата е изплатена
на ответника по начин уговорен в договора.
Кредита е следвало да бъде
издължен на 48 вноски по 138.25лв., включващи главница по заема и оскъпяването
и.
На 20.07.2017г. ответника е преустановил
плащането на вноските по кредита, като към тази дата е платил 11 месечни вноски
Поради неплащане от страна на
ответника на две вноски по кредита, непогасеното задължение е станало
предсрочно изискуемо – на осн. чл. 5 от Договора за кредит.
Ответника е изпаднал в забава ,
поради което дължи и мораторна лихва в р-р на 203.02лв. за периода 20.08.2017г.
- 11.05.2018г.
Проведено е производство по
реда на чл. 410 ГПК/в т.ч. заповедта е връчена на ответника в усл. на чл. 47
ал.5 ГПК /
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи
изпълнение на парично задължение в размер на
2 757.38 лв. – главница с
пр. осн. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, възнаградителна лихва – 1 803.47лв.,
законна лихва за забава – 203.02лв. – на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, да бъде осъден да
заплати разноските по ч.гр.д. № 382/2018г. и се присъдят разноските по
настоящото дело.
Представя писмени
доказателства.
Ответникът
не е подал в законния срок отговор на исковата молба. Редовно призован не се
явява в с.з. при разглеждане на делото.
Предвид
направеното искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника, в с.з. на 27.03.2019 г., съдът е приел, че няма процесуални
пречки да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, при
хипотезата на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Съдът приема, че са налице всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а
именно : ответникът не е представил в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба, не се явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
От друга страна, ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е
представил доказателства с исковата молба. Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в с.з. /с връчването на
разпореждането на съда, съобщението и призовката за насроченото с.з./
Съдът,
приема, че е налице и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – че иска е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Съдът приема, че представените от страна на ищеца доказателства,
установяват по безспорен начин, че вземането на ищеца срещу ответника
съществува в посочените в исковата молба размери. Представените с исковата молба
доказателства установяват вероятната основателност на предявения иск.
При горните мотиви, съдът постановява
неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявения иск, като предвид
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва
че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора ответника
следва да плати на ищеца направените по настоящото делото разноски в размер на 137.15лв.
– държавна такса и 100.00 – адв. възнаграждание.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЕМА за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, че М.С.Д., ЕГН ********** ***, дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж,
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.,
клон България ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “…” Бизнес парк С., сгр… сумите : 2 757.38
лв. – главница по договор
за кредит, слючен на 28.06.2016 г., 1 803.47лв.
- възнаградителна лихва, 203.02 лв. - законна лихва за забава за периода 20.08.2017г. -
11.05.2018г. - на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.05.2018г. до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА М.С.Д., ЕГН ********** да
заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България ЕИК ********* направените по ч.гр.д. № 382/2018г.
разноски
в размер на 145.28 лв. и разноските по настоящото дело разноски в размер на 137.15лв.
– държавна такса и 100.00 – адв. възнаграждание.
На осн. чл. 239 ал.4 ГПК решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: