№ 24362
гр. София, 04.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110176057 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от
държавна такса)
Постъпила е молба от ищеца, с която моли да бъде освободен от такси и
разноски по делото. Представена е декларация за гражданско, семейно
положение и имотно състояние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и
фактическа страна:
Производството е образувано по предявен положителен установителен
иск за обявяване на нищожност на клаузи от Договор за потребителски кредит.
Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 1900 лева (главница),
поради което държавната такса е в размер на 76.00 лева.
Служебно известна информация за съда е че за 2024 година МРЗ е в
размер на 933 лева, а за 2025 – 1077 лева.
Съгласно представена декларация по чл.83 ГПК, ищецът е женен, има
добро здравословно състояние, има наследствена земя в с. Братаница, обл.
Пазарджик. Притежава 1/2 ид. ч. от Ауди А6, 2022 г. Получава заплата в
размер от 730.00 лева. Съпругата му получава 933 лева заплата бруто.
Ищецът е представи трудов договор от 17.06.2021 г., съгласно който
1
получава 650.00 лева на месец при 8 часов работен ден.
От изисканата информация от НОИ се установи, че неговият
осигурителен доход е 944.20 лева.
Видно от получената информация от АСП, ищецът и съпругата му са
получавали помощи по ЗСПД за дете в размер на 37.00 лева до 2017 г. След
това е спряна, защото детето не е посещавало училище. Сумата е получавана
по банкова сметка.
Видно от получената информация от НАП ищецът има осигурителен
доход в размер на 944.20 лева. Същият има действащ трудов договор.
Видно от разпечатка от АВ, ищецът има идеална част от ПИ с
идентификатор 06149.54.10. Същото е отразено и в КР на недвижими имоти.
Видното банковата информация от ДСК, ищецът за периода от
20.12.2023 г. до 09.05.2025 има постъпления от 5 386.65 лева. Видно от
банковата информация от Уникредит Булбанк ищецът е получавал достатъчна
сума, която е похарчена. Същият получава редовни доходи, дори и редки
доходи над 15 000 лева еднократно. Същата информация се установява и от
другите писма от банки, а именно редовно получаване на доходи, които са
харчени от ищеца.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗДБ за 2025 г. са заложени 137 000 хил. лева приход в
бюджета на ВСС от държавни такси. Общият размер на приходи в бюджета на
ВСС за 2025 г. е с 52 млн. лева сравнение с ЗДБ за 2024 г.
(https://news.lex.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%
%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5-
%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82%D0%B0-
%D0%B7%D0%B0-2025-%D0%B3.-
%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D
%D1%81-%D0%92%D0%A1%D0%A1-%D0%B5-%D1%81-
%D0%BD%D0%B0%D0%B4-330-%D0%BC%D0%BB%D0%BD.-
%D0%BB%D0%B2./#:~:text=%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D
При това положение съдебната власт следва да изпълни заложеното в Закона.
Ето защо всяко освобождаване по чл.83 ГПК следва да бъде основано на
неопровержими доказателства за липса на доходи и невъзможност на страната
да поема разхода по държавни такси. По аналогичен път следва да се отчете и
освобождаването от депозит. Това е така, при вероятно неоснователен иск,
2
какъв е настоящият, разходите за депозит, направени по искане на ищеца
следва да се понесат от бюджета на ВСС, който няма да бъде възстановен от
спечелилата страна. Следователно, един неоснователен разход, който не е
предвиден в ЗДБ за 2025 г. би поставило съдебната власт в обективна
невъзможност да изпълни закона и предвидените разходи и приходи. Това е
така, защото разходите, направени по доказателствено искане на ищеца, който
е освободен по чл.83 ГПК, без достатъчно доказателства, ще останат за сметка
на бюджета на ВСС.
При изложеното следва да се съобразят освен доходите на страните, но и
процесуалните средства, които са избрали, дали са в ракурса на процесуалната
икономия, но отчитайки изпълнението и прилагането на ЗДБ за 2025 г. и
предвидените стандарти за изпълнение.
Съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Когато се завежда гражданско дело, страната следва да прецени на
какви основание претендира нищожност с оглед евентуалното назначаване на
експертизи и липсата на средства за това от страна на ищеца. В случая
установителния иск не гарантира доходи на ищеца, освен евентуални приходи
в полза на процесуалния представител по чл.38 ЗА. Липсата на средства не е
основание да се ощетява бюджета на съдебната власт, при положение, че
доходът, който получава ищецът може да служи за експертиза и държавна
такса, ако ищецът е събирал и спестявал пари преди завеждане на делото.
Освен това декларацията изхожда от процесуалния представител, а не от
ищеца.
На следващо място, съдът не може да се произнесе на този етап за
освобождаване от разноски, тъй като липсва отговор на искова молба и
необходимост от направа от разноски. На този етап е дължима само
държавната такса от ищеца.
Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 1900 лева (главница),
поради което държавната такса е в размер на 76.00 лева.
Следователно при получаван доход от 944.20 лева, държавна такса не е
непосилна за ищеца. Освен това следва да се отбележи факта, че е предявен
установителен иск. Следователно с оглед твърденията от ищеца, че не
притежава доходи, предявеният установителен иск няма да засегне неговата
сфера, а само ще доведе до увеличение на дохода на неговия адвокат с оглед
3
договора по чл.38 ЗА. След като ищецът няма пари, то е логично да води дело
по чл.55 ЗЗД, тъй като предмета на доказване на настоящия иск съвпада
частично с предмета на иска по чл.55 ЗДД, което ще доведе до увеличаване
имуществото на ищеца. При това положение търсената защита цели доход на
адвоката, а не защита правата на ищеца като потребител или длъжникът, тъй
като с нищо няма да помогне на неговата правна сфера, а само ще утежни
положението на бюджета на съдебната власт.
Следва да се отбележи, че ищецът винаги може да оттегли иска си преди
процедура по чл.131 ГПК.
Както споменахме, съдът не е определил експертиза, за да се иска
освобождаване от експертиза. Не се знае какъв е депозитът за експертиза,
която да се прецени дали е непосилен за ищеца. По това искане съдът следва
да се произнесе в по-късен етап от производството.
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за освобождаване на
такси за делото.
ОТЛАГА искането на ищеца за освобождаване от разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4